2 Р Е Ш Е Н И Е № 121 С., 16,11,2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева Емил Марков при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………..………………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 601 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл. 290 ГПК. С определение № 253 от 11.ІV.2011 г. по настоящето дело касационният контрол по отношение постановеното от Бургаския апелативен съд, ТК, решение № 14/10.ІІІ.2010 г. по т. д. № 29/2010 г. е бил допуснат частично - само във връзка с оплакването на ответниците в първоинстанционното пр-во Б. Г. Д. от [населено място] и Й. В. В. от Б., че въззивната инстанция се е произнесла по съществото на подадена от ищцовото [фирма] – С. жалба, която обаче била надлежно върната на търговеца въззивник по реда на чл. 200, ал. 1,б. „б” ГПК /отм./ с влязло в сила разпореждане на първостепенния съд, т.е. прието е било в пр-вото по чл. 288 ГПК, че налице е хипотезата по т. 1, изр. 4 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г. В откритото съдебно заседание пред настоящата инстанция страните по спора не са били представлявани, поради което, като взе предвид оплакванията и доводите на касаторите Д. и В. за частична недопустимост на атакуваното въззивно решение, съобрази становището в отговора на ответното по жалбата им [фирма]-С. за липса на правен интерес от касационно обжалване и след като провери процесуалната законосъобразност на решението на Бургаския апелативен съд в атакуваната му част, Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, приема следното: Касационната жалба на Д. и В. е неоснователна. Видно от резолюцията на първостепенния съд от 2 септември 2009 г. върху въззивната жалба на [фирма]-С. (на лист 338 от съдебното досие по гр.д. № 606/2007 г. по описа на Бургаския ОС), същото е следвало да се докладва за изпращането му на Бургаския апелативен съд по компетентност, но едва след изтичане на срока за обжалване „на разпореждането за връщане на настоящата въззивна жалба”. Въпросното разпореждане по чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК се намира на гърба на лист № 344 от първоинстанционното дело на ОС-Бургас и датира от 31.VІІІ.2009 г. Съответно съобщението за постановяването му е получено в канцеларията на [фирма]-С. на дата 11.ІХ.2009 г. Преклузивният срок за атакуването му по реда на чл. 262, ал. 2 ГПК с частна жалба пред Бургаския апелативен съд следва да се счита изтекъл на 18.ІХ.2009 г. /присъствен ден, петък/. Тъй като няма данни по делото в пределите на този едноседмичен срок разпореждането за връщане на въззивната жалба да е било атакувано, същото представлява влязъл в сила съдебен акт, при наличието на който Бургаският апелативен съд се е произнесъл по нередовната въззивна жалба на [фирма]-С.. Независимо от това обстоятелство и съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 2 на ППВС № 1/10.ХІ.1985 г. само страна, която има правен интерес, може да обжалва подлежащо на инстанционен контрол пред по-горен съд съдебно решение. В настоящия случай касаторите Б. Г. Д. от [населено място] и Й. В. В. от Б. са действали без да имат правен интерес по отношение постановеното от Бургаския апелативен съд решение № 14/10.ІІІ.2010 г. по вече върнатата въззивна жалба на [фирма]-С., понеже с него не само, че е било потвърдено първоинстанционния съдебен акт по съществото на спора, но й дружеството е било осъдено да заплати на двамата общо 4 500 лв. деловодни разноски. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 14 на Бургаския апелативен съд, ТК, от 10.ІІІ.2010 г., постановено по търговско дело № 29/2010 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1