6 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 291 гр. София,27.07.2020 год. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седми юли през две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА АННА БАЕВА изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 624 по описа за 2020г., и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Финансова Къща Логос ТМ” АД, представлявано от адв. К. Р., срещу определение № 4175 от 22.11.2018г. по ч.т.д. № 1775/2019г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 10482 от 14.08.2019г. по гр.д. № 9588/2019г. на Варненски районен съд. С потвърденото първоинстанционно определение е прекратено производството по делото на основание чл.130 ГПК поради недопустимост на предявения иск по чл.439, ал.1 ГПК. Частният жалбоподател поддържа, че въззивният съд неправилно е приел, че искът е с правна квалификация чл.439 ГПК, тъй като в случая обратният изпълнителен лист е издаден в особено производство, в което не е провеждано съдебно дирене и поради това той не е имал процесуална възможност да представи споразумението в хода на производството по издаване на обратния изпълнителен лист. Счита за неправилен извода на въззивния съд, че щом споразумението е подписано преди издаване на обратния изпълнителен лист, не са налице предпоставките за допустимост на иск по чл.439 ГПК. Излага съображения, че не дължи разноските по изпълнението не само защото по представеното споразумение е постигнато съгласие същите да останат за сметка на длъжника, но и защото в случая изпълнителното дело е започнато преди доброволното изпълнение и производството не е образувано неоснователно или въз основа на съдебно решение, което е отменено. Поддържа, че въззивният съд неправилно е приел, че пътят на защитата му е чрез обжалване на разпореждането на съда за издаване на обратен изпълнителен лист, и сочи, че по подадената от него жалба срещу издадения обратен изпълнителен лист с влязло в сила определение друг състав на Варненски окръжен съд е приел, че пътят на защита е исков, поради което оставянето в сила на атакуваното въззивно определение ще представлява отказ от правосъдие. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, инкорпорирано в частната касационна жалба, частният жалбоподател прави искане за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по следните правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: 1. Дали при издаден обратен изпълнителен лист и спор относно дължимостта на сумата по него е приложим чл.439 ГПК или чл.439 ГПК е приложим само при оспорване на съществуването на вземането от длъжника по издаден въз основа на осъдително решение или издадена заповед за изпълнение изпълнителен лист? 2. Дали когато длъжникът е платил доброволно след образуване на изпълнително производство, му се дължат разноските, сторени в хода на изпълнителното производство, още повече че в цитираното споразумение ответникът е приел да дължи разноските на ЧСИ? 3. Дали ограничението, предвидено в нормата на чл.439 ГПК, обстоятелството или доказателството, на което се основава твърдението за недължимост на вземането, да е възникнало след приключване на производството, в което е издаден изпълнителният лист, има предвид и производството по издаване на обратен изпълнителен лист, или само исково производство или производство по издаване на дубликат на изпълнителен лист? 4. Дали правото на жалба срещу разпореждането за издаване на обратен изпълнителен лист изключва допустимостта на отрицателния установителен иск за недължимост на сумата по този обратен изпълнителен лист? Частният жалбоподател поддържа, че липсва съдебна практика по подобен казус, при който обратният изпълнителен лист е издаден не за неоснователно събрани суми и разноски по неоснователно образувано изпълнително дело по повод допуснато предварително изпълнение или при отменено осъдително решение, а за разноски по изпълнение, приключило поради доброволно изпълнение от страна на длъжника. Сочи, че съществуващата съдебна практика по приложението на чл.439 ГПК разглежда случаи, при които обратен изпълнителен лист е издаден за връщане на неправомерно получени от взискател суми по отменено осъдително решение. Твърди, че последният въпрос се решава противоречиво от съдилищата, като сочи определение по в.ч.гр.д. № 1456/2019г. по описа на Варненски окръжен съд, с което е прието, че пътят на защита в случая е не обжалване на разпореждането за издаване на изпълнителен лист, а исков. Ответникът Р. Д. И. оспорва частната касационна жалба. Прави възражение за недопустимост на жалбата поради недопустимост на предявения иск. Прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване поради липса на формулирани правни въпроси, относими към предмета на делото, като сочи, че опитите за такива се отнасят изцяло до факти, които не са относими към спора, тъй като се отнасят до вече разрешения с влязъл в сила акт въпрос за издаване на обратен изпълнителен лист. Твърди, че не са налице и специалните предпоставки за допускане на касационен контрол, както и че дадените от въззивния съд разрешения са в пълно съответствие със съдебната практика. Излага и съображения за неоснователност на частната касационна жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.1 ГПК съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК. В обжалваното определение въззивният съд е приел, че предмет на делото е недължимост на притезание, за което срещу ищеца е издаден обратен изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнително производство. Посочил е, че обратният изпълнителен лист е издаден въз основа на обезсилена с влязъл в сила акт заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК, т.е. въз основа на съдебно изпълнително основание. Изложил е съображения, че производството по издаване на обратен изпълнителен лист се трансформира в двустранно с уведомяването на длъжника с връчване на призовката за доброволно изпълнение, от който момент започва да тече едноседмичен срок за обжалване на определението за издаване на обратен изпълнителен лист, като в рамките на производството по обжалването жалбоподателят е длъжен да изчерпи всичките си възражения срещу законосъобразността на определението, под страх от преклудирането им. Приел е, че с влизане в сила на определението по чл.245, ал.3 от ГПК издаденият въз основа на него изпълнителен титул се стабилизира окончателно и се препятства възможността за преразглеждане на предпоставките за издаването му в последващ процес. След този момент длъжникът по обратния изпълнителен лист може да оспорва изпълнението само ако се позовава на правопогасяващи обстоятелства, настъпили след издаването на изпълнителния титул, с иск по чл.439 от ГПК. Въззивният съд не е споделил дадената от частния жалбоподател правна квалификация на предявения иск по чл.124 ГПК, като е приел, че чл.439 от ГПК намира приложение за всяко изпълняемо право, независимо от вида на изпълнителния титул, в който е удостоверено, предвид липсата на проведено в закона разграничение в тази насока. Посочил е, че съгласно чл.439 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, основано само на факти, настъпили след производството по издаване на изпълнителното основание и отричащи съществуването на вземането /прихващане, споразумение, изтекла давност/. Приел е, че в случая, въпреки дадените от съда изрични указания, такива обстоятелства не са въведени, включително и пред настоящата инстанция, а е налице единствено позоваване на писмено доказателство, което не е нововъзникнало, тъй като договорът за спогодба е сключен преди издаване на обратния изпълнителен лист. Счел е, че твърдението, че постигнатата спогодба изключва правото на ответницата на обратен изпълнителен лист, на практика представлява оспорване на предпоставките за издаването му, но доводите за незаконосъобразност на определението за издаване на обратния изпълнителен лист не могат да послужат за фактическо основание на иска за оспорване на изпълняемото право. Настоящият състав на ВКС намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. С оглед мотивите на обжалваното определение и изложените от частния касационен жалбоподател твърдения, във връзка с които са формулирани първи, трети и четвърти въпроси, тези въпроси следва да бъдат конкретизирани от настоящата инстанция, съобразно правомощията й по т.1 от ТР №1/ 2010г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, по следния начин: „Намира ли приложение разпоредбата на чл.439 ГПК при оспорване на вземането по издаден обратен изпълнителен лист, въз основа на който е предприето принудително изпълнение?”. Така уточненият въпрос е обсъждан от въззивния съд и е обусловил решаващите му изводи, поради което осъществява общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК. По втория формулиран въпрос изводи не са формирани, поради което по него не може да се допусне касационно обжалване. По уточнения процесуалноправен въпрос е налице и допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК с оглед липсата на яснота и формирана постоянна съдебна практика по приложението на чл.439, ал.2 ГПК в хипотезата, при която се оспорва съществуването на вземане по издаден обратен изпълнителен лист. По поставения въпрос настоящия състав намира следното: Искът по чл. 439, ал. 1 ГПК е предоставен на длъжника в изпълнителния процес за оспорване на предприетото срещу него принудително изпълнение въз основа на съдебно изпълнително основание. Защитата на длъжника срещу принудителното изпълнение се изразява в оспорване на вземането (изпълняемото право), т.е. целта е да се установи материалноправната незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Съгласно чл.439, ал.2 ГПК претенцията на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Следователно това правило се отнася за случаите, в които вземането по изпълнителното основание е установено със сила на пресъдено към момента на приключване на съдебното дирене в исковото производство, респ. арбитражното производство, тъй като в този случай настъпва преклузия по отношение на фактите, възникнали преди приключване на съдебното дирене. Съгласно т. 3 и т. 4 на ТР № 5 от 12 юли 2018г. по № 5/2015г. на ОСГТК на ВКС и т.13 от ТР № 4 от 18 юни 2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС в производството по издаване на изпълнителен лист не се дава разрешение на материалноправен спор, свързан с предмета на делото, а се разрешава процесуален въпрос за наличие на предпоставките за принудително изпълнение на акта, въз основа на който е поискано издаване на изпълнителен лист. Проверката относно наличието на ликвидно и изискуемо притезание е ограничена, предвид формалната доказателствена сила на подлежащите на принудително изпълнение съдебни или арбитражни актове, с която последните удостоверяват изпълняемото право. Постановеният от съда акт не се ползва със сила на пресъдено нещо нито по отношение на изпълняемото право, нито по отношение на правото на принудително изпълнение. Обратен изпълнителен лист по чл. 245, ал.3 ГПК се издава на длъжника срещу взискателя за връщане на сумите или вещите, получени въз основа на допуснато предварително изпълнение на решение, впоследствие отменено и постановено ново решение за отхвърляне на съответната искова претенция, респ. получени въз основа на разпореждане за незабавно изпълнение по чл.418 ГПК. За издаването на обратния изпълнителен лист е от значение дали въз основа на предварително изпълнение на първоначално постановено осъдително решение, респ. на разпореждането за незабавно изпълнение по чл.418 ГПК, са събрани суми или предадени вещи от длъжника, както и дали тези суми или вещи подлежат на възстановяване на длъжника, с оглед последващо отричане на правото по изпълнителното основание, въз основа на което е бил издаден изпълнителен лист, респ. с оглед влязлото в сила решение за отхвърляне на установителния иск по чл.422 ГПК или на определението за прекратяване на производството по делото. Законодателят не е уредил изрично производството по издаване на обратен изпълнителен лист, но доколкото се касае за произнасяне по молба за издаване на изпълнителен лист, макар и без наличие на изпълнително основание по чл. 404, т.1 ГПК, то за това производство следва да се приложи редът по чл. 405 и сл. ГПК. Предвид изложените съображения следва да се приеме, че материалноправната законосъобразност на принудителното изпълнение, което е предприето въз основа на издаден обратен изпълнителен лист, може да бъде оспорена от длъжника с установителен иск по чл.439, ал.1 ГПК, но без да намира приложение ограничението на чл.439, ал.2 ГПК. В този случай вземането по издадения обратен изпълнителен лист не е установено с акт, ползващ се със сила на пресъдено нещо, и поради това не е налице настъпила преклузия спрямо фактите, осъществени преди издаването на обратния изпълнителен лист и относими към съществуването на изпълняемото право. С оглед дадения от настоящия състав отговор на поставения процесуалноправен въпрос обжалваното определение е неправилно. В настоящия случай с предявения иск е оспорено съществуването на вземането по издадения обратен изпълнителен лист, въз основа на който е предприето принудително изпълнение по отношение на ищеца, като съгласно направеното с молба от 12.08.2019г. уточнение в изпълнение на указанията на първоинстанционния съд са изложени твърдения, че с оглед сключеното между ищеца – длъжник и ответника – взискател допълнително споразумение от 18.06.2018г. процесното вземане е погасено. Независимо от обстоятелството, че споразумението между страните е сключено преди издаване на обратния изпълнителен лист, предявеният иск не се явява недопустим, тъй като фактите, на които се основава, не се явяват преклудирани по смисъла на чл.439, ал.2 ГПК. По изложените съображения обжалваното определение, както и потвърденото с него първоинстанционно определение, следва да бъдат отменени и делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 4175 от 22.11.2018г. по ч.т.д. № 1775/2019г. на Варненски окръжен съд. ОТМЕНЯ определение № 4175 от 22.11.2018г. по ч.т.д. № 1775/2019г. на Варненски окръжен съд, както и потвърденото с него определение № 10482 от 14.08.2019г. по гр.д. № 9588/2019г. на Варненски районен съд. ВРЪЩА делото на Варненски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: