Р Е Ш Е Н И Е № 88 С., 19.05. 2015 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на петнадесети април две хиляди и петнадесета година в състав: Председател: К. Ю. Членове: Л. Богданова С. Димитрова При секретаря Райна Стоименова изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д.N 6440 по описа за 2014 год., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 303, ал.1, т.1, т.2, т.5 и т.6 ГПК. Образувано е по подадени от М. В. Г. и от Д. К. Д. молби за отмяна на влязлото в сила решение № 295 от 19.06.2014 г., постановено по гр.д. № 273/2014 г. на Хасковски окръжен съд, с което е потвърдено с решение № 253 от 9.04.2012 г. по гр.д. № 2722/2009 г. на Хасковски районен съд. По молбата на М. В. Г., действащ лично и в качеството му на едноличен търговец с фирма „Д.- М. Г.”, [населено място]: В молбата за отмяна се поддържа, че е налице основанието по чл.303, ал.1, т.1, т.2, т.5 и т.6 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение. Искането е то да се отмени и се постанови решение по съществото на спора. Ответницата по молбата за отмяна Д. К. Д. изразява становище, че същата е основателна и следва да бъде уважена. Обединена българска банка АД, [населено място] не е изразила становище по молбата. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. като прецени направените оплаквания и след проверка на данните по делото, констатира следното: Молбата за отмяна е неоснователна. Отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК може да се допусне когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, срещу която е постановено решението. Следва да се разкрие непълнота на фактическия или доказателствен материал, дължаща се на обективна невъзможност да се установи истината по време висящността на делото.Това са само новооткрити обстоятелства /юридически и доказателствени факти/, които са съществували към деня на приключване на устните състезания, но не са били включени в делото, без този пропуск да се дължи на нарушение на съда или пък на небрежност на страната. Касае се за факти, които са релевантни за спорното право, т. е. от тях зависи възникването, изменението, прехвърлянето или погасяването на правото или за факти, индициращи, че релевантни за спорното право факти са се осъществили или не са се осъществили. За да е налице ново обстоятелство или ново писмено доказателство по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК необходимо е заинтересуваната страна да не е знаела за съществуването им или макар и да е знаела, да не е била в състояние да се снабди с документа, без незнанието и непредставянето му да се дължат на липса на нормално дължимата грижа за доброто водене на делото. С атакуваното с молбата за отмяна влязло в сила решение № 295 от 19.06.2014 г. по гр.д. № 273 от 2014 г. на Хасковския окръжен съд е прието, че договор за покупко-продажба на моторно превозно средство от 10.02.2009 г. в частта, с която М. В. Г., лично и в качеството му на едноличен търговец с фирма „Д.- М.Г.” продава на Д. К. Д., лек автомобил, марка „Мерцедес”, модел Е 200 Ц., с д.р. [рег.номер на МПС] е нищожен на основание чл.26, ал.2, предл.5 ЗЗД. Изложени са съображения, че от събраните по делото доказателства е установено по несъмнен начин, че страните по договора не са целели настъпването на неговите правни последици, а именно да се прехвърли правото на собственост, а че действителната им воля е била, да се създаде убеждение у трети лица че това е станало. Част от представените с молбата документи: пълномощно от 1.06.2009 г.; пълномощно от 6.04.2009 г.; пълномощно № 501 и 502 с нот. заверка от 29.02.2008 г.; договор за покупко-продажба на моторно превозно средство от 10.02.2009г.; писмо на О.-Любимец с изх. № 100-102 от 26.02.2009 г.; покана-уведомление от О. - ЦУ-С. изх. № R. от 26.03.2009 г.; удостоверение за декларирани данни от [община] с изх.№ [ЕГН] от 17.11.2010 г.; договор за предоставяне на потребителски кредит с обезпечение на О.-Любимец от 10.08.2010 г.; удостоверение за декларирани данни от [община] с изх. № У. от 30.11.2011 г.; вносна бележка № [банкова сметка] 0.02.2009 г., са били представени и приети като доказателства по делото и изобщо не могат да бъдат взети предвид в настоящото производство по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Що се касае до представените документи: акт за установяване на задължения по декларация № 39251 от 14.04.2014 г.;акт за установяване на задължение по декларация № 39250 от 14.04.2014 г. и съобщение от [община], същите не притежават характеристиката на нови писмени доказателства по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, тъй като не се установява обективна невъзможност молителят да се снабди с тях по време на висящността на процеса пред въззивната инстанция. Молителят не е доказал, че за него са съществували пречки да издири и представи въпросните документи най-късно до приключване на устните състезания пред въззивния съд. Ето защо, не е налице основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение. Основанието по чл.303, ал.1, т.2 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение не е налице. С разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК са визирани няколко фактически състава, при които съдът е формирал решаващата си воля по съществото на спора, въз основа на доказателства, които са опорочени, поради престъпно действие на участниците в гражданския процес - неистинност на документ, неистинност на свидетелските показания, неистинност на заключение на вещо лице или престъпно действие на страната, неин представител, на чл. на състава на съда или на връчител. При всяка една от тези хипотези, законът безусловно установява, че престъпното деяние следва да е установено по надлежен съдебен ред - с влязла сила присъда или решение на гражданския съд по чл. 124, ал. 5 ГПК. В случая такива обстоятелства по делото не са установени. Не е налице и основанието по чл.303, ал.1, т.5 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение. Основанието по чл.303, ал.1, т.5 ГПК е насочено към отмяна на влязло в сила решение, в производството по постановяване на което са нарушени процесуалните правила, обезпечаващи участието на страна лично, или чрез неин представител. Молителят поддържа, че са нарушени процесуалните правила, обезпечаващи личното му участие в проведените на 14.05.2014 г. и на 21.05.2014 г. съдебни заседания. Представя две медицински бележки за заболявания станали причина за неявяването му в съдебните заседания. Същите са представени и във въззивното производство. В случая в съдебното заседание, проведено на 14.05.2014 г. въззивният съд не е дал ход на делото, тъй като от представената с молбата от 13.05.2014 г.на М. Г. медицинска бележка, удостоверяваща необходимост от домашно лечение за периода 12.05.2014 г. до 17.05.2014 г., заради инфекция на горните дихателни пътища се установявала обективна невъзможност да се яви, като делото е отложено за 21.05.2014 г. В проведеното на 21.05.2014 г. открито съдебно заседание молителят отново не се е явил, като е депозирал молба от 20.05.2014 г. съдържаща искане за отлагане на делото, поради заболяване - гастрит и колит, за което се нуждае от лечение за периода 19.05.2014 г. до 23.05.2014 г. В. съд е приел, че медицинската бележка не удостоверява внезапно заболяване и невъзможност за явяване пред съд. За посочените съдебни заседания молителят е бил уведомен на 11.04.2014 г. и е имал достатъчно време да организира защита си, поради което е оставил без уважение молбата на страната за отлагане на делото и е дал е ход на устните състезания. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза, при определен домашен амбулаторен или свободен режим осигуреният е длъжен, ако е необходимо, да се яви пред разследващите органи или пред органите на съдебната власт през периода на разрешен отпуск поради временна нетрудоспособност, освен ако представи "Медицинско удостоверение" по образец, утвърден от министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието, в което е отбелязано, че заболяването на лицето не позволява явяването му пред разследващите органи и пред органите на съдебната власт. Следователно, при произнасянето си за наличие на непреодолимо препятствие по см. на чл. 142, ал. 2 ГПК, изразяващо се в заболяване на страната или на законния й представител, когато няма представител по пълномощие, съдът е обвързан от преценката на здравните органи относно режима на лечение, обозначен в болничния лист, като по аргумент от противното от чл. 18, ал. 2 НМЕ, при определянето на друг режим, различен от домашен амбулаторен или свободен, заболяването е препятствие, което страната не може да отстрани, и е основание за отлагане на делото без да е необходимо издаването на отделно медицинско удостоверение за това. При определяне от здравните органи на най-леките режими на лечение - домашен амбулаторен или свободен, се счита, че заболяването позволява на лицето да се яви пред органите на съдебната власт. В случая, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на чл. 142, ал. 2 ГПК, тъй като молителят се е позовал пред нея на медицински бележки, с които е определен домашен режим. Следователно като е дал ход на делото, въззивният съд не е нарушил процесуалните правила обезпечаващи личното участие на молителителя. Поради изложеното, твърдението в молбата за отмяна за допуснато нарушение на процесуалните правила, обезпечаващи участие на страната лично или чрез неин представител довело до лишаване от правото на участие в производството и от възможността за организира защитата си е неоснователно. Не е осъществен фактическият състав на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, поради което молбата за отмяна следва да се остави без уважение. Разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК е насочена към отмяна на влязло в сила решение, когато страната не е била представлявана от особен представител, въпреки, че са били налице предпоставките за това, или когато е назначен особен представител, въпреки, че не е била налице нито една от хипотезите на чл. 29 ГПК, към който препраща тази норма. Разпоредбата на чл. 29 ГПК установява случаите на особено процесуално представителство по отношение на безизвестно изчезналите, процесуално недееспособните лица за нетърпящи отлагане процесуални действия, лица с неизвестни постоянен или настоящ адрес, както и при противоречие в интересите между представляван и представител. В настоящия случай такива обстоятелства не са установени. Останалите оплаквания са за допуснати нарушения на материалния закон, процесуалните правила и необоснованост на решението. Производството за отмяна, обаче, не е правен способ за проверка правилността на влезлите в сила решения, поради което представените доказателства и развитите доводи в тази насока са ирелевантни за настоящото производство. Основанията за отмяна по чл.303, ал.1 ГПК са изчерпателно лимитирини, тъй като с тях се осъществява извънинстационен контрол на влезлите в сила решения. В производството за отмяна не се преразглежда правилността на съдебния акт на съответната инстанция, тъй като би се посегнало на силата на пресъдено нещо, формирана с решението, а се проверява само дали е налице някое от изрично предвидените основания, които да обосноват необходимост от повторно разглеждане на делото. По изложените съображения молбата за отмяна като неоснователна следва да се остави без уважение. По молбата за отмяна на Д. К. Д.: В молбата за отмяна се поддържа, че е налице основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение. Искането е то да се отмени и се постанови решение по съществото на спора. Ответникът по молбата за отмяна М. В. Г. изразява становище, че същата е основателна и следва да бъде уважена. Обединена българска банка АД, [населено място] не е подала писмен отговор на молбата за отмяна. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. като прецени направените оплаквания и след проверка на данните по делото, констатира следното: Молбата за отмяна е неоснователна. Представените с молбата за отмяна писмени доказателства са идентични с тези представени с молбата на М. В. Г.. Изложените съображения за наличие на основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК са същите като тези в молбата на Г.. Настоящият съдебен състав намира, че не е налице соченото основание на чл.303, ал.1, т.1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение по изложените по- горе съображения по молбата на Г., поради което и не следва да ги приповтаря. Останалите съображения в молбата по съществото си са оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон, процесуалните правила и необоснованост на решението. Основанията за отмяна по чл.303, ал.1 ГПК са изчерпателно посочени, тъй като с тях се осъществява извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни решения и се засяга техния стабилитет. Изложените в молбата за отмяна оплаквания не могат да бъдат подведени под никоя от хипотезите на чл.303, ал.1 ГПК. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за отмяна на влязлото в сила решение и молбата следва да се остави без уважение. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбите на М. В. Г., действащ лично и в качеството му на едноличен търговец с фирма „Д.- М. Г.” и на Д. К. Д. за отмяна по чл.303, ал.1, т.1, т.2, т.5 и т.6 ГПК на влязлото в сила решение № 295 от 19.06.2014 г., постановено по гр.д. № 273/2014 г. на Хасковски окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :