Р Е Ш Е Н И Е № 80 гр. София, 12.04.2018 година Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на тридесети март две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанина Начева ЧЛЕНОВЕ: Теодора Стамболова Петя Шишкова при секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора от ВКП Симов, като изслуша докладваното от съдия Шишкова КНД № 227/18г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е по реда на чл.423 и сл. от НПК. Образувано е по повод на постъпило искане от осъдения А. Р. А. за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 676/2017г. на Окръжен съд–гр. Хасково, и отмяна на влезлия в сила съдебен акт. Като правно основание на искането се сочи разпоредбата на чл.423 от НПК. Молителят разяснява, че след постановяване на оправдателна присъда от Районен съд-Хасково, заминал за Англия. Присъдата била отменена по протест на прокурора и делото е върнато за ново разглеждане, на което той не е могъл да се яви, тъй като не му било разрешено ползване на отпуск. Последвала осъдителна присъда, обжалвана от защитника му и потвърдена от окръжния съд. А. счита, че така постановената присъда е неправилна и незаконосъобразна, твърди, че не е автор на деянието, че съдът е игнорирал показанията на свидетели-очевидци, а е дал вяра единствено на полицейския служител, че не е обсъдил съществени противоречия, че обвинението не е доказано по несъмнен начин, че първоначалният режим на изтърпяване на наказанието не следва да е „строг“. Моли по отношение на него да бъде постановена оправдателна присъда, като в случай че искането бъде уважено, изпълнението на наказанието да бъде спряно. В съдебно заседание служебният защитник поддържа направеното искане. Твърди, че осъденият не е знаел за новото първоинстанционно производство, че съдът неправилно е дал ход на делото, след като защитникът е заявил, че А. желае да участва лично, но е възпрепятстван. Моли делото да бъде възобновено и върнато на РС-гр. Хасково. Представителят на прокуратурата намира искането за неоснователно, тъй като обвинението е предявено лично на А., а по-късно той се е укрил, като е знаел, че оправдателната присъда все още не е влязла в законна сила. Осъденият споделя изцяло становището на защитника си. Върховният Касационен съд, след като се запозна с материалите по делото и доводите на страните, намери следното: Наказателното производство е започнало на 13.10.2016г. На 19.10.2016г. А. е привлечен като обвиняем лично и в присъствието на упълномощен защитник. Разследването му е предявено на 27.10.2016г. В съдебно заседание на 07.12.2016г., в което е участвал лично, е постановена оправдателна присъда. Въззивното производство е било образувано по протест на прокурора Подсъдимият се е явил в съдебното заседание пред окръжния съд. Препис от въззивното решение е получен от живущата на адреса му С. М. – снаха, която и до момента е приемала съдебните книжа за него, и от защитника му. На 18.04.2017г., когато е било насрочено първото съдебно заседание пред новия състав на районния съд, се е явил само защитникът и е заявил, че А. е в Англия, че късно е разбрал датата на заседанието и не е имал време да организира пътуването си, а желае да участва лично. Съдът е отложил разглеждането на делото за 09.05.2017г., за да обезпечи в правото му на лична защита в пълен обем. На определената нова дата А. отново не се е явил. Адвокатът му е информирал съда, че го е уведомил по телефона за заседанието и за последиците от неявяването му, при което подсъдимият е обяснил, че не може да дойде, защото е започнал работа, но настоял да присъства при разглеждане на делото. Съдът е счел, че при липсата на данни за уважителни причини за неявяване на подсъдимия в съдебно заседание, и с оглед обвинението, което не е за тежко престъпление и не предполага задължително участие на подсъдимия, няма необходимост от отлагане на делото, провел е съдебно заседание и на 03.10.2017г. е постановил присъда, с която го е осъдил на лишаване от свобода за срок от пет месеца и глоба. Присъдата е обжалвана от защитника на А., който във въззивното съдебно заседание е взел становище за даване ход на делото. А. е бил редовно призован чрез съпругата си, но не се е явил. Съдът е дал ход на делото, като е съобразил, че съгласно разпоредбата на чл.329, ал.2 от НПК, присъствието на подсъдимия не е задължително. Съобщението за изготвеното окончателно въззивно решение е получено лично от подсъдимия на 17.01.2018г. На 22.01.2018г. е постъпил в затвора в гр. Стара Загора. На 25.01.2018г. искането за възобновяване на делото е постъпило в първоинстанционния съд. С оглед изложеното, искането е процесуално допустимо, тъй като е направено в законния шестмесечен срок, от процесуално легитимирана страна и по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на чл.423 и сл. от НПК. Разгледано по същество, е неоснователно. А. има качеството на задочно осъден, тъй като присъдата, с която е признат за виновен и наказан, е постановена в съдебно заседание, в което той не е участвал. Разпоредбата на чл.423, ал.1 представлява процесуална гаранция за подсъдимите реално да упражнят регламентираните в чл.55 от НПК основни права, включително и на това да участва лично в наказателното разследване във всичките му фази и стадии на развитие, чрез даване на обяснения по обвинението, представяне на доказателства, предявяване на искания и на възражения. Тя кореспондира на чл.6, т. 3, б.„а”,”b”, ”c” и „d” от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, свързващ правото на справедлив процес с правото на всеки подробно да бъде информиран за характера и причините на обвинението срещу него, да се защитава лично, да присъства непосредствено при разпита на свидетели и в извършването на други процесуално-следствени действия, посочени от обвинителната власт и защитата, или реализирани по служебен почин от решаващия орган. С предвидената възможност за възобновяване на делото на осъдените задочно лица се осигурява достъп до съдебна инстанция, която да се произнесе по искането им за проверка на правилността на влязлата в сила присъда. Така регламентираното право, обаче, не е безусловно, а държи сметка за евентуален доказан отказ на лицето да се яви по делото и да се защитава, или на бягство от правосъдието. Установеният регламент е категоричен, че искането на осъдения по чл.423, ал.1 от НПК е основателно, освен ако след предявяване на обвинението в досъдебното производство, лицето се е укрило или неправомерно и виновно се е отклонило от разглеждане на делото в съдебната му фаза. Именно такава е настоящата хипотеза. Правата на А. са били охранени в максимална степен, тъй като е привлечен към наказателна отговорност лично, запознал се е със събраните доказателства, връчен му е обвинителен акт, съдът му е разяснил правата. През цялата съдебна фаза на процеса, той е получавал предварителна информация за насрочените съдебни заседания. Бил е запознат своевременно със съдържанието на осъдителната присъда, с възможността да я обжалва, и на практика се е възползвал от това право чрез упълномощения защитник. Напускането на страната преди приключване на наказателното производство и неявяването му в съдебните заседания при повторното разглеждане на делото, е негов личен процесуален избор, от който не може да черпи права, като претендира отмяна на постановената присъда. Неявяването му не се дължи на уважителна причина. Ангажираният от него адвокат е съобщил желанието му да участва лично, и съдът го е уважил, като е отложил делото с цел подсъдимият да организира пътуването си до България. Посочената причина за повторното неявяване на А. не е с характер на обективно съществуваща невъзможност. Отсъствието му е обяснено единствено с трудова заетост за неопределен период от време. В тази ситуация преценката на съда, че чрез злоупотреба с процесуални права се цели избягване на наказателна отговорност, е била правилна. Наред с оплакването за незаконосъобразно проведено задочно производство, искането за възобновяване съдържа и позоваване на нарушение на материалния закон и процесуалните правила, основание по чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Делото следва да бъде изпратено на Пловдивския апелативен съд, който е компетентен да се произнесе на основание чл.424, ал.1 от НПК. Молителят и неговият процесуален представител са обвързали молбата за спиране изпълнението на наказанието единствено с основателността на искането за възобновяване. Тази претенция е лишена от правна логика, поради което не следва да бъде разглеждана. Основателността на искането за възобновяване и уважаването му, имат за правна последица отмяна на присъдата и на наложената с нея санкция. В този случай би липсвало наказание, което да се изпълнява, поради което не може да се обсъжда спирането му. Водим от горното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. Р. А. за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 676/2017г. по описа на Окръжен съд–гр. Хасково, на основание чл.423 от НПК. ИЗПРАЩА делото на Апелативен съд–гр. Пловдив, който да се произнесе по основанията за възобновяване по чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.