Ключови фрази
Ревандикационен иск * възстановяване в стари реални граници * давностно владение


6
Р Е Ш Е Н И Е

№ 350/2011

СОФИЯ, 17.05.2012 г.


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на единадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав :


ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА

при секретаря Даниела Никова
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 530/2010 година и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
С решение № 2091 от 18.12.2009 г. по гр.д. № 1403/09 г. на Пловдивския окръжен съд е оставено в сила решение № 86 от 01.12.2008 г. по гр.д. № 2990/06 г. на Пловдивския районен съд в частта, с която В. П. И. е осъден да предаде на А. Л. Х., Б. П. И., К. П. М., З. Б. К., А. С. И., С. Д. Б., К. П. Т., Р. П. Д., Б. С. Л., М. Л. Ч., С. Л. Ч., Е. А. В., С. Е. В., В. Д. О., Р. Г. Д., М. Г. О., И. Р. Л., С. А. Я., М. Н. С. и С. Ц. Л. владението върху следния недвижим имот, собственост на ищците: нива от 2.771 дка, находяща се в землището на [населено място] - запад, м. ”Терзиите”, представляваща имот № 15 по кадастрален план от 1952 г. и имот № 21 по кадастралния план на [населено място],[жк]І-ви етап”, одобрен през 2000 г., при граници: от юг- ж.п. линия, от запад - черен път по плана от 1952 г.
Против въззивното решение в срока по чл. 283 ГПК е подадена касационна жалба от В. П. И. чрез неговия пълномощник адв. Р. И.. В жалбата са наведени доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост.
Ответникът по касация А. Л. Х. чрез своя пълномощник адв. М. А. изразява становище, че касационната жалба е неоснователна.
Останалите ответници в писмен отговор на касационната жалба също поддържат становище за неоснователност на навадените оплаквания.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното въззивно решение във връзка с наведените в касационната жалба доводи, приема следното:
По делото е прието за установено от фактическа страна, че с решение № П 1251 от 10.10.1996 г. на ПК- П.- Първенец на наследниците на С. Р. С. е възстановена в стари реални граници нива с площ 2.771 дка в землището на [населено място]- запад, м. ”Терзиите”, представляваща имот пл.№ 15 по кадастрален план от 1952 г., който е идентичен с част от имота, описан в нотариален акт № 72 от 13.11.1917 г. Въззивният съд е намерил, че това решение е валидно, произвело е присъщото си конститутивно действие и легитимира ищците в качеството им на наследници на С. Р. С. като собственици на възстановения им имот. Установено е по делото, че този имот се владее от ответника В. П. И.. Последният се е позовал на констативен нотариален акт № 141, т.4, дело № 1286/1980 г., с който той и И. А. Ж. били признати за собственици по давност на две полумасивни жилищни сгради, четири паянтови стопански постройки, баня и тоалетна, заедно с дворно място от 1 000 кв.м в [населено място], на [улица], при съседи: наследниците на И. Г., Ц. И. Г. и И. С. Ш.. С гласни доказателства по делото е установено, че жилищните сгради и стопанските постройки са построени около 1954-1956 г. от майката на ответника и нейния съпруг И. Ж., които се установили да живеят там, а оттогава досега в имота продължава да живее ответникът. Въззивният съд е намерил, че въпреки упражняваната върху имота фактическа власт ответникът не е придобил правото на собственост по давност, тъй като намерението му да свои имота за себе си не било доведено до знанието на собственика С. С., съответно до знанието на неговите наследници или ръководните органи на ТКЗС, ако се приеме, че имотът е идентичен с внесения в ТКЗС през 1958 г. от С. С. земеделски имот.
Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по въпроса може ли да се придобие по давност земеделски имот, който преди внасянето му в ТКЗС от собственика, е бил включен в кадастралния план на населеното място. По този въпрос настоящият състав приема следното:
Съгласно чл. 8 от ПУ на ТКЗС от 1950 г., членовете на ТКЗС са имали задължението да внесат в кооперативното стопанство своята собствена земя, земята на членовете на техните домакинства, земята, която стопанисват заедно с други сънаследници и съсобственици, а така също и земята, придобита впоследствие от тях и членовете на домакинствата им. В зависимост от това дали внесената земя се е намирала в строителните граници на населените места или извън тях, нейният правен статут е уреден по различен начин/ чл. 11 ПУ на ТКЗС/. Собствеността върху имотите, които са били включени в регулационния план на населеното място преди внасянето им в ТКЗС се е запазвала в реални граници и с тях собствениците са могли да се разпореждат и в полза на некооператори, докато за останалите внесени в ТКЗС имоти правото на собственост се е трансформирало от реални в идеални граници и разпореждането с тях е било ограничено до прехвърлянето им на ТКЗС, в което собственикът членува, и на неговите членове. Според разясненията, дадени в т.9 от ППВС № 4/ 1963 г., кооператорите запазват правото си на собственост върху внесената от тях земя в нейните реални граници, когато земята се намира в границите на влязъл в сила уличнорегулационен план на селището. В селища без уличнорегулационен план за имоти, включени в регулационния план на същия по смисъла на ПУ на ТКЗС се считат местата, намиращи се в застроената им част.
Разпоредбата на чл. 86 ЗС в редакция до изменението в ДВ бр. изключва действието на придобивната давност по отношение на внесените от кооператорите земи, върху които ТКЗС е установило право на кооперативно земеползуване. Това са земите по чл.11, ал.1 от ПУ на ТКЗС, върху които кооператорите не запазват правото си на собственост в реални граници. Като основно средство за производство на ТКЗС, тези имоти са били приравнени на кооперативна собственост и са се ползували със същата правна защита. Земите по чл. 11, ал.2 ПУ на ТКЗС, собствеността върху които се запазва в реалните им граници поради това, че са имали селищен характер, не попадат в приложното поле на чл. 86 ЗС и за тях забраната за придобиване по давност не намира приложение. По силата на цитираните по- горе нормативни актове, тези имоти са запазили правната си характеристика на реално обособена вещ, върху която кооператорът е могъл да упражнява правото си на собственост в пълен обем, включително и да предявява искове за защита на правото си на собственост.
По настоящото дело от събраните доказателства е установено, че наследодателят на ищците С. Р. С. с декларация от 1958 г. е внесъл в ТКЗС овощна градина от 2.7 дка в м. ”Д. арк” при съседи: М. Т., старата ж.п. линия и път. От допълнителното заключение на съдебно- техническата експертиза, дадено от в.л. В. К./ л. 234 от делото/ се установява, че този имот е идентичен с възстановения на ищците по реда на ЗСПЗЗ имот пл.№ 15 по кадастралния план на [населено място]- вилова зона от 1952 г., записан в разписния лист към този план на името на С. Р. С.. Следователно, към момента на внасянето му в ТКЗС имотът е бил включен в регулационния план на града, поради което по аргумент от чл. 11, ал.2 ПУ на ТКЗС кооператорът е запазил правото си на собственост върху него в реални граници и забраната на чл. 86 ЗС за придобиване по давност не намира приложение.
През 1980 г. ответникът В. И. и съпругът на майката И. Ж. се снабдили с нотариален акт за собственост на сградите, постройките и 1 000 кв.м. от дворното място на основание придобивна давност. Към този момент е бил в сила ЗСГ, разпоредбата на чл. 29, т.1 от който не допуска придобиването по давност на недвижими имоти, за които се е прилагал Законът за реда за прехвърляне на вещни права върху някои недвижими имоти, ако давността не е изтекла до влизане на ЗСГ в сила. В случая владението върху имота е било установено през 1956 г. и към 30.03.1973 г., когато влиза в сила ЗСГ, необходимият съгласно чл. 79, ал.1 ЗС десетгодишен давностен срок е бил изтекъл.
От съвкупната преценка на заключенията на съдебно- техническите експертизи се налага извод, че от включването му в регулация през 1952 г. досега бивш имот пл.№ 15 не е бил урегулиран в парцел, поради което не е попадал под забраната по чл. 40 ЗПИНМ/ отм./ и по чл. 59 З./ отм./ за придобиване на реална част по давност.
Поради това, че към момента на внасянето му в ТКЗС процесният имот не бил със статут на земеделска земя, тъй като е бил включен в регулационния план на града, за него не се прилага и разпоредбата на чл. 5, ал.2 ЗВСОНИ.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че предвид установения по делото регулационен статут на процесния имот при внасянето му в ТКЗС и липсата на доказателства същият да е изключван от регулация в по- късен момент, не е имало законова пречка за придобиване на правото на собственост на основание придобивна давност.
Основателен е касационният довод за неправилно приложение на материалния закон.
Установено е, че през 1956 г. ответникът, неговата майка и нейния съпруг са установили фактическа власт върху реална част от този имот със съгласието на собственика и построили в него жилищна и стопански сгради, които се ползуват и досега от ответника. С помощта на съдебно- техническа експертиза е изяснено, че тази реална част е с площ 1 450 кв.м., ограничена между б.А-Б-В-Г-Д-Е-А, по които минава оградата от бетонови колове и оградна мрежа. От показанията на разпитаните по делото свидетели се налага извод, че владението им е било явно, необезпокоявано и непрекъснато в продължение на повече от 10 години. Неправилно въззивният съд е приел, че това владение няма за последица придобиване на правото на собственост, тъй като намерението на владелците за своене на имота не било манифестирано по отношение на собственика, а след неговата смърт - по отношение на неговите наследници. Построяването на жилищна сграда и стопански постройки, ограждането на имота, благоустрояването му и ползуването му за задоволяване на жилищни нужди в продължение на повече от 40 години, са явни действия, които обективират намерението на владелеца да държи имота като свой и са от естество да стигнат до знанието на собственика. При липсата на убедителни доказателства владението върху имота да е било установено като държане, следва да намери приложение установената в чл. 69 ЗС законова презумпция, според която до доказване на противното се счита, че който държи вещта, я държи за себе си.
В обобщение на изложеното следва да се приеме, че възражението на ответника В. П. И. за придобиване по давност на частта от ПИ № 21, ограничена с б. А-Б-В-Г-Д-Е-А и оцветена в зелен цвят на приложената на л. 123 от въззивното дело скица към допълнителното заключение на вещото лице В. К., е основателно. Ищците не се легитимират като собственици на тази част, поради което искът им за ревандикация е неоснователен. Като е достигнал до друг извод въззивният съд е приложел неправилно материалния закон, което е основание по чл. 281, т.3 ГПК за частична отмяна на постановеното решение досежно тази част. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна и не се налага извършването на други съдопроизводствени, спорът следва да бъде решен от настоящата инстанция, като в отменената част бъде постановено друго решение, с което искът за ревандикация на реална част от ПИ № 21 по кадастралния план на [населено място], кв. “Модър- І етап”, одобрен през 2000 г., с граници на тази реална част по б. А-Б-В-Г-Д-Е-А по заключението на вещото лице В. К. /л. 123 от въззивното дело/ бъде отхвърлен като неоснователен.
Водим от гореизложеното съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 2091 от 18.12.2009 г. по гр.д. № 1403/09 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решение № 86 от 01.12.2008 г. по гр.д. № 2990/06 г. на Пловдивския районен съд в частта, с която В. П. И. е осъден да предаде на А. Л. Х., Б. П. И., К. П. М., З. Б. К., А. С. И., С. Д. Б., К. П. Т., Р. П. Д., Б. С. Л., М. Л. Ч., С. Л. Ч., Е. А. В., С. Е. В., В. Д. О., Р. Г. Д., М. Г. О., И. Р. Л., С. А. Я., М. Н. С. и С. Ц. Л. владението върху 1 450 кв. от имот № 21 по кадастралния план на [населено място],[жк]І-ви етап”,одобрен през 2000 г., с граници на тази част по б. А-Б-В-Г-Д-Е-А по скицата на в. л. В. К. на л. 123 от въззивното дело, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от А. Л. Х., Б. П. И., К. П. М., З. Б. К., А. С. И., С. Д. Б., К. П. Т., Р. П. Д., Б. С. Л., М. Л. Ч., С. Л. Ч., Е. А. В., С. Е. В., В. Д. О., Р. Г. Д., М. Г. О., И. Р. Л., С. А. Я., М. Н. С. и С. Ц. Л. против В. П. И. иск за ревандикация на 1 450 кв. от имот № 21 по кадастралния план на [населено място],[жк]І-ви етап”, с граници на тази част по б. А-Б-В-Г-Д-Е-А по скицата на в. л. В. К. на л. 123 от въззивното дело, която скица, приподписана от съда, представлява неразделна част от решението.
ОСТАВЯ в сила решение № 2091 от 18.12.2009 г. по гр.д. № 1403/09 г. на Пловдивския окръжен съд в останалата обжалвана част.


ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: