2 Р Е Ш Е Н И Е № 68 София, 15.06.2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в публично съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА при секретаря Силвиана Шишкова изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова т.дело № 1688/2020 година Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Аркадия сървис” АД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 779 от 15.04.2020 г. по т.д. № 1161/2018 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, шести състав, в частта, с която след отмяна на решение № 2228 от 24.11.2017 г. по т.д. № 4341/2016 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-13 състав, са уважени предявените от синдиците на „Корпоративна търговска банка” АД /н/ искове с правно основание чл.59, ал.5 ЗБН, като са прогласени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на банката извършените прихващания с изявления на „Аркадия сървис” АД: с вх. № 9880/27.10.2014 г. на КТБ АД (н.) със сумата от 155 000.00 лева; вх. № 10859/04.11.2014 г. на КТБ АД (н.) със сумата от 219 230.00 лева; вх. № 10857/04.11.2014 г. на КТБ АД (н.) със сумата от 61 241.83 евро; вх. № 10854/04.11.2014 г. на КТБ АД (н.) със сумата от 19 650.00 евро; вх. № 10868/04.11.2014 г. на КТБ АД (н.) със сумата от 54 743.69 лева; вх. № 10864/04.11.2014 г. на КТБ АД (н.) със сумата от 50 500.02 лева; вх. № 10861/04.11.2014 г. на КТБ АД (н.) със сумата от 22 000.00 лева; вх. № 10876/04.11.2014 г. на КТБ АД (н.) със сумата от 49 000.00 лева; вх. № 10853/04.11.2014 г. на КТБ АД (н.) със сумата от 151 600.00 лева; вх. № 10873/04.11.2014 г. на КТБ АД (н.) със сумата от 189 127.36 лева; вх. № 10871/04.11.2014 г. на КТБ АД (н.) със сумата от 101 429.98 лева, освен за частта, която всеки от кредиторите на несъстоятелността би получил при разпределение на осребреното имущество, като действието на прихващането в тази му част се отлага до изпълнението на окончателната сметка за разпределение по чл.104 ЗБН, на осн. чл.59, ал.6 ЗБН. С оглед уважаването на главните искове по чл.59, ал.5 ЗБН, въззивният съд е оставил без разглеждане евентуалните искове с правно основание чл.59, ал.3 ЗБН. С определение № 60496 от 20.10.2021 г., постановено след възобновяване на спряното, на основание чл.229, ал.1, т.6 ГПК, производство по делото, настоящият състав е допуснал касационно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК по конкретизирания правен въпрос: коя е приложимата редакция на чл.59, ал.5 ЗБН към прихващания, извършени преди изменението със Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г. – ДВ бр. 98 от 24.11.2014 г., вр. с § 8 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност – ДВ бр.22 от 13.03.2018 г., с оглед обявената противоконституционност на § 8 от ПЗР на ЗИД ЗБН, с Решение № 8 от 27.05.2021 г. по конст.дело № 9/2020 г. на Конституционния съд на Република България. В жалбата се поддържат касационни оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение, с искане за касирането му. Твърди се неправилно приложение на разпоредбата на чл.59, ал.5 ЗБН, в редакцията след изменението й с §9 от Закона за изменение и допълнение на държавния бюджет на Република България за 2014 г. – ДВ бр.98 от 28.11.2014 г., с придаденото обратно действие на чл.59, ал.5 ЗБН по силата на §8 от ПЗР на ЗИД ЗБН – ДВ бр. 22 от 2018 г. Оплакванията за неправилност на атакувания съдебен акт се поддържат и в представена по делото писмена защита от процесуалния пълномощник на търговското дружество /вече в несъстоятелност/, с аргументи, основани на Решение № 8 от 27.05.2021 г. по конст.дело № 9/2020 г. на Конституционния съд, с което, придаденото обратно действие на нормата на чл.59, ал.5 ЗБН е обявено за противоконституционно. В постъпил по делото писмен отговор от А. Н. Д. и К. Х. М., упражняващи правомощията на синдик на „Корпоративна търговска банка” АД /н/, чрез процесуален пълномощник, са изложени мотивирани доводи за неоснователност на жалбата, поддържани в съдебно заседание на 18.05.2022 г., както и в представена подробна писмена защита. Твърди се, че към процесните прихващания е приложима редакцията на чл.59, ал.5 ЗБН към момента на обявяване на банката в несъстоятелност, когато за нейните кредитори е възникнало потестативното право да искат обявяване на тяхната недействителност. При условие на евентуалност, процесуалният представител на ответника по касационната жалба изтъква доводи за необходимостта от тълкуване на термина „длъжник“ в разпоредбата на чл.59, ал.5 ЗБН /в редакцията й преди изменението от 28.11.2014 г./, като твърди, че тя визира не банка, а неин длъжник, който притежава и качеството кредитор. Като приложимо се сочи и Тълкувателно решение № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС по отношение на договорите за цесия, сключени от „Аркадия сървис“ АД, в качеството на цесионер и третите лица – цеденти. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, и след проверка по реда на чл.290, ал.2 ГПК относно правилността на въззивното решение, приема следното: За да отмени първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на главния иск с правно основание чл.59, ал.5 ЗБН и да обяви за недействителни процесните прихващания по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ” АД /н/, въззивният съдебен състав е приел, че прихващанията са извършени от ответното дружество с изявления, достигнали до банката на 27.10. и на 04.11.2014 г., поради което е приложима действащата, към момента на постановяване на решението, императивна норма на чл.59, ал.5 ЗБН, на която е придадено обратно действие - от 20.06.2014 г., по силата на § 8 от ПЗР на ЗИД ЗБН. С оглед уважаването на главните обективно съединени искове, въззивният съд е оставил без разглеждане евентуалните искови претенции с правно основание чл.59, ал.3 ЗБН. Горният извод съдът е извел при безспорно установено от фактическа страна, че: с решение № 664 от 22.04.2015 г. по т.д. № 7549/2014 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, четвърти състав, банката е обявена в несъстоятелност, прекратена е дейността на предприятието и е постановено започване на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността, като началната дата на несъстоятелността е коригирана от Софийски апелативен съд с решение по т.д. № 2216/2015 г. и вместо приетата от СГС дата 06.11.2014 г., за начална дата е определена 20.06.2014 г.; видно от определение по т.д. № 3342/2015 г. на ВКС, I т.о. и определение по ч.т.д. № 1875/2016 г. на ВКС, II т.о. е, че решението на Софийския апелативен съд е влязло в сила. В мотивите към атакуваното решение са индивидуализирани извършените от търговското дружество прихващания, след определената начална дата на неплатежоспособност – 20.06.2014 г., която съвпада с датата на поставяне на банката под специален надзор. По правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване: След допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение с определението от 20.10.2021 г., е формирана непротиворечива практика на ВКС, Търговска колегия, в постановени по реда на чл.290 ГПК решения по т.д. № 1512/2020 г. и по т.д. № 2317/2020 г. на състави на първо отделение, в която вече е даден отговор на релевантния правен въпрос, а именно, че „приложимата редакция на разпоредбата на чл.59, ал.5 ЗБН за преценката за относителната недействителност на прихващанията, извършени до влизане в сила на изменението на разпоредбата на чл.59, ал.5 ЗБН с пар.9 от ЗИД на Закона за държавния бюджет за 2014 г. /обн. ДВ бр.98/2014 г., в сила от 28.11.2014 г./, предвид и на изменението й с § 8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН /обн. ДВ, бр.22/2018 г., доп. ДВ, бр.33/2019 г./, обявен за противоконституционен с Решение № 8 от 27.05.2021 г. по конст.дело № 9/2020 г. на Конституционния съд на РБ, е първоначалната редакция на разпоредбата /ДВ бр.92/2002 г./, действала до изменението. С влизане в сила на изменението на разпоредбата, могат да бъдат обявени за недействителни изявления за прихващане, извършени от кредитор или от банката. Меродавен за преценката за приложимата норма е моментът, в който изявлението за прихващане е достигнало до насрещната страна“. Даденият отговор е възприет и в други решения на ВКС – така например, решение по т.д. № 1372/2018 г., решение по т.д. № 1511/2018 г., решение по т.д. № 630/2020 г. на I т.о., решение по т.д. № 1757/ 2020 г. и мн.др./ на част от които са цитирани в писмената защита на касатора/, като се споделя и от настоящия състав, с оглед материалноправният характер на нормата на чл.59, ал.5 ЗБН, уреждаща предпоставките за относителната недействителност на едностранната сделка. От този характер на нормата произтича извод за прилагането й занапред, като изменението на чл.59, ал.5 ЗБН, в сила от 28.11.2014 г., ще е приложимо спрямо юридически факти и породените от тях правоотношения, възникнали и осъществили се след влизане в сила на изменението на нормата с ДВ бр.98/2014 г. Придаденото обратно действие на чл.59, ал.5 ЗБН с § 8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН / обн., ДВ бр.22/2018 г., доп., ДВ, бр. 33/2019 г./ е отпаднало с обявяване противоконституционността на този параграф с посоченото по-горе решение на Конституционния съд. Настоящият състав споделя изцяло обективираните в решение на ВКС, Търговска колегия, първо отделение, постановено по т.д. № 2317/2020 г., решаващи аргументи относно възникването на правото на иск за обявяване недействителността на прихващания по отношение на кредиторите на несъстоятелността, тъй като фактът, че това право възниква в по-късен момент, не превръща нормата на чл.59, ал.5 ЗБН в процесуална, в какъвто смисъл е и цитираното в мотивите към това решение доктринално становище. С оглед на дадения отговор на правния въпрос, който не се нуждае от допълване, атакуваното въззивно решение е неправилно. Безспорно е, че процесните изявления за прихващане са достигнали до банката на 04.11.2014 г., с изключение на едно от тях – за сумата 155 000 лв., постъпило в деловодството на банката на 27.10.2014 г. т.е. всички изявления са преди изменението на чл.59, ал.5 ЗБН със ЗИД на ЗДБ за 2014 г., в сила от 28.11.2014 г. Съгласно редакцията на чл. 59, ал.5 ЗБН /обн., ДВ, бр. 92/2002 г./ недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността, освен за частта, която всеки от тях би получил при разпределение на осребреното имущество, е прихващането, извършено от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, независимо от това кога са възникнали двете насрещни задължения. Употребеното понятие „длъжника“ визира банката, който извод следва от регламентираните в ЗБН участници в производството по този закон – кредитори и банка, а и с оглед на това, че по ЗБН длъжник в несъстоятелност е винаги банка. Следователно, съгласно посочената, приложима редакция на чл.59, ал.5 ЗБН, относително недействителни са само прихващанията, извършени от банката след посочената в нормата дата, като процесното прихващане не попада в този кръг. В случая, правото на прихващане е упражнено от търговското дружество - касатор, който е и кредитор на банката, като възможността прихващанията да са предмет на конститутивен иск по чл.59, ал.5 ЗБН е въведено с последващо изменение на разпоредбата, в сила от 28.11.2014 г., наред с въвеждането на ново основание за относителна недействителност - по т.2 на чл.59, ал.5 ЗБН. Различният предмет на прихващанията, които биха могли да бъдат обявени за относително недействителни по реда на чл.59, ал.5 ЗБН в редакциите преди 28.11.2014 г. и след 28.11.2014 г., е изтъкнат и в мотивите на решението на Конституционния съд по конст.дело № 9/2020 г., където е посочено, че чрез преуредените с § 8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН правоотношения се засягат вече придобити права при действието на старата редакция на чл.59, ал.5 ЗБН от лица, освободили се от задълженията си чрез прихващане със свои насрещни вземания към банката. Доводите на ответника по касационната жалба за приложимост на постановките на Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. по тълк.дело № 1/2020 г.на ОСГТК на ВКС спрямо договорите за цесия, сключени от „Аркадия Сървис“ АД – цесионер и трети лица - цеденти, не могат да се възприемат. Преди всичко, следва да се има предвид предметът на конститутивните искове по чл.59, ал.5 ЗБН, както и, че в този закон са предвидени специални основания за нищожност, изключващи уредени в ЗЗД общи основания. Нормата на чл.59, ал.5 ЗБН, /след изменението й, в сила от 28.11.2014 г./ визира специално основание за относителна недействителност на изявления за прихващане, извършени от кредитор или от банката, след началната дата на неплатежоспособността /т.1/ или след датата на поставянето на банката под специален надзор, при условията и по реда на глава 11, раздел VIII ЗКИ, включващ наложена мярка по чл.116, ал.2, т.2 от същия закон, ако тази дата предшества датата по т.1 /т.2/. Независимо от горното, в случая не става въпрос за пороци, произтичащи пряко от съдържанието и формата на изявленията за прихващане и от съдържанието на цесионните договори. По изложените съображения, предявените от А. Н. Д. и К. Х. М., заедно упражняващи правомощията на синдик на „Корпоративна търговска банка” АД /н/, срещу „Аркадия Сървис“ АД, искове по чл.59, ал.5 ЗБН са неоснователни. Обжалваното въззивно решение в обратния смисъл се явява незаконосъобразно и подлежи на отмяна и отхвърляне на исковете. При този резултат, висящността на делото по евентуалните искове по чл.59, ал.3 ЗБН се възстановява и тъй като по тях отсъства произнасяне от апелативния съд, делото следва да се върне за разглеждането им от друг съдебен състав. При новото въззивно разглеждане на спора, съдът дължи произнасяне и по отговорността за разноски и за настоящото производство. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 779 от 15.04.2020 г. по т.д. № 1161/2018 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, шести състав, в частта, с която след отмяна на решение № 2228 от 24.11.2017 г. по т.д. № 4341/2016 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-13 състав, са уважени предявените от синдиците на „Корпоративна търговска банка” АД /н/ искове с правно основание чл.59, ал.5 ЗБН, като са прогласени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на банката извършените прихващания с изявления на „Аркадия Сървис” АД: с вх. № 9880/27.10.2014 г. на КТБ АД (н.) със сумата от 155 000.00 лева; вх. № 10859/04.11.2014 г. на КТБ АД (н.) със сумата от 219 230.00 лева; вх. № 10857/04.11.2014 г. на КТБ АД (н.) със сумата от 61 241.83 евро; вх. № 10854/04.11.2014 г. на КТБ АД (н.) със сумата от 19 650.00 евро; вх. № 10868/04.11.2014 г. на КТБ АД (н.) със сумата от 54 743.69 лева; вх. № 10864/04.11.2014 г. на КТБ АД (н.) със сумата от 50 500.02 лева; вх. № 10861/04.11.2014 г. на КТБ АД (н.) със сумата от 22 000.00 лева; вх. № 10876/04.11.2014 г. на КТБ АД (н.) със сумата от 49 000.00 лева; вх. № 10853/04.11.2014 г. на КТБ АД (н.) със сумата от 151 600.00 лева; вх. № 10873/04.11.2014 г. на КТБ АД (н.) със сумата от 189 127.36 лева; вх. № 10871/04.11.2014 г. на КТБ АД (н.) със сумата от 101 429.98 лева, освен за частта, която всеки от кредиторите на несъстоятелността би получил при разпределение на осребреното имущество, като действието на прихващането в тази му част се отлага до изпълнението на окончателната сметка за разпределение по чл.104 ЗБН, на осн. чл.59, ал.6 ЗБН, вместо което постановява: ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от А. Н. Д. и К. Х. М., заедно упражняващи правомощията на синдик на „Корпоративна търговска банка” АД /н/, срещу „Аркадия Сървис“ АД, за обявяване за недействителни, на основание чл.59, ал.5 ЗБН, по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността на банката, на прихващания, извършени с изявления за прихващания, отправени от „Аркадия Сървис“ АД, със следните входящи номера по регистъра на банката: 9880/27.10.2014 г., 10859/04.11.2014 г., 10857/04.11.2014 г., 10854/04.11.2014 г., 10868/04.11.2014 г., 10864/04.11.2014 г., 10861/04.11.2014 г., 10876/04.11.2014 г., 10853/04.11.2014 г., 10873/04.11.2014 г. и 10871/04.11.2014 г., с които погасява свои задължения по договор за банков кредит от 03.02.2011 г. с придобити от трети лица вземания по договори за цесия. ВРЪЩА делото на друг състав на Софийски апелативен съд за разглеждане на евентуално съединените искове с правно основание чл.59, ал.3 ЗБН. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: