Р Е Ш Е Н И Е № 578 София, 8 декември 2010 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети ноември 2010 г. в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Ангелов ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева Павлина Панова при секретаря ...........Ив.Илиева.......................... и в присъствието на прокурора от ВКП .........И. Чобанова................., като изслуша докладваното от съдия П. Панова. наказателно дело № 531/2010 г. , за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по жалба на подсъдимия С. Р. М. срещу въззивно решение № 89, постановено на 02.06. 2010 г. от Варненския апелативен съд по ВНОХД № 134/2010 г., с което е била изменена първоинстанционната присъда по делото в гражданско-осъдителната й част, като е увеличен размера на обезщетението за неимуществени вреди в полза на Р. Р. от 80 хиляди на 100 хиляди лева. С първоинстанционна присъда № 85, постановена от Силистренски окръжен съд на 12.11.2009 г. по НОХД № 210/2009 г., подс. С. М. e бил признат за виновен за това, че на 26.03.2007 г. в гр. С., в кафе – бар „БГ – клуб” предумишлено умъртвил М. Р. М., поради което и на основание чл. 116 ал.1 т.9 вр. чл. 115 вр. чл. 54 от НК е бил осъден на 20 години лишаване от свобода. Със същата присъда подс. М. е бил признат за виновен в това, че на същото място и по същото време е държал огнестрелно оръжие –гладкоцевна едноцевна пушка тип „помпа”, марка „ US SAN” кал.12 с № 0491, без да има за това надлежно разрешение, поради което и на основание чл. 339 ал.1 и чл. 54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от три години и шест месеца. На осн. чл. 23 от НК било наложено общо наказание в размер на двадесет години лишаване от свобода, като е бил определен първоначален „строг” режим за изтърпяване на наказанието и е бил приспаднат срока на предварителното задържане на подсъдимия. Касационната жалба и допълнението към нея релевират касационен довод по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК - нарушение на материалния закон, предвид неправилно квалифициране на деянието като предумишлено убийство при липсата на интелектуалния и волевия момент на това престъпление. Съдържа се и твърдение за наличие на касационното основание по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК – съществени нарушения на процесуалните правила, предвид на това, че първоинстанционният съд е прочел показанията на седем свидетели и е приел шест експертизи в отсъствие на изготвилите ги експерти, като по този начин е нарушил принципа на непосредствеността, и по същество е провел съкратено съдебно следствие, без обаче да даде привилегията на подсъдимия по Глава 27 от НПК. Това основание се поддържа и с оглед бездействието на въззивния съд по повод въззивната жалба на подсъдимия с искане за назначаване на повторна СПЕ и разпит на свидетели. Съдържа се и касационното основание по чл. 348 ал.1 т.3 от НПК с оглед твърдението за наличие на много смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, които следва да предопределят налагане на по-леко наказание. Прави се искане за изменение на въззивното решение и намаляване на наложеното наказание, както и приспадане на времето, пред което подс. М. е бил задържан в Р.Турция по производство за екстрадицията му. Пред касационната инстанция защитникът на подс. М. поддържа жалбата и допълнението към нея с изложените в тях съображения. Прави искане за преквалификация на престъплението от чл. 116 ал.1 т.9 в чл. 115 от НК. Подсъдимият заявява, че признава вината си и поддържа исканията на защитника си. Представителят на В. касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, тъй като на всички доводи е бил даден отговор с въззивното решение, което следва да бъде потвърдено. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт, установи следното: Жалбата е неоснователна. 1. По отношение на твърдяното в нея нарушение на материалния закон: Предумисълът като понятие на наказателното право е изяснен от наказателноправната теория и е утвърдено разбирането, че убийството е предумишлено, когато е извършено по предварително решение, взето при сравнително спокойно и хладнокръвно състояние и след обсъждане на мотивите за и против извършването му. Именно по тези характеристики предумишленото убийство се различава от това, извършено при внезапно възникнал умисъл. Кога и в какви случаи е налице предумисъл при извършване на убийството, е въпрос, който съдът следва да изясни и установи във всеки конкретен случай. За него може да се съди както по наличието на предварително изработен план за извършването му, от начина, по който жертвата се привлича към мястото на убийството й, от предварително набавеното средство за извършване на престъплението и пр. Неоснователен е доводът на защитата, че убийството е извършено от подс. С. М. с пряк внезапен умисъл и че не е налице предумишлено убийство. Вярно е, че убийството е извършено в момент, когато пострадалият е броял пари, които подсъдимият е искал да му върне и че именно по този повод последният го е прострелял. Това обаче не означава, че именно в този момент подсъдимият е взел решението да извърши убийството. Това е бил само поводът, при наличието на който подс. М. е намерил удобен момент да го осъществи, но не и моментът, в който е взето решението да се извърши убийството. Между вземането на решението и самото извършване на убийството следва да има известен период от време, чиято продължителност във всеки конкретен случай е различна. Доказателствата по делото са еднопосочни, че подсъдимият в деня на убийството още от сутринта е предприел действия по планиране на извършването му – пратил е св. И. Т. да развали значителна сума пари /40 хиляди лева/ на купюри по 10 лв., за да създаде впечатление, че връща голяма сума пари на пострадалия, както и да създаде ситуация, при която броенето да продължи по-дълго време, повикал е св. С. С. /който този ден бил в почивка/ да го съпроводи до заведението, устроил вечерта среща на пострадалия в това заведение под предлог да му върне парите, демонстрирал предразположение към него, като го почерпил, накарал св. С. да пренесе от автомобила в офиса предварително набавената пушка и чанта с пари и поканил там пострадалия М.. Тези подредени и целенасочени действия на подсъдимия сочат, че у него е съществувал предварителен замисъл, сценарий, по който да протекат събитията до убийството на пострадалия, което е демонстрация на възникнал умисъл за това доста преди извършването му, т.е. – налице е вземане на предварително решение за убийството и планиране на неговото извършване. Доказателствата по делото, установени чрез разпита на свидетелите- очевидци, в т.ч. и св. С., установяват, че в поведението на подсъдимия в деня на убийството и преди извършването му не е имало нищо необичайно. Действията му били подредени, разговорът в сепарето с пострадалия М. бил спокоен, консумирали алкохол. Изследването на психическото състояние на подсъдимия преди деянието не е констатирало особености в състоянието му като напрегнатост, обърканост, смут. Тези обстоятелства сочат, че у подсъдимия е било налице сравнително спокойно и хладнокръвно състояние в деня на убийството, в което той е взел решение за извършването му след обсъждане на мотивите за и против. Това му спокойно състояние е позволило и изграждането на план за реализиране на убийството и такъв за собствените му действия след него. Въз основа на всички доказателства по делото въззивният съд законосъобразно е направил извода, че деянието на подс. М. съдържа всички елементи, характеризиращи престъпния състав на чл. 116 ал.1 т.9 от НК – предварително взимане на решение за убийството в сравнително спокойна обстановка и след обсъждане на мотивите „за” и „против” престъплението. Неправилно е разбирането, че за да се счете, че убийството е предумишлено, е необходимо не само решението за това да е взето предварително и в сравнително спокойно и хладнокръвно състояние след обсъждане на мотивите за и против извършването му, но и че деецът при самото му извършване следвало да се намира в такова състояние. Нереалистично е да се счита, че деецът при извършване на такова тежко престъпление би се намирал в спокойно състояние не само защото самото съзнание, че се посяга на живота на човека, но и самата обстановка, при която обикновено се извършват тези престъпления, внасят известно смущение и безпокойство у дееца. От това обаче съвсем не може да се прави извод, че убийството не може да бъде предумишлено, ако са налице другите предпоставки за това и особено тези при формирането на предумисъла и начина на неговото формиране, по които той се различава от прекия умисъл. Без значение е по какъв повод или причина деецът е взел предварителното решение да извърши убийството. Важното и същественото за предумишленото убийство е то да е извършено съгласно решение, взето предварително при условията и обстановката, посочени по-горе. В случая поведението на подс. М. дори и след деянието не се е отличавало с особен смут и обърканост. Той е издал заповед на служителите си да затворят заведението, укрил е средството на престъплението, шофирал е автомобила си, предприел е планирани действия по напускане на града, а след това и на страната. Фактът, че в процеса на укриването си е допуснал някои грешки, позволили неговото разкриване, се дължи не на объркаността му предвид твърдяната внезапност на решението да извърши убийството, а на недостатъчната интелигентност, установена от експертите. С оглед на това касационната инстанция не намира за основателно твърдението за неправилно приложение на материалния закон, поради което не са налице основанията за упражняване на правомощията й за преквалификация на деянието в по-леко наказуемо престъпление /по чл.115 от НК/. 2. По отношение на твърдението за допуснати съществени процесуални нарушения: По същество това твърдение в жалбата се свежда до довод за допуснато съществено процесуално нарушение при първоинстанционното разглеждане на делото, тъй като са били прочетени показания на седем свидетели и са приети заключения по шест експертизи, без да се извърши личен и непосредствен разпит на свидетелите и експертите. Принципът на непосредствеността е закрепен в чл. 18 от НПК и изисква съдът да изгражда вътрешното си убеждение върху доказателствени материали, които е събрал лично. В същото време този принцип на наказателния процес е един от тези, при които законодателят допуска изключение за случаите, предвидени в самия НПК. Чл. 281 и чл. 282 ал.3 от НПК са именно такива предвидени изрични хипотези, в които се прави изключение от принципа на непосредствеността, стига да са налице предпоставките за това. Те от своя страна се свеждат до съгласие на страните за прочитане на показанията на свидетелите, съдържащи се в разпитите от досъдебното производство, както и заключенията на експертите по депозирани вече експертизи. В настоящия процес, видно от съдебния протокол от съдебно заседание, проведено на 11.11.2009 г., прокурорът е предложил прочитането на показанията на свидетелите М., И., Л., Г., И., Ж. и Г., а всички останали страни са се съгласили на това. Подсъдимият е бил представляван от двама защитници, като и двамата са дали своето съгласие. С оглед на това не е нарушен редът за събиране на доказателства, нито правото на подсъдимия да участва в разпита на свидетели и експерти, гарантиран му от чл. 6 пар.3 б. Д от ЕКЗПЧОС. Не е допуснато нарушение и с оглед на това, че реално съдът е провел съкратено съдебно следствие /след като е приобщил доказателствен материал, без да извършва личен разпит/, но е лишил подс. М. от привилегията на Глава 27 от НПК. Последната предвижда възможност да се съкрати съдебната фаза на процеса, като се съкрати съдебното следствие или такова не се провежда изобщо. В зависимост от това коя хипотеза на чл. 371 от НПК бъде предпочетена – по т.1 или по т.2, то и последствията за подсъдимия биха били различни. При първата наказателната му отговорност ще се реализира при условията на чл. 54 от НК, а при втората – при условията на чл. 58а /респ. чл.55/ от НК. Предпоставка за която и да е от тези две хипотези, е обстоятелството да се касае до „предварително изслушване на страните”, т.е. съдебното следствие да не е започнало. По настоящето дело подсъдимият и защитата му не са правили искане за провеждане на съкратено съдебно следствие. По делото са разпитани голям брой свидетели и са изслушани лично заключенията на основните експертизи. Приобщаването на показания на свидетели и прочитането на експертизи от досъдебното производство е станало едва в края на съдебното следствие. По този начин, макар и да наподобява хипотезата на чл. 373 ал.1 вр. чл. 372 ал.3 от НПК, в случая прочитът на материали от досъдебното производство е станало, след като е бил даден ход на съдебното следствие и то в самия му край. По този начин не е спестено усилието на съда да издирва и призовава свидетелите и експертите в хода на цялото съдебно следствие, поради което подсъдимият не може да се ползва от привилегията на съкратеното съдебно следствие. Освен това, при провеждане на такова при посочената хипотеза – чл. 373 ал.1 вр. чл. 372 ал.3 вр. чл. 371 т.1 от НПК, наказанието се определя при условията на чл. 54 от НК, както е индивидуализирано наказанието в конкретния случай. Поради това липсва нарушението, което се твърди от защитата, тъй като не са нарушени правата на подсъдимия. ВКС не констатира да е налице допуснато съществено процесуално нарушение в хода на въззивното производство в обхвата на касационното основание по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК, налагащо отмяната на решението и връщане на делото за ново разглеждане. По същество в касационната жалба се твърди, че въззивният съд не е удовлетворил доказателствените искания на подсъдимия, направени с въззивната му жалба. Към Варненския апелативен съд може да бъде отправен упрек предвид на това, че същият не се е произнесъл по реда на чл. 327 от НПК по доказателствените претенции на подсъдимия. От съдържанието на въззивната жалба може да се направи извод, че подс. М. е искал назначаването на тройна съдебна психолого-психиатрична експертиза и личен разпит на свидетелите М. и Л. /пункт 4 и 5 от въззивната жалба/. Въззивният съд не е допуснал експертиза и не е призовал посочените свидетели, тъй като въобще не е обсъдил исканията по доказателствата и не е изготвил определение съгласно чл. 327 от НПК. Преценката обаче дали това се е отразило съществено на правото на защита на подсъдимия – да се ползва от доказателства, в събирането на които да е участвал лично, следва да се прави в зависимост от конкретиката на всеки един случай. По настоящето дело с молба от 04.05.2010 г. подс. М. е изразил лично желанието си да не присъства в съдебно заседание пред Варненския апелативен съд и заседанието на 14.05.2010 г. е проведено в негово отсъствие. Присъствал е един от неговите защитници, който не е изразил искания по доказателствата, а другият е представил писмена защита, в която не е направил доказателствени искания. При тази ситуация непроизнасянето на съда по искането за личен разпит на свидетелите М. и Л. и непризоваването им в съдебно заседание не са накърнили правото на подсъдимия да участва в техния разпит лично /гарантирано му с чл.6 пар.3 б. Д от ЕКЗПЧОС/, тъй като сам подсъдимият се е отказал от участие във въззивното производство. Позоваването на това, за да се обоснове нарушаване на процесуалните му права, е недопустимо, след като той сам се е отказал от това право в хода на въззивното производство. Искането за нова СППЕ се обосновавало от подсъдимия с това, че първата и допълнителната експертизи „противоречат на моето „Аз” и моя профил”. Не се изтъкват обстоятелства, които да не са били взети предвид от експертите, изготвили предишните експертизи. По делото пред първоинстанционния съд са били изслушани експертите психолог и психиатър, изследвали личността на подсъдимия. Възложено им е било да присъстват на даването на обяснения от подсъдимия, след което отново са заявили позицията си на експерти /л.147 гръб/. Това е станало непосредствено преди приключването на съдебното следствие и обуславя извода, че вещите лица са разполагали към този момент с всички данни, които са им били необходими за изготвяне на експертното им становище. Нови доказателства не са представяни от подсъдимия и защитата му, които да не са били взети предвид и да имат значение за заключението по тази експертиза. ВКС намира за необходимо да посочи на жалбоподателя, че изтъкнатите доводи за неуважаване на доказателствени искания биха могли да сочат на наличие на съществено процесуално нарушение, ако те представляват нарушено по някакъв начин негово право на защита, което той е желаел, но е бил лишен от възможността да упражни. В конкретния случай исканията от негова страна за събиране на доказателства са били удовлетворени от първата инстанция, а доводите за непълнота на доказателствата не намират основание в закона, доколкото наличните по делото СПЕ са дали изчерпателен и професионален отговор на всички интересуващи защитата въпроси. Предвид на това касационният съд не констатира да са били допуснати съществените процесуални нарушения, които се твърдят в жалбата и допълнението към нея, поради което не намери да е налице основанието по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК. 3. По отношение на довода за явна несправедливост на наложеното наказание: Не се констатира размерът на наказанието лишаване от свобода за срок от 20 години очевидно да не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите на чл. 36 от НК. Съдебните инстанции са отчели всички смекчаващи отговорността на подс. М. обстоятелства – чисто съдебно минало, демонстрирано съжаление, дадени частични обяснения. Те обаче не са от характер да сочат на необходимост от намаляването на санкцията в хипотезата на чл. 54 от НК или приложението на чл. 55 ал.1 т.1 от НК. Най - малкото при тяхната наличност съдът е счел, че следва да се наложи наказание „лишаване от свобода”, а не алтернативното „доживотен затвор”. Затова същите обстоятелства не могат повторно да се оценяват и като смекчаващи. В още по-малка степен може да се твърди, че е налице многобройност на смекчаващите, за да бъде отчетена от съда. При обективните данни по делото, обуславящи индивидуализацията на наказанието на М., не могат да се отчитат като смекчаващи обстоятелства данните за неговите родители, фактът, че има добър бизнес и че има висше образование, че е бил общински съветник в С. и съветник на Областния управител. Тези обстоятелства би следвало да действат възпиращо на подсъдимия и да обуславят поведението му преди извършване на престъплението му, а не да разчита на тях за смекчаване на наказателната му отговорност. С оглед на това не се констатира по делото нито превес, нито многобройност на смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, за да може той да претендира с основателност за намаляване на наказанието или определянето му под законово определения минимум. Наказанието от двадесет години лишаване от свобода е справедливо, тъй като отговаря на обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния деец и по своя размер ще съдейства за постигане на целите на чл. 36 от НК. Предвид изложените съображения не се констатират сочените касационни основания, поради което жалбата на подс. С. М. следва да бъде оставена без уважение. Искането на подсъдимия за зачитане на времето, през което е бил задържан под стража в производство по екстрадиция в Р. Т., има своето правно основание в чл. 59 ал.2 от НК. Този текст обаче следва да бъде приложен от прокурора по реда на чл. 417 от НПК, тъй като прокуратурата разполага с пълни данни за точния период на задържане на подсъдимия, направено по нейно искане в производството по екстрадиция в Р. Турция. С оглед на това и на основание чл. 354 ал.1 т.1 от НПК , Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 89/ 02.06.2010 г. на Варненския апелативен съд, постановено по ВНОХД № 134/2010 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.