Р Е Ш Е Н И Е № 489 гр. София, 20 декември 2023 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ІII НО, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА ДАНИЕЛ ЛУКОВ при секретаря Невена Пелова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 989 по описа за 2023 г Настоящето производство е образувано по искане на Главния прокурор, депозирано на 18.09.2023 г, за възобновяване на НОХД № 584/23 по описа на Бургаски окръжен съд, по което е постановено определение № 36 от 20.06.2023 г, влязло в сила на същата дата, с което, по реда на Гл. 29 НПК, е одобрено споразумение, с което е реализирана наказателната отговорност на З. Г. Г., за престъпление по чл. 354 а, ал. 1, изр. 1, пр. 4 НК. С цитираното определение осъденият се е признал за виновен в това, че на 24.01.2023 г в [населено място] без надлежно разрешително е държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества: растителна маса с наличие на синтетични канабиноиди, с общо нетно тегло 16, 850 гр, престъпление по чл. 354 а, ал. 1, изр. 1, пр. 4 НК, за което, при условията на чл. 54 НК, му е наложено наказание две години „лишаване от свобода“, при „строг“ режим, със зачитане на предварителното задържане, и глоба от 5 000 лв. Със същото определение, на основание чл. 68, ал. 1 НК, е приведено в изпълнение наказанието две години и два месеца „лишаване от свобода“, наложено с определение № 159 от 14.02.2023 г, постановено по ЧНД № 1539/22 по описа на Окръжен съд, Бургас. С искането, насочено срещу частта на определението, с която е приложен чл. 68, ал. 1 НК, се релевират основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Изтъкват се следните аргументи: Съдът е нарушил изискването на чл. 383, ал. 2 НПК, предвиждащ произнасяне по чл. 68 НК, по реда на чл. 306, ал. 1, т. 3 НПК. Неспазването на посочената процедура е попречило на страните да упражнят правото си да предизвикат инстанционен контрол на съдебния акт, с който е приложен чл. 68 НК, доколкото, в случая, произнасянето по чл. 68 НК е част от определението за одобряване на споразумението, което не подлежи на обжалване. Съдът е одобрил споразумението във вида, в който му е предложено, в нарушение на чл. 382, ал. 7 НПК, като е игнорирал задължението си да констатира, че приложението на чл. 68 НК е извън обсега на въпросите, залегнали в чл. 381, ал. 5 НПК. Допуснато е нарушение и на материалния закон, като не е определен първоначален режим на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, приведено на основание чл. 68 НК. Иска се, по реда на възобновяването, да бъде отменена частта от определението за одобряване на споразумението, касаеща произнасянето по чл. 68 НК, и делото да бъде върнато за ново разглеждане в отменената част, от друг състав на съда, който да проведе процедура по чл. 306, ал. 1, т. 2 и т. 3 НПК. В съдебно заседание на ВКС представителят на ВКП пледира за уважаване на искането. Защитата изразява становище за основателност на искането. Осъденият се присъединява към становището на своя защитник. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо. Подадено е от легитимна страна при спазване на законоустановения шестмесечен срок по чл. 421, ал. 1 НПК. Разгледано по същество, е основателно. В процедурата по Гл. 29 НПК съдът е задължен да се запознае със съдържанието на проекта за споразумение и да извърши проверка за наличието на съответствие между предложения вариант за споразумение и нормите на закона и морала / чл. 382, ал. 7 НПК /. Съдебната практика е изяснила, че в посочената процедура решаващият орган следи за правилното приложение, както на материалния закон, така и на процесуалния такъв, респективно, съобразява нормите на морала, с което изпълнява задължението си по чл. 382, ал. 7 НПК. Съдът разполага с правомощие да предложи промени в споразумението / чл. 382, ал. 5 НПК /, а при липса на съгласие от страните да бъдат внесени такива, съдът може да откаже одобряване на споразумението / чл. 382, ал. 8 НПК /. По настоящето дело, съдът е игнорирал задължението си по чл. 382, ал. 7 НПК и е пристъпил към одобряване на споразумението във варианта, който му е предложен, без да укаже на страните, че е допуснато нарушение по чл. 383, ал. 3 НПК, което следва да бъде отстранено. Съгласно чл. 383, ал. 3 НПК, когато в производството по Гл. 29 НПК, бъде констатирано, че са налице основанията на чл. 68 НК, съдът дължи произнасяне по този въпрос в отделно производство, по реда на чл. 306, ал. 1, т. 3 НПК. Като е одобрил споразумението, в което е залегнало и приложение на чл. 68 НК, в нарушение на чл. 383, ал. 3 НПК, съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, попадащо в обхвата на чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Процесуалният закон е предвидил провеждане на производство по чл. 306, ал. 1, т. 3 НПК, когато се налага приложение на чл. 68 НК, а постановеният в тази процедура съдебен акт подлежи на обжалване по реда на Гл. 21 НПК. В случая, доколкото определението за одобряване на споразумението не подлежи на обжалване, страните не са разполагали с възможност да поискат инстанционна проверка на постановения съдебен акт, включвал привеждане в изпълнение на наказание „лишаване от свобода“, на основание чл. 68 НК, което самостоятелно представлява допуснато от съда съществено процесуално нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. На следващо място, съдът е одобрил споразумението, предвиждащо изпълнение на наказание „лишаване от свобода“, без да е посочен първоначален режим на изтърпяването му, което е в нарушение на материалния закон. Това е така, защото при налагане на наказание „лишаване от свобода“, респективно, при привеждането му в изпълнение, съдът е задължен да определи режима на изтърпяване на наказанието. Когато съдът е пропуснал да стори това с присъдата, дължи произнасяне по чл. 306, ал. 1, т. 2 НПК. Липсата на определен първоначален режим на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ представлява нарушение на материалния закон, попадащо в обхвата на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. С оглед на изложеното, настоящата инстанция намери, че са налице основанията на чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК, а искането за възобновяване на наказателното производство е основателно и следва да бъде уважено. За отстраняване на допуснатите нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК се поражда процесуална необходимост от отмяна на определението, в частта, с която е приложен чл. 68 НК, по реда на възобновяването, и връщане на делото за ново разглеждане в отменената част, за провеждане на процедура по чл. 306, ал. 1, т. 2 и 3 НПК. Водим от горното и на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК, ВКС, ІII НО, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ определение на Бургаски окръжен съд № 36 от 20.06.2023 г, по НОХД № 584/23, в ЧАСТТА, с която е приведено в изпълнение наказанието две години и два месеца „лишаване от свобода“, на основание чл. 68 НК. ВРЪЩА делото в ОТМЕНЕНАТА ЧАСТ за ново разглеждане от друг състав на Бургаски окръжен съд, по реда на чл. 306, ал. 1, т. 2 и 3 НПК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: