5 Р Е Ш Е Н И Е № 606 гр. София, 03 май 2011г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на втори декември, две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ : КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ КЕТИ МАРКОВА при участието на секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора КРАСИМИРА КОЛОВА изслуша докладваното от съдията КЕТИ МАРКОВА н. д. № 630/ 2010 година Производството е за възобновяване, по чл. 419 и сл. НПК, образувано по искане на осъдения Т. К. П., от[населено място], за проверка на влязлата в сила присъда № 63 от 15. 04. 2008г., по НОХД № 483/ 2008г., на ОС-гр.Пловдив, наказателно отделение, потвърдена изцяло с въззивно решение № 150 от 20. 06. 2008г., на Апелативен съд-гр.Пловдив, наказателно отделение, 2 състав, постановено по ВНОХД № 268/ 2008г., на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. В искането за възобновяване на осъдения Т. К. П. се поддържа, че с атакуваната първоинстанционна присъда, потвърдена с цитираното въззивно решение, е наложено явно несправедливо наказание- отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Искането е за изменяване на решението и присъдата, и намаляване размера на наказанието. Осъденият, лично и чрез назначения му в настоящото производство служебен защитник поддържа искането пред ВКС, по изложените в него съображения, и тези, развити в представената писмена защита, със заявеното искане. Частните обвинители и граждански ищци П. Б. П., П. Г. Г. и В. Х. В., редовно призовани, не се явяват в съдебно заседание, не изпращат процесуален представител и не вземат становище по постъпилото искане. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че искането е неоснователно, поради което счита, че същото следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите в искането, становищата на страните, и в пределите на правомощията си по чл. 425 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането на осъдения Т. К. П. е процесуално допустимо- депозирано е от легитимирано лице, в кръга по чл. 420, ал. 2 НПК, и в срока по чл. 421, ал. 3 НПК- първата по ред молба, (наименована жалба), намираща се по делото (л. 68), с вх. № 1675/ 1. 12. 2008г. на ВКС, с напълно нечетливо пощенско клеймо, без щемпел с входящ номер и дата на постъпването й в пенитенциарното заведение, визира единствено датата, поставена от подателя си- 24. 11. 2008г. При тези налични данни ВКС намери, че искането за възобновяване на делото следва да се приеме като направено в изискуемия от закона 6-месечен срок по чл. 421, ал. 3 НПК. За преценката на срока като процесуална предпоставка за допустимост на искането, е без значение, че настоящото производство за възобновяване е образувано след поредното писмено изявление на осъденото лице, от 30. 08. 2010г., видно от щемпела на З.-[населено място]. Разгледано по същество, искането е неоснователно. С първоинстанционната присъда, Окръжният съд-гр.Пловдив, наказателно отделение, е признал подсъдимия Т. К. П., от[населено място], за виновен в това, че на 1. 10. 2007г., в[населено място], П. област, умишлено е умъртвил Г. В. П., като убийството е извършено с особена жестокост, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 3, вр. чл. 115 НК, и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, го е осъдил на дванадесет години лишаване от свобода, като е определил строг първоначален режим на изтърпяване на наказанието. На основание чл. 59, ал. 1 НК е зачел предварителното задържане на подсъдимия. Осъдил е подсъдимия П. да заплати на П. Б. П. сумата 25000 лв., и на П. Г. Г. и В. Х. В.- сумите от по 20000 лв., за всеки от тях, представляващи обезщетения за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 1. 10. 2007г., до окончателното им изплащане. Отхвърлил е предявените граждански искове в останалата им част, като неоснователни и недоказани. Присъдил е разноските по делото, възложени в тежест на подсъдимия. Постановил е разпореждане с веществените доказателства. С обжалваното въззивно решение, Апелативният съд-гр.Пловдив, наказателно отделение, 2 състав, е потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. При липсата на подадени от страните касационни жалби и/или протест срещу въззивния съдебен акт, в установените процесуални срокове и ред, присъдата е влязла в сила, поради което и не е била проверявана по касационен ред. В искането за възобновяване на наказателното дело се поддържа единствено довод за явна несправедливост на наложеното наказание, който разгледан по същество, е неоснователен. Съдебното производство пред първата инстанция се е развило по реда на диференцираната процедура, уредена по глава ХХVІІ НПК- съкратено съдебно следствие. При тази процесуална рамка, наказанието на осъдения е определено, на основание чл. 373, ал. 2 НПК (в редакцията му преди изменението с ДВ, бр. 27 от 2009г.), при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, без да се изследва и преценява наличието на многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства, в размер под минималния, предвиден в закона. Апелативният съд е отчел всички релевантни обстоятелства, касаещи индивидуализацията му, и в съответствие със закона е приел, че наказанието, отмерено под установения в санкционната част на чл. 116, ал. 1 НК специален минимум, по правилата на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, а не в хипотезата на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „а” НК- дванадесет години лишаване от свобода, е справедливо и съответно на конкретната обществена опасност на деянието и дееца и на констатираните смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. Законосъобразно инстанциите по същество са отчели, че подсъдимият е неосъждан, трудово ангажиран, съобразили са поведението му непосредствено след деянието, насочено към търсене и оказване на помощ на пострадалата, които обстоятелства правилно са отчетени като смекчаващи отговорността му. Също в светлината на задължителните разрешения по приложението на закона, дадени[населено място]. решение № 1/ 2009г. на ОСНК на ВКС (т. 7), са оценени и направените самопризнания, допринесли в най- голяма степен за разкриване на обективната истина и депозирани пред полицейските органи, веднага след извършване на престъпното посегателство. Налице са обаче и редица отегчаващи обстоятелства, също взети предвид от съдилищата: системната алкохолна злоупотреба на дееца, обема и интензитета на упражненото физическо насилие, далеч надхвърлящо необходимите за правната квалификация на деянието предели, осъществяването на нападение над жена, намираща се практически в безпомощно състояние и без обективната възможност да се защити (с концентрация на алкохол в кръвта си, определена на 5, 24%о). От съществено значение е и обстоятелството, че пострадалата по никакъв начин не е предизвикала нападението, завършило фатално за нея. Касае се за деяние с изключително висока степен на обществена опасност, което несъмнено рефлектира при отмерването на конкретното наказание. Упражнявайки контролните си правомощия настоящият съдебен състав не намери други смекчаващи обстоятелства, които да са били игнорирани от съдилищата, или тяхната относителна тежест да се е оказала подценена. Няма основание също за ревизиране на изводите на въззивната инстанция относно формата на вината, като предпоставка за промяна на наказанието, в посока занижаване на размера му, каквито съображения се изтъкват в искането. При тези данни ВКС не намира основание за последващо смекчаване на санкцията, тъй като инкриминираният инцидент не е изолирана проява на проявена от дееца конфликтност и агресия след поредната алкохолна злоупотреба, както и изявената упоритост за постигане на резултата. Настоящият съдебен състав прие, че определеното по коментирания до тук начин наказание, е съответно на целите, визирани в чл. 36 НК, и принципа за съответствието му с извършеното престъпление, съгласно чл. 35, ал. 3 НК, поради което и същото няма характера на явно несправедливо, по смисъла на регламентираното в чл. 348, ал. 5, т. 5 НПК касационно основание. Ето защо, настоящата инстанция не възприе аргументите в искането за намаляване размера на наказанието, тъй като счете, че удовлетворяването му би се оказало проява на немотивирана снизходителност, в разрез с всички коментирани до тук правила за индивидуализацията му. Липсва основание за преценка на приложението на чл. 58а НК в конкретния случай, на плоскостта на принципа на чл. 2, ал. 2 НК, каквито съображения са развити в писмената защита на осъденото лице, доколкото обсъжданата законодателна промяна на чл. 373, ал. 2 НПК е настъпила след влизане в сила на постановената срещу него осъдителна присъда, а не по време на висящото наказателно производство. Друг е въпросът, че поначало приложението на чл. 55 НК, съгласно чл. 373, ал. 2 НПК, в редакцията преди изменението, е по- благоприятно от действащата норма, уреждаща индивидуализацията на наказанието по правилата на чл. 58а НК. Ето защо, като намери, че искането на осъдения П. е неоснователно, ВКС в настоящия си състав прие, че не са налице основанията за възобновяване на наказателното дело и отмяна на влязлата в сила присъда, с удовлетворяване на заявеното искане, поради което и съобразно правомощията си по чл. 425 НПК, счете, че следва да го остави без уважение. Воден от изложените съображения, и на основание чл. 425 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Т. К. П., от[населено място], за възобновяване на НОХД № 483/ 2008г., по описа на Окръжен съд-гр.Пловдив, наказателно отделение, отмяна на влязлата в сила присъда № 63 от 15. 04. 2008г., постановена по същото дело, потвърдена с въззивно решение № 150 от 20. 06. 2008г., на Апелативен съд-гр.Пловдив, наказателно отделение, 2 състав, по ВНОХД № 268/ 2008г. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: