Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   № 44 гр. София, 29.01.2010г.   В   И М Е ТО     НА    Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на  двадесет и първи януари       две хиляди и десета    година  в състав:                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА                                        ЧЛЕНОВЕ:   ЕМИЛ ТОМОВ                                                        ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ     при участието на секретаря Р.Иванова     . изслуша докладваното от съдията Емил Томов  гр. дело №  142/2009 година.   Производството е по реда на чл.290 вр. чл. 291 т.3 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Б” О. срещу решение с пълномощник адв. М срещу решение №724 от 23.11.2008г по гр.дело № 724/2008г. на Софийски окръжен съд, с което е оставено в сила решение №61 от 07.05.2008г на Районен съд гр. Е.. Като незаконно е отменено уволнение след прекратяване на срочен трудов договор на основание чл. 325т.4 от КТ . Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано , по въпроса за приложното поле на чл.67 ал.3 от КТ спрямо уговорка с работника за преминаване към срочен трудов договор при условията на чл. 68 ал.1 т.2 от КТ и прекратяване а трудовото правоотношение след като работата е завършила , при посоченото в заповедта основание . Съображения са развити в жалбата . Ответникът Х. Д. Г. от с. Г., чрез пълномощник адв. В, оспорва съображенията на касатора ,както и същността на уговорките в допълнителното споразумение относно срока , след промяна на работодателя по трудовия договор . С определение №298 от 18.03.2009г на ВКС , ІІІ г.о жалбата е допусната до разглеждане на основание критерия по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК, по въпроса за приложното поле на чл.67 ал.3 от КТ при допълнителни уговорки между работник и последващия му работодател ,поел задължения по чл. 123 от КТ , предвид разграничените в чл. 68 ал.1 т.1 и т.2 от КТ две хипотези ,ако уговорка по чл. 119 от КТ е постигната договорът да продължи „ до приключване на дейността” . Разгледана по същество , касационната жалба е основателна . В обжалваното решение Окръжен съд гр. С. е разгледал случай , при който безсрочен трудов договор с работник на АЕЦ „Козлодуй” е изменен по силата на допълнително споразумение от 07.12.2004т с настоящия работодател „Б”О. , съгласно дадената от чл. 119 от КТ възможност за договаряне и предвид обстоятелството,че двете дружества са сключили търговски договор №0108/1049 от 03.08.2001г . Предмет на този търговски договор е изпълнителят „Б”О. да поеме срещу възнаграждение дейността по осигуряването на безплатна предпазна и столова храна за персонала на АЕЦ, за определен срок ,с оглед на което са му предоставени за временно ползване съответните материални активи . Изрично и при позоваване на чл. 123 от КТ , с анекс е уговорено изпълнителят да приеме в своя щат броя работници и служители (персонал),изпълнявали тази дейност при възложителя ,като запази трудовите им правоотношения за срок от две години . След изтичането на двугодишния срок, между ищцата Х. Д. Г. и ответния работодател е сключено оспорваното споразумение с уговорка отношенията им занапред да са за „определен срок”,посочен като „приключване дейността на„Б”в АЕЦ”. Правоотношенията по цитирания търговския договор безспорно са прекратени на 01.12.2007г , ответникът „Б”О. не е бил допуснат да участва в конкурс за сключване на последващ договор по предмета на обслужващата дейност ,поради което и на основание чл. 325 т.4 от КТ последният е прекратил трудовия договор с ищцата . Като при горните обстоятелства е изключил естеството на отношенията между двете търговски дружества от приложното поле на чл. 123 а от КТ , въззивният съд правилно е приложел закона . Нормата урежда едно изключение за случаите на отдаване предприятието или на обособена част от него под наем , аренда или концесия ,като правоотношенията между двете дружества по търговския договор №0108/1049 от 03.08.2001г не са от такова естество , макар прехвърлянено на дейността да е ограничено по време . Не наличието на срок, а правната природа на уговорките във връзка с дейността на предприятието предопределя запазване на трудовото правоотношение със стария работодател в изчерпателните хипотези на чл.123а от КТ , тъй като трудовото право поначало допуска безвиновно прекратяване на трудовите договори по икономически причини . Допуска също така подобни причини да са основание за уговорки във връзка с ограничаване срока на действие на л.т.д между работодателя и работника ,с оглед на което е предвидена възможността по чл. 68 ал.1 т.2 от КТ . Този вид срочни трудови договори се сключва до завършване на определена работа . В съдебната практика нееднакво се решава въпросът за приложното поле на чл. 68 ал.3 от КТ, с оглед регламентацията в кои случаи работодателят може да сключва трудови договори за определен ,изрично посочен като дата и период срок по чл. 68 ал.1 т.1 от КТ . Неправилно е ограниченията по чл. 68 ал.3 КТ да обосноват извод ,че при установените в настоящия случай обстоятелства уговорките по допълнителното споразумение между ищцата и „Б”О. не са по смисъла на чл. 68ал.1 т.2 от КТ ,т.е до завършване на определена работа ,щом се касае за временна работа или краткотрайна дейност . Нормата на чл. 68 ал.3 от КТ има предвид работата или дейността по предмета на конкретното трудово правоотношение , уговаряна като срочна , а не случай като настоящия , при който се очаква цялата дейност на работодателя в определено направление и във връзка с определен обект , да приключи окончателно като икономическо предприятие . Когато при фактическите хипотези по чл. 123 от КТ се касае за преотстъпване на дейност от едно предприятие на друго и това е временно, но извън изрично посочените случаи на наем , аренда или концесия по смисъла на чл. 123а от КТ и когато последващият работодател допълнително е постигнал с работниците по завареното безсрочно трудово правоотношение уговорка за срок „до приключване на дейсността „ във връзка с която е приел конкретния работник в своя щат , моделитетът по споразумението е при условията на чл. 68 ал.1 т.2 от КТ . Когато обстоятелствата по чл.325 т.4 от КТ настъпят,прекратяването на трудовото правоотношение с работника е законосъобразно и заповедта не е нищожна . Допълнителните изисквания на чл. 67 ал.3 от КТ и съдържащата се в тази норма относителна забрана не се отнасят за този случай ,както неправилно е приел Софийски окръжен съд в обжалваното решение . Предвид гореизложеното оплакванията на касатора за неправилно прилагане на материалния закон са основателни, въззивното решение следва да бъде отменено и по същество следва да бъде постановено друго , с което предявеният при условията на евентуалност на две основания иск на Х. Д. Г. , за признаване незаконно уволнението по заповед №101 от 28.11.2007г на управителя на „Б„О. гр. Е., нейната отмяна по чл. 344 ал.1 т.1 от КТ или за прогласяване нищожност на същата заповед поради некомпетентност на издателя й поради противоречие с чл. 123а от КТ ,следва да бъде отхвърлен по същество . На ответника по иска и касатор в настоящето призводство следва да бъдат заплатени установените по делото разноски за всички инстанции в размер на 80 лева . Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о.   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯВА решение №724 от 23.11.2008г по гр.дело № 724/2008г. на Софийски окръжен съд И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА ОТХВЪРЛЯ иска на Х. Д. Г. от с. Г. срещу „Б” О. гр. Е. за признаване на незаконно уволнението по заповед №101 от 28.11.2007г на управителя на „Б„О. гр. Е. и нейната отмяна ,както за прогласяване нищожност на същата заповед . ОСЪЖДА Х. Д. Г. да заплати на „Б” О. гр. Е. сумата 80 лева разноски по делото за всички инстанции . ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: