Р Е Ш Е Н И Е №145 гр. София, 06 юни 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на шести март през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА МИНА ТОПУЗОВА при секретаря……...….Даниела Околийска….......……и в присъствието на прокурора…………...Юлиана ПЕТКОВА…….изслуша докладваното от съдия Топузова касационно дело № 294 по описа за 2013 г. Производството е образувано по касационна жалба на адв. Я. А. – защитник на подсъдимия Ю. И. И. срещу решение № 399 от 13.11.2012г., постановено по внохд № 820/12г. на Апелативен съд гр. София, НО – 3 с-в. В жалбата се сочат касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т.2 от НПК. Изтъква се, че инстанционните съдилища са допуснали съществено нарушение на процесуалните правила, като не са назначили комплексна авто-техническа експертиза, което е довело до необоснованост на постановените съдебни актове. В този контекст се прави искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане за назначаване на такава експертиза. Излагат се също доводи, че след като ударът е настъпил в опасната зона за спиране на лекия автомобил, то е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК, който смисъл двете инстанции са допуснали нарушение на закона. Алтернативно се настоява касационната инстанция да отмени постановените съдебни актове и върне делото за ново разглеждане или да оправдае подсъдимия И.. Пред касационната инстанция жалбата се поддържа със същите аргументи и искания. Повереникът на частния обвинител и граждански ищец С. С. – адв. Ц. дава становище за неоснователност на жалбата предвид липсата на посочените в нея касационни основания. Повереникът на частните обвинители и граждански ищци Р. С. и М. С. – адв. С. също счита жалбата за неоснователна, тъй като подсъдимият сам се е поставил в положение да не може да спре. Представителят на ВКП изразява мнение, че не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила и законът е приложен правилно, поради което заявява, че жалбата е неоснователна. В последната си дума подсъдимият И. се счита за невинен и настоява за уважаване на жалбата. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 185 от 20.06.12г., постановена по нохд № 2859/11 г. на Софийски градски съд, НО – 3 с-в, подсъдимият Ю. И. И. бил признат за виновен в това, че на 23.11.2010г. около 07.10 ч. в [населено място] при управление на моторно превозно средство - лек автомобил ”Д.”, модел „Нитро”, с ДК [рег.номер на МПС] , по [улица]с посока на движение от [улица]към [улица]нарушил правилата за движение, установени в чл.20, ал. 2 от ЗДП, с което по непредпазливост причинил смъртта на К. К. С., поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в” във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК и чл.54, от НК му било наложено наказание лишаване от свобода срок от една година, като същият бил оправдан относно нарушението на правилата за движение по чл.5, ал.2, т.1 от ЗДП. На основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода” било отложено за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Със същата присъда подсъдимият Ю. И. бил осъден да заплати в полза на М. С. С. и Р. С. С. сумите от по 20 000лв. и в полза на С. Н. С. сумата от 15000 лв., представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждане, като гражданските искове били отхвърлени до пълния им размер като неоснователни. В тежест на подсъдимия било възложено заплащането на ДТ върху уважените граждански искове и на направените разноски по делото. По жалба на подсъдимия И. било образувано внохд № 820/12г. на Апелативен съд гр. София, НО 3с-в. С решение № 399 от 13.11.2012г., постановено по същото дело, първоинстанционната присъда била изменена в частта относно наказанието и в частта относно разноските, като наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода” било намалено на девет месеца. В останалата част присъдата била потвърдена. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл. 347 ал.1 от НПК, намери подадената жалба за неоснователна. Оплакването за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила се свързва с превратното според защитата тълкуване на доказателствата от двете съдебни инстанции, което довело до неправилен от фактическа страна извод, че автомобилът, управляван от подсъдимия изчаквал зелен сигнал на светофара. Като такова нарушение се посочва и не назначаването от страна на въззивния съд на допълнителна авто-техническа експертиза, която да установи могъл ли е подсъдимият да забележи пешеходката ако е пристигнал на червения сигнал на 2, 3, 4 и т.н. до 12 секунда от пресичането на пешеходката. Следва да се отбележи, че тези доводи се навеждат за пръв път в касационното производство и за пръв път се иска назначаването на такава експертиза. Пред въззивния съд не е било поискано събирането на нови доказателства, поради което не може да се претендира за допуснато в този смисъл процесуално нарушение. За да приемат от фактическа страна, че подсъдимият е изчаквал на червен светофар, преди да навлезе в кръстовището, двете инстанционни съдилища са кредитирали заключенията на назначените основна и допълнителна авто-технически експертизи, показанията на присъствалите на произшествието свидетели и не на последно място обясненията на подсъдимия И.. В обясненията си пред първоинстанционния съд (л.91 от съд. производство) подсъдимият е заявил, че преди да тръгне на светофара, чакал около 10 – 15 секунди, защото сигналът бил червен. Обстоятелството, че същият е управлявал първата кола, намираща се в крайната лява лента в посоката на движението му, се потвърждава както от неговите обяснения, така и от показанията на св. Я.. Липсата на автомобили в посоката на движение към [улица]по време, когато пешеходката се е намирала на осовата линия се установява и от записите на поставените на кръстовището камери. Така събраните доказателства основателно са мотивирали инстанционните съдилища да приемат, че подсъдимият е изчаквал на кръстовището смяната на сигнала, поради което не е налице претендираното процесуално нарушение, свързано с превратно тълкуване на доказателствата. Не са налице и неизяснени обстоятелства, които да обуславят връщане на делото на въззивния съд за назначаването на исканата експертиза. Съгласно заключението на петорната КМАТЕ, пешеходката е стояла на мястото на удара около 10 секунди преди настъпването му, като се е установила на това място по време, когато автомобилът, управляван от подсъдимия се е намирал на светофара (л.98 от ДП). Относно възможността подсъдимият да забележи пешеходката като силует или обект, изчаквайки разрешителния сигнал на светофара, назначените комплексни медико- автотехнически експертизи са се произнесли положително, с уточнението от седморната експертиза, че това е при условие, че вниманието на водача е било насочено към този участък на пътното платно. Неоснователни са и доводите за допуснато от съдилищата нарушение на материалния закон, с отказа да приемат, че осъщественото от подсъдимия деяние е „случайно” по смисъла на чл.15 от НК. Съгласно приетите за установени факти, скоростта на движение на процесния автомобил към момента на удара била 43 км/ч, като спирачната система била задействана в този момент. Отстоянието от което И. възприел пешеходката - 19 м. не му позволило да спре и да предотврати удара, тъй като опасната зона за спиране на автомобила при посочената скорост на движение била 30 м. Съгласно експертните заключения, водачът на автомобила е могъл да забележи пешеходката, когато последната стояла неподвижно на платното от разстояние от около 70 м., в случай, че вниманието му е било насочено към този участък, а ако последният е управлявал автомобила със скорост от 30 км/ч би могъл да предотврати удара в момента, в който е възприел пешеходката. Посочените обстоятелства не сочат на хипотеза на внезапна поява на опасност на платното, на разстояние по - малко от опасната зона, която подсъдимият да не е могъл да предвиди. Подсъдимият е разполагал с възможност да възприеме намиращата се на платното жена на разстояние по - голямо от опасната зона. Въпреки това отклонение на вниманието, последният е разполагал с възможност да предотврати удара, когато за пръв път е възприел пешеходката, в случай, че скоростта му е била около 30 км/ч. Движението с несъобразена за конкретните пътни условия скорост, по оживен булевард в ранните часове на деня и при намалена видимост е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Приемайки, че И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343, ал.1 б. „в” от НК, двете инстанционни съдилища са приложили правилно закона. Предвид изложеното и на основание чл.354, ал.1, ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, І НО Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 399 от 13.11.2012г., постановено по внохд № 820/12г. на Апелативен съд гр. София, НО – 3 с-в. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1. 2.