Р Е Ш Е Н И Е № 263 гр. София, 10.11.2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА при секретаря Т.Кьосева и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев дело № 737/2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.307 ГПК. Образувано е по молба на К. “С. – кооп”, [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 132 от 20.12.2008г. по гр.д.№ 730/08г. на Пловдивския районен съд, което е оставено в сила с решение № 129 от 01.02.10г. по гр.д.№ 924/09г. на Пловдивския окръжен съд. Молителят поддържа, че са налице нови писмени доказателства от съществено значение за делото и че съдът е променил смисъла на едно от представените писмени доказателства (писмо от О.-П.), поради което иска посоченото решение да бъде отменено на основание чл.303, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Ответникът по молбата Районен кооперативен съюз – П. взема становище за нейната недопустимост, респ. за неоснователност. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., след като прецени данните по делото и доводите на молителя, приема следното: С решение № 129 от 01.02.10г. по гр.д.№ 924/09г. на Пловдивския окръжен съд е оставено в сила решение № 132 от 20.12.2008г. по гр.д.№ 730/08г. на Пловдивския районен съд, с което Кооперация “Спектър – кооп”, [населено място] е осъдена на основание чл.108 ЗС да предаде на Районен кооперативен съюз – П. владението на цех с площ от 1 144 кв.м., метално хале с площ от 432 кв.м., две ремонтни работилници с площ от 121 кв.м. и от 70 кв.м., автобаза с площ от 149 кв.м. и склад с площ от 30 кв.м., находящи се в южната част на дворно място с площ от 25 060 кв.м., съставляващо ПИ № 413, № 414, включени в УПИ-Складова база на О., в кв./ по плана на [населено място], С. индустриална зона. Прието е, че посочените сгради са собственост на ищеца в първоинстанционното производство и че ответникът ги владее без правно основание. Молбата за отмяна е подадена в тримесечен срок от влизане в сила на въззивното решение и процесуално допустима, но разгледана по същество тя е неоснователна. По молбата за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Съгласно тази разпоредба заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Новооткрити или новосъздадени писмени доказателства, като средство за отмяна, могат да бъдат такива документи, които се отнасят до факти, твърдени по време на висящността на делото, но са останали недоказани поради това, че страната не е знаела за писмените доказателства или не е била в състояние да се снабди с тях въпреки проявената грижа. В разглеждания случай, за да иска отмяна на влязлото в сила решение на това основание, молителят се позовава на акт за държавна собственост от 17.06.1997г., отнасящ се за част от парцел -Складова база на О.-П. с площ от 3950 кв.м. и за “склад за изкупуване и реализация на непрана вълна”, състоящ се от склад на два етажа с площ 1520 кв.м., сглобяема барака с площ от 50 кв.м. и 2 бр. сглобяеми павилиони с площ от по 4 кв.м., които са включени в капитала на “Т. К.”-90” Е., [населено място]. Това писмено доказателство обаче не може да послужи като основание за отмяна на влязлото в сила решение, тъй като не се отнася за процесните сгради (видът и описанието на същите е различен), а освен това то е неотносимо към делото и поради факта, че в хода на процеса молителят е твърдял, че същите са негова собственост, а не че са собственост на трето лице (еднолично търговско дружество с държавно участие), каквото обстоятелство същият се стреми да установи с това доказателство. Другото писмено доказателство, на което молителят се позовава, е историческа справка за учредяването на О.-П. от 1974г. (от документа не може да се установи от кого е съставен), което доказателство също е неотносимо към делото, а освен това същият е могъл да се снабди с него и да го представи своевременно, т.е. по време на висящността на процеса. Ето защо и това доказателство не може да послужи като основание за отмяна на влязлото в сила решение. По молбата за отмяна по чл.303, ал.1, т.2 ГПК. Също е неоснователна. Според тази разпоредба заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показанията на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител връзка с решаването на делото. Във всички посочени случаи неправилността на решението се дължи на извършено престъпление, което трябва да бъде установено по надлежния ред, т.е. с влязла в сила присъда или влязло в сила решение по чл.97, ал. 4 ГПК /отм./, респ. чл.124, ал.5 ГПК, когато наказателното преследване е изключено поради някоя от посочените в чл.24 НПК причини. В разглеждания случай молителят се позовава на частично цитиране и на промяна смисъла на писмено доказателство, т.е. на неговото превратно тълкуване от въззивния съд, представляващо касационно оплакване, без да твърди наличие на извършено и установено по надлежния ред престъпление, поради което следва да се приеме, че посочените предпоставки за отмяна на влязлото в сила решение не са налице. С оглед изложеното молбата за отмяна следва де се остави без уважение. При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК молителят следва да бъдат осъдени да заплати на ответника по молбата направените от него разноски в настоящото производство в размер на 1200 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о. Р Е Ш И : О с т а в я без уважение молбата на К. “С. – кооп”, [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 129 от 01.02.10г. по гр.д.№ 924/09г. на Пловдивския окръжен съд и решение № 132 от 20.12.2008г. по гр.д.№ 730/08г. на Пловдивския районен съд основание чл.303, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. О с ъ ж д а К. “С. – кооп”, [населено място] да заплати на Районен кооперативен съюз, [населено място] сумата 1200 лв./хиляда и двеста лева/ разноски. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: