Р Е Ш Е Н И Е                                          № 264    София, 26 май 2009 година      В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на осемнадесети май две хиляди и девета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН НЕНКОВ                                                             ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА                                                                                       НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ                                                                          при участието на секретаря Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 233 по описа за 2009 година.   С присъда по нохд № 73 от 27.02.2008 г. по нохд № 4192/07 г. Районният съд-гр. Плевен осъдил подсъдимия С. Р. А. на основание чл.343в ал.1 и чл.54 НК на 6 месеца лишаване от свобода при първоначален лек режим на изтърпяване на наказанието, а на основание чл.343г НК го лишил от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 година. Със същата присъда на основание чл.68 ал.1 НК ПРС привел в изпълнение наказанието от 3 месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване, наложено на подс. А. с влязла в сила присъда по нохд № 1282/07 г. по описа на ПРС. Неоспорена от страните присъдата влязла в сила на 13.03.2008 г. Осъденият А. е направил искане за възобновяване на наказателното производство по реда на чл.423 ал.1 НПК, тъй като не е участвувал в последното. Пред ВКС искането се поддържа. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира искането за неоснователно. Като съобрази доводите на молителя, становището на прокурора и след проверка ВКС І-во наказателно отделение установи: Искането на осъдения е допустимо. За влязлата в сила присъда, посочена по-горе, А. разбрал на 19.03.2009 г., като упражнил правото си по чл.423 ал.1 НПК на 27.03.2009 г., или в рамките на определения от закона шест месечен срок. От друга страна, данните по делото указват, че молителят е осъден задочно – при условията на чл.269 НПК. Искането е и основателно. Досъдебното производство е образувано на 11.09.2007 г. срещу А. (за деяние извършено на 25.04.2007г.) и е приключило на 28.11.2007 г.. Разследването е протекло при условията на чл.206 във вр.с чл.269 ал.3 т.3 б.”а” НПК.становено е, че на 08.08.2007 г., още преди образуване на досъдебното производство, А. е напуснал пределите на страната, като не са били налице данни за завръщането му, при което водещият разследването е приел, че разследването при условията на чл.206 НПК няма да попречи за разкриване на обективната истина. Данните по делото указват, че до приключване на разследването, обв. А. не е търсен въобще от съответния орган. На 29.11.2007 г. в ПРС е внесен обвителен акт срещу молителя, послужил, ведно с делото, за образуване на споменатото наказателно общ характер дело. Препис от обвинителния акт ведно с призовка за първото по делото заседание е връчен на братът на подсъдимия на адрес в с. Т., ул. К. № 8, на 20.12.2007г. Първоинстанционният съд е провел щателно издирване със следните резултати – подсъдимият не е установен в арестите и затворите на страната, не е променил цитирания по-горе адрес, заявен от него като постоянен и настоящ такъв, и е напуснал пределите на страната на 13.11.2007 г., като не са установени данни за завръщането му. При тези констатации ПРС дал ход на делото, като на основание чл.94 ал.1 т.8 НПК осигурил правна помощ за подсъдимия. Съдът пропуснал да посочи при коя от хипотезите на чл.269 ал.3 НПК дава ход на делото. Последното обстоятелство поначало не дава основание за извод за допуснато съществено нарушение на процесуални правила, стига обаче, данните по делото да очертават наличието на поне една от тях. Посочените дотук констатации налагат следните изводи – процедурата по чл.254 ал.4 НПК е изпълнена формално, тъй като братът на подсъдимия е получил преписи от процесуалните книжа доста време след като А. е напуснал страната ни. В настоящото производство няма как да се изследват обстоятелствата, свързани с изпълнението на задължението за получателя на същите книжа, произтичащо от чл.180 ал.2 НПК, а те са пряко свързани с преценката за наличието или отсъствието на уважителна причина по смисъла на чл.423 ал.1 НПК; липсват данни молителят да се е укривал от органите на досъдебното производство и съда, както и е налице съмнение за наличието на уважителна причина за неявяване на подс. А. в съдебното заседание, за което е бил призован. Изложеното дотук сочи, че са налице предпоставките на чл.423 ал.1 НПК за възобновяване на наказателното производство. Водим от изложеното на основание чл.425 ал.2 НПК, ВКС І-во наказателно отделение   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ ПО РЕДА НА ВЪЗОБНОВЯВАНЕТО присъда № 73 от 27.02.2008 г., постановена по нохд № 4192/07 г. на Районен съд-гр. Плевен и ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане на стадия на досъдебното производство, когато е започнало задочното производство срещу С. Р. А. по чл.343в ал.1 НК. Решението е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: