4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 464 София, 04 ноември 2013 г. Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на седми октомври две хиляди и тринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА РУЖЕНА КЕРАНОВА при секретар: Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Мадлена Велинова изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 1452/2013 година Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по жалбата на частния обвинител и граждански ищец Л. Х. Г., срещу въззивна присъда № 21/25.04.2013 г., постановена по ВНОХД № 1042/2012 год. от Софийски апелативен съд. В представеното допълнение към бланкетната касационна жалба се счита, че въззивната присъда е необоснована и неправилна. Отправеното искане е да се отмени атакуваният съдебен акт и да се остави в сила първоинстанционната присъда. В съдебното заседание пред касационната инстанция жалбоподателката Г. не се явява, редовно призована. Процесуалният представител на подсъдимия Б. К. поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура също намира, че новата въззивна присъда е правилна и законосъобразна, а жалбата на частния обвинител и граждански ищец Г. намира за неоснователна. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : С присъда № 221/12.07.2012 г., постановена по НОХД № 2856/2011 г. от Софийски градски съд, подсъдимият Б. Й. К. е бил признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл. 123, ал.1 от НК, за което на основание чл. 55, ал.1, т. 2, б. „б” във вр. с чл. 2, ал.2 от НК му е наложено наказание пробация с пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК за срок от шест месеца. На основание чл. 304 от НПК подсъдимият е бил признат за невинен и оправдан по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 123, ал.1 от НК в частта, относно това - „като не е изпълнил необходимите диагностични и лечебни мероприятия в пълен обем – не е извършил кръвно-захарен анализ”. С присъдата е ангажирана и гражданската отговорност на подсъдимия К.. Същият е осъден да заплати на гражданските ищци Л. Г. сумата от 20 000 лева; на Л. Г., действаща като майка и законен представител на Ц. Ц. и Г. Ц., сумата от по 30 000 лева за всеки от тях. Исковете са отхвърлени до пълния предявен размер. С атакувания сега въззивен съдебен акт осъдителната присъда е отменена и вместо нея подсъдимият Б. К. е признат за невинен и оправдан по повдигнатото обвинение по чл. 123, ал.1 от НК, гражданските искове са отхвърлени. Присъдата на СГС е потвърдена в оправдателната й част. Жалбата е процесуално недопустима. Касационната жалба е била подадена от частния обвинител и граждански ищец Г. директно във Върховния касационен съд (рег. № 1184/09.05.2013 г.). С разпореждане, постановено на 13.05.2013 г., от заместник - председателя на ВКС жалбата е изпратена на Софийски апелативен съд по компетентност. По съдържание подадената жалба е бланкетна и в нея не са ангажирани касационни основания. Заявено е допълване на тази жалба след изготвяне на мотивите. Видно от резолюцията, поставена върху жалбата от съдията-докладчик в САС, е разпоредено на жалбоподателя да се връчи копие от мотивите и му е указано в седмодневен срок от получаване на съобщението да приведе жалбата си в съответствие с разпоредбата на чл. 351 от НПК. Това съобщение, ведно с приложените преписи от присъдата и мотивите към нея, е получено на 31.05.2013 г. (виж, л. 9 от касационното дело). В дадения седмодневен срок, жалбоподателката Г. е подала уточнение, наименовано „касационна жалба”. В същото отново липсва ангажиране на конкретно касационно основание. Извън искането за потвърждаване на първоинстанционната присъда, жалбата срещу второинстанционния съдебен акт, ведно с допълнението към нея, съдържа единствено повторение на повдигнатото обвинение и на приети факти. Отсъстват обаче съществени реквизити на касационната жалба предвид процесуалните изисквания за нейното съдържание, регламентирани в чл. 351, ал.1 от НПК, а именно – в какво се състои касационното основание, както и данните, които го подкрепят. Съдържанието на процесуалния акт (жалба или протест), с който се инициира касационната проверка, е съобразено с ограничения обсег на същата проверка (чл. 347, ал.1 от НПК). Затова и процесуалният закон изисква тези процесуални актове да имат предписаното им съдържание. За разлика от въззивния съд, който проверява първоинстанционната присъда изцяло, независимо от основанията, посочени от страните, касационната проверка на второинстанционния съдебен акт се извършва в рамките на заявените основания и подкрепящите ги данни. Тези предели на касационната проверка и в случаите, когато се цели утежняване положението на подсъдимия, какъвто е настоящият случай, следва да бъдат ясно очертани. От изложеното по-горе личи, че касационната жалба, с която е сезиран ВКС, не отговаря на изискванията, предвидени в чл. 351, ал.1 от НПК, което препятства извършването на надлежна проверка от настоящата инстанция. Това налага подадената касационна жалба от Л. Г. да бъде оставена без разглеждане като недопустима, а производството, образувано по нея, да се прекрати. С оглед на това, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, О П Р Е Д Е Л И : ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на частния обвинител и граждански ищец Л. Х. Г. против въззивна присъда № 21/25.04.2013 г., постановена по ВНОХД № 1042/2012 г. от Софийски апелативен съд. ПРЕКРАТЯВА производството по н.д. № 1452/2013 г. по описа на Върховния касационен съд, първо наказателно отделение. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.