Ключови фрази
Кражба, представляваща опасен рецидив * опасен рецидив


Р Е Ш Е Н И Е

№ 130

София, 08 май 2013 година


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елияна Карагьозова
ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева
Павлина Панова

при секретар Л. Гаврилова
и с участието на прокурор от ВКП – Р. Карагогов
изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева
наказателно дело № 182/2013 г.

Производството е по глава тридесет и трета от НПК.
Образувано е по саморъчно искане за възобновяване на наказателното производство по в н о х д № 729/2012 година по описа на Пловдивския окръжен съд, изготвено от осъдения Р. З..
В искането не е посочено конкретно оплакване, което да се квалифицира като някое от касационните основания по чл. 348 ал. 1 от НПК. От съдържанието може да се изведе такова за допуснато съществено процесуално нарушение по т. 2 на чл. 348 ал. 1 от НПК, тъй като осъденият твърди, че пред съда не се е признал за виновен, но делото било разгледано без призоваване на свидетели. Освен това същият прави искане за намаляване на размера на наказанието – основание по чл. 348 ал. 1, т. 3 от НПК.
Пред ВКС осъденият се явява лично и с адвокат А. Н. /служебен защитник/, който прави искане да се намали размера на наказанието, като съда приложи и чл. 58 от НК, тъй като деянието е завършило във фазата на опита.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на искането за намаляване на наказанието, тъй като молителят е осъждан многократно.
Осъденият в последната си дума прави искане за намаляване на наказанието.
Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

Искането е неоснователно.

С присъда № 186/26.04.2012 година, постановена по н о х д № 2879/2012 година по описа на Пловдивския районен съд, осъденият З. е признат за виновен в това, че на 23.04.2012 година в [населено място], при условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление
на лишаване от свобода и след като е бил осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода за извършени умишлени престъпления от общ характер, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и чрез използване на техническо средство – нож, е направил опит да отнеме чужда движима вещ-преносим компютър марка „Асос”, на стойност 845 лева, от владението на Р. И. Г., без негово съгласие, с намерение противозаконно да го присвои, като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини – прест. по чл. 196 ал. 1, т. 2, вр. чл. 195 ал. 1, т. 3 и 4 и чл. 29 ал. 1, б. „а” и „б” и чл. 18 ал. 1 от НК.
В съдебно производство, протекло по реда на „съкратеното съдебно следствие” по глава двадесет и седма от НПК, на основание чл. 58а ал. 1 от НК на осъдения е наложено наказание три години и четири месеца лишаване от свобода при строг първоначален режим на изтърпяване.
Приспаднато е времето през което осъденият е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража”.
Съдът се е разпоредил с веществените доказателства.
По въззивна жалба на осъдения и защитата му, Пловдивският окръжен съд след цялостна проверка на посочената присъда я потвърдил изцяло.
При проверката от ВКС по реда на възобновяването, не се установи основателност на оплакванията на осъдения, отразени в саморъчното му искане. На първо място не се установи посоченото съществено процесуално нарушение – осъденият не е признал фактите по обвинителния акт и не е давал съгласие да се разгледа делото без събиране на доказателства за тези факти. Не се установи твърдението, че въпреки това делото е разгледано по реда на глава двадесет и седма от НПК за съкратено съдебно следствие, в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК. Видно от протокола от съдебното заседание пред първата инстанция от 26.04.2012 година, наистина първоначално осъденият З. и защитата му са поискали да постигнат споразумение с прокурора и по реда на тази диференцирана процедура да приключи наказателното производство срещу него. Поради това, че двете страни не постигнали съгласие, относно размера на наказанието, осъденият лично и неговият защитник – адвокат Й., направили изрично искане съдебното производство да се проведе по реда на чл. 371 т. 2 от НПК. В протокола от съдебното заседание това е записано, като е отразено и обстоятелството, че след съответните разяснения от страна на съда за последиците от приложението на съкратеното съдебно следствие, З. е признал всички факти описани в обвинителния акт, признал се е за виновен по обвинението отразено в същия акт и е направил изявление, че не желае да се събират доказателства по делото.
При това положение, първостепенният съд правилно е разгледал делото по реда на глава двадесет и седма от НПК и не е допуснал твърдените от осъдени процесуални нарушения.
Както пред въззивния съд, така и пред ВКС, осъденият и защитата му, в съдебно заседание правят единствено искане за намаляване размера на наказанието.
При проверката по делото не се установи определеното по вид и размер наказание наложено на осъдения да е явно несправедливо. Първо, съдилищата изрично са отчели, че не следва да се прилага чл. 58 от НК, при определяне на наказанието и отказали да го определят при условията на чл. 55 от НК. Основното съображение за размера на наказанието, определен при условията на чл. 54 от НК, е лекият превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, между които и това, че обвинението е за деяние завършило във фазата на опита. Правилно съдът е определил първоначално размер от пет години лишаване от свобода, поради фактът, че З. има 17 предишни осъждания, както и това, че деянието е извършено само 23 дни след излизането на осъдения от затвора, от което е направен законосъобразен извод за липса на превъзпитателен ефект от изтърпяното наказание лишаване от свобода. Това наказание, след законовата редукция правилно е намалено с една трета.
ВКС намира, поради изложените съображения, че наказанието отмерено за осъдения З. не е явно несправедливо, поради което липсва основание за изменение на атакувания съдебен акт, чрез намаляването на размера на наказанието по реда на възобновяването.
Ето защо и поради липса на касационни основания, като предпоставка за възобновяване на наказателното производство по в н о х д
№ 729/2012 година по описа на Пловдивския окръжен съд, Върховният касационен съд следва да остави искането за възобновяване на осъдения З. без уважение.

Водим от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение


Р Е Ш И :


ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване на наказателното производство по в н о х д № 729/2012 година по описа на Пловдивския окръжен съд, изготвено от осъдения Р. А. З..

Решението е окончателно.




ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: