Р Е Ш Е Н И Е № 78 София, 25.06.2019 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на пети юни, две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА при участието на секретаря Ина Андонова изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 3387/2018г. Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по на Г. Д. П., [населено място], чрез процесуалния му представител адвокат Г. М., срещу въззивно решение № 134/10.04.2018 г. по в. гр. д. № 129/2018 г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик. Касаторът поддържа оплаквания, че решението е недопустимо, незаконосъобразно и неправилно поради противоречие на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. С определение №138/19.03.2019г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл.280,ал.2,предл. трето ГПК, поради очевидната неправилност с оглед изложените от касатора съображения за допуснати нарушения при постановяване на въззивното решение и прогласяване нищожността на първоинстанционното решение. В касационната жалба се излагат оплаквания, че решението е недопустимо, незаконосъобразно и неправилно поради противоречие на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Ответникът по касация – А. Д. П., [населено място], чрез процесуалния си представител адвокат С. Д., е оспорил жалбата в становище по чл. 287, ал. 1 ГПК. ВКС, състав на ІІ г.о. след проверка на заявените с жалбата касационни основания, приема следното: С въззивното решение е прогласено за нищожно решение № 146/15.12.2017 г. по гр. д. № 391/2017 г. по описа на Районен съд – Панагюрище в обжалваните му части - в частта, с която е допусната делба на 1/8 ид. част от поземлен имот с идентификатор ****, с адрес: [населено място], [улица], по КК и КР, одобрени със заповед № РД-18-39/17.07.2012 г. на изп. директор на АГКК, с площ по скица: 479 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 м., номер по предишен план: 2083, квартал 149, парцел ІІ, при описани съседи; в частта, с която е отхвърлено искането за допускане на делба на самостоятелен обект с идентификатор **** по КК и КР на [населено място], одобрен със заповед № РД-18-39/17.07.2012 г. на изп. директор на АГКК, последно изменение със заповед № КД-14-13-188/30.04.2013 г. на началника на СГКК - П., с адрес: [населено място], [улица], ет. 0, находящ се в сграда № 7, разположена в поземлен имот с идентификатор ****, с площ на самостоятелния обект 19,68 кв. м.; в частта, с която е допуснато до делба като прилежаща част към самостоятелен обект в сграда с идентификатор **** югозападно помещение от приземния етаж с площ 11,70 кв. м., отредено за изба, включено и представляващо част от самостоятелен обект в сградата с идентификатор ****, като делото е върнато за ново разглеждане в тези части от друг състав на първоинстанционния съд. В частта, с която е допусната делба между Г. Д. П. и А. Д. П. на самостоятелен обект с идентификатор ****, с адрес: [населено място], [улица], ет. 1, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, със засроена площ 72 кв. м., 1/2 ид. част от таванско помещение и 1/2 ид. част от останалите общи части на сградата, при права на съделителите: за Г. П. - 4/5 ид. части, за А. П. – 1/5 ид. част, първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила. Въззивният съд е изложил съображения, че съдържанието на понятието нищожност се извлича по пътя на тълкуването, основаващо се на характера на съдебното решение като едностранно властническо волеизявление на държавен правораздавателен орган, който разрешава правния спор. Нищожно е решение на съда, което не дава възможност да бъде припознато като валиден съдебен акт поради липса на надлежно волеизявление, защото не е изразено в писмена форма, липсват подпис или подписи на съдебния състав под съдебния акт или пък решението е неразбираемо и неговият смисъл не би могъл да се извлече дори при тълкуване. В случая Г. Д. П. е предявил иск срещу А. Д. П. /братя/ с правно основание чл. 34 ЗС за делба на съсобствени имоти, като производството е в първа фаза по допускане на делбата. Първоначалното искане е за допускане до делба на 1/8 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор **** - дворно място с площ 479 кв. м., ведно с целия самостоятелен обект с идентификатор ****, касаещо изба с площ от 19,68 кв. м. при посочени квоти между съделителите. Впоследствие е направено уточнение от пълномощника на ищеца в първото съдебно заседание, че тази 1/8 ид. ч. от дворното място следва да бъде допусната до делба заедно с жилището - апартамент с идентификатор **** и като такава е допусната до делба от първоинстанционния съд, без да е съобразено, че се касае за имот с идентификатор. Първоначално избеното помещение е поискано да бъде допуснато до делба като самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****. В съдебно заседание на 28.11.2017 г., след изслушване заключението на съдебно - техническата експертиза, процесуалният представител на ищеца е направил изменение на заявената в исковата молба претенция в смисъл, че съсобствен между страните се явява само част от обекта с идентификатор ****, описан в придобивния акт на наследодателя на страните като югозападно помещение от приземния етаж на сградата, отредено според архитектурния проект за изба, а останалата част, представляваща тъмно помещение с площ 3,47 кв. м., независимо, че е заснета от СГКК като един обект с избеното помещение, не е в обема на наследствената маса. Първоинстанционният съд е приел без конкретно постановен акт уточненията на ищеца като пояснения на исковата молба, а не като изменение на иска. Допуснал е до делба югозападно помещение от приземния етаж с площ 11,70 кв. ч., като е посочил, че то е включено и представлява част от самостоятелен обект сграда с идентификатор ****. В диспозитива си, съдът е отхвърлил искането като самостоятелен предмет на делба да бъде допуснат обект с идентификатор ****.Въззивният съд е приел наличие на вътрешно противоречие в диспозитива на първоинстанционното решение, тъй като се допускат до делба части от самостоятелни обекти, а впоследствие се отхвърля искането за делба на тези самостоятелни обекти. Обжалваното въззивно решение е неправилно. Въззивният съд е прогласил нищожността на първоинстанционното решение, без сам да изложи ясни, конкретни и разбираеми мотиви за това. Според ТР№1/2012г. по тълк.д.№1/2011г., ОСГТК, ВКС, съдебните решения са нищожни в случаите на постановяването им от ненадлежен орган или ненадлежен съдебен състав, извън правораздавателната власт на съда, ако не са подписани от членовете на съдебния състав, ако не са в писмена форма, както и при абсолютна неразбираемост на волята на съда, вкл. и при тълкуване. Нищожно е решение на съда и което е абсолютно неразбираемо и неговият смисъл не би могъл да се извлече дори при тълкуване. В разглеждания случай такива пороци на първоинстанционното решение не са налице.То е постановено от законен състав на съответния съд, в рамките на правораздавателната му компетентност при спазване на изискуемата писмена форма, подписани е, и формираната в мотивите на съдебния акт воля на съда е разбираема и логически последователна, което обуславя и яснота и на диспозитива. Изложените от въззивния съд доводи за нищожност не могат да се преценят като основателни за прилагане разпоредбата на чл.270 ГПК. Не е налице такова вътрешно противоречие на първоинстанционното решение и абсолютна неразбираемост по отношение делбата на югозападното помещение, които да обусловят прогласяването му за нищожно. С решението е допусната делба на имоти: жилище - самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****, който се намира в сграда с идентификатор **** на три надземни етажа, с прилежащо югозападно помещение от приземния етаж с площ 11,70 кв.м., отредено за изба според архитектурния проект, включено и представляващо част от самостоятелен обект в сградата с идентификатор ****, 1/2 ид.ч. от таванско помещение и 1/2 ид.ч. от останалите общи части на сградата, ниво -1, както и на 1/8 ид.ч. от дворното място. Отхвърлено е искането като самостоятелен предмет на делба да бъде допуснат обект с идентификатор ****. Възприетото от първоинстанционния съд становище е, че процесното помещение е част от самостоятелен обект в сграда. Тези изводи следва да се проверят от въззивния съд по реда на инстанционния контрол за законосъобразност на обжалвания пред него съдебен акт като се изложат мотиви относно установената фактическа обстановка и приетите въз основа на нея правни изводи. Допуснатите от въззивния съд процесуални нарушения обосновават касиране на въззивното решение. Делото следва да се върне за ново разглеждане на основание чл.293,ал.3 ГПК за произнасяне по предявения от иск за делба в рамките на въззивната жалба, насочена срещу част от първоинстанционното решение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 134/10.04.2018 г. по гр. д. № 129/2018 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: