О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №188 София, 10.11.2017 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА като изслуша докладваното от съдия Маринова ч.гр.д. № 4017 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.2 вр. чл.396, ал.2, изр. последно ГПК. Образувано е по частна жалба с вх.№ 101/14.08.2017 г. на [фирма], подадена чрез пълномощника адв. И. Н., против определение № 658 от 04.08.2017 г., постановено по възз.ч.гр.д № 157 по описа за 2017 г. на Окръжен съд-Кърджали, с което е отменено определение № 477 от 29.06.2017 г.по гр.д № 612 по описа за 2016 г. на Районен съд-Смолян и е допуснато обезпечение на предявения от В. Р. Ф. против [община] установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 ГПК по гр.д № 612 по описа за 2016 г. на Районен съд – Смолян чрез налагане на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“ по изп.д.№ 354 по описа за 2016 г. на ЧСИ З. Т., рег. № 916, район на действие Окръжен съд – Смолян /изп.д. № 20169160400354/ по отношение на поземлен имот с идентификатор 44402.500.316 по КККР на [населено място], одобрени със Заповед № РД – 18-20/20.04.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК С., с площ от 1545 кв.м. Касаторът – взискател по изп.д. № 20169160400354, се оплаква, че обжалваното определение е недопустимо и неправилно и иска неговата отмяна. Ответните страни по жалбата – [община] – длъжник по по изп.д. № 20169160400354 и В. Р. Ф. – ищец по предявения установителен иск за собственост, чиято молба за допускане на обезпечение е уважена, не са изразили становище. Частната жалба е процесуално допустима – насочена срещу акт на въззивния съд, с който е допуснато исканото обезпечение, подлежащ на обжалване пред ВКС съгласно чл.396, ал.2 изр. последно ГПК, подадена е от надлежна страна по аргумент от т.6 на Тълкувателно решение № 6 от 14.03.2017 г. по тълк.д. № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС – взискател в изпълнителното производство, в което изпълнението спрямо процесния имот е спряно, в срока по чл.396, ал.1 ГПК. За да прецени наличието на предпоставките за допускане до касационно обжалване, настоящият съдебен състав съобрази следното: Окръжен съд – Кърджали се е произнесъл по частната жалба на В. Р. Ф. срещу определение № 477 от 29.06.2017 г.по гр.д № 612 по описа за 2016 г. на Районен съд – Смолян при условията на чл. 23, ал. 3 ГПК, след като с определение № 365 от 25.07.2017 г. по ч.гр.д № 438 по описа за 2017 г. на Апелативен съд - П. горестоящият съд е констатирал невъзможността на Окръжен съд – Смолян да разгледа делото поради отстраняването на съдии и е изпратил производството на друг равен съд. В тази връзка оплакванията на жалбоподателя за недопустимост на постановеното определение поради твърдението, че е произнесено от некомпетен съд, са неоснователни. Въззивният съд е приел, че искането на В. Р. Ф. за допускане на обезпечение е основателно, а изводите на първоинстанционния съд са неправилни и необосновани. Посочил е, че молителят е ищец по установителен иск за собственост на недвижим имот с идентификатор 44402.500.316, находящ се в [населено място], предявен против [община]. Ответникът е длъжник по изп.д. № 20169160400354 по описа на ЧСИ З. Т., а взискател е [фирма]. Срещу имота с идентификатор 44402.500.316 е насочено принудителното изпълнение за удовлетворяването на взискателя и е насрочена публична продан. Съдът е преценил, че молбата за допускане на обезпечение на предявения иск за собственост чрез спиране на изпълнението спрямо процесния имот има за предмет подходяща обезпечителна мярка, тъй като чрез спирането на изпълнението ще се обезпечи реализирането на правните последици на евентуалното положително решение в полза на В. Р. Ф.. Изследвал е правните характеристики на защитата, предвидена в чл. 440 ГПК и е приел, че същата е недопустима в процесния случай, тъй като спорът за принадлежността на правото на собственост е предмет на вече висящо исково производство между молителя и длъжника в изпълнителното производство. От друга страна правата на взискателя по изпълнителното дело са в достатъчна степен гарантирани, с оглед предвидената възможност за обжалва определението, с което се допуска обезпечителна мярка. Жалбоподателят се позова се на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане до касационно обжалване по следните въпроси: 1) Допустимо ли е допускане на обезпечение на предявен иск чрез спиране на изпълнението при условие, че така заведеният иск не е такъв по чл.440 ГПК, при явни данни за започнало принудително изпълнение и възможно ли е резултатът на подобен иск да бъде противопоставен на взискателя? 2) Следва ли да бъде определена парична гаранция при допускане на обезпечение чрез спиране на изпълнението по висящо изпълнително дело. Въпросите са свързани с решаващите мотиви на въззивния съд и са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като по тях няма установена трайна практика на ВКС, поради което са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. На поставените въпроси следва да се отговори, че е допустимо допускане на обезпечение на предявен иск, който не е по чл.440 ГПК, чрез спиране на изпълнение, ако в резултат на последното за ищеца ще стане невъзможно или ще се затрудни реализаране на правата му по положително за него съдебно решение и тази обезпечителна мярка е подходяща с оглед конкретния случай. Във всички случаи обезпечителна мярка „спиране на изпълнение“ се допуска само срещу представена гаранция съгласно чл.390, ал.4 ГПК. Съображенията за това са следните: Искът по чл.440 ГПК (чл.336 ГПК (отм.) е предвиден като защита на третите лица в случаите, когато принудителното изпълнение за парично задължение е насочено върху имущество, което не принадлежи на длъжника и с изпълнението се засягат правата на тези лица. Изборът на способ за защита на накърненото право е предоставен на заинтересованото лице и то го упражнява с оглед на вида на засегнатото право, обема на търсената защита, както и възможността за посочване и доказване в процеса на релевантните за спора факти. Затова и тъй като в чл.440 ГПК липсва изрична забрана, третото лице може да предяви положителен установителен иск, с който да установи, че то, а не длъжника, е носител на засегнатото от изпълнението право. Уважаването на този иск ще има същия правен ефект, какъвто има и уважаването на иска по чл.440 ГПК, тъй като ще бъде установено, че вещта, върху която е насочено изпълнението не принадлежи на длъжника. Искът по чл.440 ГПК не може да бъде предявен, ако спорът за принадлежността на правото на собственост е предмет на вече висящо исково производство. В последния случай е възможно страните в исковия и обезпечителния процес да не съвпадат, когато ищецът иска спиране на изпълнение, по което длъжник е ответника по иска, като взискателя не е страна в исковото производство. От тези мотиви е изходило ОСГТК при постановяване на т.4 от ТР № 3 от 10.07.2017 г. по т.д. № 3/2015 г. и т.6 от ТР № 6/14.03.2014 г. След като принципно е допустимо страните в исковия и обезпечителния процес да не съвпадат, то когато исканата обезпечителна мярка е „спиране на изпълнение“ съдът преценява налице ли е обезпечителна нужда за ищеца и дали мярката е подходяща с оглед предмета на исковия спор. Във всички случаи тази обезпечителна мярка следва да бъде наложена срещу представена гаранция на основание чл.390, ал.4, изр.второ ГПК. Макар систематичното място на нормата да е в уредбата на обезпечаването на бъдещ иск, същата намира приложение във всички случаи когато се прилага тази обезпечителна мярка, тай като изискването за представяне на обезпечение отчита както спецификата й като вид обезпечение, така и обстоятелството, че със същата могат да бъдат засегнати права на трети лица, които не са страни по спора, като се явява конкретна законово уредена хипотеза в приложното поле на нормата на чл.391, ал.2 ГПК. По основателността на частната жалба: От данните по делото – наличие на сила на пресъдено нещо между В. Р. Ф. и [община], че общината не е собственик на процесния имот; съставен акт за частна общинска собственост след влизане в сила на решението; висящ спор между В. Р. Ф. и [община] по положителен установителен иск за собственост на имота и насрочена публична продан на този имот за парично задължение на ответника [община] към частния жалбоподател [фирма] – е видно, че за ищеца е налице обезпечителна нужда, тъй като публичната продан би затруднила реализиране на правата му по евентуално позитивно за него решение, като наложи провеждане на нов исков процес против купувача. Обезпечителната мярка се явява подходяща, тъй като влязлото в сила решение ще установи дали имота е собственост на длъжника и спрямо него може да се провежда принудително изпълнение. Основателни са наведените в частната жалба доводи, че съдът неправилно е допуснал обезпечението без да постави условие за внасяне на гаранция, поради което атакуваното определение следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови друго, с което да се допусне исканото обезпечение при условие, че В. Р. Ф. представи парична гаранция в размер на 1000.00 лв. С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 658 от 04.08.2017 г., постановено по възз.ч.гр.д № 157 по описа за 2017 г. на Окръжен съд-Кърджали. ОТМЕНЯ определение № 658 от 04.08.2017 г., постановено по възз.ч.гр.д № 157 по описа за 2017 г. на Окръжен съд-Кърджали и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ДОПУСКА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ на предявения от В. Р. Ф., [населено място], [улица] против [община], област С., ЕИК[ЕИК] установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 ГПК по гр.д. № 612/2016 г. по описа на Районен съд-Смолян, чрез налагане на следната обезпечителна мярка: „спиране на изпълнението“ по изпълнително дело № 20169160400354 по описа на ЧСИ З. Т., рег. № 916 с район на действие Окръжен съд-Смолян по отношение на поземлен имот с идентификатор 44402.500.316 по кадастралната карта и кадастралните регистри са [населено място] с площ на имота 1545 кв.м. ПРИ УСЛОВИЕ, че от ищеца В. Р. Ф. бъде представена парична гаранция в размер на 1000.00 /хиляда/ лева. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: