Р Е Ш Е Н И Е
№ 191
гр. София, 30 юни 2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Татяна Кънчева
ЧЛЕНОВЕ : Лидия Стоянова
Елена Авдева
при секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Кр.Колова изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 376 / 2015 г.
Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по протест на полковник Б., прокурор във Военно-апелативната прокуратура, и по жалби на подсъдимите П. И. П. и В. М. С. против решение № П-27 от 17.12.2014 г. по нохд № П-32/2014 г. на Военно-апелативния съд .
С протеста се атакува оправдаването на подсъдимия Т. Д. Т., постановено от първата инстанция и потвърдено от въззивния съд. Твърди се, че са налице касационните основания на чл. 348, ал. 1 , т. 1 и т. 2 от НПК – нарушение на закона и съществени нарушения на процесуалните правила. Прокурорът намира, че апелативният съд безкритично се е солидаризирал с предходния съдебен състав и е отхвърлил помагаческата дейност на подсъдимия Т. без да спази задълженията си, произтичащи от чл.13, чл. 14 и чл. 107, ал.5 от НПК. По този начин са пренебрегнати редица релевантни факти относно товареното, превоза, съхранението и отчуждаването на инкриминираното имущество - дейности, с които Т. бил пряко ангажиран и чието противоправно значение съзнавал.
С тези аргументи се настоява за отмяна на решението в оправдателната част и ново разглеждане на делото.
В жалбата на подсъдимия П. И. П. също се изтъкват касационните основания по чл. 348 , ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Подчертава се, че касаторът е осъден за длъжностни престъпления, без да е имал длъжностно качество и при доказан друг извършител на престъпното деяние. Категорично се оспорват служебни ангажименти на подсъдимия с имуществото, получено с протокол за отговорно пазене, както и наличие на представи за неправомерното му предаване. Касаторът отбелязва и редица пропуски в разследването, които оставили без отговор важни въпроси за движението на стоково-материалните ценности и неговото документиране.
В заключение са отправя искане за отмяна на въззивното решение, оправдаване на подсъдимия и ново разглеждане на делото от друг състав на първоинстанционния съд.
С нарочно писмено изложение защитникът на подсъдимия П. допълва касационната жалба. Подробно развива становище, че първоинстанционната присъда и решението на възззивната инстанция, с което тя е потвърдена, противоречат на закона, тъй като съдържат неправилни правни изводи, базирани на негодни доказателствени средства. Тъй като това е основният аргумент на защитата, в негова подкрепа се навеждат съображения за едностранчиво, изопачено или тенденциозно обсъждане на доказателствата и избирателност при събирането и оценката им, довело до опорочаване на процесуалния ред при формиране на вътрешното убеждение на съда. Жалбоподателят намира, че „ не е потърсена наказателна отговорност от началниците на подсъдимия П. и въобще не са събирани доказателства в тази насока, като по този начин са направени и неверни фактически и правни изводи.” В изложението бланкетно се заявява, че са допуснати нарушения на процесуалните правила при изготвяне на част от доказателствените средства и липсват мотиви по направените от защитата възражения. Съобщава се също така и за допуснато от обвинението съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3 , т.1 вр. ал. 1, т.2 от НПК, тъй като прокурорът не защитил процесуалните права на подсъдимия и не допълнил аргументацията на жалбата му. Поради недоказаност на обвинението защитникът на касатора намира правните заключения за неговата виновност за нарушаващи материалния закон по смисъла на чл. 348 , ал.1 , т.1 от НПК.
In fine се отправя искане за отмяна на атакувания съдебен акт и за връщане на делото на първата инстанция с указания да се приложат документи, касаещи отговорността на всеки от ръководителите в поделение 46 390 - С. във връзка с извозването на материали от складовете му.
С касационната жалба на адвоката на подсъдимия В. М. С. се релевира касационното основание на чл. 348 , ал. 1, т. 1 от НПК - нарушение на закона. Заявява се, че е потвърдена осъдителна присъда срещу лице, което не е извършило престъпление от общ характер, не е имало отношение към инкриминираното имущество и не е носело отговорност за неговото съхранение. Пространно се оспорват фактически изводи на предходната инстанция с доводи за необоснованост и нелогичност.
В заключение са формулира претенция за оправдаване на жалбоподателя поради недоказаност на престъпна дейност.
В писмено становище и лично пред касационната инстанция подсъдимият Т. Т. оспорва протеста на прокурора, като преценява, че той не съдържа сериозни правни доводи, има формален характер и не кореспондира със съдържанието на атакувания съдебен акт и подкрепящата го доказателствена съвкупност.
Пред третата съдебна инстанция прокурорът пледира протестът да бъде уважен. По отношение на жалбите изразява становище за частична основателност поради вътрешни противоречия и непълноти в мотивировката на предходните инстанции.
Касаторите и техните защитници поддържат оплакванията си.
Юрисконсултът на Министерството на отбраната изразява становище в подкрепа на гражданско-осъдителната част на на атакуваното решение.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното :
Софийският военен съд с присъда № П 185 от 089.2014 г. по нохд № П 185/ 2013 г. признал
1. подсъдимия старшина П. И. П. за виновен в това , че
· за времето от 23.04.2008 г. до 07.09.2009 г. в качеството му на длъжностно лице умишлено не положил достатъчно грижи за управлението и стопанисването на повереното му имущество и от това последвало разпиляване на 134 143, 970 кг черни метали на стойност 150 692,11 лева, собственост на Изпълнителна агенция”Държавна собственост на Министерство на отбраната”, с което причинил значителни вреди, като деянието не съдържа признаците на по-тежко престъпление, поради което и на основание чл. 219, ал. 3 вр. ал. 1 /ДВ бр.32/28.08.2009 г./ във вр. с чл. 54 и чл. 2 , ал.2 от НК и чл. 37, ал. 1 , т.6 от НК го осъдил на две години и десет месеца лишаване от свобода и на лишаване от право да заема държавна или обществена длъжност, свързана с управление и съхранение на материално-стокови ценности за срок от две години и десет месеца, като го признал за невинен и го оправдал по обвинението по чл. 219 , ал.4 , вр.ал.3, вр. ал.1 от НК.
· На 13 август 2008 г. в гр.С., в качеството му на длъжностно лице, като извършител, в съучастие с капитан В. М. С. – помагач, присвоил чужди движими вещи- 3 799, 34 кг цветни метали, собственост на Изпълнителна дирекция ”Държавна собственост на Министерство на отбраната”, на обща стойност 45 586,13 лева, поради което и на основание чл. 201 вр. с чл. 20, ал. 2 и чл. 54 и чл. 37, ал.1 , т. 6 и т. 7 от НК го осъдил на три години лишаване от свобода и на лишаване от право да заема държавна или обществена длъжност , свързана с управление и съхранение на материално-стокови ценност и да упражнява професии и дейности, свързани с работа по пазене или управление на чуждо имущество за срок от три години, като го признал за невинен и го оправдал по обвинението за съучастие с подсъдимия Т. Д. Т. и по чл. 203, ал.1 вр. с чл. 201 и чл.20 , ал.2 от НК. Съдът конфискувал и една втора от два леки автомобила на подсъдимия и 50% от влоговете му.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК първата инстанция определила на подсъдимия П. И. П. общо наказание лишаване от свобода за срок от три години, търпимо при общ режим в затворническо общежитие от открит тип, към което присъединил наказанията лишаване от права и конфискация и приспаднал по силата на чл. 59, ал.1 от НК времето, през което подсъдимият бил задържан под стража в рамките на наказателното производство.
2. подсъдимия капитан В. М. С. за виновен в това, че на 13 август 2008 г. в, като помагач, в съучастие със старшина П. И. П., присвоил чужди движими вещи - 3 799, 34 кг цветни метали, собственост на Изпълнителна агенция „Държавна собственост на Министерство на отбраната”, на обща стойност 40 586, 13 лева, поради което и на основание чл. 201, вр. с чл. 20, ал.4 и чл. 37, ал.1, т. 6 и т. 7 и чл. 54 от НК го осъдил на три години лишаване от свобода и на лишаване от право да заема държавна или обществена длъжност, свързана с управление и съхранение на материално-стокови ценности, както и да упражнява професии и дейности, свързани с работа по пазене или управление на чуждо имущество за срок от три години. като го признал за невинен и го оправдал за съучастие с Т. Д. Т. и по обвинението по чл. 203, ал.1 вр. с чл. 201 и чл. 20, ал.4 от НК.
На основание чл. 66, ал.1 от НК съдът отложил изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от пет години.
3. подсъдимия Т. Д. Т. за невинен в това, че на 13 август 2008 г. в съучастие като помагач със старшина П. И. П. – извършител и капитан В. М. С. - помагач, присвоил чужди движими вещи- 3 799,34 кг цветни метали, собственост на Изпълнителна дирекция ”Държавна собственост на Министерство на отбраната”, на обща стойност 45 586,13 лева, като присвояването е в особено големи размери и представлява особено тежък случай, поради което и на основание чл. 304 от НК го оправдал по повдигнатото обвинение по чл. 203, ал. 1 вр.с чл. 201 и чл. 20, ал. 4 от НК.
Със същата присъда подсъдимите старшина П. И. П. и капитан В. М. С. били осъдени да заплатят на гражданския ищец Министерство на отбраната сумата 45 586, 13 лева, представляваща обезщетение за понесените от престъплението по чл. 201 от НК вреди, ведно със законните последици. Гражданският иск срещу подсъдимия Т. Д. Т. бил отхвърлен.
Старшина П. И. П. бил осъден да заплати на Министерството на отбраната сумата 150 692,11 лева обезщетение за понесените от престъплението по чл. 219, ал. 3 от НК вреди ведно със законните последици.
В тежест на осъдените подсъдими били възложени и сторените по делото разноски.
Военно-апелативният съд с решение № П 27 от 17.12.2014 г. по нохд № П 32/2014 г.потвърдил изцяло първоинстанционната присъда.
По протеста на прокурора полковник М. Б. Протестът е неоснователен.
Въззивният съд не е пренебрегнал принципните си задължения по чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал.5 от НПК при формиране на вътрешното си убеждение. Тезата на обвинението по същество е израз на несъгласие с логическите конструкции на предходната инстанция, които са характеризирани като резултат от незадълбочен „разбор” на събраните доказателства. Протестът се позовава на факти и обстоятелства, които не са неглижирани , както се твърди, а напротив – оценени са от съда като базови за изградените върху тях правни изводи. Участието на подсъдимия Т. Т. в товареното, извозването и предаването за скраб на цветните метали от поделение 46 390 е детайлно изяснено чрез задълбочен коментар на всички релевантни данни.
Прочее, прокурорът не се ангажира с конкретно посочване на пренебрегнати или превратно ценени доказателства, а насочва атаката си към изводите на съда за обхвата на умисъла на подсъдимия като помагач. Така изложена позицията на обвинението е процесуално незащитима. Както е добре известно умисълът като форма на вината и елемент на престъплението е конкретен факт от субективната реалност, принципно познаваем чрез обективирането му в изменение на материалната действителност. Съдът не разполага с друг когнитивен способ за установяване на неговото интелектуално и волево съдържание освен обективния, всестранен и пълен анализ на съвкупността от всички обстоятелства за извършеното деяние. Точно така е подходила втората инстанция. В мотивите към решението са изложени убедителни съображения защо съдът не приема общ умисъл за присвояване на цветни метали между извършителя – П. П. и обвинения за помагачество Т. Т.. Последният е бил нает от свидетеля Р. като шофьор на товарен автомобил и бил ангажиран единствено с изпълнение на поставените от работодателя конкретни задачи. Некоректно и в противоречие с фактите по делото е твърдението на прокурора , че натоварването на металите ставало след подбор и указания на Т.. Съдът установил , че на 13.08.2008 г. около 11.30 часа свидетелят С. Р. след разговор с подсъдимия П. и в присъствието на другия подсъдим В. С. посочил кои цветни метали да се изнасят и товарят в камиона на Т.. Така до 16.30 часа под ръководството на подсъдимия П. П. свидетелите Г. Г., К. П. и С. Й. натоварили инкриминираните метали. Свидетелят Р. разпоредил на Т. да ги откара в гаража му и на следващия ден да ги предаде в изкупвателния пункт на свидетеля Я.. което било сторено и надлежно документирано. Нито едно от така описаните действия на подсъдимия Т. не разкрива формирани в съзнанието му представи за улесняване на неправомерно разпореждане с държавно имущество, поверено на подсъдимия П. в длъжностно качество. Документоборотът и регламентът на пропускателния режим в поделението не са попадали в обхвата на трудовите ангажименти на шофьора на товарен автомобил, за да се свърже тяхното нарушаване със знание за незаконно извозване на металите, целящо увреждане на имуществените интереси на Министерството на отбраната. Разсъжденията на прокурора, че притежаваният от подсъдимия опит от предходни превози категорично и еднозначно обосновава престъпен умисъл за присвояване / във формата на помагачество/ правилно не са възприети от решаващите състави поради принадлежността им към сферата на предположенията , изключени от възможността за постановяване на осъдителна присъда съгласно чл. 303 от НПК. .
Неприемлив е и доводът на прокурора за виновно поведение на подсъдимия Т. с позоваване на чл. 16 от НК. В протеста се твърди, че Т. изпълнил разпорежданията на свидетеля Р., макар те да налагали очевидно престъпление. Този опит да се обоснове наказателна отговорност на подсъдимия е процесуално недопустим. Твърденията на прокурора се основават на нови обстоятелства/ неправомерна заповед с криминална цел/, които не са включени в обвинителния акт и са извън предмета на доказване по делото.
Обобщено, събраните по делото доказателства относно подсъдимия Т. Т. не постигат степента на несъмненост на обвинението, поради което законосъобразно той е оправдан.
Мотивите към решението на апелативния съд не съдържат логически и правни грешки, които да се квалифицират като касационни основания по чл.348 , ал.1 , т.1 и т.2 от НПК.
По жалбата на подсъдимия П. И. П.
Жалбата не следва да бъде уважена поради следните съображения:
Преди всичко се налага уточняване на предмета на проверка в настоящето производство.
Жалбоподателят изрично се позовава на необоснованост и липса на мотиви на първоинстанционната присъда. Според действащата система на инстанционен контрол по касационен ред могат да бъдат обжалвани / и съответно проверени/ само въззивните съдебни актове /арг. от чл. 346 от НПК/. Ето защо недостатъците на първоинстанционната присъда биха могли да бъдат преценявани единствено в релация с правилността на въззивната процедура, в каквато светлина ще бъдат разгледани и направените в допълнението към жалбата на защитника на подсъдимия П. доводи.
Напълно недопустими са аргументите за фактическа необоснованост и непълнота на доказателствата, които, макар посочени като съществени нарушения и по отношение на въззивното решение, са извън лимитативно очертания от чл. 348, ал.1 от НПК кръг на касационни основания.
Останалите доводи с правно основание чл. 348, ал.1 , т.1 и т.2 от НПК са допустими, но неоснователни.
Касаторът твърди, че доказателствата по делото са събирани избирателно и са обсъждани едностранчиво, изопачено или тенденциозно. Изложената обосновка обаче представлява критика на логическия анализ на доказателствената съвкупност и на крайния извод за нейната достатъчност. Не са посочени пренебрегнати доказателства или неоснователно отклонени доказателствени искания. В рамките на служебния контрол за конституционосъобразност на проверявания съдебен акт също не бяха установени съществени процесуални нарушения при формиране, проверка и коментар на доказателствената съвкупност. В тази част на жалбата позицията на касатора е непоследователна , тъй като след заявление, че съдът не е изградил фактическите и правни изводи въз основа на цялостен и задълбочен анализ на всички събрани по надлежен ред доказателства, се обобщава / на стр.5/, че фактите по делото са „вярно приети”, но само правните заключения са в нарушение на закона. Въпреки тези препятствия пред касационната проверка по жалбата на подсъдимия П. внимателният прочит на материалите по делото не подкрепя така заявените и поддържани доводи. Въззивната инстанция не търпи упрек за липса на активност и отклонение от принципните задължения за постигане на обективната истина, регламентирани от чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК. Защитата на подсъдимия настоятелно подчертава, че не са изяснени факти и не са проверени версии, ангажиращи наказателната отговорност на други лица - началниците на старшина П. и свидетелите С. Р. и С. С.. В отговор на изразените от защитата очаквания към касационната инстанция се налага разяснение, че съгласно чл. 127, т.3 от Конституцията и чл. 46, ал. 1 от НПК единственият орган, който повдига и поддържа обвинения за престъпления от общ характер е прокурорът. Съдът, включително и върховната инстанция по наказателни дела, няма правомощие да указва срещу кои лица да бъде насочено обвинението. Процесуалната дейност на съдебните органи е очертана и ограничена в рамките на обвинителния акт. Точно в тези параметри се е развила и процедурата в настоящето производство. Тя правилно е съсредоточена върху дейността на подсъдимите и нейната наказателна съставомерност, поради което отсъствието на мотиви за престъпно поведение на други лица не се отразява на процесуалната й екзактност. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че оплакванията на защитата за игнориране на факти за договора за продажба на военно имущество и за участие на свидетеля С. Р. в товаренето на цветните метали на 13.08.2008 г. са изцяло неверни. Въззивният съд е съзрял важността на тези обстоятелства и е положил необходимите усилия да ги изясни детайлно и изцяло. Коректно и при точно отразяване на информацията от писмените доказателства и гласните доказателствени средства – показания на свидетели и обяснения на подсъдимите съдът отбелязал, че подсъдимият бил уведомен от свидетеля С. С. за сделката на свидетеля Р. с Министерството на отбраната. Извън всякакво съмнение е, че именно поради тази продажба П., както и останалите свидетели – материално отговорни лица, започнали да предават черни метали от складовете на поделението на С. Р. и наетите от него работници. В комплекса от обстоятелства, подкрепящи обвинението за безстопанственост, борсовият договор има само поясняващо значение. Наказателната отговорност на подсъдимия не е ангажирана за отклонение от съдържанието на договора, а за липса на отчетност и значително занижен контрол при предаване на имуществото, което довело до неговото разпиляване и възникване на липса в размер на 134 145,970 кг черни метали на стойност 150 692, 11 лева. Съдът обсъдил начина, по който металите напускали склада на П. и преминавали в камионите на свидетеля Р. от гледна точка на дължимото поведение на подсъдимия като материално отговорно лице и отчетник с дългогодишна практика. Констатираните по експертен път груби нарушения на счетоводната отчетност по движение на материални ценности и пренебрегването на целия набор нормативни актове и вътрешни правила, действащи в системата на Министерството на отбраната, логично са свързани с настъпилите вреди .
Обективно и комплексно са обсъдени и всички доказателства, релевантни за обвинението за длъжностно присвояване . Правилно съдът е отказал да възприеме възражението ,че подсъдимият нямал служебна връзка и ангажименти към имуществото на поделение 46 390, тъй като от 13.03.2008 г. бил преназначен в поделение 26 050. Позицията на защитата не държи сметка за многобройните доказателства, които установят, че след преназначаването подсъдимият не е освободен от задълженията си на материално отговорно лице в поделение 46 390, а е определен срок, в който да сдаде повереното му имущество. С тази цел той бил командирован неколкократно със заповед на новия си командир от поделение 26 050. Чрез седемнадесет складови разписки подсъдимият предал имуществото на Изпълнителна дирекция „Държавна собственост на Министерство на отбраната”, но в изпълнение на разпореждане на началника на регионално-логистичния център в Б. то му било връчено обратно на отговорно пазене с протокол от 23.04.2008 г.,подписан от подсъдимия и свидетеля С. С.. Без значение е обстоятелството , че П. преминал на служба в друго поделение, тъй като имуществото в склада му продължавало да бъде включено в патримониума на Министерството на отбраната чрез Изпълнителна дирекция „Държавна собственост”. При тези данни твърдението, че свидетелят С. и подсъдимият сключили помежду си гражданско-правна сделка, от която не са се породили никакви ангажименти в служебен аспект за последния, е напълно несъстоятелно от правна страна. Предметът на длъжностно присвояване следва да се намира по служба в субекта на престъплението и това може да стане чрез различен по характер правен акт - заповед , разпореждане или сделка.. С подписването на протокола за отговорно пазене подсъдимият удостоверил, че юридически получава описаното имущество. Той е дължал грижи за неговото съхраняване , запазване и третиране по предназначение. С предоставянето на цветните метали на трето лице без правно основание П. П. осъществил своене на вещите, съставомерно като присвоителна дейност. Правилно предходната инстанция отказала да възприеме версията на подсъдимия за липса на умисъл поради неинформираност и заблуда за правата на свидетеля С. Р. като купувач . Установено е, че на 13.08.2008 г. П. се появил в поделението без командировъчна заповед и след уведомление от свидетеля С., че С. Р. вече няма право да получава военно имущество. Въпреки това подсъдимият отворил склада и позволил на работниците на Р. да изнесат от него 3 799, 34 кг цветни метали с обща стойност 45 586,13 лева без да бъдат мерени и счетоводно отразени.
Извън съмнение е и длъжностното качество на касатора по смисъла на чл. 93, т.1 , „б” от НК.
Чрез цитираните разпореждане и протокол на подсъдимия П. било поверено държавно имущество, което трябвало отговорно да пази. Конкретните грижи за него произтичали от длъжностната му характеристика на материално-отговорно лице.. Касаторът останал обвързан с неговото пазене поради неприключилия процес на сдаване на имуществото , който продължил и след преназначаването му.
Без процесуално основание е оплакването за нарушаване на процесуалните права на подсъдимия, тъй като не му била разяснена възможността за провеждане на съкратено съдебно следствие. Съгласно чл.370, ал.1 от НПК решение за предварително изслушване на страните се взема от съда служебно или по искане на страните. По делото няма данни , а и не се твърди от касатора , че той е направил такова искане и то е било отхвърлено неоснователно. Преценката за служебна намеса е изцяло в дискрецията на решаващия състав и нейната реализация не оказва никакво влияние върху пълния обем процесуални права на подсъдимия, включително правото на защита. Провеждането на наказателното производство пред първата инстанция по общите правила гарантирало справедлив състезателен процес на подсъдимия, поради което и въззивната инстанция не е имала основание да ревизира първостепенния съдебен акт поради увреждане интересите на жалбоподателя.
Напълно неясно в логически аспект е оплакването на стр.5, абзац 3 от допълнението към касационната жалба , където се твърди , че”прокурорът е бил длъжен след запознаване с мотивите на първоинстанционната присъда да следи за спазване правата на всички страни в процеса, включително на подсъдимия, дори той да не се оплакал от това в подадената от него въззивна жалба, каквито типични обстоятелства се наблюдават в конкретния казус. Допуснато е нарушение по чл. 348, ал. 3, т. 1 вр. ал. 1,т. 2 от НПК.” Според жалбоподателя правото му на защита е засегнато , тъй като той „не е в състояние ясно и точно да разбере съдебната воля и да й се противопостави по надлежен ред. В проекция то води и до нарушение на материалния закон.” Касационната проверка на така формулираната оплаквания е крайно затруднена, тъй като не са посочени типичните обстоятелства , които са засегнали правата на подсъдимия, от които той не се е оплакал, но за които прокурорът бил длъжен да се досети. Нещата се усложняват още повече поради следващия цитиран довод за непознаваемата съдебна воля. В опит да разтълкува смисъла на изложеното в контекста на правата на подсъдимия настоящият състав констатира , че въззивното решение не страда от липса на мотиви и напълно удовлетворява стандарта на чл.339, ал.1 и ар.2 от НПК като съдържание и редакция. Основанията , поради които не се приемат доводите, изложени в подкрепа н жалбата на подсъдимия, са формулирани по ясен и познаваем начин. Не са налице затруднения от когнитивен характер с произход в обсъждания съдебен акт. От друга страна те не могат да се открият и в специфични проблеми на подсъдимия, който е бил надлежно представляван и съветван от упълномощен защитник.
Изложените съображения мотивират настоящия съдебен състав да отхвърли оплакванията на касатора за съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон по смисъла на чл. 348 , ал.,, т.1 и т.2 от НПК.
По жалбата на подсъдимия капитан В. М. С. Жалбата е неоснователна.
Тя атакува въззивното решение с единствено оплакване за нарушение материално-правни разпоредби.
От фактическа страна въззивният съд приел, че в деня на престъплението по чл. 201, ал.1 от НК- 13.08.2008 г. подсъдимият С. бил най-старши в поделение 46 390 като единствен офицер. Той отговарял за пропускателния режим. При всеки отделен случай на влизане на машини в поделението и превоз на материали дежурните по район му докладвали и той давал разрешения. За изнасяне на материални средства се изисквало съставяне на вносно-износна бележка от материалноотговорното лице, което началника на района - капитан С. подписвал като „разрешил изнасянето”. На контролно- пропускателния пункт дежурният по район проверявал товарите и докладвал при нередности. За извозването на черни метали, предмет на борсовия договор със свидетеля С. Р., подсъдимият С. подписал шест вносно-износни бележки за датите 03.07.2008 г., 08.07.2008 г. и 10.07.2008 г. На 13.08.2008 г. в поделението влезли с лек и товарен автомобил наетите от свидетеля Р. работници- свидетелите Г., П., Й. и Т.. По-късно пристигнал и свидетеля С. Р.. В присъствие на подсъдимия С. подсъдимият П. разпечатил склада за цветни метали и от него, в продължение на няколко часа , били изнесени и натоварени инкриминираните количества. С. забелязал , че заготовките не се теглят и не се съставят разходооправдателни документи / складови разписки и вносно-износни бележки/, но въпреки това разрешил товарния автомобил , управляван от подсъдимия Т. да напусне поделението .
При тези данни въззивният съд не е имал основание да се съгласи с твърденията на защитата за липса на обективна и субективна съставомерност на помагаческата дейност на подсъдимия С. .. Защитата на касатора акцентира върху конкретната му длъжност – „Началник секция автомобилна и инженерна техника в ЦИДВ на КИС”, като се стреми да обоснове, че той няма задължения за реда в поделението и контрола върху движението на материални ценности. . На стр. 46 от въззивното решение това възражение е обсъдено и отхвърлено с аргументи , произтичащи както от длъжностната характеристика на подсъдимия, така и от чл. 106 , т.2 от Устава за войсковата служба на ВС на Република България. Безспорно е , че капитан С. на инкриминираната дата е бил началник на всички военнослужещи в поделението по старшинство . Като началник на района той носел отговорност за спазване реда за товарене и изнасяне на материални ценности. Капитан С. бил информиран за влизането на колите на свидетеля Р. в поделението и лично наблюдавал отварянето на склада за цветни метали и товаренето на съхраняваните там материали. За разлика от останалите случаи, , на 13.08.2008 г. , въпреки твърдението , че се усъмнил в правомерността на извършваното , той не изискал съставяне на вносно-износни бележки и разрешил изнасянето на почти 3 799 кг цветни метали без каквото и да било счетоводно отразяване . Законосъобразно предходната инстанция отбелязала , че при помагачество не е необходимо присвоеното имущество да е поверено на субекта в длъжностно качество. Достатъчно е той да съзнава , че с действията си подпомага противоправно разпореждане на длъжностно лице. Без съдействието на капитан С. натовареният с цветни метали камион не би могъл да напусне поделението без придружаващи документи.
Несподелими са и останалите доводи, с които защитата оспорва субективната страна на престъплението. Тя се базират на твърдението, че капитан С. докладвал процеса на товарене на металите на командира на поделението – подп. Ш. . По делото не е установен разговор с подобно съдържание.Разпитан като свидетел подп. Ш. отрича провеждането му, а от цитираните в жалбата свидетелски показания правилно не са извлечени данни в същата насока. Въззивният съд отбелязал също така , че капитан С. не е реагирал на извършваното пред очите му нарушение по изискуемия от длъжностната му функция на началник на района начин , като спре извозването до проверка на неговата законосъобразност предвид липсата на разходооправдателни документи и заявлението на П., че металите ще се теглят другаде. Най-сетне капитан С. не подал рапорт и не докладвал по команден ред , което също следвало от задълженията му на началник на района. Обобщавайки тези факти и обстоятелства, въззивният съдебен състав законосъобразно установил всички субективни елементи на престъпния състав по чл. 201 , ал.1 вр. с чл. 20, ал. 4 от НК.
В жалбата настоятелно се подчертава, че съдът не е установил конкретно кое физическо лице е получило и лично се е облагодетелствало със сумата 46 586, 13 лева – стойността на изнесените цветни метали. Безспорно разследването по делото не е стигнало до отговор на този въпрос. Това обаче не изключва отговорността на подсъдимите П. и С., съответно като извършител и помагач,. Длъжностното присвояване е резултатно престъпление, което е довършено със засягане възможността на собственика на предмета да се разпорежда с него. Резултат от престъплението е причинената имотна щета на чуждо имущество. А. С., Престъпления против собствеността ,стр.110 В настоящия казус вредата е доказана по безспорен начин, тъй като от под.46 390 са изнесени метали за 46 586,13 лева без да са продадени и заплатени. Персонификация на лицето , което се е облагодетелствало, не е елемент от фактическия състав , поради което отсъствието й не води до отпадане на наказателната отговорност на извършителя и неговия помагач.
Обобщено, при разглеждане на делото въззивната инстанция не е допуснала нарушение на материалноправната норма, под която е субсумирала престъпната дейност на подсъдимия кап.С.. Не е налице касационното основание на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК , поради което жалбата на касатора не следва да бъде уважена.
Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение ,Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № П-27 от 17.12.2014 г. по нохд № П-32/2014 г. на Военно-апелативния съд .
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.
|