6 Р Е Ш Е Н И Е № 179 С., 07,03, 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Р. Б., Търговска колегия, Първо отделение, в откритото заседание на двадесети декември през две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева Емил Марков при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора……….………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 63 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по съвместната касационна жалба с вх. № 4505/25.ХІ.2009 г. на [фирма] и [фирма] – двете със седалища в[населено място], подадена чрез общия им процесуален представител адв. Б. Г. П. от АК-С., против въззивното решение № 212 на С. окръжен съд, ГК, от 26.Х.2009 г., постановено по гр. дело № 311/09 г.: за обявяването за недействителен по отношение на ищците [фирма]-гр. К. и ЕТ Д. М. Д. от същия град, действащ с фирмата”М.-Д. Д.”, на сключен на датата 11 май 2007 г. в Б. в съответната законоустановена форма договор за продажба на МПС между настоящите двама касатори, с който първият е прехвърлил на втория собствеността си върху четири автобуса срещу цена в размер общо на 8 500 лв., като заверката на подписите на представляващите продавача и купувача е била извършена от нотариус К. К. с рег. № 248 на Н. камара в Б.. Оплакванията на касаторите [фирма] и [фирма] от[населено място] са за необоснованост и за постановяване на атакуваното въззивно решение в нарушение както на материалния закон, така и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила /чл. 131 във вр. чл. 133 ГПК/. Поради което те претендират касиране на въззивното решение, постановено от С. ОС. С определение № 614 от 27.VІІ.2010 г., постановено по делото, касационният контрол върху атакуваното въззивно решение на С. ОС е бил допуснат поради вероятност последното да е процесуално недопустимо – предвид релевираното от двамата касатори противоречие между обстоятелствена част и петитум на исковата молба, по която въззивната инстанция се е произнесла. В откритото съдебно заседание пред настоящата инстанция страните по спора не са били представлявани и не са ангажирали допълнителни становища. Като взе предвид инвокираните доводи в съвместната касационна жалба на [фирма] и [фирма] и след като извърши проверка по реда на чл. 290, ал. 2 ГПК за допустимост и по процесуалната и материалноправна законосъобразност на обжалваното въззивно решение на С. ОС в пределите на релевираните в жалбата касационни основания по чл. 281, т.т. 2 и 3 ГПК, Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение приема следното: Касационната жалба е неоснователна. Уваженият с атакуваното въззивно решение на С. ОС иск с правно основание по чл. 135, ал. 1 ЗЗД е бил предявен с искова молба вх. № 2317/9.V.2008 г. по описа на К. районен съд, като впоследствие, по своевременно заявен отвод за липса на местна подсъдност, делото е било изпратено за разглеждане на С. РС. Неизменно петитумната й част е била формулирана в смисъл, че се претендира „признаване за недействителни действията на длъжника [фирма]-гр. С. спрямо [фирма]-гр. С.” по процесния договор за покупко-продажба на 4 бр. автобуси от съответните марки и държавни контролни номера по регистрация на тези МПС, която сделка е възлизала общо на 8 500 лв. В чл. 183 и сл. ЗЗД е регламентиран договора за продажба /а не за „покупко-продажба”, както неправилно процесната сделка е била означена от двамата еднолични търговци ищци в цитирания по-горе петитум на исковата им молба от 9.V.2008 г./, но искането е било именно в смисъл да се признае за относително недействително точно онова разпоредително действие, обективирано в описаната отчуждителна сделка, насочено спрямо патримониума на втория ответник /приобретателя [фирма]-гр.- С./. Друг е въпросът, че този вид договор е по дефиниция двустранен и възмезден и съответно в патримониума на продавача се включва уговорената цена, стига да е било изпълнено задължението на купувача за плащането й. Тезата на касаторите е, че ако действителната правна квалификация на разгледания иск е тази по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, както е била възприета от въззивната инстанция, то едноличните търговци би следвало да са формулирали в молбата си до първостепенния съд, че претендират обявяването на въпросното разпоредително действие за недействително спрямо тях, а не спрямо втория ответник. Това обаче не сочи на противоречие между обстоятелствената част на процесната искова молба, от една страна и нейния петитум – от друга. Напротив, налице е единствено определена непрецизност при формулиране на искането досежно ангажиране отговорността и на третото лице - като ответник наравно с продавача. Тежестта на така допуснатата неточност обаче, е точно толкова голяма, колкото разликата между думите „продажба” и „покупко-продажба” при означаване на един и същ вид договор по чл. 183 и сл. ЗЗД. В заключение, ноторно е, че предложена от ищец правна квалификация на исковата му претенция, не обвързва по никакъв начин сезираният с нея съд. Служебно правомощие на последния е даде правна квалификация на иска, което обаче не означава, че в тази връзка той никога не може да сподели посочената такава в исковата молба. В процесния случай исковата молба на двамата еднолични търговци от[населено място] е съдържала изрично позоваване на разпоредбата на „чл. 135, ал. 1 ЗЗД” – непосредствено след посочването на цената на този иск. Ето защо, като е приел, че искането им се отнася до уважаване на точно такъв /П. иск/ Смолянският ОС, така както и първоинстанционният, са се произнесли по редовна искова молба и затова атакуваното въззивно решение представлява процесуално допустим съдебен акт. Той ще следва да бъде потвърден като правилен /законосъобразен/, постановен в съответствие с константната съдебна практика по приложението на този законов текст. Надлежно установено е било по делото /с годни доказателствени средства по ГПК/, че двамата еднолични търговци са имали качеството на кредитори по отношение на първия ответник на основание наличието на техни вземания по водени срещу него дела, възникнали преди датата на извършване на увреждащото ги разпоредително действие. Същевременно представляващата втория ответник не е оборила законовата презумпция за знание относно увреждащия кредиторите ищци характер на разпореждането, произтичаща от установения по делото факт на съжителството й на съпружески начала със законния представител на първия ответник. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 212 на С. окръжен съд, ГК, от 26.Х.2009 г., постановено по гр. дело № 311/09 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2 Решение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т. д. № 63 по описа за 2010 г.