РЕШЕНИЕ № 262 София, 15. ноември 2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на пети октомври две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев Димитър Димитров при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 3188 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 73, ал. 4 ЗЧСИ. Обжалвано е решението на Д. к. при К. на ч. с. и. от 01.04.2016 г. по д.д. № 1/2016, с което са наложени дисциплинарни наказания ГЛОБА в размер на 6.000 и 4.000 лева на И. Т. Ч. частен съдебен изпълнител рег. № ***, с район на действие Софийски градски съд. Недоволен от решението е жалбоподателят И. Т. Ч., който го обжалва в срок с оплаквания за незаконосъобразност, като счита, че решението е постановено след изтичането на давностния срок за реализиране на дисциплинарната отговорност по първото нарушение и е недопустимо в тази част. Евентуално жалбоподателят счита, че в тази част решението е неправилно, тъй като не са обсъдени доводите му за изтекла погасителна давност и не са обсъдени материалите по изпълнителното дело, не е посочена формата на вината нито обстоятелствата, които имат значение за определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание; както и че не съставлява нарушение запорирането на банкова сметка на наддавач в публична продан, когато внесеният от него задатък е върнат неправилно, също и че в хода на размяната на книжа по частната жалба срещу налагането на запорите, същите са вдигнати, което е направило частната жалба безпредметно. По отношение вида и размера на наложените наказания жалбоподателят счита, че при наличието на смекчаващото обстоятелство липса на каквито и да било вредни последици и при липсата на отегчаващи обстоятелства, дисциплинарните наказанията са несправедливи, както по вид, така и по размер. Ответникът по жалбата С. на К. на ч. с. и. я оспорва, като счита, че дисциплинарният състав е зачел задължителната сила на решението на Върховния касационен съд, с което е отменено предходното решение на дисциплинарния състав и делото е върнато за ново разглеждане, извършването на дисциплинарните нарушения е установено по несъмнен начин, те са тежки и наложените наказания са съразмерни. Ответникът по жалбата м. на п. в. становище за нейната неоснователност, като счита, че обжалваното решение е допустимо и правилно. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение, я намира неоснователна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, дисциплинарният състав е приел, че претендираните нарушения са: провеждане на принудително изпълнение извън субективните предели на изпълнителния лист чрез налагането на запор по банкови сметки на лице, което не е длъжник – нарушение по чл. 429 вр.чл. 507 ГПК и неизпълнение на задължението да администрира частна жалба от засегнатото лице срещу горните действия и неизпращане на делото в съда за произнасяне по жалбата, въпреки че делото е изискано с определение на Софийския градски съд – нарушение по чл. 436, ал. 2 и 3 ГПК. По делото е прието за установено, че преди приемането на изпълнителното дело от частния съдебен изпълнител имот на длъжника [фирма] е продаден на публична продан от предходен частен съдебен изпълнител, като след невнасянето на цената от обявения купувач [фирма], на 09.04.2009 г. имотът е възложен на следващия купувач [фирма], който е внесъл задатък и разликата до предложената от него цена. Изпълнение върху същия имот обаче е било насочено и по друго изпълнително дело срещу същия длъжник при друг частен съдебен изпълнител, който на 10.06.2008 г. е възложил имота на [фирма]. Със споразумение от 22.11.2010 г. между двамата купувачи [фирма] е признал придобиването на правото на собственост от [фирма]. Взискателят по изпълнителното дело е депозирал пред частния съдебен изпълнител съгласие цялата платена цена от купувача [фирма] да му бъде върната, тъй като му е прехвърлил изпълняемото вземане с договор за цесия, който е съобщен на длъжника. С разпореждане от 29.04.2010 г. платената от купувача цена в размер на сумата 670.690 лева му е върната. На следващия ден частният съдебен изпълнител е превел внесения от отказалия се купувач [фирма] депозит в размер на 41,250 лева на [фирма] по искане на длъжника и купувача (вече кредитор по изпълняемото вземане) по договор за цесия, който е съобщен на длъжника. На 07.07.2010 г. отказалият се купувач [фирма] е поискал възстановяване на внесения от него задатък или да се удържи такъв и от следващия купувач [фирма], който също се е отказал от правата си. С разпореждане от 21.07.2010 г. частният съдебен изпълнител налага запори върху банкови сметки на [фирма] и [фирма], по които запори няма данни за постъпления. Изпълнителното действие налагане на запор е обжалвано от [фирма], като частната жалба е подадена направо в Софийския градски съд, който с разпореждане от 28.12.2010 г. е изискал в 7-дневен срок да бъдат представени поканата за доброволно изпълнение до длъжника, копия от всички доказателства по изпълнителното дело и мотиви във връзка с обжалваното действие. Вместо да изпълни разпореждането частният съдебен изпълнител изисква от съда подадената частна жалба, оставя я без движение, връчва препис от нея на [фирма] и прави опити да връчи препис и на [фирма] и едва на 20.03.2012 г. (след една година и три месеца) вдига наложените запори по сметките на [фирма] и [фирма]. По делото няма данни да е изпълнено разпореждането на Софийския градски съд. От правна страна дисциплинарният състав е приел, че претендираните дисциплинарни нарушения са извършени от частния съдебен изпълнител и е наложил дсциплинарните наказания глоба в размер на 6.000 лева за първото и в размер на 4.000 лева за второто нарушение, които отговарят на тежестта на нарушенията. По същество правилно дисциплинарният състав е приел, че претендираните деяния са извършени от частния съдебен изпълнител, противоправни са и съставляват тежки дисциплинарни нарушения, извършени при неполагане на дължимата грижа. Видно от изложеното извършените дисциплинарни нарушения: осъществяване на процесуална принуда извън субективните предели на изпълнителния лист (налагане на запор по сметки на наддавач, определен за купувач, който към момента на налагането на запора е станал и кредитор по изпълняваното вземане) и неизпълнение на разпореждане на съда за представяне на документи по изпълнителното дело, необходими за разглеждането на частна жалба срещу извършени изпълнителни действия; са възможно най-тежките, което обоснова налагането на съответни по вид и размер дисциплинарни наказания. Предприемането на действия по движението на частната жалба не само не са смекчаващи, но са отегчаващи дисциплинарната отговорност обстоятелства. Съдебният изпълнител е овластен да администрира частните жалба срещу неговите действия и бездействия само когато те са подадени чрез него. Когато частната жалба е подадена направо в съда, съдебният изпълнител е длъжен да изпълни стриктно всяко негово указание. Отделно стои въпросът, че в случая частната жалба е подадена от лице, което вече е кредитор по изпълняваното вземане и има право да се удовлетвори от внесения задатък (без значение е дали той е конституиран като взискател) и процесуално легитимиран да участва производството по частната жалба е единствено длъжникът, който е собственик на изгубените задатъци. Липсата на имуществени вреди е смекчаващо отговорността обстоятелство за първото нарушение, но наложеното дисциплинарно наказание не е най-тежкото по вид нито най-голямото по размер от определения от дисциплинарния състав вид наказание. Обжалваното решение е постановено при липса на съществени нарушения на процесуалните правила и е по същество правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. На ответника по жалбата К. на ч. с. и. следва да бъдат присъдени 2.000,00 лева юрисконсултско възнаграждение за всички (четири) инстанции. На ответника по жалбата м. на п. следва да бъдат присъдени 2.000,00 лева юрисконсултско възнаграждение за всички (четири) инстанции. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решението на Д. к. при К. на ч. с. и. от 01.04.2016 г. по д.д. № 1/2016. ОСЪЖДА И. Т. Ч. от С. да заплати на К. на ч. с. и., С. и на М. на п., С. по 2.000,00 лева разноски по делото. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.