4 4 Р Е Ш Е Н И Е № 314 София, 25 януари 2018 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на осемнадесети декември две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА ХРИСТИНА МИХОВА при участието на секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурора Петър Долапчиев изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 1118 по описа за 2017 година. Производството е по реда на глава двадесет и трета от НПК, образувано по жалба на подсъдимия И. Т. Т. против решение № 384 от 07.08.2017 г. по внохд № 1182/16 г. на Апелативния съд-гр.София. Поддържа се, че са налице касационните основания по чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 от НПК с искания за оправдаване на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане. Пред ВКС подсъдимият и защитата му – адв.С. Д., поддържат жалбата. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура не намира основания за отмяна на оспорения съдебен акт. За да се произнесе Върховният касационен съд, първо наказателно отделение взе предвид следното: С присъда по нохд № 4058/14 г. Софийският градски съд се произнесъл по обвиненията, предявени срещу подсъдимите В. Д. К., И. Т. Т., както следва: подс.К. е оправдан по предявените му обвинения по чл.246, ал.3, във връзка с чл.243, ал.2, т.3 и чл.20, ал.2 от НК и по чл.339а, ал.1 и чл.20, ал.2 от НК; подс.Т. е осъден на основание чл.249, ал.4, във връзка с ал.3 и чл.54 от НК на 1 година лишаване от свобода с отлагане изпълнението на наказанието за срок от 3 години и е оправдан по предявените му обвинения по чл.246, ал.3, във връзка с чл.243, ал.2, т.3 и чл.20 ал.2 от НК и по чл.339а, ал.1 и чл.20, ал.2 от НК. Съдът се произнесъл по веществените доказателства и деловодните разноски. Сезиран с жалба от името на подс.Т. въззивният съд-САС, се произнесъл с оспореното решение, с което потвърдил присъдата на СГС. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, ВКС, първо наказателно отделение установи: Пределите на проверката са стеснени до осъждането на жалбоподателя за престъпление по чл.249 от НК, което се предпоставя от процесуалното развитие на делото и иницииралия образуването на настоящото производство. Както се посочи, релевирани са основанията по чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 от НПК, като в жалбата са изложени данни в подкрепа само на последно посоченото касационно основание. Епизодично е взето отношение по елементите от обективна страна на инкриминирания престъпен състав, което обаче не изпълва съдържанието на „данни” по смисъла на чл.351, ал.1 от НПК. По основанието по чл.348, ал.1, т.2 от НПК: Възраженията са в няколко посоки, като се претендира, че не всички обстоятелства от кръга по чл.102 от НПК са изяснени надлежно; част от доказателствата и техните източници не са оценени правилно, а на част от възраженията, поставени на вниманието на въззивния съд, последният не е дал отговор, въпреки задължението по чл.339, ал.2 от НПК. ВКС не установи САС да е нарушил изискванията на чл.339, ал.2 от НПК. Всички възражения поддържани пред него, от страна на подс.Т. и защитата му, са били анализирани внимателно и са получили отговор. В мотивите на решението се съдържат основанията, поради които същите възражения са били отхвърлени като неоснователни. Независимо от това, в по-голямата си част, същите възражения се поддържат и пред настоящата инстанция, което принципно не е недопустимо. Съдържащите се в мотивите на оспореното решение съображения по оценката на възраженията на подсъдимия не са формални, нито пък декларативни. Отличават се с детайлност, яснота и логичност, обективират оценка и във връзка с един или друг елемент от доказателствената съвкупност. Срещу същите съображения обаче, в касационната жалба и пред ВКС не се навеждат каквито й да било конкретни доводи. Тук е мястото да се посочи, че при обективираните в мотивите на решението съображения, за които иде реч, не е достатъчно само преповтаряне на възраженията и пред касационния съд. Такъв подход само указва на несъгласие с изводите на САС, което обаче не е достатъчно за да предизвика служебна проверка от страна на ВКС, каквато той поначало не дължи. На тази плоскост не се установиха причини за несъгласие с изложеното от САС, като не е необходимо преповтаряне на основанията за отхвърляне на възраженията. Това касае поддържаните и пред настоящата инстанция възражения, свързани с ВДС, с оценката на показанията на свидетелите К. и С., Р. и Б.. Останалите възражения на жалбоподателя игнорират предмета на доказване в настоящото производство. Известно е, че на пълно, обективно и всестранно изясняване подлежат фактите от кръга по чл.102 от НПК. За престъплението по чл.249, ал.4, във връзка с ал.3 от НК е необходимо да се установи дали на съответните носители се съдържа информация за съдържанието на платежен инструмент, по смисъла на чл.93, т.24 от НК. Достатъчно за съставомерността на деянието е наличието на информация за цялото или за част от съдържанието на един чужд платежен инструмент. Престъплението е формално, на просто извършване, безрезултатно. По делото е безспорно установено, че на съответните носители – флаш памет и твърд диск от преносим компютър, са съхранени данни за повече от един платежни инструменти. Записите са 195 на брой, а съдържанието на информацията за всички тях е различна по обем. В огромния брой случаи е налице информация за номер на банкова карта, банка издател, срок на валидност и пин-код. Всички те са по структура записи на банков формат, валидни са по четност в качеството си на банков платежен инструмент, с малки изключения, като например запис № 8 от твърдия диск на преносимия компютър. Претендира се, че съдът е следвало да изясни лицата, сключили договор за банкова карта, съответна на установените записи, като се поддържа, че е налице съмнение, че страна по някои от тях би могъл да бъде и подсъдимия, без обаче да се твърди, че той е страна по всички договори с определени банки в определени държави, от кръга на тези, установени в записите (предвид минимално необходимото за съставомерност). Предлаганата вероятност от страна на защитата не разколебава извода за чужди платежни инструменти. Формалният характер на престъплението по чл.249, ал.4, във връзка с ал.3 от НК не изисква изясняване на наличност по сметки, възможност за опериране с паричните средства в тях, защото вредите не са елемент от състава на престъплението. При тези съображения, ВКС установи, че при разглеждане на делото не са допуснати претендираните от подсъдимия Т. нарушения на процесуални правила. В рамките на фактите, приети за установени от САС, законът правилно е приложен. Наличието на признаците от обективна и субективна страна на инкриминирания престъпен състав предпоставят ангажирането на наказателната отговорност на жалбоподателя. Наложеното наказание е по-скоро снизходително отколкото несправедливо. Като не установи основания за изменение или отмяна на обжалваното решение Върховният касационен съд, първо наказателно отделение на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 384 от 07.08.2017 г., постановено по внохд № 1182/16 г. на Апелативния съд-гр.София. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: