О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   № . 518   София,  14.09.2009 година   Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 15.05.2009 година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ           ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА                                 МАРИЯ СЛАВЧЕВА   при секретар и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ч.т.дело № 107 /2009 година   Производството е по чл.274, ал.3,т.2 ГПК, във вр. с чл.420, ал.3 ГПК. Образувано е по частната жалба на ТД”И” А. , гр. Я. против въззивно определение на Ямболския окръжен съд № 251 от 05.12.2008 год., постановено по в.ч.гр.д. № 472/ 2008 год., с което на осн. чл.420, ал.2 ГПК е спряна заповед за изпълнение на парично задължение № 532/14.07.2008 год., издадена с разпореждане от 14.07.2008 год. въз основа на запис на заповед за сумата 13 297.24 лв. по ч.гр.д. № 1059/2008 год. на ЯРС за сумата 6 063 лв. и по отношение на длъжника М. В. М. от с. К., Ямболска област. С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на съществените процесуални правила, поради което се иска отмяната му Частният жалбоподател поддържа, че в заповедното производство при повече от един длъжник, възражението по чл.414 ГПК, за да породи своите правни последици по отношение на всеки един от длъжниците следва да е подадено от всеки от тях поотделно, независимо от солидарната им отговорност и като е приел противното въззивният съд неправилно е приложил закона. Същевременно, според изложеното в обстоятелствената част на частната жалба, незаконосъобразно е и разбирането на въззивната инстанция, че в хипотезата на чл.417, т.9 ГПК, в която спирането настъпва по силата на закона, щом е налице подадено от длъжника възражение по чл.414, ал.1 ГПК е необходимо постановяването и на изричен съдебен акт, становище, което не намира своята обосновка в създадената от процесуалния закон възможност да се обжалва определението на съда за спиране, както необосновано ЯОС е счел. За да обоснове приложеното поле на касационното обжалване частният жалбоподател се позовава на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Твърди, че въпросите на процесуалното право, а именно-дали при повече от един длъжник в заповедното производство , възражението по чл.414 ГПК трябва да се подава от всеки един от тях поотделно и дали подаденото възражение срещу заповед за изпълнение, издадено на осн. чл.417, т.19 ГПК спира принудителното изпълнение или е необходим изричен съдебен акт за спирането му са формирали решаващите изводи на въззивния съд и чрез тях на крайния правен резултат по делото. Същевременно обстоятелството, че нормите на действащия процесуален закон, регламентиращи заповедното производство са нови и непознати за предходната уредба на изпълнителния процес по ГПК/ отм./, както и във вр. с тяхното приложение отсъства съдебна практика, според частния жалбоподател е достатъчно, за да обоснове наличието на селективния критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Ответната по частната жалба страна не е взела становище по основателността и по реда на чл. 276 ГПК. Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид доводите на страната във вр. с инвокираното оплакване, съобразно данните по делото и правомощията си по чл. 278, ал. 1 ГПК, намира: Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС, съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Допустимо в случая е и касационното обжалване. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК, приложима по силата на въведеното с чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК препращане, касационното обжалване на постановените от въззивния съд определения, с което се дава разрешение по същество на други производства е допустимо при наличието на установените от закона предпоставки - атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос и по отношение на същия да е налице един от изчерпателно посочените в чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК селективни критерий. Видно от мотивите на обжалваното определение поставените от частния жалбоподател въпроси са обусловили решаващите изводи на ЯОС, поради което са съществени процесуалноправни по вложения от законодателя с нормата на чл. 280, ал. 1 ГПК, смисъл, с направеното от Конституционния съд на Републиката в к.д. № 4/2009 год. допълнително разяснение за съдържанието му. Следователно, доколкото заповедното производство е предмет на нова нормативна регламентация, по която отсъства съдебна практика, то формулираните от ТД”И” А. , гр. Я. въпроси попадат в обсега на селективния критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК - явява се от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, което обуславя и допустимостта на касационното обжалване. Разгледана по същество на наведените с нея оплаквания, частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, въззивната инстанция е счела, че в случая установените с чл.414, ал.1 ГПК, във вр. с чл.417, т.9 ГПК предпоставките за спиране на изпълнението, са осъществени. Изложени са в тази вр. съображения, че тълкувана нормата на чл.420 ГПК обосновава правен извод, че когато заповедта за незабавно изпълнение се основава на фактическия състав на чл. 417,т.9 ГПК, то за длъжника липсва задължение да представя убедителни писмени доказателства, че не дължи заявеното от кредитора по реда на чл.410 и сл. ГПК вземане. Следователно в тази хипотеза, според съдържащото се в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, самото наличие на направено от длъжника възражение е достатъчно, за да е налице основание за спиране на изпълнението, независимо, дали авалистът може или не да противопостави на кредитора възраженията на издателя на менителничния ефект. За да бъде, обаче, констатиран и оповестен настъпилият преграждащ временно ефект на спирането, ЯОС е посочил, че е необходим изричен съдебен акт, като аргумент в подкрепа на изложеното е почерпил в отсъствието на разграничение между отделните хипотези в нормата на чл.420, ал.3 ГПК, аналогично на законодателното разрешение в ал.1 на чл.414 ГПК. Определението е правилно. Съгласно чл.420, ал.1 ГПК спиране чрез представяне на обезпечение пред съда по чл.180 и чл.181 ЗЗД и въз основа на убедителни писмени доказателства е въведено от законодателя като императивно изискване само по отношение на издадена заповед за изпълнение, въз основа на документите, посочени в чл.417, т.1-8 ГПК. Следователно възражението срещу заповед, издадена въз основа на менителничен ефект чл.417, т.9 ГПК, спира изпълнението по силата на самия закона. Затова в този случай постановеният съдебен акт, макар и задължителен, с оглед преследваната от длъжника цел, само констатира и прогласява настъпилото спиране В този см. извън правомощията на съда, сезиран с възражение от длъжника в разглежданата по – горе законова хипотеза на издадена заповед за изпълнение е да преценява основателността на направеното искане. Поради това правилно въззивният съд е счел, че доколкото в титулната част на възражението по чл.414 ГПК са вписани имената и на двамата солидарни длъжници, то налице е подадено допустимо от двамата възражение по посочения от законодателя процесуален ред, за което въпросът, касаещ характера на възникналата отговорност на двамата длъжници, в случая е правно ирелевантен. Обстоятелството, че във вр. с така заявеното по реда на чл.414, ал.1 ГПК възражение от страна на настоящите длъжници няма постановен съдебен акт, с който да е разгледана основателността за спиране на изпълнението, обуславя правен извод, че с обжалваното определение не е налице недопустимо пререшаване на въпроса за спиране на изпълнението и изложените от въззивната инстанция съждения в тази насока, като основание на закона и конкретните доказателства по делото следва да бъдат споделени. Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.274, ал.3,т.2 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1,т.3 ГПК   О П Р Е Д Е Л И:   ОСТАВЯ в сила въззивно определение на Ямболския окръжен съд № 251 от 05.12.2008 год., по в.ч.гр.д. № 472/ 2008 год., по описа на с.с. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: