Р Е Ш Е Н И Е № 506 Град София, 19.11. 2010 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети ноември, две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Биляна Чочева Теодора Стамболова При участието на секретаря Павлова В присъствието на прокурора КОЛОВА Изслуша докладваното от съдия Теодора Стамболова К.Н.Д. 560/2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: С решение № 173/27.05.10 г.,постановено по В.Н.Д.181/10 г., АС-София /САС/, НО,2 състав е изменил присъда № 458/17.12.09 г.,постановена по Н.Д. 4485/ 09 г. от ГС-София /СГС/,НО,15 състав, като на основание чл.42 Б,ал.1 НК е определена периодичността на пробационната мярка Задължителна регистрация по настоящ адрес на два пъти седмично за срок от една година. Присъдата е потвърдена в останалата част. Съгласно нея подсъдимият Г. Й. Й. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.343,ал.1,б.В вр.чл.342,ал.1,пр.3 НК и вр.чл.55,ал.1,т.2,б.Б НК му е наложено наказание пробация, като за срок от по една година са му определени двете задължителни пробационни мерки: Задължителна регистрация по настоящ адрес и Задължителни периодични срещи с пробационен служител. На основание чл.343 Г НК подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от една година. Недоволни от решението на С. са останали частните обвинители И. Г., А. К. и Ц. Г., които в срок го атакуват чрез своя повереник, оплаквайки се от явна несправедливост на наложеното наказание и определяне на същото при условията на чл.55 НК. Моли се атакуваният съдебен акт да бъде отменен и делото да бъде върнато на въззивния съд за определяне на дължимото на дееца наказание при условията на чл.54 НК. В съдебно заседание пред ВКС повереникът на частните обвинители поддържа жалбата с отразените в нея доводи. Представителят на ВКП намира искането за отмяна на решението на С. за неоснователно, наред с преценката, че жалбата е недопустима предвид предходно производство пред въззивен съд по настоящото дело, при което частните обвинители не са искали определяне на наказание при условията на чл.54 НК. Подсъдимият и неговият защитник не се явяват. Постъпило е писмено изложение от адвокат Б., съгласно което решението на С. следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение,като взе предвид жалбата и отразените в нея доводи, като изслуша становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.347 НПК, намира за установено следното: Вземане на отношение по съществото на претенцията е предхождано от разрешаване на проблема дали това въобще е възможно. Настоящата инстанция се счита задължена най-напред да отговори на въпроса дали жалбата на частните обвинители е допустима за разглеждане, предвид възможността да не бъде спазена забраната за “Reformatio in pejus”. В такава насока са част от мотивите на въззивния съд в третирания аспект, както и становището на прокурора от ВКП. За тази цел трябва да се изяснят някои обстоятелства по протичане на съдебните производства по процесното дело. Първоначално срещу подсъдимия Г. Й. е образувано Н.Д. 3033/08 г.по описа на СГС,НО,18 състав. В съдебно заседание на 20.01.09 г. съдебното производство е разгледано в диференцирана процедура по глава 27 НПК с прилагане разпоредбата на чл.371,т.2 и сл.НПК. Постановена е присъда № 160/ 16.04.09 г., като във връзка с цитираната процедура е наложено наказание пробация с определяне на три пробационни мерки:двете задължителни и поправителен труд с 20% удръжки-всичките с времетраене шест месеца. Деецът е лишен от правоуправление на МПС за срок от шест месеца. Тази присъда е атакувана от частните обвинители, тогава и граждански ищци, които са намерили наложеното наказание за явно несправедливо. Искали са увеличение на времетраенето на пробационните мерки до максималния, предвиден в закона размер, все в рамките на определеното наказание по силата на разпоредбата на чл.55 НК. Въз основа на тази жалба е образувано В.Н.Д.555/09 г.по описа на С.,НО, 6 състав. С решение № 377/ 19.10.09 г. същият съд и състав е отменил присъда № 160/16.04.09 г.на СГС, НО, 18 състав, поради допуснати съществени процесуални нарушения при провеждане на процедурата по съкратено съдебно следствие и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд. Образувано е Н.Д.4485/09 г.по описа на СГС,НО,15 състав. Съдебното производство вече не е протекло по реда на глава 27 НПК,а по реда на регулярното такова, след пряко и непосредствено събиране на доказателствения материал от страна на първоинстанционния съд. Постановеното наказание е наложено в рамките на собствената за решаващия орган преценка за наличие на предпоставките на чл.55 НК, а не по силата на задължителното прилагане на тази норма по реда на глава 27 НПК към актуалния процесуален момент. Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба от частните обвинители, които чрез своя повереник са атакували определянето на наказанието при условията на чл.55 НК и настояват пред С. за необходимост от приложение на чл.54 НК. В мотивите на въззивния съд е лансирана тезата, че жалбата на касаторите не може да бъде уважена, тъй като при първото разглеждане на делото те са искали увеличаване на наказанието пробация и лишаване от правоуправление на МПС в рамките на възможния максимум по чл.55 НК. И след като не е имало и прокурорски протест, би се стигнало до незаконосъобразно влошаване положението на подсъдимия, ако С. понастоящем се произнесе в искания контекст за налагане на наказание по чл.54 НК. В такава насока е и становището на представителя на ВКП. Настоящият съдебен състав на ВКС не може да сподели така застъпената позиция. След първото разглеждане на делото пред СГС частните обвинители не са имали правна възможност да претендират за нещо повече, освен за налагане на максимума по определените в рамките на задължителното приложение на чл.55 НК основно и допълнително наказания /поради процедура по чл.371,т.2 и сл.НПК по приложимите правила към актуалния за тогава момент/. Те не са били оправомощени да настояват за определяне на наказанието спрямо Й. при спазване разпоредбата на чл.54 НК. С отмяната на атакуваната първа постановена присъда на СГС по процесното дело, при това не по жалба на подсъдимия, и преминаване към разглеждане на съдебното производство по общ процесуален ред, с пълнокръвно разгръщане на принципите на непосредственост,състезателно начало и т.н., при допускане, събиране, проверка и оценка на доказателствения материал от страна на втория поред първостепенен съд, следва да се прилагат общите правила при индивидуализиране на наказанието. Именно поради тази причина СГС, НО, 15 състав, в мотивите към присъда № 458/17.12.09 г.е взел отношение по наказанието, излагайки аргументи за наличие на предпоставките на чл.55 НК. Именно поради тази причина и частните обвинители, изправени за пръв път пред общия ред на разглеждане на производството, са били легитимирани да претендират за определяне на наказанието при спазване изискванията на чл.54 НК. Всъщност, макар и да е счел, че те не са оправомощени да демонстрират подобно искане пред въззивния съд, последният е направил и лична преценка защо по отношение на Й. са налице предпоставките за индивидуализиране на дължимото наказание при условията на чл.55 НК. Казано накратко, в която и процедура да са се намирали,частните обвинители винаги са били недоволни от наложеното на подсъдимия наказание и са атакували съдебните актове в тази връзка, обрамчени от правилата на съответната процедура. ВКС приема,че жалбата им е допустима, доколкото при процесуална възможност за това, се претендира за необходимост от определяне на наказанието спрямо Й. при условията на чл.54, а не 55 НК. Ето защо претенцията следва да бъде разгледана по същество. Касационното основание, посочено в жалбата, формулирано като явна несправедливост на наложеното наказание, се субсумира под нормата на чл.348,ал.5 вр.ал.1,т.3 НПК. Искането само при наличие на такова основание да се отменя съдебен акт със задължителни указания е доста спорно, предвид разпоредбата на чл.355 НПК и задължителните указания, изпълними при ново разглеждане на делото. Друг е въпросът, ако в тази връзка се претендира нарушение на материалния или процесуалния закон. По-важно в случая е друго. Претенцията на частните обвинители за неправилно приложение нормата на чл.55 НК поради неналичие на предпоставки за това и настояването за определяне на наказанието спрямо Й. при спазване правилата на чл.54 НК, означава, че се атакува същинската съдебна оценъчна дейност, свързана с правилното приложение на закона, осмислян при индивидуализиране на дължимото наказание. А това от своя страна представлява нарушение на материалния закон, което е касационно основание по чл.348,ал.1,т.1 вр.ал.2 НПК. По същество жалбата е неоснователна. Решаващите по фактите и правото съдилища са изтъкнали множество съображения, които са им дали възможност да оценят облекчаващите отговорността фактори за подсъдимия като многобройни такива. Не е необходимо те да бъдат повтаряни, особено що са касае до изложеното за ниската степен на обществена опасност на дееца, което е вярно изведено според процесуалната действителност. ВКС самостоятелно намира,че съпричинителското поведение на потърпевшия, обмисляно в светлината на конкретните му прояви на пътното платно, при това на място, където въобще не бива да престоява, носи характеристиката на изключително смекчаващо вината обстоятелство. Затова и конкретното престъпно деяние е такова със значително по-ниска степен на обществена опасност, съобразено с типичната за съответния вид престъпление. Изтъкнатото рязко контрастира на искането от страна на частните обвинители за преценка на висока степен на обществена опасност на стореното заради зачестилите напоследък престъпления по транспорта. А това, че иде реч за причинена по непредпазливост смърт, е съставомерен елемент от престъплението, за извършването на което Й. е осъден и е недопустимо да бъде отчитано като несъставомерен субективен признак /чл.56 НК/, без значение дали утежняващ или облекчаващ отговорността такъв. Казаното по-горе, обмислено на фона на всичките ценими за отговорността обстоятелства, които са само облекчаващи, при това многобройни и едно изключително, води до извод,че и най-лекото,прогласено в закона наказание, ще се окаже несъразмерно тежко, ако се определи за подсъдимия. По същество същото, макар и казано по друг начин, е възприето от долустоящите съдилища и настоящата инстанция се солидаризира с тази преценка. Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 173/27.05.10 г.,постановено от С., НО,2 състав по В.Н.Д.181/10 г.по описа на същия съд и състав. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/