Ключови фрази
Нищожност и недопустимост на съдебно решение * нищожност на решение * конституиране на страни * отчуждаване * възстановяване правото на собственост


1

Р Е Ш Е Н И Е
№ 15
София, 26.01.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и втори януари две хиляди и петнадесета година, в състав:

Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№3298 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [община] срещу решение №80 от 27.02.14г. по в.гр.д.№858/2013г. на Кюстендилския окръжен съд.
Жалбоподателят поддържа, че противоречието на съдебното решение с императивна правна норма води до неговата нищожност, която може да бъде прогласена по реда на чл.270, ал.2 ГПК. В случая предмет на предявения иск за нищожност е решение №3425/25.03.96г. по адм.д.№2123/95г. на ВС, ІІІ ГО. То е постановено в нарушение на императивната разпоредба на чл.234, ал.2 ГПК, редакция след изм. ДВ бр.90/1961г., която предвижда, че ако отмени атакуваното решение, Върховният съд следва да върне делото за ново разглеждане, а не сам да решава спора по същество, както неправилно било процедирано. Освен това [община] не била конституирана като страна по делото. Тези нарушения водели до нищожност на решението на Върховния съд. Като отказал да прогласи тази нищожност, Кюстендилският окръжен съд постановил неправилно решение, което следвало да се отмени от ВКС в настоящото производство.
Ответниците в производството В. Г. Ш., М. М. Ш. и С. К. Ш. оспорват жалбата.
Касационното обжалване е било допуснато служебно от състава на ВКС поради възникнало съмнение за допустимостта на въззивното решение. Този въпрос е разрешен с определение №54 от 05.12.14г. по гр.д.№41/2014г. на смесен петчленен състав на ВКС и ВАС по чл.135, ал.4 АПК.
По съществото на касационната жалба:
С обжалваното решение №80 от 27.02.14г. по в.гр.д.№858/2013г. на Кюстендилския окръжен съд е потвърдено решение №525 от 17.10.13г. по гр.д.№626/13г. на Кюстендилския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от [община] срещу В. Г. Ш., М. М. Ш. и С. К. Ш. иск за прогласяване нищожност на решение №3425/25.03.96г. по адм.д.№2123/95г. на ВС, ІІІ ГО. С това решение на Върховния съд е било отменено по реда на надзора влязлото в сила решение по адм.д.№71/1993г. на Кюстендилския районен съд, както и отказът на кмета на [община], изразен в писмо №94-00-1248/11.11.93г., и е отменено отчуждаването на имот пл.№667, кв.18 по плана на [населено място], Кюстендилска област, като е възстановена на частни лица собствеността върху този имот.
Въззивният съд е споделил изводите на първата инстанция, че нищожно е само решението, което не отговаря на изискванията за валидно решение – да бъде постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав и в пределите на правораздавателната власт на съда, да е в писмена форма, да е подписано и да изразява волята на съда по начин, който позволява да се изведе, включително и чрез тълкуване на нейното съдържание. Процесното решение на ВС е валидно според изброените показатели. Посочените в исковата молба основания – нарушение на чл.234, ал.2 ГПК /отм/, редакция ДВ бр.90/1961г., както и неконституирането на [община] като страна в надзорното производство, не водят до нищожност на решението на Върховния съд.
Решението е правилно.
Законосъобразен е изводът на двете предходни инстанции, че нарушаването на императивна материалноправна или процесуалноправна норма при постановяване на съдебно решение може да доведе до неговата недопустимост или неправилност, но не и до нищожността му.
В случая [община] е атакувала по реда на чл.270, ал.2 ГПК решение на Върховния съд, постановено през 1996г. в производство за преглед по реда на надзора на влезли в сила решения – чл.225 – чл.230 ГПК /отм./. Това производство е съществувало до изменението с ДВ бр.124/1997г. на ГПК 1952г. /отм./. В чл.229 /отм./ са разгледани правомощията на Върховния съд при постановена от него отмяна по реда на надзора на влязло в сила решение. В зависимост от различните хипотези, ВС би могъл да реши спора по същество или да върне делото за ново разглеждане. В настоящия случай Върховният съд е отменил атакуваното решение и е разрешил спора по същество, което не излиза извън правомощията му по чл.229 ГПК /отм./. Разпоредбата на чл.234, ал.2, ГПК/отм./, на която се позовава [община], е неотносима към производството за преглед по реда на надзора, по което делото е гледано във Върховния съд. Тя е част от друго производство – за отмяна на влезли в сила решения. Но дори да беше приложима в производството за преглед и дори да беше нарушена, това не би довело до нищожност на постановеното решение. Същото се отнася и до твърдението, че [община] не е била конституирана страна в надзорното производство. Само от обстоятелството, че в решението на Върховния съд не е отразено становището на общината по подадената молба за преглед не може да се направи извод, че тя не е била страна в производството. Но дори действително общината да не е била страна по делото, това процесуално нарушение не би могло да доведе до нищожност на постановеното решение на Върховния съд.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение №80 от 27.02.14г. по в.гр.д.№858/2013г. на Кюстендилския окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: