О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 41

гр. София 25.01.2022 г.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ЕРИК ВАСИЛЕВ

изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр. дело № 2218/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от [община], чрез адв. Т. Б., против въззивно решение № 8/17.02.2021 г., постановено по в. гр. д. № 15/2021 г. по описа на Окръжен съд - Русе, с което е потвърдено решение № 260320/26.10.2020 г. по гр. д. № 1481/2020 г. на Районен съд - Русе, с което е отменено уволнението на Н. А. Б., извършено със заповед № ЧР2/22.01.2020 г., издадена от Кмета на [община], на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, Н. А. Б. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „Главен специалист устройство на територията, инвестиционно проектиране и контрол” в Специализираната администрация на [община] и [община] е осъдена на основание чл. 225, ал. 1 КТ да й заплати сумата от 4470 лева, представляваща обезщетение за оставането й без работа поради незаконното уволнение за периода от 22.01.2020 г. до 22.07.2020 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска – 16.03.2020 г. до окончателното изплащане на сумата и са присъдени съдебни разноски.
В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното решение, иска се отмяната му и отхвърляне на предявените искове.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т.3 ГПК по следните въпроси: 1. „Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства по делото – приети и относими към конкретния спор или може да основе изводите си по съществото на спора на произволно избрани от него доказателства и пълно пренебрегване на останалите доказателства по делото?“ и 2. „При наличието на няколко промени – промяна на щата, трансформация на длъжността, водещо до промяна в изискването за образователен ценз, в оперативната самостоятелност на работодателя ли е да прецени и определи на кое точно от основанията предвидени в КТ ще прекрати трудовото правоотношение, при едновременното наличие на няколко равностойни основания – промяна в длъжността и липса на образование?”. Сочи, че първият въпрос е разрешен в противоречие с решение № 65/30.07.2014 г. по т. д. № 1656/2013 г. на ВКС, II т. о., решение № 220/02.10.2015 г. по гр. д. № 2314/2015 г. на ВКС, III г. о. и решение № 113/18.05.2016 г. по гр. д. № 5961/2015 г. на ВКС, III г. о.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна по касация Н. А. Б., подаден чрез адв. Ел. Д., в който излага съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на решението, а по същество същото е правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Касационната жалба е подаденa от надлежна страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване с оглед предмета на исковете и е процесуално допустима.
По делото е установено, че Н. А. Б. е работила на длъжност „Главен специалист устройство на територията, инвестиционно проектиране и контрол” в Специализираната администрация на [община] по трудов договор от 05.12.2011 г. Последният бил прекратен от ответника на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ на 22.01.2020 г. Като причини са посочени, че лицето не притежава необходимото образование за изпълняваната работа – със заповед от 09.01.2020 г. е извършена промяна в щатното разписание като заеманата от ищцата длъжност е променена на „Младши експерт устройство на територията, инвестиционно проектиране и контрол“ – служебно правоотношение. Не са изложени мотивите, които са довели до промяната, не са изложени и мотиви на какви изисквания не отговаря ищцата. Съгласно утвърдената длъжностна характеристика, връчена на ищцата, изискванията са променени, като е въведена образователна степен бакалавър, на което изискване ищцата не отговаря, тъй като е със средно специално образование.
Въззивният съд е приел, че при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят не е действал добросъвестно. Изложил е, че не е установил какви са обективните причини, довели до необходимостта от промяна в изискванията, защото макар и преценката да е изцяло в неговите правомощия, той следва да установи какви промени в изпълнението на трудовата функция налагат това, за да се прецени дали добросъвестно е упражнил правото си. Установено е от събраните по делото гласни доказателства, че целта на въведените изисквания за процесната длъжност е било уволнението на ищцата, тоест налице е дискриминационнен подход по отношение на нея. Съдът е кредитирал показанията на свидетелката П., като логически свързани и разкриващи непосредствени впечатления, които не се опровергават от показанията на свидетелката Г. – даваща хипотетични предположения и нейни разсъждения, без да има преки наблюдения. Освен това съдът е посочил, че уволнението на ищцата се явява незаконосъобразно и поради липса на мотиви, тъй като е налице противоречие в заповедта между посоченото правно основание за прекратяване на правоотношението и визираното в нея фактическо основание. Не става ясно дали ищцата не отговаря на промяната в изискването за образование или длъжността е определена за заемане от държавен служител, за което законът е предвидил друго основание – чл. 325, т. 12 КТ, с което ищцата се поставя в невъзможност да организира защитата си и се нарушават правата й.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.
Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси. Основаният аргумент на въззивния съд за уважаване на предявените искове е, че единствената причина за въвеждането от работодателя на по-високи изисквания за образование за заемане на процесната длъжност е било уволнението на ищцата. Несъстоятелно е оплакването на жалбоподателя, че въззивният съд е основал изводите си по съществото на спора на произволно избрани от него доказателства и при пълно пренебрегване на останалите доказателства по делото. Въззивният съд е препратил към фактическите и правни изводи на първоинстанционното решение по чл. 272 ГПК, но е изложил и собствени мотиви, като е обсъдил всички събрани по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, посочил е какво е тяхното значение и защо смята показанията на свидетелската Г. за неотносими. Следователно въпросът е разрешен от въззивния съд изцяло в съответствие с практиката на ВКС, включително и посочената от жалбоподателя такава. Вторият въпрос се отнася до допълнителните мотиви на въззивния съд и също не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване, тъй като по него не се разкрива наличието на бланкетно посочените от жалбоподателя допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК. Изводите на въззивния съд за незаконосъобразност на извършеното уволнение поради липса на основанието по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ са в съответствие с практиката на ВКС /решение № 730/29.11.2010 г. по гр. д. № 28/2010 г./според която, за да е налице основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, изменението в изискванията за образование и/или квалификация следва да е предвидено при запазване на заеманата по трудовия договор длъжност. Когато наред с въвеждането на нови изисквания за образование и квалификация се променят изцяло или отчасти и трудовите функции /трансформация на длъжността/, работодателят може законосъобразно да прекрати трудовото правоотношение, но поради съкращаване на щата, а не на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. Длъжностите „младши експерт“ и „главен специалист“ с оглед разпоредбите на чл. 7, ал. 4 и чл. 9, ал. 4 от Наредбата за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията са различни, като различията произтичат от нормативно определените функции на тези длъжности в Наредбата. Работодателят не може да избира на кое от двете основания - това по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ или по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ да прекрати трудовото правоотношение. Правното основание за прекратяване на трудовото правоотношение, отговарящо на фактическите обстоятелства е по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. Предвид изложените съображения не са налице основания за допускане на касационна проверка на решението.
При този изход на спора в тежест на жалбоподателя следва да бъдат възложени сторените и доказани от ответника по касация разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 900 /деветстотин/ лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 8/17.02.2021 г., постановено по в. гр. д. № 15/2021 г. по описа на Окръжен съд - Русе.
ОСЪЖДА [община], БУЛСТАТ[ЕИК], [населено място], [улица], представлявана от кмета М. Х. М. да заплати на Н. А. Б., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица] разноски за настоящата инстанция в размер на 900 /деветстотин/ лева.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: