Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 60135

гр. София, 22.10.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

при участието на секретаря Славия Тодорова, като изслуша докладваното от съдия Янчева гр. дело № 1149 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 - чл. 293 ГПК.
Делото е образувано по касационна жалба вх. № 260727/2.02.2021 г., подадена от П. В. Д. и М. И. Д., чрез адвокат Р. С., срещу решение № 260112 от 18.12.2020 г. по гр. д. № 777/2020 г. на Окръжен съд – Добрич, с което е потвърдено решение № 601 от 8.07.2020 г. по гр. д. № 4125/2017 г. на Районен съд – Добрич, изменено с определение по чл. 248 ГПК № 1914/5.08.2020 г., за признаване за установено в отношенията между ищците С. С. С. и В. К. С. и ответниците П. В. Д. и М. И. Д., че ответниците не са собственици на недвижим имот, представляващ 194 кв. м идеални части от ПИ с кадастрален идентификатор ***, целият с площ от 384 кв. м, с трайно предназначение: урбанизирана територия, начин на трайно ползване: средно застрояване от 10 до 15 м, находящ се в [населено място],[жк], [улица]-22Б.
Въззивният съд е посочил, че по делото е предявен отрицателен установителен иск за собственост. В обстоятелствената част на исковата молба С. С. С. и В. К. С. са изложили твърдения, че поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 384 кв. м, е обект на съвместно притежание на ищците в обем от 194 кв. м в идеални части, на неучастващо по делото лице - Г. Д. К., в обем от 109 кв. м в идеални части, и на ответниците П. В. Д. и М. И. Д. - 81 кв. м в идеални части. Правата си върху имота ищците основават на договори за продажба, сключени с ответниците: първоначално 80 кв. м в идеални части от парцел *, пл. № *, в кв. 13, по плана на [населено място], на [улица], целият с площ от 384 кв. м, ведно с първи етаж от двуетажно, двуфамилно жилище, построено в същия парцел, състоящо се от две стаи, дневна-кухня, коридор и сервизни помещения, със застроена площ от 79.10 кв. м, при граници: отгоре - Г. Д., отдолу - избени помещения, четири избени помещения със застроена площ от 35.70 кв. м, а впоследствие и 114 кв. м в идеални части от поземлен имот с идентификатор ***, целият с площ от 384 кв. м, с начин на трайно ползване: средно застрояване от 10 до 15 м, с трайно предназначение на територията: „урбанизирана”, с номер на предходния план: 6780, кв. 13, парцел *, находящ се в [населено място],[жк], [улица]-22Б, съответно с нотариален акт № 57, том V, дело № 2244 от 1996 г. и нотариален акт № 79, том XVI, дело № 3004/2017 г., вх. peг. № 7719/10.08.2017 г. на Службата по вписванията при PC - Добрич. В резултат на посочените договори ищците придобили 194 кв. м идеални части от ПИ с идентификатор ***, целият с площ от 384 кв. м. След закупуването на имота ищците се настанили в него, като заживели в жилището и оградили идеалните части от имота в размер на 80 кв. м, които се намират в югоизточната част от постройката в имота. С. ползвали посочените идеални части от закупуването им и към настоящия момент. Ответниците подали декларация в Дирекция „Местни данъци и такси“ в [община], че притежават 195 кв. м от посочения недвижим имот, в който случай площта на целия имот следвало да надхвърля посочената по скица в размер от 384 кв. м и да възлиза на 498 кв. м. Извършената от [община] проверка по жалба на ищците потвърдила горното несъответствие. Освен това били налице данни, че ответниците предлагали за продажба правата си от имота, което би накърнило тези на ищците. Тъй като е налице спор за собствеността на имота относно размера на идеалните части само между ищците и ответниците, с исковата молба се иска да бъде установено,че ответниците не са собственици на недвижим имот, представляващ 194 кв. м идеални части от ПИ с идентификатор ***, целият с площ от 384 кв. м, с трайно предназначение: урбанизирана територия, начин на трайно ползване: средно застрояване от 10 до 15 м, находящ се в [населено място],[жк], [улица]-22Б. С молба за отстраняване на нередовности на исковата молба, правния си интерес от търсената искова защита ищците са обусловили и от факта на извършената разпоредителна сделка от ответниците на 15.12.2017 г. за продажба на 81 кв. м в идеални част от ПИ с идентификатор *** на Г. Д. К..
С отговора на исковата молба П. В. Д. и М. И. Д. са оспорили исковете като недопустими, поради липсата на правен интерес от търсената искова защита, както и като неоснователни. Считат, че сочените от С. обстоятелства не отговарят на действителното фактическо положение, тъй като ищците, съгласно описаните по-горе документи за собственост, се легитимират като собственици на общо 194 кв. м ид. ч., ведно с жилище на първи етаж от двуетажна жилищна сграда. Сборът от идеалните части от поземления имот, притежавани от ищците (194 кв. м), тези, които са извън обема на тяхното право на собственост след двете прехвърлителни сделки (81 кв. м) и притежаваните такива от третия съсобственик в поземления имот Г. Д. К. (109 кв. м) представляват общата площ на процесния поземлен имот - 384 кв. м, а не както сочат ищците - 498 кв. м.
Въззивният съд е приел, че по делото се установява от събраните доказателства, че ПИ с идентификатор *** има площ по КК от 392 кв. м, а по документи за собственост - 384 кв. м. Съсобственици на имота са: ищците С. и В. С., придобили с договори 194 кв. м в идеални части, както и Г. и Д. К., придобили 190 кв. м в идеални части, от които: 81 кв. м по договор за продажба от 15.12.2017 г., сключен с ответниците по делото след депозиране на исковата молба. Ответникът П. Д. не живее в имота и не ползва никакви части от него. Според данните в КККР към 27.11.2019 г. сред собствениците на процесния имот фигурира и ответникът П. В. Д. с 81 кв. м в идеални части, което не отговаря на действителното фактическо положение, тъй като не е отразена продажбата на 81 кв. м. Съдебно-техническата експертиза по делото е установила наличието на вещи, предмети и пр. (включително и отпадъци), натрупани върху незастроената площ на ПИ с идентификатор ***, които не възпрепятстват ползването на имота по предназначение, но не дават възможност за озеленяване и влошават хигиенните и естетическите му качества.
Съдът е визирал, че по делото са събрани гласни доказателства, като са разпитани свидетелите Ц. А., Р. Д. и Д. И.. И тримата свидетели, без да са очевидци на преките и непосредствени взаимоотношения между страните, споделят пред съда за наличието на спорове между тях: „Дразнят се като съседи“, „Имат спорове“, „спор за някакви квадрати“, „имотът е в страшна неразбория“.
Въззивният съд е направил извод за валидност и допустимост на първоинстанционното решение. Посочил е, че съгласно т. 1 от ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, в производството по предявения отрицателен установителен иск ищецът е длъжен да докаже само фактите, обуславящи правния му интерес да оспорва правото на ответника, при което и доколкото правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуване правото на иск, при недоказване на фактическите твърдения, които го пораждат, производството по отрицателния установителен иск подлежи на прекратяване като недопустимо. Тази постановка обаче е в сила, само в случай че ищецът извежда правния си интерес от твърдения, които не включват притежаване на самото спорно право, което той отрича на ответника. Когато ищецът поддържа, че е собственик на спорния имот, по силата на диспозитивното начало в гражданския процес той е в състояние сам да определи обема и интензивността на търсената защита, вкл. като се ограничи до отричане със сила на пресъдено нещо на правото на ответника, т. е. предявявайки отрицателен установителен иск. В този случай доказването, че спорното право принадлежи на ищеца, обаче е въпрос не на процесуална, а на материална легитимация - въпросът за титулярството на правото обуславя произнасянето по съществото на спора, доколкото установяването на собственическите права на ищеца изключва тези на ответника върху същия имот (така: решение № 9/10.02.2017 г. по гр. д. № 6320/2015 г. на ВКС, II г. о., определение № 427/12.12.2013 г. по ч. гр. д. № 3593/2013 г. на ВКС, II г. о., решение № 15/19.02.2016 г. по гр. д. № 4705/2015 г. на ВКС, II г. о. и решение № 13/12.03.2016 г. по гр. д. № 3637/2015 г. на ВКС, ІІ г. о.). Производството по делото ще подлежи на прекратяване поради недоказване фактическите твърдения на ищеца, обуславящи правния му интерес, само в случай че този интерес се обосновава с претенция ищецът да е титуляр на самостоятелно право, различно от спорното, респ. позовава се на фактическо състояние или на възможност да придобие процесния имот при отричане правата на ответника.
Окръжен съд – Добрич е приел, че ищците претендират за себе си принадлежността на спорните идеални части от 194 кв. м от недвижим имот, т. е. искът е допустим. Съобразно фактическата установеност по делото е намерил искът и за основателен. Изложил е, че в хода на производството ответниците са заявявали последователно, че не оспорват вещните права на ищците, нито претендират свои такива върху процесните 194 кв. м в идеални части от имота. В съдебното заседание пред въззивната инстанция заявяват, че признават правата на ищците, а именно, че имотът, описан в петитума на исковата молба, принадлежи на ищците. При положение, че относно спорния имот е установено, че правата на собственост принадлежат на ищците, то по отношение на ответниците по делото следва да се отрекат тези права, т. е. да бъде уважен предявеният отрицателен установителен иск.
Жалбоподателите считат решението на въззивния съд за недопустимо, алтернативно за неправилно – незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
С определение № 207 от 12.05.2021 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 2, пр. второ ГПК – за проверка вероятната недопустимост на решението поради липса на интерес от предявения отрицателен установителен иск за собственост.
В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателите поддържат касационната си жалба.
Ответниците оспорват жалбата като неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 и чл. 293 от ГПК, приема следното:
Пред първоинстанционния съд С. С. С. и В. К. С. са предявили, след направено уточнение на исковата молба по реда на чл. 129 ГПК, отрицателен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК – за признаване за установено по отношение на ответниците П. В. Д. и М. И. Д., че ответниците не са собственици на 194 кв. м в идеални части от имот с идентификатор ***, целият с площ от 384 кв. м, с начин на трайно ползване: средно застрояване от 10 до 15 м, с трайно предназначение на територията: „урбанизирана”, с номер на предходния план: 6780, кв. 13, парцел *, находящ се в [населено място],[жк], [улица]-22Б. Ищците твърдят, че закупили от ответниците с нотариален акт № 57/24.04.1996 г., т. V, д. № 2244/1996 г. 80 кв. м в идеални части от въпросния имот, а с нотариален акт № 138/10.08.2017 г., т. V, д. № 882/2017 г. – още 114 кв. м в идеални части. Други 109 кв. м в идеални части били собственост на третото за спора лице Г. Д. К.. Ищците узнали, че П. В. Д. е декларирал в дирекция „Местни данъци и такси в [община], че притежава 195 кв. м, което не отговаря на действителността, и считат, че между тях и ответниците е налице спор за собственост. Отделно от това, до тях достигнала информация, че Д. се готвят да се разпоредят с идеални части от имота.
В хода на делото С. С. и В. С. са навели и допълнителни основания на претенцията си, но същите не подлежат на обсъждане, като преклудирани. Липсва и определение на първоинстанционния съд по чл. 214 ГПК. Ответниците са оспорили иска, като изрично са заявили, че не оспорват правото на собственост на ищците върху закупените от последните 194/384 ид. ч. от имота, както и че декларирането по реда на ЗМДТ е станало на 7.08.2017 г., т. е. преди нотариален акт № 138/10.08.2017 г. От събраните доказателства се установява, че действително С. С. С. и В. К. С. се легитимират по силата на договори за покупко-продажба, сключени с П. В. Д. и М. И. Д., на общо 194/384 ид. ч. от процесния имот, както че третото за спора лице Г. Д. К. е придобило през 1967 г. 109/384 ид. ч., а в хода на производството - още 81/384 ид. ч. От изслушаната съдебно-техническа експертиза се установява, че П. Д. и М. Д. са подали в дирекция „Местни данъци и такси“ в [община] декларации относно процесния имот, както следва: на 17.03.1998 г. – П. Д. – за 6/10 ид. ч. от 114 кв. м (закрита на 31.12.2017 г. партида), на 11.12.2017 г. – П. Д. – за 81 кв. м (закрита на 31.12.2017 г. партида).
По делото са събрани гласни доказателства, като от същите не може да се установи наличието на спор между страните относно процесните идеални части от имота. От така изложеното, настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС прави извод, че предявеният отрицателен установителен иск е недопустим поради липса на правен интерес, което от своя страна води до недопустимост на въззивното решение и на потвърденото с него първоинстанционно такова. Съображенията за това са следните: Съгласно задължителната съдебна практика, обективирана в ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съдът е длъжен да провери допустимостта на отрицателния установителен иск за собственост и други вещни права още с предявяването му и да следи за правния интерес при всяко положение на делото. Когато констатира, че ищецът няма правен интерес, съдът следва да прекрати производството по делото, без да се произнася по основателността на претенцията – дали ответникът притежава или не претендираното от него и отричано от ищеца вещно право. Ако ищецът не докаже твърденията, с които обосновава правния си интерес, производството се прекратява.
Съгласно тълкувателното решение правният интерес при отрицателния установителен иск за собственост или друго вещно право се поражда от твърдението за наличие на притежавано от ищеца, различно от спорното, право върху същия обект, чието съществуване би било отречено или пораждането, респективно упражняването му би било осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна в спора. Интерес от отрицателния установителен иск за собственост може да е налице, когато ищецът заявява самостоятелно право върху вещта, както и при конкуренция на твърдяни от двете страни вещни права върху един и същ обект. С отрицателен установителен иск могат да се защитават и фактически състояния. Интерес от предявяване на отрицателен установителен иск е налице и когато ищецът има възможност да придобие имота на оригинерно основание или по реституция, ако отрече претендираните от ответника права. Правният интерес винаги следва да се преценява въз основа на конкретните обстоятелства по делото.
В настоящия казус С. С. и В. С. са обосновали правния си интерес от предявения от тях иск с твърденията, че те са собственици на 194/384 ид. ч. от имот с идентификатор 72624.607.1090, като ответниците оспорват правото им на собственост, декларирайки по реда на ЗМДТ притежаването на 195/384 ид. ч. от имота. Такъв правен интерес не е доказан по делото.
На първо място, по делото не се установява наличието на сочената декларация и то подадена след като ищците вече са били придобили 194/384 ид. ч. (предходни декларирания, сами по себе си, са правно ирелевантни). Установява се подадена от П. Д. декларация на 11.12.2017 г. за 81 кв. м, но за нея не може да се приеме, че има отношение към собствеността на ищците и че представлява извънсъдебно оспорване на правата им, доколкото те не притежават целия имот - частта, на която не са собственици, възлиза на 190/384 ид. ч.
На второ място, по делото липсват каквито и да е други доказателства, въз основа на които да се направи обоснован извод, че П. Д. и М. Д. оспорват правото на собственост на ищците върху 194/384 ид. ч. от имот с идентификатор ***. Прехвърлянето от Д. на 81/384 ид. ч. от имота на трето за спора лице в хода на делото не е обстоятелство в този смисъл, доколкото предмет на сделката са идеални части от имота извън притежаваните от ищците и в рамките на останалите след вече направените разпореждания 81/384 ид. ч. от имота, като притежанието от страна на Д. на 81/384 ид. ч. не е оспорено с исковата молба. Следователно не е налице твърдяната в исковата молба неоснователна претенция от страна на П. Д. и М. Д., която да отрича или осуетява упражняването на правата на собственост на С. С. и В. С.. Това обуславя обезсилване на обжалваното въззивно решение и на потвърденото с него решение на първоинстанционния съд и прекратяване на производството по иска. Жалбоподателите имат право на направените и претендирани за всички съдебни инстанции разноски, възлизащи на 1 851.86 лв.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,

Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 260112 от 18.12.2020 г. по гр. д. № 777/2020 г. на Окръжен съд – Добрич и потвърденото с него решение № 601 от 8.07.2020 г. по гр. д. № 4125/2017 г. на Районен съд – Добрич, изменено с определение по чл. 248 ГПК № 1914/5.08.2020 г., като недопустими.
ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от С. С. С. и В. К. С. срещу П. В. Д. и М. И. Д. иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване, че ответниците не са собственици на недвижим имот, представляващ 194/384 ид. ч. от ПИ с идентификатор ***, с трайно предназначение: урбанизирана територия, начин на трайно ползване: средно застрояване от 10 до 15 м, находящ се в [населено място],[жк], [улица]-22Б.
ОСЪЖДА С. С. С. и В. К. С. да заплатят на П. В. Д. и М. И. Д. разноски за всички съдебни инстанции в размер на 1 851.86 лв.
Решението е окончателно.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: