Р Е Ш Е Н И Е   №  507   София,  03 февруари 2009 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди и осма година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН НЕНКОВ                                                     ЧЛЕНОВЕ: САВКА СТОЯНОВА                                                                            ТАТЯНА КЪНЧЕВА     при участието на секретаря  Надя Цекова и в присъствието на прокурора Явор Гебов изслуша докладваното от председателя (съдията) Савка Стоянова дело № 488/2008 година Производството е образувано по повод касационна жалба от подсъдимия И. Х. К. против въззивно решение № 323 от 07.07.2008г. постановено по в.н.о.х.д. № 542/2008г. на Софийския апелативен съд. В касационната жалба се правят доводи за допуснати нарушение на закона и явна несправедливост на наказанието- чл.348, ал.1, т.1 и 3 НПК, които се поддържат и в съдебно заседание. Иска се алтернативно- преквалифициране на деянието по чл.122, ал.1, пр.2 НК и определяне на наказание за това престъпление или приложение на чл.66, ал.1 НК.   Съображенията, изложени в подкрепа на посочените доводи са, че изводите и на двете съдебни инстанции за наличието на евентуален умисъл на убийство са неправилни, тъй като от фактите по делото било ясно, че се касае до деяние, извършено по непредпазливост. Твърди, че неправилно е прието, че не са налице предпоставките на чл.66, ал.1 НК и целите на наказанието биха били постигнати и чрез отлагане изпълнението на наложеното наказание.   Гражданската ищца и частна обвинителка не се явява и не взема становище по жалбата.   Прокурорът при Върховната касационна прокуратура, изразява становище, че жалбата е основателна само в частта й относно явната несправедливост на наказанието и счита, че то може да бъде отложено на основание чл.66, ал.1 НК.   Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери въззивното решение в пределите по чл.347, ал.1 НПК намери за установено следното:   Софийският апелативен съд с решение № 323 от 07.07.2008г. по в.н.о.х.д. № 542/2008г. е изменил присъда № 199 от 07.02.2008г. постановена по н.о.х.д. № 363/2007г. на Врачанския окръжен съд в наказателно осъдителната й част ,като НАМАЛИЛ размера на наложеното на подсъдимия И. Х. К. наказание за престъплението по чл.115 НК от пет години лишаване от свобода на три години лишаване от свобода, определил наказанието за извършеното престъпление по чл.339, ал.1 НК при условията на чл.55, ал.1, т.1 НК на „глоба” в размер на 150лв. и на основание чл.23, ал.3 НК го присъединил към наказанието „ лишаване от свобода” . В останалата част присъда е потвърдена. С нея подсъдимият е признат за виновен в това, че на 05.11.2006г.в землището на с. О., обл. Враца, в местността „Буков дол” умишлено умъртвил Б. С. П. , престъпление по чл.115 НК, както и че за времето от м.ноември 2005г. до 05.11.2007г. в дома си в с. О., без надлежно разрешително придобил и държал огнестрелно оръжие- самоделно направена ровна пушка, пригодена за стрелба с боеприпаси- престъпление по чл.339, ал.1, пр.1 и 2 НК. Подсъдимият е осъден да заплати на гражданска ищца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30000лв., ведно със законната лихва, считано от 06.11.2006г. като искът в останалата му част до размера от 60000лв. е отхвърлен.   ПО ДОВОДА ЗА ДОПУСНАТО НАРУШЕНИЕ НА ЗАКОНА Съображенията, изложени в подкрепа на това касационно основание, в частта им относно приетия от двата съда механизъм на произвеждане на изстрела, по съществото си касаят обосноваността на решението, а последната е извън предмета на касационния контрол, когато не направен довод за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Пределите на касационната проверка са ограничени до направените с жалбата доводи, като извън тях касационната инстанция има задължения да следи единствено за допуснати такива съществени нарушения на процесуалните правила, които винаги имат за последица отмяна на постановения съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. По настоящото дело такива нарушения не са допуснати. Събирането и преценката на доказателствените материали е извършено при спазване на процесуалните правила, поради което и не е налице порок при формиране на вътрешното убеждение на решаващите по фактите инстанции. Не се е налагало събирането на други доказателства за изясняване механизма на прострелване на пострадалия. Неоснователни са възраженията, че неправилно деянието е квалифицирано по чл.115 НК, извършено при евентуален умисъл, какъвто не бил налице. Липсата на умисъл отново се аргументира с приетия от съда механизъм на прострелване, като се твърди, че се касае до извършено по непредпазливост убийство с огнестрелно оръжие. При решаване на въпроса за приложимия материален закон въззивният съд е изложил съображения, които в съответствие с приетите за установени фактически положения, изцяло се споделят от настоящия състав. В отговор на възражението за липсата на умисъл, въззивният съд правилно е преценявал механизма на прострелването, който е изяснен по несъмнен начин от приетите експертизи. Изключена е възможността изстрелът да е произведен случайно, при падането на подсъдимия и закачане на ударника на пушката с лакът. Поради характера на огнестрелното оръжие и необходимостта от определено насилие върху ударниковия механизъм е изключена възможността от преодоляване на възвратната пружина на същия и произвеждане на изстрел. След като само при целенасочено усилие е възможно да се произведе изстрел не може да се приеме за достоверна версията на подсъдимия за неволен такъв. При приетите за установени фактически положения правилен е извода, че са налице както обективните, така и субективни признаци на чл.115 НК- смъртта е причинена при наличието на евентуален умисъл- съзнаване на общественоопасния характер на деянието, предвиждане на общественоопасните последици и допускане на същите. В подкрепа на този извод е цялостното поведение на подсъдимия.   ПО ДОВОДА ЗА ЯВНА НЕСПРАВЕДЛИВОСТ НА НАКАЗАНИЕТО   Съображенията, изложени в подкрепа на това касационно основания са, че поради неправилния отказ да се приложи условното осъждане, наложеното наказание е явно несправедливо. Възражението е неоснователно. При решаването на въпроса за наказанието съдът е отчел и правилно преценил съвкупността на обстоятелствата, които имат значение при индивидуализирането му. Определеното наказание, при условията на чл.55, ал.1,т.1 НК , в размер на три години лишаване от свобода е съответно на извършеното престъпление и с него целите, предвидени в чл.36 НК биха били постигнати само ако то бъде изтърпяно ефективно. Независимо, че по размер то дава възможност на съда да отложи на основание чл.66, ал.1 НК изпълнението му , в конкретния случай правилна е преценката на въззивния съд, че чрез него няма да бъдат постигнати целите на наказанието, така както изрично е посочено и в чл.66, ал.1 НК. Възрастта на подсъдимия в достатъчна степен е преценявана при определяне размера на наказанието, поради което и отдаването на по-голяма тежест на същата, при решаване на въпроса за начина на изтърпяване на наказанието би довело до неоправдано смекчаване на наказанието, което следва да понесе подсъдимия за извършеното от него тежко престъпление. Поради изложените съображения настоящият състав намери, че при постановяване на въззивното решение не са допуснати нарушения, които имат за последица изменяването му и то следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд,второ наказателно отделение         Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 323 от 07.07.2008г. постановено по в.н.о.х.д. № 542/2008г. на Софийския апелативен съд.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: