- 8 -
РЕШЕНИЕ
№ 128
гр. София, 01.08.2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в публичното заседание на 10.05.2017 (десети май две хиляди и седемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
при участието на секретаря РАЙНА ПЕНКОВА, като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 2903 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 53 441/18.04.2016 година, подадена от [фирма] [населено място], срещу решение № 2030/10.03.2016 година на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІV Б въззивен състав, постановено по гр. д. № 15 509/2015 година.
С обжалваното решение съставът на Софийски градски съд е потвърдил първоинстанционното решение № 83 250/05.10.2015 година на Софийски районен съд, второ гражданско отделение, 77-ми състав, постановено по гр. д. № 23 120/2015 година. Със същото е признато за незаконно и е отменено като такова уволнението на Н. А. И. от длъжността „специалист” в отдел „Международна дейност и връзки с обществеността” в [фирма] [населено място], извършено със заповед № РД-ЛС-52/24.03.2015 година на Изпълнителния директор на дружеството, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ, като И. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност, а дружеството е осъдено да й заплати сумата от 7200.00 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие незаконното уволнение за периода от 25.03.2015 година до 25.09.2015 година. В подадената от [фирма] [населено място] касационната жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените от Н. А. И. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3от КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, да бъдат отхвърлени.
Ответницата по касационната жалба Н. А. И. е подала отговор на същата с вх. № 88 716/29.06.2016 година, с който е изразила становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски градски съд, а ако такова бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение.
[фирма] [населено място] е било уведомено за обжалваното решение на 16.03.2016 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 53 441/18.04.2016 година, като 16.04.2016 година и 17.04.2016 година са неприсъствени дни. Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 60, ал. 6 от ГПК е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
С постановеното по делото определение № 60/17.01.2017 година обжалваното решение е допуснато до касационно обжалване по отношението на въпросите за значението на установените в чл. 329 от КТ критерии за извършване на подбор от страна на работодателя, за обхвата на съдебния контрол при оспорване на законосъобразността на извършения подбор и за начина на доказването на същия. Отговорът на първия и втория въпроси се съдържа в решение № 107/18.02.2010 година, постановено по гр. д. № 3293/2008 година и решение № 52/06.03.2015 година, постановено по гр. д. № 3627/2014 година, двете по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., съгласно, които законодателят е посочил общо критериите за оценка по чл. 329 от КТ, без поредността на изброяването им да има значение за тяхната тежест. За извършването на някои дейности квалификацията на работника може да има решаващо значение, а за извършването на други да е почти без значение. Преценката по кои критерии да бъде извършен подборът за всяка специфична дейност е предоставена изцяло на работодателя и не може да бъде контролирана от съда. Съдът може да проверява само обективното съответствие на оценката по приетите от работодателя показатели с действителните качества на работника. Съдът проверява извършен ли е подбор, включени ли са в подбора всички необходими участници, приложени ли са законовите критерии и основават ли се приетите оценки по отделните показатели на действителни качества на работника. Работникът може да притежава качества и умения, които работодателят не цени или не счита полезни за ефективното изпълнение на възложената работа. Доказването на такива качества е без значение за законността на подбора, ако съществуването им не е включено от работодателя сред критериите за подбор. По отношение на третия въпрос е формирана постоянна съдебна практика, че в закона не е предвиден специален ред както за извършване на подбора, така и за неговото документиране. Затова при оспорването му от страна на работника или служителя, работодателят трябва да установи както извършването на подбора, така и останалите свързани с него въпроси, а именно дали подборът е обхванал всички необходими участници, дали са приложени предвидените в закона критерии, както и дали е налице обективно съответствие на оценката по отделните критерии с обективно проявените професионални качества и квалификацията на работника или служителя, като това доказване може да стане с всички допустими от закона доказателствени средства.
С оглед на така дадените отговори на правните въпроси, по повод на който е допуснато касационно обжалване Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение приема, че решението на Софийски градски съд е неправилно в обжалваната му част по следните съображения:
При постановяване на решението си съставът на Софийски градски съд е приел за установено, че във връзка с утвърденото ново щатно разписание, в сила от 19.03.2015 година, Изпълнителният директор на [фирма] [населено място] е издал заповед № РД-ЛС-50/20.03.2015 година., с която на основание чл. 329 от КТ е била определена комисия за извършване на подбор между служителите, които заемат длъжността „специалист” в отдел „Международна дейност и връзки с обществеността” и сходните на нея длъжности „специалист” в отдел „Търговия с природен газ” и отдел „Административен и човешки ресурси”. С тази заповед са били утвърдени критерии за подбор, а именно: притежавани професионални знания и умения, включващ образователна степен, квалификация, придобит професионален опит и ниво на изпълнение на възложената работа, включващ качество на работата, срочност и ефективност. В комисията били включени ръководителя на отдел „Международна дейност и връзки с обществеността”; главения юрисконсулт и заместник началник на управление „Правно административно”; началника на управление „Лицензионна дейност и корпоративни отношения” и ръководителя на отдел „Административен и човешки ресурси”. Установено е с протокол от 23.03.2015 година, че комисията е приела, че трябва да се извърши подбор само между еднородните длъжности „специалист” в отдел „Международна дейност и връзки с обществеността”, тъй като длъжностите „специалист” в отдел „Търговия с природен газ” и отдел „Административен и човешки ресурси” не са идентични с длъжностите, които се съкращават. При прилагане на утвърдените от изпълнителния директор критерии, била извършена комплексна оценка на всички лица, заемащи към момента длъжността „специалист” в отдел „Международна дейност и връзки с обществеността”.
По отношение на първия критерий, а именно притежавани професионални знания и умения, включващ образователна степен, квалификация, придобит професионален опит, в протокола на комисията е посочено, че служителката В. Д. Х. заема длъжността „специалист” в отдел „Международна дейност и връзки с обществеността” от 29.09.2012 година. и притежава диплом за средно образование от Руската гимназия в [населено място]. и диплом за висше образование със специалност „Стопанско управление”; владее руски език на отлично ниво и английски език на добро ниво; има придобит трудов стаж и професионален опит за заеманата длъжност над 3 години, придобит в [фирма] [населено място]. В тази връзка по делото са представени диплома за средно образование от Национална хуманитарна гимназия „Св. Св. К. и М.” [населено място] и диплома за висше образование специалност „Стопанско управление” от Земеделски колеж „П.”.
По отношение на служителката М. И. В. комисията е посочила, че заема длъжността „специалист” в отдел „Международна дейност и връзки с обществеността” от 27.05.2011 година; притежава диплом за завършено средно образование от Първа английска гимназия [населено място] и към момента на подбора е студент специалност „Право” в СУ „Св. К. О.”; владее английски език на отлично ниво, испански език на отлично ниво и френски език на отлично ниво; има сертификати за степента на владеене на посочените езици; с общ придобит трудов стаж и професионален опит за заеманата длъжност над 4 години, придобит в [фирма] [населено място]. В тази връзка по делото са представени диплома за средно образование от Първа английска езикова гимназия [населено място]; сертификат за завършен курс по турски език ниво А 2 и В. 1.1.; сертификат за курс по публична дипломация.
За Н. А. И. комисията по подбора е посочила, че заема длъжността „специалист” в отдел „Международна дейност и връзки с обществеността” от 08.12.2014 година.; притежава диплом за завършено средно образование от 12 СОУ [населено място] и диплом за бакалавърска степен от „Европейски университет–К.”. със специалност „Бизнес администрация в хотелското управление”; владее английски език на свободно ниво и гръцки език на основно ниво (четене и писане) и самостоятелно ниво (участие в разговор); има приложен сертификат за владеене на английски език; с общ придобит трудов стаж и професионален опит за заеманата длъжност от 3 месеца, придобит в [фирма] [населено място]. В тази връзка по делото е представена диплома за средно образование от 12 СОУ гр. С.; документ, удостоверяващ придобита степен „бакалавър по бизнес администрация в хотелското управление” от „Европейски университет-К.”. и сертификат за успешно приключен курс по английски език, ниво-над средното, издаден на 06.06.2007 година.
По отношение на втория критерий, а именно ниво на изпълнение на възложената работа комисията по подбора е посочила, че информацията е събрана от непосредствения ръководител., както и от трудовите досиета на служителите. Установено е, че на никой от участниците в подбора не е налагано дисциплинарно наказание и след анализ на събраната информация за качество, срочно и ефективност на работата на участниците в подбора, комисията е констатирала, че служителката В. Д. Х. напълно отговаря на изискванията за добро изпълнение по отношение на срочност и качество, напълно е навлязла в спецификата на основната дейност на дружеството. Изброени са и конкретните трудови функции, изпълнявани от служителката към момента на подбора. За служителката М. И. В. комисията по подбора е констатирала, че отговаря на изисквания за много добро изпълнение по отношение на срочност и качество, напълно е навлязла в спецификата на основната дейност на дружеството, показва отлично владеене на нормативната уредба в сферата на енергетиката и правото на ЕС. Изброени са и конкретните трудови функции, изпълнявани от служителката към момента на подбора. За Н. А. И. е отразено, че изпълнението на служебните задължения не отговаря на изискванията за срочност и качество, като при възлагане извършването на превод се е справяла незадоволително и се налагало друг служител от отдела да редактира материала. Не познавала спецификата на материята, свързана с основната дейност на дружеството и не показвала добро владеене на език при осъществяване на превода.
В мотивите на решението си съставът на Софийски градски съд е отразил, че свидетелят К. Х. М. заема длъжността „ръководител” на отдел „Международна дейност и връзки с обществеността” и в качеството си на пряк ръководител на Н. А. И. е участвал в комисията по извършване на подбор по чл. 329 от КТ. Въззивният съд е приел, че показанията на този свидетел следва да се кредитират като обективни, логични и отразяващи преки и непосредствени възприятия относно релевантните за спора обстоятелства. От тях се установявало, че на Н. А. И. е бил възложен един превод от английски на български език, като извършеният от нея превод бил неточен и се наложили редакции в него. Другата служителка в отдела се справяли отлично с възложените задачи.
При така възприетата фактическа обстановка съставът на Софийски градски съд е приел, че работодателят не е извършил на подбор по реда на чл. 329 от КТ, каквото задължение е имал в конкретния случай. Изложени са съображения, че от показанията на свидетеля К. Х. М. се установявало, че на И. е бил възложен един превод от английски на български език, като извършеният от нея превод бил неточен и се наложили редакции в него. Другата служителка в отдела се справяла отлично с възложените задачи, владеела испански, френски и английски език. Въззивният съд е посочил, че показанията на този свидетел не изясняват в пълнота задължението на комисията да извърши реална съпоставка между служителите при извършването на подбора. По същество свидетелят приповтарял констатациите, обективирани в съставения протокол по отношение на критерия „ниво на изпълнение на възложената работа”, като бил изяснил, че при сравняване на работата на ищцата с работата на една от служителките, участващи в подбора, по-ниска оценка по този критерий следва да бъде дадена на И.. Не били събрани доказателства обаче за извършено съпоставяне на служителките по другия критерий „притежавани професионални знания и умения”, както и не е доказано да е била извършена такава съпоставка между ищцата и една от останалите служителки. по отношение на критерия „ниво на изпълнение на възложената работа”. В обобщение се налагал извода, че не е формирана комплексна оценка по отношение на всеки един от служителите за определяне на това кои от тях имат по-висока квалификация и работят по-добре. Изброяването на фактите, относими към всяка една от участничките в подбора не можело да се приеме за съпоставяне по приетите показатели. Отделно от това изводът на комисията по подбора за по-висока квалификация на останалите участнички в подбора не съответствал на обективно притежаваното от тях образование, тъй И. била с по-висока степен на такова в сравнение една от останалите на работа служителки. При липсата на приет обективен измерител било невъзможно да се прецени дали това обстоятелство би дало превес при определяне на общия резултат от оценките по всеки от критериите. Работодателят не бил ангажирал доказателства за извършване на преценка на обосноваността на оценките (определени в протокола като „добро изпълнение”, „много добро изпълнение”, „незадоволително”, „отлично ниво на владеене на чужд език”, „добро ниво на владеене на чужд език” „свободно ниво на владеене на чужд език”, „основно ниво на владеене на чужд език”) по чл. 329, ал. 1 от КТ, поради което следвало извод, че подборът не е осъществен съобразно установения правен режим. Въз основа на това въззивният съд е посочил, че [фирма] [населено място] не е ангажирал доказателства за фактите, които са дали основание на комисията да приеме, че Н. А. И. се е справяла в работата си по-зле от останалите на работа служителки. Затова при приложение на правилата за разпределението на доказателствената тежест трябвало да се приеме, че извършеният подбор бил незаконосъобразен.
Така направените от въззивната инстанция правни изводи не съответстват на установената в хода на производството фактическа обстановка. Видно от събраните доказателства работодателят е предприел де действия по извършване на подбор по реда на чл. 329 от КТ, като със заповед № РД-ЛС-50/20.03.2015 година е определил показателите, въз основа на които той трябва да бъде извършен. Със същата заповед работодателят се е възползвал от възможността да определи комисия, която да го подпомогне при извършването на подбора, като работата на тази комисия е отразена в приложения по делото протокол от 23.03.2015 година. В него комисията е отразила събраната информация за всяка една от трите служителки, заемащи длъжността „специалист” в отдел „Международна дейност и връзки с обществеността”, която е от значение за извършването на подбора по двата установени за това критерия. В тази връзка съставът на Софийски градски съд неоснователно е приел, че не е извършвана преценка на служителките по критерия „притежавани професионални знания и умения”. Чрез този критерий се извършва преценка на притежаваната от работника или служителя квалификация за извършване на възложената на заеманата от него длъжност работа. Под „квалификация“ по смисъла на чл. 329, ал. 1 от КТ се разбира съвкупността от знания и умения, които работникът или служителят притежава и които са необходими за изпълнение на произтичащите от заеманата от него длъжност задължения. В тази съвкупност се включват както знанията и уменията, придобити чрез съответното образование, така и знанията и уменията, придобити в различни курсове, школи, а също така и притежаваните практически знания, умения и делови качества, усвоени и развити от работника в процеса на трудовото и професионалното му развитие. Видно от т. 1 от протокола от 23.03.2015 година, комисията по подбора е извършила преценка на относимите към този критерий обстоятелства за всяка една от трите служителки. Същевременно е извършена преценка и по отношение на втория критерий, а именно ниво на изпълнение на възложената работа, като преценката на комисията за това е обективирана в т. 2 от протокола от 23.03.2015 година. Изрично е посочено каква е преценката за нивото на изпълнение на работата на всяка една от трите служителки като е посочено, че данните за това са взети от личните им трудови досиета и от техния пряк ръководител, който е бил член на комисията. Въз основа на тези си констатации комисията е извършила съпоставка между трите служителки и е стигнала до извод, че трябва да бъде прекратено трудовото правоотношение на Н. А. И.. Това становище на комисията по подбора е възприето от работодателя, който със заповед № РД-ЛС-52/24.03.2015 година е прекратил трудовото правоотношение на ответницата по касацията.
С оглед на горното е доказано, че работодателят е извършил подбор по чл. 329 от КТ. По силата на т. 1 от ТР № 3/16.01.2012 година, постановено по тълк. д. № 3/2011 година на ОСГК на ВКС преценката на работодателя по чл. 329, ал. 1 от КТ, а именно кой от работници или служителите има по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, при който съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки на законовите критерии, по чл. 329 от КТ на действително притежаваните от работниците или служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Критериите по чл. 329 от КТ имат обективни признаци и тяхното спазване е начинът за надлежно упражняване на правото на подбор и правото на уволнение, което при спор се преценява от съда. Когато преценката е обективирана в писмен документ, както е в конкретния случай, същият представлява писмено доказателство и при оспорването му от уволнения работник или служител, истинността на установените в него обстоятелства подлежи на пълно доказване от страна на работодателя. В тази връзка по делото са ангажирани писмени доказателства за завършеното от всяка една от трите служителки образование, както и за допълнително придобитите квалификации, които потвърждават направените от работодателя, при извършването на подбора, констатации за тези обстоятелства. Що се отнася до придобитите в процеса на работа умения и знания то констатациите на работодателя се доказват с показанията на разпитания по делото свидетел К. Х. М.. От същите показания се установява обективността на извършения подбор, по отношение на втория от установените от работодателя критерии, а именно „ниво на изпълнение на възложената работа”. Предвид на това е установено и обстоятелството, че извършения от работодателя подбор е осъществен по установените в чл. 329 от КТ критерии за това и отговаря на обективното положение. Фактът, че на работа била останала служителка с по-ниска образователна степен от притежаваната от Н. А. И. не води до друг извод. Целта на подбора по чл. 329 от КТ е да останат на работа онези работници или служители, които имат по-висока квалификация и работят по-добре. Двете изисквания са дадени кумулативно и трябва да бъдат преценявани общо, а не всяко само за себе си. Затова, притежаваната от определен работник или служител, по-високата квалификация, не задължава работодателя да го остави на работа, ако този работник или служител не изпълнява трудовите си задължения или ги изпълнява по-зле от други работници или служители с по-ниска от неговата квалификация. Затова притежаваната по-висока образователна степен се преценява с оглед на всички останали обстоятелства, които са от значение за извършването на подбора, без да дава конкретно предимство на притежателя й. Освен това целта на подбора е да останала на работа онези работници и служители, които имат по-висока квалификация и работят по-добре. Затова от значение при извършване на подбора са притежаваните от работника или служителя образование и квалификации, които са свързани с възложената на съответната длъжност работа и именно те следва да бъдат преценявани от работодателя. Последният може да не се съобрази с притежаваната от съответния работник или служител образователна степен или с притежаваните от него квалификации, ако те не са свързани с възложената на съответната длъжност работа. В случая, видно от длъжностната характеристика за длъжността „специалист” в отдел „Международна дейност и връзки с обществеността” изискването за притежавана образователна степен е залегнало само като изискване за заемане на длъжността, но посочването е общо, като не е налице изискване тази степен да е придобита по определена, свързана с възложената работа, специалност. Затова в случая работодателят е дал предимство на останалите обстоятелства, които са от значение за професионалната квалификация, пред образователната степен. Двата критерия за извършването на подбора по чл. 329 от КТ, а именно по-висока квалификация на работника или служителя и по-добра работа са общи такива, без да бъдат уточнени конкретни критерии за извършването на тази преценка и без да бъде даден превес на един от тях над другия. Затова работодателят може да конкретизира критериите за извършването на подбора, с оглед на особеностите на съответната длъжност, но без да излиза извън рамките на общите критерии по чл. 329 от КТ и без, по този начин, да бъдат включвани допълнителни критерии, които не отговарят на императивно установените от закона такива. В този смисъл работодателят притежава компетенцията да определи какви точно са изискванията за квалификация за съответната длъжност предвид нейните специфики. Предвид на това той е компетентен да определи и какви допълнителни квалификации, извън тази за образование, се изискват за заемането й, а също така и за по качественото изпълнение на задълженията по същата. Затова ако притежаваните от работника или служителя допълнителни квалификации не може да се използват в работата на служителя работодателят не ги взима предвид при извършването на подбора и това няма да представлява нарушение на разпоредбата на чл. 329 от КТ. По същия начин работодателят може да определи каква е относителната тежест на всяко едно от релевантните за професионалната квалификация обстоятелства, при определянето на общата оценка за притежаваната от работника или служителя такава. Тази преценка на работодателя не подлежи на съдебен контрол. Съдът е компетентен да провери само обективното съответствие на оценката на работника по приетите показатели с действителните му качества. Проверява са дали е извършен подбор, включени ли са в него всички необходими участници, приложени ли са законовите критерий и основават ли се приетите по отделните показатели оценки на действителните качества на работника. Последният може да притежава качества и умения, които работодателят не цени или не счита полезни за ефективното изпълнение на възложената работа. Доказването на такива качества е без значение за законността на подбора, ако съществуването им не е включено от работодателя сред критериите за подбор.
Предвид на горното предявеният от Н. А. И. срещу [фирма] [населено място] иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е неоснователен, а поради това са неоснователни и зависещите от него искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3, последния във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ. Затова обжалваното решение трябва да бъде отменено и да се постанови друго, с което исковете да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на делото Н. А. И. ще трябва да заплати на [фирма] [населено място] сумата от 880.00 лева разноски по делото за всички съдебни инстанции.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2030/10.03.2016 година на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІV Б въззивен състав, постановено по гр. д. № 15 509/2015 година и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените Н. А. И. от [населено място],[жк], зона Г15, вх. Е, ет. 5, ап. 157, с ЕГН [ЕГН] срещу [фирма] [населено място], [улица] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ за признаване за незаконно на уволнението й от заеманата от нея длъжност „специалист” в отдел „Международна дейност и връзки с обществеността” в [фирма] [населено място], извършено със заповед № РД-ЛС-52/24.03.2015 година на Изпълнителния директор на [фирма] [населено място] и отмяната му като такова, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за осъждането на [фирма] [населено място], [улица] да й заплати сумата от 7200.00 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие незаконното уволнение за периода от 25.03.2015 година до 25.09.2015 година.
ОСЪЖДА Н. А. И. от [населено място],[жк], зона Г15, вх. Е, ет. 5, ап. 157, с ЕГН [ЕГН] да заплати на [фирма] [населено място], [улица] сумата от 880.00 лева разноски по делото за всички съдебни инстанции.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2. |