Решение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.4 Р Е Ш Е Н И Е № 178 София, 07.01.2020 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Гроздева ЧЛЕНОВЕ: Владимир Йорданов Ваня Атанасова при участието на секретаря Анета Иванова, разгледа докладваното от съдия Йорданов гр.дело № 2438 /2018 г.: Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 416 от 02.08.2019 г. по касационни жалби на К. М. К. 1) е допуснато до касационно обжалване въззивно решение № 1489 от 23.03.2018 г. по въззивно гражданско дело № 987 /2017 г. на Благоевградския окръжен съд, г.о., с което са отхвърлени предявените от К. М. К. искове с правно основание чл.54,ал.2 ЗКИР за реални части от поземлени имоти по плана на [населено място] и 2) е допуснато до касационно обжалване допълнителното въззивно решение № 973 от 27.02.2019 г. по същото дело, с което е обезсилено решение № 2902 от 31.07.2017 г., постановено по гр.д. № 878 /2015 г. на Гоцеделчевски районен съд в частта по предявения иск по чл.108 ЗС за предаване владението на реалните части, предмет на иска с правно основание чл.54,ал.2 ЗКИР. Касационно обжалване на решението от 23.03.2018 г.е допуснато на основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК поради вероятната му недопустимост, обусловена от нередовност на исковата молба, в която съществува противоречие между твърденията в обстоятелствената част за притежаване на право на собственост от ищеца върху процесните реални части от УПИ ІІ-..... в кв. ..... и УПИ ....., пл. № ..... в кв. ..... по плана на [населено място], като същевременно петитумът е за установяване правото на собственост към минал момент – този на одобряването на плановете. Касационно обжалване на допълнителното въззивно решение № 973 от 27.02.2019 г. е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК по процесуалния въпрос: дали е налице произнасяне по непредявен иск, когато след отделянето на един от обективно съединените искове за разглеждане в отделно производство, по което е образувано друго дело, двете дела са съединени за общо разглеждане? Прието е, че по този процесуален въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС – решение № 306 от 23.10.2012 г. по гр. д. № 132 /2012 г., на ВКС I г. о. По първия въпрос настоящият състав приема, че констатираното при допускане на касационно обжалване противоречие между фактическите твърдения в обстоятелствената част на исковата молба, на които са основани исковете с правно основание чл.54,ал.2 ЗКИР за притежавано право на собственост върху реалните части от УПИ и петитумът - за установяване на правото на собственост към минал момент, обуславя нередовност на исковата молба, а произнасянето по нея обуславя недопустимост на въззивното решение. В случай, че ищецът е предявил иск с правно основание чл.54,ал.2 ЗКИР, както е приел въззивният съд, то такъв иск, съгласно установената съдебна практика, е за установяване на право на собственост към момента на предявяване на исковата молба, съответно - към момента на приключване на устните състезания по делото, ако твърди, че в по-късен момент са настъпили юридически факти, които имат значение за придобиване, изменение или погасяване на правото. По втория въпрос настоящият състав приема, че произнасянето от съда по иск по гражданско дело, което съдът е съединил към гражданското дело, което е разглеждал преди това, за съвместно разглеждане на исковете по двете дела в едно производство (чл.213 ГПК), представлява произнасяне по приет за разглеждане иск, то е допустимо произнасяне и в това е смисълът на съединяването на исковете. Подобна е и хипотезата при първоначално съединяване на искове (чл.210,ал.1 ГПК), последвано от разделянето на исковете от съда (чл.210,ал.2 ГПК) и последвано от съединяване на исковете (чл.213 ГПК). Ответниците по касация Д. Д. М., А. О. Г., Р. Ю. Г., А. Д. Г., Д. Д. Г., и Ц. Д. Г. в писмени отговори оспорват основателността на двете касационни жалби. По основателността на жалбата и на основание чл.290 и сл. ГПК: По касационна жалба срещу въззивното решение от 23.03.2018 г.: В исковата молба се съдържа констатираното при допускане на касационното обжалване противоречие между обстоятелствена част и петитум – ищецът твърди че е собственик на реални части от два имота в [населено място], неправилно заснети като части от съседни имоти на ответниците и иска от съда на основание чл.54,ал.2 ЗКИР да признае за установено по отношение на ответниците, че е бил собственик на тези реални части към минал момент: По-конкретно – иска на основание чл.54,ал.2 ЗКИР съдът да признае за установено по отношение на Р. Ю. Г., А. Д. Г., А. О. Г., Ц. Д. Г., Д. Д. Г., Д. Д. М., че към момента на влизане в сила на ДРП на [населено място] от 1993 г. К. М. К. е бил собственик на 27 кв.м. представляващи част от УПИ ....., пл. № ...., в кв. ....., по плана на [населено място] от 1965 г., неправилно заснети в плана от 1993 г. като част от съседния УПИ II- ...., в кв. ...., разположени в неговата югоизточна част на границата със собствения му имот и иска на основание чл.54,ал.2 ЗКИР съдът да признае за установено по отношение на Р. Ю. Г., че към момента на влизане в сила на ДРП на [населено място] от 1993 г. К. М. К. е бил собственик на 22 кв.м., представляващи част от УПИ ...., пл. № ...., в. кв. ...., по плана на [населено място] от 1965 г., неправилно заснети като част от съседния имот с пл. № ...., в кв. ...., разположени в неговата югозападна част на границата със собствения му имот. Срещу същите ответници и за същите реални части от поземлени имоти ищецът е предявил и искове по чл.108 ЗС, производството по тях ще бъде обсъдено по-долу. В хода на производството нередовностите не са отстранени. Първоинстанционният съд се е произнесъл по тези искове и ги е уважил, а въззивният е отменил първоинстанционното решение в частта по тези искове и е постановил друго, с което ги е отхвърлил. Съгласно установената практика на Върховния касационен съд (отразена и в мотивите към т.4 на ТР № 8 от 23.02.2016 г. по т.д. № 8 /2014 г. на ОСГК на ВКС) исковете с правно основание чл.54,ал.2 ЗКИР са за установяване на спорното право на собственост върху реална част от поземлен недвижим имот към момента на предявяване на иска, респективно – към момента на приключване на съдебното дело в инстанцията по същество, за да се вземат предвид и тези твърдени от ищеца настъпили след одобряване на кадастралната карта юридически факти, които имат значение за придобиване, изменение или погасяване на правото. В тази част (по исковете с правно основание чл.54,ал.2 ЗКИР) въззивното решение е недопустимо. То следва да бъде обезсилено и съгласно приетото с т.5 от ТР № 1 /09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС вр. т.4 от ТР № 1 /17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, делото да бъде върнато на въззивния съд за отстраняване на нередовностите, който следва да даде съответните указания и възможност на ищеца за това, като му укаже, че има правен интерес да предяви исковете за установяване на правата му на собственост към момента на предявяване на исковете, респективно - към момента на приключване на съдебното дирене, ако твърди, че след тези настъпили след одобряване на кадастралната са настъпили юридически факти, които имат значение за придобиване, изменение или погасяване на правото. В случай на отстраняване на нередовностите, въззивният съд следва да се произнесе по основателността на исковете. По касационна жалба срещу допълнителното въззивно решение от 27.02.2019 г.: С него въззивният съд е допълнил решението си от 23.03.2018 г., като е обезсилил първоинстанционното решение в частта по исковете с правно основание чл.108 ЗС срещу ответниците и за реалните части, за които са разгледани искове с правно основание чл.54,ал.2 ЗКИР. Въззивният съд е приел, че тези искове са предявени с исковата молба, но след това със свое определение от 04.12.2015 г. първоинстанционният съд ги е разделил за разглеждане в отделно производство, след което се е произнесъл и по исковете с правно основание чл.108 ЗС, свръх петитум, поради което в тази част решението следва да се обезсили. Настоящият състав установи, че по разделените искове с правно основание чл.108 ЗС е образувано отделно гражданско дело на Гоцеделчевския районен съд с № 1087 /2015 г. С протоколно определение от съдебно заседание от 30.11.2016 г. по гр.д. № 878 /2015 г. (л.257 по това дело) на основание чл.2013 ГПК Гоцеделчевският районен съд е съединил са съвместно разглеждане гр.д. № 878 /2015 г. и гр.д. № 1087 /2015 г. и предявените по тях искове по чл.54,ал.2 ЗКИР и чл.108 ЗС, в следващото съдебно заседание от 25.01.2017 г. е извършил доклад по исковете с правно основание чл.108 ЗС и процесуални действия. В решението си първоинстанционният съд се е произнесъл и по исковете по чл.108 ЗС. С оглед дадения отговор на правния въпрос това произнасяне не е недопустимо, а допустимо, то е произнасяне от съда по приети от него за разглеждане по гражданското дело искове, съответно въззивното решение е неправилно – постановено е при нарушение на процесуалния закон – на правилото на чл.213 ГПК, което нарушение е съществено. По-конкретно по делото на първоинстанционния съд е осъществена хипотезата на първоначално съединяване на исковете по чл.54,ал.2 ЗКИР и чл.108 ЗС (чл.210,ал.1 ГПК), последвано от разделянето на исковете от съда (чл.210,ал.2 ГПК), последвано от повторно съединяване на исковете (чл.213 ГПК). В тази част въззивното решение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд – този, на когото следва да бъде върнато делото за отстраняване на нередовности на исковата молба по исковете по чл.54,ал.2 ЗКИР. Въззивният съд следва да се произнесе по исковете по чл.108 ЗС след изчерпване на процесуалните си задължения по чл.129 ГПК по исковете по чл.54,ал.2 ЗКИР (след отстраняване на нередовностите на исковата молба по тези искове или след връщането и прекратяване на производството поради неотстраняване на нередовности), тъй като при предявени искове по чл.54,ал.2 ЗКИР исковете по чл.108 ЗС са обусловени от тях. С оглед изхода от това производство разноски не следва да се присъждат, на основание чл.294 ГПК при новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по разноските за воденето на делото във Върховния касационен съд. Воден от горното и на основание чл.293 ГПК съдът Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 1489 от 23.03.2018 г. по въззивно гражданско дело № 987 /2017 г. на Благоевградския окръжен съд, г.о., с което въззивният съд се е произнесъл по искове с правно основание чл.54,ал.2 ЗКИР за реални части от поземлени имоти в [населено място] и е осъдил ищеца К. М. К. за разноски. ОТМЕНЯ допълнителното въззивно решение № 973 от 27.02.2019 г. по същото гражданско дело № 987 /2017 г. на Благоевградския окръжен съд, г.о., с което е обезсилено решение № 2902 от 31.07.2017 г., постановено по гр.д. № 878 / 2015 г. на Гоцеделчевски районен съд в частта по предявените искове с правно основание чл.108 ЗС. Връща делото на друг състав на въззивния съд за отстраняване на нередовностите на исковата молба в частта по исковете с правно основание чл.54,ал.2 ЗКИР и за произнасяне по тези искове, както и по исковете с правно основание чл.108 ЗС. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.