Р Е Ш Е Н И Е
№ 26
София, 20 март 2014 година
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
при участието на секретаря Иванка Илиева
и в присъствието на прокурора Искра Чобанова
изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев
н. дело № 2229/2013 година.
Производството е образувано по саморъчна жалба от подсъдимата Т. С. Г. и по касационна жалба на защитника й-адв. П. П. против решение № 327 от 14.10.2013 год. по внохд № 532/2013год. по описа на Софийския апелативен съд.
В двете жалби като основания за проверка на въззивното решение са посочени допуснато нарушение на закона и явна несправедливост на наложеното наказание. Прави се искане за преквалифициране на деянието по чл. 124 от НК и в тези рамки да се индивидуализира наказанието, а при условията на алтернативност-при невъзприемане на тази основна теза на защитата, се моли наложеното на подсъдимата наказание да се намалили, тъй като определеното по размер е явно несправедливо.
Пред касационната инстанция подсъдимата и защитникът й поддържат жалбите по изложените в тях основания и искания.
Гражданският ищец и частен обвинител В. М. Б. в качеството на законен представител на малолетната Л. А. А., редовно призован, не се явява, без да сочи уважителни причини за това.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите. Определеното на подсъдимата наказание не е явно несправедливо, като законът е приложен правилно, поради което жалбите като неоснователни следва да се оставят без уважение.
За да се произнесе, Върховният касационен съд съобрази следното:
С присъда от 06.03.2013год. по нохд № 107/2012год. Монтанският окръжен съд е признал подсъдимата Т. С. Г. за виновна в това, че на 10.08.2012год. в [населено място], област умишлено умъртвила А. А. Г. от [населено място], поради което и на основание чл. 115 и чл. 54 от НК я осъдил на петнадесет години лишаване от свобода, като е определен първоначален "Строг" режим за изтърпяване на наказанието в затвор.
На основание чл. 59, ал. 1 от НК от наказанието е приспаднато предварителното задържане на подсъдимата, считано от 10.08.2012год. до влизане на присъдата в сила.
С присъдата подсъдимата е осъдена да заплати на В. М. Б. от [населено място], в качеството й на майка и законен представител на малолетната дъщеря на пострадалия-Л. А. А., сумата от двадесет хиляди лева като обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на извършеното деяние, ведно със законната лихва, считано от 10.08.2012 год. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до предявения размер от сто хиляди лева искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан.
На основание чл. 59, ал. 1 от НК съдът е приспаднал предварителното задържане на подсъдимата, считано от 10.08.2012год. до влизане на присъдата в сила.
По реда на чл. 189, ал. 3 и чл. 301 от НПК, съдът се е произнесъл по дължимата се на държавата такса върху размера на уважения иск и по направените по делото разноски, които е присъдил в тежест на подсъдимата. С обжалваното решение Софийският апелативен съд е изменил присъдата, като намалил наложеното на подсъдимата наказание от петнадесет на дванадесет години лишаване от свобода. В останалата част присъдата е потвърдена. Като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, проверявайки решението в пределите на чл. 347 НПК, Върховният касационен съд намира жалбата на подсъдимата за неоснователна.
В нея се съдържат доводи за незаконосъобразност правени и пред въззивната инстанция, която не ги е приела за основателни и на тях, в съответствие със задълженията си по чл. 339, ал. 2 НПК е отговорила с подробни съображения. От страна на подсъдимата и защитата й не се оспорват установените от двете решаващи по фактите съдилища фактически положения за времето, мястото и авторството на Г. в деянието, предмет на обвинението, а се излагат възражения по неговата правна квалификация, подкрепени с довода, че непосредствено след нанасянето на фаталния удар с ножа в тялото на пострадалия, подсъдимата е предприела действия за неговото спасяване, от което може да се направи заключението, че тя не е желаела смъртта на пострадалия, а умисълът й е бил да му причини телесно увреждане.
Решението на въззивната инстанция е законосъобразно.
От обстоятелствените мотиви към него е видно, че по реда на чл. 313 и чл. 314 от НПК, съдът е извършил проверка за съставомерността на деянието и наказателната отговорност на Г.. За да не уважи направените пред него възражения, въззивният състав е приел, че първоинстанционният съд е извършил обективна и пълна проверка на доказателствата по делото и е изложил съображения съгласно чл. 305, ал. 3 НПК.Направеният подробен анализ на доказателствата в тяхната взаимовръзка и обусловеност е довел съда до обоснования извод, основаващ се на комплексна оценка на събрания доказателствен материал за авторството на подсъдимата в извършеното деяние, което законосъобразно е квалифицирал като престъпление по чл. 115 от НК. В тази насока поведението на подсъдимата преди, по време и след извършване на деянието е изследвано от съда хронологически и въз основа на събрания и проверен в съдебно заседание доказателствен материал е установено, че тя не се е намирала в силно раздразнено състояние, предизвикано от пострадалия с насилие, тежка обида или друго противозаконно действие, от което да е настъпило или да е било възможно да настъпят тежки последици за нея или близките й, още повече, че възникналото между подсъдимата и пострадалия първоначално словесно стълкновение след употребата на значително количество алкохол не е инцидентен случай, а е било епизод от ежедневието им, като живущи на семейни начала.Не само хипотезата на чл. 118, във вр. чл. 115 НК, но и тази по чл. 124 от НК, е била обсъдена, като не е възприета от решаващите по фактите съдебни инстанции.Правилно са отхвърлени обясненията на подсъдимата, че не е искала да умъртви пострадалия и са възприети като нейна защитна позиция, защото те са в противоречие с действията на Г., с характера на оръжието-голям кухненски нож и със силата и броя на нанесените от нея удари насочени към жизненоважни органи на пострадалия. Първият от ударите е бил отблъснат от А. А. Г., като той успял да се предпази, хващайки оръжието с ръка и по този начин получил порезно нараняване на левия показалец, но при втория удар-ножът проникнал в гърдите му в ляво-външно от лявата мамила, срязал подлежащите меки тъкани между 5-то и 6-то ребра и пробол белия му дроб, от което е настъпило остро обезкървяване на вътрешните органи, което е пряката и непосредствена причина за настъпилата му смърт.
В случая е липсвала обоснована субективна увереност у подсъдимата, основаваща се на реално съществуващи обективни и субективни качества, фактори и свойства, че наличието им ще изключи настъпването на общественоопасните последици. Фактическият оценъчен критерий на закона, отграничаващ причиняването на смърт по непредпазливост по чл. 124 НК от умишленото умъртвяване по чл. 115 НК е спазен от втората решаваща по фактите съдебна инстанция. Разликата между двете престъпления се състои в различното психическо отношение на дееца към смъртния резултат. В първия случай, смъртният изход не е целена последица, но възможна и предвидима в съзнанието на дееца, предвид характера на въздействието върху здравето на пострадалия, което той обективно не е допускал, но е могъл и е бил длъжен да предвиди, а във втория-общественоопасната последица е желана или допускана от извършителя. В изложения смисъл, настоящият касационен състав споделя изцяло съображенията на въззивния съд за формата на вината. Формата на вината-евентуален умисъл, приета от съда, съответства напълно на психическото отношение на подсъдимата към характера на деянието и произтичащите от него общественоопасни последици. Затова, релевираното в касационната жалба основание за изменяване на въззивната присъда и преквалифициране на деянието по чл. 124, ал. 1, пр. 1 НК е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Неоснователен е и доводът за явна несправедливост на наказанието. При индивидуализирането му въззивният съд се е съобразил със всички отчетени от първоинстанционния съд отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства, направил е нова преценка за тяхното съотношение и е намалил наказанието под средния размер предвиден за престъплението, като е приел превес на смекчаващите обстоятелства. Приел е, че последните не са многобройни или изключителни, за да се определи наказанието при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. Тези изводи се споделят изцяло от касационния състав, който намира, че наложеното на подсъдимата наказание не е явно несправедливо, а е съобразено със степента на обществена опасност на конкретното деяние и обществената й опасност като деец, съответно е на престъплението, съгласно изискването на чл. 35, ал. 3 от НК и ще бъде достатъчно за постигане целите на специалната и генералната превенции, визирани в чл. 36, ал. 1 от НК.
Ето защо, касационните жалби са неоснователни, а обжалваното въззивно решение като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1 т. 1 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, III н.о.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 327 от 14.10.2013 год. по внохд № 532/2013год. по описа на Софийския апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: