Решение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.5 c1916_9_dec_290gpc.doc Р Е Ш Е Н И Е № 673 София, 15.11. 2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на седми октомври две хиляди и десета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА Ц. ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева ВЛАДИМИР Й. при участието на секретаря С. Т., разгледа докладваното от съдия Й. гр.дело N 1916 /2009 г.: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. прокуратура – П. срещу въззивно решение от 19.10.2009 г. по гр.д. № 553 /2009 г. на П. апелативен съд, г.о., 2 с-в., в частта, с която е оставено в сила решение от 03.04.2009 г. по гр.д. № 284 /2008 г. на К.йския окръжен съд, в частта, с която е уважен иск на Л. С. Б. срещу Прокуратурата на Р. България с правно основание чл.2,ал.1,т.2 ЗОДОВ за 6,000 лева обезщетение на неимуществени вреди в резултат от досъдебно производство от 2006 г. по обвинение по чл.чл.203, вр. чл.202 вр. чл.201 НК, за което същият е оправдан с влязла в сила на 20.05.2008 г. присъда, ведно със законната лихва от 21.11.2008 г. и разноски в размер на 810 лева., и в останалата част, с която обжалваното решение е отменено в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 6,000 лева до предявения размер 30,000 лева и вместо това искът е уважен и за тази разлика и на ищеца са присъдени разноски по делото. Решението е допуснато до касационно обжалване с определение от 10.06.2010 г. на основание чл.280, ал.1, т.1 и т. 2 ГПК по въпроси, от значение за изхода на делото : Следва ли да се присъжда обезщетение и в какъв размер и за претърпените вреди, които не са преки и непосредствени и не произтичат от фактическия състав на чл.2,ал.1,т.2 ЗОДОВ, както и дали следва да се разграничават специфичните човешки проблеми и преживявания от тези, които преживява един човек, незаконно обвинен в извършване на престъпление, за което по-късно е оправдан с влязла в сила присъда и какви са критериите за определяне на обезщетението за това. Касационно обжалване е допуснато поради противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата – с т.11 от ТР № 3 /2004 г., с което е прието, че обезщетение се дължи при наличие на причинна връзка между незаконно обвинение и претърпени вреди; с решение № 48 /04.02.2004 г. по гр.д. № 2041/2002 г. на ВКС, 4 г.о., с което е прието, че моралните вреди са индивидуално определими, а в конкретния случай определеното обезщетение представлява източник на обогатяване и е в дисхармония със справедливостта, както е прието и в Р. № 1599/ 22.06.2005 г. по гр.д. № 876 /2004 г. на ВКС, ІV г.о. По основателността на жалбата и на основание чл.290 и сл. ГПК: Настоящият състав намира, че по първия изведен въпрос е прието разрешение с т.11 от ТР № 3 /2004 г. на ОСГК на ВКС - че обезщетение се дължи при наличие на причинна връзка между незаконно обвинение и претърпени вреди. Това разрешение е задължително за съдилищата съгласно чл.124 от Конституцията и чл.130,ал.2 ЗСВ. По втория допуснат въпрос настоящият състав намира за правилно приетото с решение № 48 /04.02.2004г. по гр.д. № 2041/2002 г. на ВКС, ІV г.о., че моралните вреди са индивидуално определими, и че е в дисхармония със справедливостта определяне на обезщетение по-голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди. Настоящият състав намира за правилно и приетото с решение № 1599/ 22.06.2005 г. по гр.д. № 876 /2004 г. на ВКС, ІV г.о., че понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на конкретни обстоятелства вкл. характер на увреждането, причинител и др.. Такива обстоятелства според настоящия състав са: тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното производство, видът на взетата мярка за неотклонение, има ли разгласяване чрез медиите, има или влошаване на здравословното състояние, конкретните преживявания на ищеца и др. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел въз основа на приложените наказателни дела, че на 26.04.2006 г. срещу ищеца е образувано предварително производство за извършено престъпление по чл.282,ал.3 НК, с постановление от 20.10.2006 г. ищецът е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.203 вр. чл.202 вр. чл.201 НК и му е взета мярка за неотклонение подписка; на 15.06.2007 г. е повдигнато обвинение с посочената квалификация за присвояване в особено големи размери, представляващо особено тежък случай – 93,000 лева, поверени му да ги управлява като управител на „Х. А.”, като за улесняването му е извършил друго престъпление; на 29.07.2006 г. е образувано н.о.х.дело, по него на 10.03.2008 г. е постановена оправдателна присъда, потвърдена от въззивната инстанция на 20.05.2008 г. Въз основа на свидетелските показания на четирима разпитани от първоинстанционния съд свидетели, посочени от ищеца, въззивният съд е приел крайния извод, че в резултат на предварителното производство, повдигане, поддържане на обвинението и протестиране на оправдателната присъда ищецът е претърпял неблагоприятни последици : злепоставяне на ищеца пред близки, познати, приятели и търговци в родния му град К. и в чужбина и негативни промени в сферата на приятелствата, професионалните отношения и семейните отношения. Съдът е приел, че с това е установена основателността на иска с правно основание чл.2,ал.1,т.2,предл.1-во ЗОДОВ срещу Прокуратурата на Р. България. При определяне на размера на обезщетението съдът се е позовал на критерия за справедливост, като е отчел следните обстоятелства: Личността на увредения – човек с авторитет в бизнес средите и в обществото; през двете години на наказателното производство ищецът е изпитвал сериозни притеснения и страх и несигурност дали ще бъде оправдан, страхът, „че ще бъде в затвора, а семейството му – на улицата след конфискация на имуществото” се е отразил изключително негативно на психиката на ищеца и на отношенията му в семейството; ищецът е изпитал многобройни и тежки негативни прояви, свързани със злепоставянето му пред обществото, пред близки и познати, пред бизнес-партньори; променени били отношенията в семейството, той се упреквал и бил упрекван за това, че не мислел за него, отношенията в семейството били на ръба на разпадането, което довело ищеца до ръба на нервен срив; макар и да се успокоил след оправдаването, душевното възстановяване на ищеца не било приключило. Така въззивният съд приел, че за обезщетяване на ищеца е достатъчна сумата 30,000 лева, за колкото е предявен. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно поради необоснованост – основание по чл.281,т.3 ГПК: необосновани са изводите от събраните свидетелски показания за пропуснати ползи от ищеца като търговец в резултат на обвинението, както и за причинна връзка между вредите – душевни болки и терзания от злепоставянето му в личните семейни и професионални връзки на ищеца от засегнатите му чест, достойнство и име, както и за отдръпване на част от приятели, бизнес-партньори и контрагенти в резултата на накърняване на името, честта и авторитета му; изводите са необосновани, защото нито един от свидетелите не твърди, че негативните промени са настъпили след започването на наказателното преследване. Свидетелите Б. и Ч. не посочват начален период. Свидетелите Д. и С. сочат съответно 2004 г. и 2003 г.. Освен, че изводите на съда са необосновани – съдът е следвало да съобрази като начална дата на претърпените страдания 2003 г. и 2004 г., което води до липса на причинно-следствена връзка, т.к. обвинението е повдигнато след законен повод от 03.01.2006 г. Съдът не е съобразил и че свидетелите Д. и С. са в най-близки отношения с ищеца (заинтересовани са от изхода на спора в негова полза) и на техните показания не следва да се дава вяра – с това съдът е допуснал процесуално нарушение. Съдът е определил обезщетението в противоречие с разпоредбата на чл.52 ЗЗД, която предвижда, че вредите освен преки, трябва да са и непосредствени, като е приел извод, че искът е доказан, без да обсъжда конкретни обстоятелства, от значение за определяне на обезщетението по реда на чл.52 ЗЗД. Л. С. Б. оспорва основателността на касационната жалба, твърди, че решението е обосновано. По наведените касационни основания настоящият състав намира следното: Основателен е доводът, че свидетелите Д. - адвокат на ищеца по наказателното дело, обслужвал негови фирми от 2004 г. и С. – съпруга на ищеца, която твърди, че двамата са в брак от 2005 г. след - 19 – 20 г. живот на съпружески начала, са заинтересовани от изхода на спора в полза на ищеца и че техните показания за изгодни за него обстоятелства следва да бъдат кредитирани, доколкото са подкрепени от други доказателства. Като не е съобразил това, а е кредитирал показанията им в тази част, въззивният съд е допуснал процесуално нарушение. Основателен е и доводът, че първите двама свидетели - Б. и Ч. не сочат ясно начален момент на отрицателните преживявания на ищеца, а вторите двама – Д. и С. сочат моменти (2004 г. и дори 2003 г.) значително преди началото на наказателното производство (2006 г.), поради което и изводът на въззивния съд за причинно-следствена връзка между него и отрицателните преживявания, за които свидетелстват, е необоснован. Последната неточност разколебава значително и останалите фактически твърдения на последните двама свидетели за благоприятни за ищеца обстоятелства. Настоящият състав приема, че фактическите твърдения на първите трима свидетели са доста общи (не са за конкретни факти), че показанията на първите двама свидетели съдържат множество изводи и предположения, то намира за основателен и довода за необоснованост на фактическите изводи на въззивния съд за претърпените от ищеца неимуществени вреди и за това, че са настъпили в причинна връзка от проведеното срещу него наказателно производство. Съдът намира за основателен и довода за необоснованост на извода на въззивния съд за отражението на наказателното производство върху търговската дейност на ищеца – не са доказани конкретни вреди, нито пропуснати ползи в търговската дейност. Като взе предвид изложеното: тежестта на повдигнатото обвинение, че наказателното производство е продължило по-малко от две години, вида на взетата мярка за неотклонение – подписка, която не е ограничавала ищеца да извършва действия по управлението на търговска дейност и да пътува в чужбина, което той е правил нееднократно, че искът не се основава на твърдения за разгласяване на наказателното производство чрез медиите, че не е доказано в резултат на наказателното производство да е настъпило влошаване на здравословното състояние на ищеца, че не е доказано безспорно твърдението му, че конкретно някой от близките му роднини, приятели, съдружници и търговски партньори са изгубили доверието си в него и да са променили отношението си към него, както и че не е доказано да е претърпял никакви конкретни вреди и да е пропуснал някакви конкретни ползи от търговската си дейност, настоящият състав определя размера на обезщетението за претърпените от ищеца вреди на 5,000 лева и тъй като Прокуратурата на Р. България е обжалвала първоинстанционното решение в частта, с която е осъдена, въззивното решение следва да бъде отменено в съответната част и искът срещу Прокуратурата на Р. България да бъде отхвърлен за разликата от 5,000 лева до пълния предявен размер 30,000 лева, ведно със законната лихва върху отхвърлената част, както и в частта за разноските за разликата над 675 лева до целия присъден размер. Воден от горното и на основание чл.293 ГПК съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение от 19.10.2009 г. по гр.д. № 553 /2009 г. на П. апелативен съд, г.о., 2 с-в. в частта, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Л. С. Б. обезщетение на основание чл.2,ал.1 ЗОДОВ над сумата 5,000 (пет хиляди) лева, ведно със законната лихва върху нея от 21.11.2008 г. и съдебни разноски над сумата 675 (шестстотин седемдесет и пет) лева. Вместо това постановява: ОТХВЪРЛЯ ИСКА за разликата над 5,000 (пет хиляди) лева до пълния предявен размер 30,000 лева, ведно със законната лихва върху отхвърлената част от 21.11.2008 г. и ведно с искането за присъждане на съдебни разноски над сумата 675 лева. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част, с която искът е уважен за сумата 5,000 (пет хиляди) лева, ведно със законната лихва върху нея от 21.11.2008 г. ведно с искането за разноски за сумата 675 (шестстотин седемдесет и пет) лева. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.