Р Е Ш Е Н И Е № 76 гр. София, 23.03.2016 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на седми март две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева 2. Велислав Павков при секретаря Цветанка Найденова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 2174 по описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. С. В. – М., Й. Г. М. и И. Г. М. против решение № 2243/02.12.2013 г., постановено по гр.д.№ 3774/2012 г. от 2-и състав на Апелативен съд – София. Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор. Производството по делото е допуснато с определение № 194/30.05.2014 г. на състава на ВКС, като производството по делото е спряно на основание чл.292 ГПК, като състава на ВКС е предложил на ОСГТК на ВКС да постанови тълкувателно решение по правния въпрос относно възможността съдът да присъди левовата равностойност на сума, уговорена в чужда валута. По така поставения правен въпрос е постановено тълкувателно решение № 4/2014 г. на ОСГТК, с което е възприето, че кредиторът - ищец не може едностранно да определя и да търси левовата равностойност на вземанията си, възникнали в чуждестранна валута, вкл. по курсовете по чл. 12, ал. 1 ВЗ и чл. 29 ЗБНБ. Аргумент за противното не може да се извлече от разпоредбата на чл. 25, ал. 2 ЗБНБ, според която банкнотите и монетите, издадени от банката, са законно платежно средство и задължително се приемат за плащания в пълната им номинална стойност без ограничения. От тази разпоредба не следва, че задължения, допустимо уговорени в чуждестранна валута, може да се присъждат в левове, а само задължително приемане на банкноти и монети, издадени от БНБ по номиналната им стойност, при изпълнение на задължения, уговорени в левове. След като плащането трябва да се извърши в уговорената между страните по договора чуждестранна валута, то съдът не може да присъди левовата и равностойност. В случаите, при които е предявен иск за присъждане левовата равностойност на сума, уговорена в чуждестранна валута, съдът трябва да се произнесе по съществото на спора като приеме, че е сезиран с иск за заплащане на уговорената в чуждестранна валута сума. Когато съдът служебно присъжда вземането във валута не се нарушава диспозитивното начало /чл. 6, ал. 2 ГПК/, защото не се променя предметът на делото - не се присъжда друго, а същата стойност, която се претендира от ищеца. Това разрешение на правния въпрос се споделя и от настоящия състав на ВКС. С определение № 397/16.11.2015 г., производството по касационната жалба е възобновено. С обжалваното решение, състав на въззивния Апелативен съд – София е приел, че съгласно чл.20а ал.1 от ЗЗД договорът има силата на закон за тези, които са го сключили.С отмяната на чл.10 ал.1 от ЗЗД /ДВ.бр.83/1999 г/ отпада ограничението паричните задължения да се уговарят в местна монета.Даването в заем на парични средства в чужда валута не е пречка връщането на сумата да се претендира в левовата й равностойност. Възприето е становището, че предявената претенция за левовата равностойност на дадените в заем щатски долари не се отразява на спорното право, тъй като се претендира паричен еквивалент на дадената в заем сума. Установено е, че с представения по делото договор страните са уговорили срок за връщане на заема 25.7.2002 г, от който момент длъжникът изпада в забава.Към 25.7.2002 г курсът на лева към щатския долар е 1,95. Изчислена по този начин левовата равностойност на 13 000 щ.д е 25 350 лв., като доколкото ищцата претендира сумата 20 000 лв., следва да и се присъди сумата от 18 050 лева. Решението на съда е неправилно. С оглед на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, след като плащането трябва да се извърши в уговорената между страните по договора чуждестранна валута, то съдът не може да присъди левовата и равностойност. В случая е предявен иск за присъждане левовата равностойност на сума, уговорена в чуждестранна валута, като съдът приема, че е сезиран с иск за заплащане на уговорената в чуждестранна валута сума. Претендираната сума е в размер на 20 000 лева, посочена от ищеца като левова равностойност на 13 000 долара, с исковата молба, поради което и с оглед възприетото с ТР №4/2014 г. на ОСГТК, настоящия състав приема, че е сезиран с иск за присъждане на сумата от 13 000 долара на САЩ. По делото се съдържат данни за връщане единствено на сумата от 1 000 долара, което се установява с представения по делото разходен касов ордер № 2087/01.11.2002 г.. Останалите представени писмени доказателства за заплащане на суми не касаят връщането на сумата по главницата и не следва да се приемат като заплащане на суми по погасяването на сумата от 13 000 долара. Предвид изложеното, предявения иск е основателен за сумата от 12 000 долара, като на ищцата се присъди и законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяването на иска – 26.05.2006 г., до окончателното изплащане. В тежест на ответниците по предявените обективно съединени искове да установят по безспорен начин и то с писмени доказателства, че дадената в заем сума е в по-малък от отразения в писмения договор размер, както и че е върната сумата по договора за заем. Не се представят от ответниците писмени доказателства, които при условията на пълно доказване да установяват по несъмнен начин горните обстоятелства, с изключение на възприетото от съда по-горе връщане на сумата от 1 000 долара, поради което възражението на ответниците в горния смисъл е недоказано. Ответниците по делото са обикновени другари в процеса, като решението следва да се отмени единствено по отношение на обжалвалите ответници по предявения иск, а решението в частта, с която е осъден необжалвалия ответник е влязло в законна сила и не е предмет на касационното обжалване. Ответниците не са страна по договора за заем, а исковете са насочени против тях по силата на наследственото правоотношение, възникнало между тях и заемополучателя, след неговата смърт. По силата на наследяването, ответниците отговарят за дълга на техния наследодател, но до размера на своята наследствена част, като не са солидарни длъжници. Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1, ответниците, като деца и преживял съпруг наследяват по равни части, т.е. частта, за която те отговарят от дълга на наследодателя е до размер на по ¼ част от него. Предвид изложеното, Е. С. В. – М., Й. Г. М. и И. Г. М. следва да бъдат осъдени да заплатят по 3 000 щатски долара в полза на ищцата по делото. В полза на ищцата по делото следва да се присъдят и всички направени по делото разноски, за касационната инстанция в размер на 1 150 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК. Водим от горното, състава на ВКС Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 2243/02.12.2013 г., постановено по гр.д.№ 3774/2012 г. от 2-и състав на Апелативен съд – София САМО в частта, с която Е. С. В. – М., Й. Г. М. и И. Г. М., действуваща чрез законния си представител Е. С. В. - М. са осъдени да заплатят на Д. Б. К., заедно с необжалвалия ответник Н. Г. А. сумата 18 050 лева, представляваща левова равностойност на 12 000 щатски долара, като вместо него постановява: ОСЪЖДА Е. С. В. – М., Й. Г. М. и И. Г. М. действуваща чрез законния си представител Е. С. В. – М. всички със съдебен адрес [населено място], [улица], ет., ап. да заплатят на Д. Б. К. от [населено място], [улица][жилищен адрес] по 3 000/три хиляди/ долара на САЩ, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 26.05.2006 г. до окончателното изплащане на сумите. ОСЪЖДА Е. С. В. – М., Й. Г. М. и И. Г. М. действуваща чрез законния си представител Е. С. В. – М. всички със съдебен адрес [населено място], [улица], ет., ап. да заплатят на Д. Б. К. от [населено място], [улица][жилищен адрес] на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 1 150 лева. В частта, с която Н. Г. А. е осъдена да заплати на Д. Б. К. посочената в решението сума, решението на въззивната инстанция е влязло в сила, като необжалвано. Решението е окончателно. Председател: Членове: 1. 2.