Р Е Ш Е Н И Е № 47 гр. София, 08 май 2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ІII НО, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ЗАХАРОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА АНТОАНЕТА ДАНОВА при секретаря Невена Пелова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 126 по описа за 2019 г Касационното производство е образувано по протест на Софийска апелативна прокуратура срещу присъда на Софийски апелативен съд № 14 от 4.10.2018, по ВНОХД № 529/18, с която е отменена присъда на Софийски градски съд № 97 от 11.04.2017 г, по НОХД № 354/16, и подсъдимият Р. В. Б. е признат за невинен в това, че на 20.09.2014 г в [населено място], при управление на моторно превозно средство, е нарушил правилата за движение по чл. 21, ал. 1 ЗДП и по непредпазливост е причинил смъртта на Е. С. Р., като след деянието е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, с оглед на което и на основание чл. 304 НПК, е оправдан по обвинението по чл. 343 а, ал. 1, б. „б” вр. чл. 343, ал. 1, б. „в” вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК. С присъда № 97 от 11.04.2017 г, по НОХД № 354/16 по описа на Софийски градски съд, подсъдимият е признат за виновен в това, че на 20.09.2014 г в [населено място], при управление на моторно превозно средство, е нарушил правилата за движение по чл. 21, ал. 1 ЗДП и по непредпазливост е причинил смъртта на Е. С. Р., като след деянието е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, с оглед на което и на основание чл. 343 а, ал. 1, б. „б” вр. чл. 343, ал. 1, б. „в” вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 и чл. 54 НК, е осъден на четири месеца „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години, и „лишаване от право да управлява МПС”, за срок от една година и четири месеца. С протеста се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Сочат се следните доводи: Съдът е отказал да назначи Повторна Комплексна Медико-автотехническа експертиза / ПКМАТЕ /, с което е препятствал възможността на прокуратурата да се ползва от нейните изводи. Неправилно е отказано да се кредитира частично Комплексната Медико-автотехническа експертиза / КМАТЕ / от досъдебното производство в частта, в която заключението не е базирано на протокола за оглед. При решаване на делото не е взето предвид, че могат да бъдат ползвани данните за получените при произшествието повреди по лекия автомобил, както и изводите на Съдебно-медицинската експертиза / СМЕ / на труп. Неправилен е изводът, че на този етап липсва възможност да се установи посоката на пресичане на пешеходеца, тъй като това обстоятелство би могло да се изясни чрез назначаване на ПКМАТЕ. Допуснатите съществени процесуални нарушения са довели до неправилно приложение на материалния закон. С протеста се иска да бъде отменена атакуваната присъда и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В съдебно заседание на ВКС представителят на ВКП поддържа протеста и пледира за неговото уважаване. Защитата счита, че протестът е неоснователен и следва да бъде оставен без уважение. Подсъдимият моли оправдателната присъда да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Хронологията на настоящето дело в съдебната фаза на процеса е следната: С присъда на Софийски градски съд № 244 от 5.10.2015 г, по НОХД № 2022/15, подсъдимият е признат за виновен и е осъден на шест месеца „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години, и „лишаване от право да управлява МПС”, за срок от една година и шест месеца. Присъда № 244 от 5.10.2015 г, по НОХД № 2022/15 по описа на Софийски градски съд е отменена с решение на Софийски апелативен съд № 23 от 25.01.2016 г, по ВНОХД № 1117/15, поради допуснато съществено процесуално нарушение и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първата инстанция. При новото разглеждане на делото е постановена присъда на Софийски градски съд № 97 от 11.04.2017 г, по НОХД № 354/16, с която подсъдимият е признат за виновен и е осъден на четири месеца „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години, и „лишаване от право да управлява МПС”, за срок от една година и четири месеца. С решение на Софийски апелативен съд № 436 от 23.10.2017 г, по ВНОХД № 848/17, присъда № 97 от 11.04.2017 г, по НОХД № 354/16 по описа на Софийски градски съд, е потвърдена. По жалба на подсъдимия е проведено касационно производство. С решение № 35 от 17.04.2018 г, по н. д. № 20/18, ВКС е отменил въззивното решение поради допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК и е върнал делото за ново разглеждане на въззивната инстанция. В отменителното решение са изложени следните съображения: Негоден е протоколът за оглед на местопроизшествие и изготвената по време на огледа скица поради допуснато нарушение на императивната норма за участие на поемни лица, залегнала в чл. 137, ал. 1 НПК, откъдето се явяват негодни и изходните данни, ползвани от вещите лица при изготвяне на КМАТЕ от досъдебната фаза. Негодните доказателствени източници следва да бъдат изключени от доказателствената съвкупност, а обстоятелствата от предмета на доказване следва да бъдат изяснени чрез допустими доказателствени средства, на чиято основа да бъде назначена Медико-автотехническа експертиза / МАТЕ /, която да отговори на следните въпроси: каква е скоростта на движение на автомобила, къде е мястото на удара, съществувала ли е възможност ударът да бъде избегнат при избраната от водача скорост, респективно, при разрешената скорост, какъв е механизмът на произшествието. В отменителното решение на ВКС е отбелязано, че съдът недопустимо е изменил обвинението, като е приел, че пешеходецът е пресичал от дясно на ляво спрямо посоката на движение на автомобила, при висящо обвинение за пресичане от ляво на дясно, което не е изменено по реда на чл. 287 НПК. С отменителното решение са дадени указания да бъдат разпитани като свидетели служителите от екипа, оказал медицинска помощ на пострадалия, както и полицаите, които са се отзовали първи на местопроизшествието, респективно, да се назначи МАТЕ, която да ползва допустими доказателствени средства, за да отговори на въпросите, интересуващи процеса. При новото разглеждане на делото от Софийски апелативен съд е постановено решението, предмет на настоящата касационна проверка. ВКС намира, че при новото разглеждане на делото във въззивната инстанция са изпълнени указанията, залегнали в отменителното решение. Разпитани са св. А., св. Т., св. Й. и св. Б., заявили, че ежедневно посещават местопроизшествия и не могат да бъдат конкретни относно фактите, имащи значение за настоящето дело. Съдът е взел предвид техните показания, както и е съобразил, че липсват други доказателствени източници, които биха могли да послужат като надеждни изходни данни за назначаване на МАТЕ, поради което е приел, че такава експертиза не може да бъде изслушана. От анализа на доказателствата, годни да послужат при формиране на изводите по релевантните факти, въззивният съд е счел, че са налице основания за отмяна на осъдителната присъда и постановяване на оправдателна такава. Посочил е, че няма очевидци на случая. Отбелязал е, че единственият свидетел: св. В. е чул удара, но не е възприел как е протекъл пътният инцидент. Коментирал е, че този свидетел не е видял посоката, от която е пресичал пешеходецът, както и обстоятелствата, при които е настъпило произшествието. Констатирал е, че данните, вписани в негодния протокол за оглед, не могат да бъдат ползвани при формиране на доказателствените изводи, а относно скицата е обвързан от становището на първия касационен състав, отбелязал, че скицата е неразделна част от протокола за оглед, откъдето и порокът при неговото изготвяне се е отразил негативно на нейната процесуална валидност. Приел е, че наличната съвкупност от доказателства, наред с липсата на възможност да бъдат приобщени други доказателства, които да изяснят релевантните факти, обуславя извода, че обвинението не може да се счита доказано, съобразно стандарта на чл. 303, ал. 1 и 2 НПК. Констатирал е, че не могат да бъдат направени изводи относно механизма на пътното произшествие, скоростта на движение на лекия автомобил, поведението на участниците преди и по време на инцидента, другите обстоятелства, имащи значение за изясняване на случая, както и факта: в каква посока е пресичал пешеходецът. Посочил е, че процесуалната възможност за осъждане на подсъдимия е повлияна негативно от допуснатото неотстранимо съществено процесуално нарушение, накърняващо правото на защита, изразяващо се в недопустимото изменение на фактическото обвинение относно посоката на пресичане на пешеходеца. ВКС намира, че аргументите на въззивната инстанция са правилни и следва да бъдат споделени. Съображенията за това са следните: По делото е приложен протокол за оглед на местопроизшествие, в който е вписано, че при огледа е изготвена скица и са направени фотоснимки. В протокола са отразени данни относно мястото, на което е спрян автомобилът, описани са деформациите по него и състоянието, в което е бил след инцидента, посочени са местата на пътното платно, където са намерени черна дясна обувка № 44 и черна лява обувка, същия номер, както и мястото, където е имало петно с неправилна форма червеникаво-кафява течност. Констатирано е, че върху пътното платно не са намерени спирачни следи. Въз основа на протокола за оглед е иззет лекият автомобил, управляван от подсъдимия по време на произшествието. По делото е приложен приемателен опис за приемане на съхранение на иззетото моторно превозно средство. С постановление от 18.02.2015 г, предявено на 26.02.2015 г, Р. В. Б. е привлечен към наказателна отговорност за това, че на 20.08.2014 г, в [населено място], при управление на моторно превозно средство по бул. „булевард", посока от [улица]към [улица], в района на кръстовището с [улица], е нарушил правилата за движение по чл. 21, ал. 1 ЗДП, и по непредпазливост е причинил смъртта на пресичащия от ляво на дясно пешеходец Е. С. Р., като след деянието е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, престъпление по чл. 343 а, ал. 1, б. „б” вр. чл. 343, ал. 1, б. „в” вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК. На разпита, следващ повдигане на обвинението, обвиняемият Б. се е ползвал от правото си да не дава обяснения. С постановление от 8.04.2015 г, предявено на 20.04.2015 г, е повдигнато обвинение за това, че на 20.09.2014 г, в [населено място], при управление на моторно превозно средство по бул. „булевард", посока от [улица]към [улица], в района на кръстовището с [улица], е нарушил правилата за движение по чл. 21, ал. 1 ЗДП, и по непредпазливост е причинил смъртта на пресичащия от ляво на дясно пешеходец Е. С. Р., като след деянието е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, престъпление по чл. 343 а, ал. 1, б. „б” вр. чл. 343, ал. 1, б. „в” вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК. На разпита, проведен след предявяването на обвинението, обвиняемият отново се е ползвал от правото си да откаже даването на обяснения. Назначената КМАТЕ е отговорила на поставените въпроси, като е ползвала показанията на водача Б., дадени от него в качеството на свидетел, показанията на св. В., заявил, че е чул шум, но не е възприел удара и не видял в каква посока е пресичал пешеходецът, протокола за оглед и скицата към него, справките за режима на работа на светофарната уредба в района на кръстовището, заключението на СМЕ. Вещите лица от СМЕ са установили, че пешеходецът е получил травматични увреждания преимуществено в лявата половина на тялото. Авторите на КМАТЕ са изготвили мащабна скица на местопроизшествието, определили са мястото на удара по дължината и ширината на пътното платно, извършили са оглед на лекия автомобил, дали са отговор на въпроса за скоростта на автомобила преди настъпване на удара, изчислили са опасната зона за спиране, изследвали са възможността за водача да спре в зоната на осветеност от късите светлини, посочили са какъв е механизмът на произшествието. Вещите лица са работили с посока на движение на пешеходеца от дясно на ляво, които данни са взели от свидетелските показания на водача от разпита, проведен преди да му бъде повдигнато обвинение. Други данни, за посоката на пресичане на пешеходеца на досъдебната фаза, не е имало, тъй като обвиняемият е отказал да дава обяснения по обвинението / и в двата проведени разпита е заел такава процесуална позиция /. В обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено, че пешеходецът е пресичал от ляво на дясно спрямо посоката на движение на автомобила. Този факт е възпроизведен още веднъж в обвинителния акт и се съдържа и в неговия диспозитив. По време на проведеното съдебно производство пред първата инстанция, при двукратното разглеждане на делото в Софийски градски съд, прокурорът не е упражнил правомощието си по чл. 287 НПК, да измени фактическото обвинение относно посоката на пресичане на пострадалия. В съдебните актове на първата инстанция и на въззивна такава, от фактическа страна е прието, че пешеходецът е пресичал от дясно на ляво. При второто разглеждане на делото пред първата инстанция подсъдимият е дал обяснения, че е управлявал автомобила със скорост 45 км/ч, че е навлязъл в кръстовището на зелен сигнал, а пострадалият се е появил внезапно и неочаквано, пресичайки от дясно на ляво, при наличието на червен сигнал за пешеходци. От изложеното могат да бъдат направени следните изводи: На първо място, при констатацията, че протоколът за оглед е негодно доказателствено средство, то и данните, залегнали в него, касаещи намерените следи от произшествието, не могат да бъдат ползвани при формиране на доказателствените изводи. При тази хипотеза, назначаването на ПКМАТЕ се явява безпредметно, с оглед липсата на годни изходни данни, които да бъдат ползвани, за да се отговори на поставените въпроси. В случай, че въпреки това, бъде назначена такава експертиза, нейните изводи не биха допринесли за правилното решаване на делото, тъй като биха били лишени от обективност и надеждност. Не може да бъде споделено съображението на прокурора, че е възможно да се ползва частично заключението на КМАТЕ, изготвена на досъдебната фаза. Това е така, защото, от една страна, заключението на вещите лица е основано на изходни данни, изводими от протокола за оглед, който е негоден, а понастоящем липсва процесуална възможност тези данни да бъдат събрани отново, макар и от друг доказателствен източник. От друга страна, обсъденият в заключението въпрос относно посоката на пресичане на пешеходеца почива на негоден доказателствен източник, тъй като е изводим от показанията на водача Б., дадени от него в качеството на свидетел. Известно е, че, когато същото лице придобие процесуалното качество на обвиняем, дадените от него показания като свидетел не могат да се ползват в същото наказателно производство. Единственият факт, който може да се счита непроменен и понастоящем, е относно получените в резултат на произшествието деформации по автомобила, който е на съхранение като веществено доказателство. Този факт обаче не е достатъчен, за да послужи на вещите лица при изготвяне на заключение, тъй като не може да запълни дефицита на другите данни, които се отнасят до обективните следи на пътното платно, които вече не могат да бъдат събрани. На следващо място, за обстоятелството: каква е била посоката на пресичане на пешеходеца, данни се съдържат единствено в обясненията на подсъдимия. Други доказателства в тази насока не са налице, а и понастоящем не могат да бъдат събрани. Освен това, фактическото обвинение е за пресичане от ляво на дясно, който факт фигурира в двете постановления за привличане на обвиняемия към наказателна отговорност и в обвинителния акт. Не може да бъде споделено съображението на прокурора, че посоката на пресичане на пешеходеца би могла да се изясни чрез изслушване на Допълнителна КМАТЕ. Това е така, защото вещите лица дължат отговор на поставените въпроси, като ползват само допустими и годни доказателствени източници, а, в случая, такъв доказателствен източник са единствено обясненията на подсъдимия, че пешеходецът е пресичал от дясно на ляво. От друга страна, заключението на СМЕ на труп е посочило, че уврежданията на пострадалия са преимуществено по лявата страна, което кореспондира на обясненията на подсъдимия, че пострадалият е навлязъл на пътното платно от дясно на ляво спрямо посоката му на движение. На следващо място, верен е изводът на въззивната инстанция, че доказателствената съвкупност, изведена само от годните доказателства, не може да се счита за надеждна доказателствена основа на осъдителна присъда. При липсата на обективни следи от произшествието, оставени на пътното платно, не би могло да се провери верността на твърдението, изводимо от обясненията на подсъдимия, че е управлявал с разрешената скорост от 45 км/ч, а пешеходецът се е появил внезапно и неочаквано пред автомобила, при забранителен за него сигнал на светофара. Спецификата на процесуалния развой на делото сочи на извода, че понастоящем не може да бъде установено с каква скорост се е движил водачът, дали тя е превишавала разрешената за градски условия от 50 км/ч, на кое място от пътното платно е настъпил ударът, къде след удара окончателно е спрял автомобилът. Липсата на стабилна доказателствена основа, която да подкрепи обвинителната теза, поражда процесуална необходимост от отмяна на осъдителната присъда и постановяване на оправдателна такава. На следващо място, допуснатото съществено процесуално нарушение, изводимо от недопустимото изменение на обвинението, не може да бъде игнорирано при решаване на делото. Това е така, защото осъждането на подсъдимия при такова процесуално нарушение би влязло в сериозно противоречие с правото му на справедлив процес, гарантирано от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Обвиняемият, респективно, подсъдимият, има право на защита срещу фактическото и юридическото обвинение, които са в неделимо единство. Когато е налице съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, за да се постигне осъждане по това обвинение, прокурорът следва да е упражнил правомощието си по чл. 287 НПК. Ако липсва изменение на обвинението по посочения процесуален ред, съдът не може сам да отстрани пропуска, тъй като, ако стори това, допуска съществено процесуално нарушение. В същото време, липсва процесуална възможност занапред да бъде упражнено правомощието на прокурора по чл. 287 НПК, тъй като първото касационно производство е проведено единствено по жалба на подсъдимия, откъдето следва, че евентуалното изменение на обвинението на този етап би влязло в противоречие със забраната да се влошава положението на жалбоподателя. По тези съображения, ВКС намери, че протестът е неоснователен и като такъв следва да бъде оставен без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, ІII НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ в СИЛА въззивна присъда на Софийски апелативен съд № 14 от 4.10.2018 г, по ВНОХД № 529/18. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: