Р Е Ш Е Н И Е № 246 гр. София, 25 юни 2015г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети юни, през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ЛАДА ПАУНОВА при секретар ИЛИЯНА ПЕТКОВА и в присъствието на прокурора КРАСИМИРА КОЛОВА изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 244/2015г. Производството е образувано по касационна жалба на подсъдимата Й. П., подадена чрез нейния защитник, срещу решение №2 от 05.01.2015 г. на Варненски апелативен съд /АС/, по внохд №283/2014 г. В депозираната жалба се релевират оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, несъблюдаване на материалния закон и явна несправедливост при индивидуализация на наказателната отговорност. В подкрепа на визираните касационни основания по чл.348, ал.1, т.т.1-3 от НПК се очертават пороци в процесуалната дейност на съдебните инстанции при събирането и анализа на доказателствата, обусловили неправилни изводи за механизма на пътно-транспортното произшествие, за мястото на удара и за съпричиняването на настъпилия вредоносен резултат. Обръща се внимание на безрезервното кредитиране на изтъканите от противоречия свидетелски показания на Ю. К., за разположението на участващите в инцидента моторни превозни средства, преди сблъсъка; на повърхностното отхвърляне на твърденията на родствениците на подсъдимата - Я. П. и Г. П. за извършени манипулации със скоростния лост и ключа на процесния джип, с последващото му преместване, при пристигането им на местопризшествието след катастрофата; и на тенденциозното пренебрегване на заявеното от Й. П. за предприета с управлявания от нея лек автомобил „Тойота Л.” спасителна маневра, предпоставена от неравностите на пътното платно. Очертава се налична доказателствена непълнота по делото, поради заличаването на непълнолетния свидетел Н. Н. - очевидец на случилото се на 07.08.2012г. и се излагат подробни съображения за несъответност на приетата от въззивния съд фактология на приобщения доказателствен материал и на изслушаните автотехнически експертизи –индиция за „необоснованост” на съдебния акт, която е извън обсега на компетентност на касационния съд и същият не дължи произнасяне. Аргументира се и престъпна несъставомерност на инкриминираното деяние, като с акцент на обстоятелството, че пострадалите Д. Д. и Ю. К. не са изпълнили предписаните от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ задължения да ползват предпазен колан, се оспорва причинната връзка с общественоопасните последици - смърт и средна телесна повреда, и се извежда заключение за липса на вина с характеризиращите я интелектуални и волеви параметри по отношение на вредите. Декларира се и прекомерна завишеност на санкциите на подсъдимата. При условията на алтернативност се предлага отмяна на въззивното решение и оправдаване на Й. П. по повдигнатото й обвинение по чл.343, ал.4, вр.ал.3, б.”б”, вр.ал.1, б.”в” от НК или връщане на делото за ново разглеждане на Варненски АС, респективно ревизия на атакувания съдебен акт чрез намаляване на наложените наказания. В съдебно заседание на 16.06.2015 година, подсъдимата П. и упълномощеният й адвокат участват лично, като поддържат касационната жалба, и направените в нея процесуални искания. Прокурор от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение атакуваното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, в пределите на инстанционния контрол по чл.347 от НПК, взе предвид следното: С присъда №10 от 29.05.2014г., обявена по нохд №342/2013г., Силистренски окръжен съд /ОС/ е признал Й. Я. П. за виновна в това, че на 07.08.2012 година, по пътя от [населено място] до [населено място], при управление на МПС – лек автомобил, марка „марка”, с рег. [рег.номер на МПС] , нарушила правилата за движение по пътищата – чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинила смъртта на Д. Г. Д., и средна телесна повреда на Ю. С. К., поради което на основание чл.343, ал.4, вр.ал.3, б.”б”, пр.1, вр.ал.1, б.”в” и чл.54 от НК е осъдена на ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, с приложение на института на чл.66 от НК за ПЕТГОДИШЕН изпитателен срок, и на ТРИ ГОДИНИ лишаване от права по чл.37, ал.1, т.7 от НК. По жалба на договорния адвокат на подсъдимата П. е инициирана въззивна проверка по внохд №283/2014г., по описа на Варненски АС, финализирала с решение №2 от 05.01.2015г., с което постановеният първоинстанционен съдебен акт е потвърден изцяло. Касационната жалба е неоснователна. Настоящият състав не констатира дерогиране на процесуалните норми на чл.чл.13, 14 и 107 от НПК, при формиране на вътрешното убеждение на първостепенния и въззивен съд досежно значимите за обвинението по чл.343, ал.4, вр.ал.3,б.”б”, вр.ал.1, б.”в” от НК фактически положения, предпоставили ангажиране на наказателната отговорност на Й. П. . Доказателствената съвкупност, инкорпорирана по делото чрез разпитите на подсъдимото лице и на свидетелите Ю. К., И. Н., Н. Л., И. М., Г. Г., Я. П., Г. П., Т. Д. и В. П., в хода на проведеното разследване; чрез приложената писмена документация; и изготвените в досъдебната и съдебна фаза на производството експертизи, обосновава с изискуемата се степен на интензитет основния факт в наказателния процес - извършване на инкриминираното престъпление и неговото авторство. Анализът и оценката на фактическите данни, приобщени с визираните гласни и писмени доказателствени средства, и проверени чрез допуснатите и изслушани заключения на вещите лица, мотивират несъстоятелност на релевираните оплаквания за допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в неправилна интерпретация на свидетелските показания на Ю. К., Я. П. и Г. П., и на обясненията на подсъдимата Й. П., обусловило неверни изводи за включените в предмета на доказване по чл.102 от НПК обстоятелства, относими към механизма на пътно-транспортното произшествие, мястото на фаталния удар и за съпричиняването на настъпилия вредоносен резултат. С юридически усет е обсъден разказът на Ю. К., който на 07.08.2012г. пътувал в управлявания от Д. Д. лек автомобил „марка” с ДК [рег.номер на МПС] , в посока от [населено място] за [населено място]. Свидетелят-очевидец логично и еднопосочно пресъздава своите спомени от инкриминираната дата, като коректно и правдиво описва наблюденията си за атмосферните условия, видимостта, пътната обстановка и за поведението на водача на моторното превозно средство преди инцидента, обективирано в заобикаляне на намиращи се в участъка му за движение дупки чрез навлизане в насрещната лента и за последващото връщане в неговото платно. В обсега на депозираното, той е категоричен за релевантните за обвинителната теза факти, сочещи на движение на управляваната от Д. Д. кола в дясната лента на пътното платно преди навлизането в завоя, в централната част на който настъпило пътно-транспортното произшествие, и за внезапната поява на пътуващия от от [населено място] за [населено място] джип „марка” в тяхната пътна лента, където настъпил удара. Твърденията на разпитаното лице са професионално ценени, в кореспондираща връзка със заявеното от И. Н., Н. Л. и И. М., пристигнали незабавно след транспортната злополука; и с отразените в протокола за оглед на местопроизшествието от 07.08.2012г. обективни данни за „протриване на асфалта” и петно от масло в лентата за движение на л.а. „марка”, за които вещите лица-инженери въз основа на уврежданията на моторните превозни средства /открити следи от триене в областта на предното ляво окачване и по долната част на купето на управляваната от Д. Д. кола, и счупена скоростна кутия с изтичане на течност/, безспорно установяват, че са оставени от автомобил „марка”. В подкрепа на показанията на свидетеля К. са и обективираните в допуснатите и изслушани по делото основна и допълнителна автотехнически експертизи, научни мнения, убедително обосноваващи, че причината за инкриминираното пътно-транспортно произшествие е навлизането на л.а. „марка” в лентата за насрещно движение. Съмнения в достоверността на коментирания гласен доказателствен източник не внасят акцентираните от защитата волеизявления на близките родственици на Й. П. – Я. П. /баща на подсъдимата/ и Г. П. /неин чичо/, за предпоставено от манипулирането на скоростния лост и неволно завъртане на ключа за запалване, преместване на процесния джип от мястото, където е бил ситуиран след катастрофата. След подробен анализ на съществуващите противоречия в детайлите на твърдяното от Я. П. и Г. П.; и при прецизна съпоставка с установеното от разпитаните И. Н., Н. Л. и И. М., и от вещите лица Ж. Г., Н. Н. и М. М., съдебните инстанции са извели аргументирано заключение, че техните показания не могат да се ползват с кредит на доверие. Безпристрастни, непредубедени и незаинтересовани от изхода на делото свидетелите Н., Л. и М. са категорични, че от появата им на местопроизшествието, непосредствено след фаталния сблъсък и по време, предхождащо пристигането на бащата и чичото на подсъдимата, промяна в разположението на моторните превозни средства не е настъпвала. Възможността за привеждане в движение на лек автомобил с автоматична скоростна кутия и поставен лост на „паркинг”, чрез завъртане на контактния ключ, е отречена и от допълнителното автотехническо заключение по делото. Доказателствената обезпеченост на повдигнатото срещу Й. П. обвинение не е разколебана и от депозираните от нея обяснения, сочещи на предприета спасителна маневра, предпоставена от действията на на починалия Д. Д., който с цел да заобиколи намиращите се в неговия участък за движение дупки, е навлязъл в насрещната лента. Независимо от обстоятелството, че заявеното от подсъдимата не намира доказателствена опора в материалите по делото, решаващият орган, след обстоен преглед на базиращите се на извършен от вещите лица оглед разсъждения за налични изкърпвания на пътното платно, за отстоянието от тях на участващите в пътния инцидент автомобили и за възможността на водачите им за възприятие и реакция, е изключил съпричиняване на вредоносния резултат по описания начин. Лансираната от Й. П. защитна версия се опровергава и от съдържимата се в протокола за оглед на л.а. „марка” и фотоалбума към него информация относно отпечатък от емблемата на джипа върху предния капак на колата /на 70 см от левия и 60 см от десния ръб/, и от автотехническите експертизи, установяващи висока степен на вероятност за получаването му при челен кос удар, при който управляваното от Д. Д. моторно превозно средство е било разположено успоредно на оста на пътя, а л.а. „марка”, наляво спрямо тази ос, при 20 градуса курсов ъгъл За пълнота на изложението, следва да се отбележи, че дори да се приеме за доказана очертаната от подсъдимото лице пътна ситуация, същата предпоставя задължения за предприемане на действия по намаляване на скоростта и спиране на моторното превозно средство, с цел предотвратяване на вредоносния резултат, които Й. П. не е изпълнила, въпреки че условията са го позволявали /разстоянието на видимост е било около 105м, а опасната зона за спиране на джипа „марка” - 62,65м/. В разисквания смисъл и твърдяната от нея „маневра” за избягване на транспортното произшествие е недопустима, тъй като възникналата опасност на пътното платно е могла да бъде преодоляна чрез спиране на автомобила. Спасителна маневра чрез изменение посоката на движение се предприема едниствено в случаите, при които възникналата на пътя внезапна опасност не може да бъде предотвратена чрез предписаните в чл.20, ал.2 от ЗДвП способи, и с нея не се причинява смърт и телесни увреждания, а само имуществени щети, на каквито обстоятелства не сочи конкретиката по делото. Не е налице и акцентираната от защитата непълнота в доказателствата. Непълнолетният Н. Н., пристигнал на мястото на инцидента след катастрофата, не е разпитан от ОС-Силистра в хода на проведеното следствие по нохд №342/2013г., поради обстоятелството, че фактите, които е бил в състояние да пресъздаде и за които е свидетелствал на 17.05.2013г. при разглеждане на нохд №73/2013г. са били несъмнено установени от разпитаните И. Н., Н. Л. и И. М.. Независимо от това, по искане на упълномощения защитник на подсъдимата П., на основание чл.281, ал.1, т.5 от НПК, със съгласието на страните, депозираните от него по нохд №73/2013г., пред друг състав на съда показания са прочетени при допусната техническа грешка в изписването на името му и след надлежното им приобщаване към доказателствения материал, използвани при постановяване на присъдата. Правилно е приложен и материалният закон. Инкриминираното поведение на Й. П. се субсимира от престъпния състав на норма на чл.343, ал.4, вр.ал.3, б.”б”, пр.1, вр.ал.1, б.”в” от НК, чиято диспозиция се запълва със съдържание от лимитираните в чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП нарушения на правилата за движение по пътищата. Визираната разпоредба императивно забранява водачите, управляващи превозни средства, на пътно платно с двупосочно движение, да навлизат и да се движат в насрещната лента, освен при изпреварване и заобикаляне. Безспорно е доказано, че на 07.08.2013г., на пътен участък, в посока от [населено място] до [населено място], при управление на лек автомобил, марка „марка”, с рег. [рег.номер на МПС] , при маневра-десен завой, навлязла в насрещната лента за движение, при което настъпил фаталният удар с моторното превозно средство „марка” с ДК [рег.номер на МПС] , довел до смъртта на Д. Д. и средна телесна повреда на Ю. К.. При категоричната доказаност на причината за пътния инцидент, несъстоятелни са възраженията на защитата за липса на престъпна обективна съставомерност, поради обстоятелството, че пострадалите лица са допринесли за настъпването на вредоносния резултат, неизпълнявайки предписаното от ЗДвП задължение да ползват предпазен колан . Очертаният факт не е установен от инкорпорираните по делото и притежаващи нужната процесуална стойност гласни и писмени доказателства Видно от показанията на св.Ю. К., дадени пред първостепенния съд 21.03.2014г., пътуващото в л.а. ”марка” лице „ не си спомня дали са били с предпазни колани” в инкриминирания ден ./л.67 от нохд №342/2013г.на Силистренски ОС/. Необходимо е да се обърне специално внимание, че дори при хипотетична обезпеченост на твърдяното обстоятелство, то не изключва наказателната отговорност на Й. П., при описаната в разглеждания казус конкретика, като може да бъде ценено при лимитиране на наказанието, ако се установи по надлежния ред, чрез компетентни заключения на съдебни експертизи по делото, че визираната неправомерна проява е в причинно-следствена връзка с общественоопасните последици. Доказана фактология за съпричиняване на вредите при пътно-траспортния инцидент липсва, в рамките на проведеното наказателно разследване. Престъплението е осъществено и при изискуемите се от чл.343 от НК субективни параметри - несъзнавана непредпазливост като форма на вина. Небрежността като форма на вина се характеризира с липса на представи в съзнанието на дееца за обществената опасност на деянието и на вредоносния резултат, при което той е бил задължен и във възможност да предвиди тези последици /отрицателен и положителен момент/. Задължението се установява при съобразяване на изискванията, отразени в различни правила за внимателност, грижливост, обмисленост, изработени от практиката, науката и техниката, част от които формулирани в нормативни актове или прилагани добри практики, като в рамките на очакваното, конкретният деец в конкретната обстановка е необходимо да е бил в такова психическо състояние, при което за него да е било възможно чрез правилно насочване на своето внимание и на психическите процеси, да изведе в съзнанието си представата за общественоопасните последици. В контекста на изложеното на юридическа неиздържаност сочат доводите на защитата за престъпна субективна несъставомерност, обоснована с отсъствието на представи за „ съпричинения вредоносен резултат и на воля на дееца, насочена към настъпването му”.Очертаните интелектуални и волеви измерения на вината са индиция за съзнателна умишлена престъпна дейност и не сочат на особености на съдържанието на несъзнаваната непредпазливост. Навлизането в насрещната лента за движение, при предприетата от Й. П. маневра - десен завой на пътен участък, в посока от [населено място] до [населено място], при управлението на джип, марка „марка”, с тегло 2160 кг и скорост 78 км/ч, представлява сериозна опасност за останалите участници на пътното платно /автомобили и пешеходци/, и неминуемо създава предпоставки за транспортни произшествия, с произтичащите от тях тежки телесни и имуществени поражения, което безспорно мотивира заключение за небрежно виновно поведение на подсъдимата, при налично нейно задължение и съществуваща възможност с оглед психофизическото й развитие да предвиди вредоносния резултат. По справедливост е индивидуализирана и наказателната отговорност на Й. П. за престъпление по чл.343, ал.4, вр.ал.3, б.”б”от НК. Санкционните последици - ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, при условията на чл.66 от НК и ТРИ ГОДИНИ лишаване от права по чл.37, ал.1, т.7 от НК, са отмерени при отчитане на тежестта на инкриминираното престъпление по транспорта, отдаване на нужното внимание на личността на извършителя /младежка възраст,чисто съдебно минало,добри характеристики/ и с цел постигане на специалната и генерална превенции в чл.36 от НК. Очертаната аргументация формира убеждението на настоящия състав за липса на релевираните в жалбата касационни основания по чл.348, ал.1, т.т.1-3 от НПК, обосноваващи упражняване на правомощията по чл.354, ал.1, т.т.2, 3 и 4 от НПК, чрез отмяна на атакувания съдебен акт и оправдаване на подсъдимата П. по повдигнатото й обвинение по чл.343, ал.4, вр.ал.3, б.”б” от НК или връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция, съответно чрез неговата ревизия в санкционната му част. Воден от горното и при съблюдаване изискванията на чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №2 от 05.01.2015г., постановено по внохд №283/2014г., по описа на Варненски АС. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.