8 Р Е Ш Е Н И Е № 50108 гр. София, 29.01.2024 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 731 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника Държавата, представлявана от Министъра на финансите на Република България, чрез процесуален представител старши юрисконсулт В. Б. срещу решение № 1489 от 29.10.2020 г. по т. дело № 2128/2020 г. на Софийски апелативен съд, Търговска колегия, 11 състав, поправено с решение № 109 от 21.02.2022 г. по същото дело. С въззивния съдебен акт е отменено решение № 8067 от 27.11.2019 г. по гр. дело № 17181/2018 г. на Софийски градски съд, I ГО, 14 състав в частта, с която Република България чрез Министъра на финансите е осъдена да заплати на „Кора Инвестмънт“ ООД на основание чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 7 от Конституцията на Република България сума в размер 26 802,06 лв., представляваща имуществена вреда - удържана такса на основание чл. 35а от Закона за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/, обявен за противоконституционен с Решение на КС № 13/2014 г. – ДВ, бр. 65 от 2014 г., за периода от 01.01.2014 г. до 09.08.2014 г., както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД законната лихва върху всяка една удържана такса, считано от 13.02.2014 г. до изплащане на вземането, и вместо това искът по чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 7 от Конституцията на Република България е отхвърлен като неоснователен, а ответникът Република България чрез Министъра на финансите е осъден да заплати на ищеца „Кора Инвестмънт“ ООД на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД сумата 26 802,06 лв., представляваща неоснователно удържани от ищеца и внесени в държавния бюджет такси за производство на електрическа енергия от слънчева енергия в размер на 20% върху произведената от ищеца електрическа енергия за периода 01.01.2014 г. - 09.08.2014 г. на основание чл. 35а - чл. 35в от Закона за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/, обявени за противоконституционни с Решение на Конституционния съд № 13 от 2014 г. /ДВ, бр. 65 от 2014 г./, заедно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 21.12.2018 г. до окончателно изплащане на вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 2 360 лв. /две хиляди триста и шестдесет лева/ - направени разноски във въззивното производство. Касаторът прави оплакване за недопустимост на въззивното решение поради неподведомственост на заявената претенция пред гражданските съдилища, некомпетентност на органите на съдебната власт да установяват противоконституционност на закони, да упражняват контрол за конституционосъобразност и да постановят съдебни актове с правни последици, различни от посочените в чл. 151, ал. 2, изр. 3 от Конституцията на Република България, както и поради нередовност на исковата молба поради завеждането й от лице без представителна власт. Релевира евентуални доводи за неправилност на обжалвания въззивен съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът „Кора Инвестмънт“ ООД, [населено място] /ищец в първоинстанционното производство/ чрез процесуален представител адвокат С. Ц. оспорва касационната жалба и поддържа становище за правилност на въззивното решение. Прави искане за оставяне в сила на обжалвания съдебен акт, евентуално при неговата отмяна за уважаване на иска по чл. 49 ЗЗД. Касационната жалба на ответника по исковата молба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и са посочени касационни основания. С определение № 50396 от 26.07.2023 г. по т. дело № 731/2021 г. на ВКС, ТК, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на решение № 1489 от 29.10.2020 г. по т. дело № 2128/2020 г. на Софийски апелативен съд, Търговска колегия, 11 състав за преценка на съответствието на релевантните правни въпроси, относими към правното основание на предявения срещу Държавата иск за заплащане на сума – платена /удържана и внесена в държавния бюджет/ такса по силата на чл. 35а ЗЕВИ, предвид обявяването на нормата за противоконституционна и неизпълнение на задължението на Народното събрание по чл. 22, ал. 4 ЗКС да отстрани настъпилите от приложението на тази разпоредба неблагоприятни правни последици, с Тълкувателно решение № 1/20.04.2023 г. по тълк. дело № 1/2022 г. на ОСГТК на ВКС. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди изложените от страните доводи на страните във връзка с релевираните касационни основания и данните по делото и като извърши проверка на допустимостта на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното: Въззивният съд е приел за установено, че ищецът е производител на електрическа енергия като титуляр на лицензия чрез изграден енергиен обект Фотоволтаична електроцентрала /ФтЕЦ/ „К.“, с мощност 151 kWp, с местонахождение ПИ с идентификатор 61813.555.139, местност „Бърдото“, землище на [населено място], [община]; на 28.05.2012 г. между „Чез Електро България“ АД и „Кора Инвестмънт“ ООД е сключен договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник с № 215/28.05.2012 г.; цената на произведената електрическа енергия е остойностявана по решение на ДКЕВР в размер 485,60лв./МВтч.; количеството произведена електрическа енергия по протокол за отчет и доставка на произведената и отчетена в електроразпределителната мрежа активна електрическа енергия за периода от 01.01.2014 г. до 09.08.2014 г. е 280 552 kWh при единична цена 485,60 лв.; в изпълнение на разпоредбите на чл. 35а - чл. 35в ЗЕВИ „Чез Електро България“ АД е удържало такса в размер на 20 % от цената, дължима по посочени фактури, като удържаната такса за периода от 01.01.2014г. до 09.08.2014г. е общо в размер 27 247,21 лв., и същата е преведена от „Кора Инвестмънт“ ООД по сметка на КЕВР на тримесечия – на 14.04.2014 г., 15.07.2014 г. и 24.09.2014 г., съответно 8 833 лв., 12 413 лв. и 6 001 лв.; събраните от КЕВР приходи от таксата по отменената разпоредба на чл. 35а ЗЕВИ са прехвърлени към централния бюджет след 21.12.2014 г. Съдебният състав е констатирал, че с решение № 13/31.07.2014 г. на КС разпоредбите на чл. 35а - чл. 35в ЗЕВИ са обявени за противоконституционни, решението е обнародвано на 06.08.2014 г., влязло е в сила на 10.08.2014 г. Приел е, че съгласно чл. 151, ал. 2 КРБ противоконституционният закон не се прилага от деня на влизане на решението в сила, поради което е заключил, че за процесния период от 01.01.2014 г. до 09.08.2014 г. законовата разпоредба е действаща. Въззивният съд е приел, че правоотношенията, по които падежът на процесната такса е настьпил преди 10.08.2014 г., т. е. правоотношенията за първите две тримесечия на 2014 г., за които на 14.04.2014 г. е заплатена сумата 8 833 лв. и на 15.07.2014 г. сумата 12 413 лв., са приключили, докато правоотношението за таксите за третото тримесечие на 2014 г. не е приключило към датата на влизане в сила на решението на КС – 10.08.2014 г., тъй като падежът им е следвало да настъпи на 15.10.2014 г. Изложил е съображения, че с влизане в сила на решение № 13/31.07.2014 г. на КС обявените за противоконституционни разпоредби на ЗЕВИ са загубили изцяло регулативния си ефект спрямо неприключените правоотношения от началния момент на проявление на правопораждащите им факти, вследствие на което са отречени изцяло техните правни последици - настъпили и ненастъпили; правата и задълженията по неприключеното правоотношение се считат за изначално непородени и отречени, тъй като неприлагането на закона е към всеки елемент от правоотношението, вкл. и към правопораждащия му факт, поради което извършеното на 24.09.2014 г. плащане на сумата 6 001 лв. е осъществено при начална липса на основание; с обезсилването на противоконституционния закон по неприключеното към 10.08.2014 г. правоотношение относно таксата по чл. 35а ЗЕВИ за третото тримесечие на 2014 г. държавата е загубила правото да получи тази такса, независимо, че е била начислена за периода преди 10.08.2014 г. По отношение на извършените на 14.04.2014 г. и 15.07.2014 г. плащания съдебният състав е приел, че същите са платени в рамките на изцяло приключени правоотношения към датата на влизане в сила на решение № 13/31.07.2014 г. на КС - 10.08.2014г. С влизане в сила на посоченото решение на КС за законодателния орган /Народното събрание/ е възникнало задължението да преуреди конституционосъобразно в последващ закон последиците от обявения за противоконституционен закон, част от които са процесните заплатени суми. Доколкото се касае до плащания в полза на държавата, то единственото конституционосъобразно уреждане би било възстановяването на получените суми по определен ред и в определен срок, но не и задържането на сумите, но това задължение не е изпълнено до момента на постановяване на въззивното решение. Сумите се явяват противоконституционно събрани, а следователно - събрани при липсата на валидно правно основание, поради което държавата дължи тяхното възстановяване на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. За да направи извод за неоснователност на иска по чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 7 КРБ, въззивният съд се е аргументирал с постановките на решение № 3/28.04.2020 г. на КС и е приел, че възстановяването на платени суми за публични вземания въз основа на обявен за противоконституционен закон може да се търси само на кондикционно, а не на деликтно основание. Посочил е, че неприлагането на противоконституционния закон спрямо фактите, въз основа на които са събрани сумите, означава липса на валидно правно основание за пораждането на подобни публични вземания в полза на държавата, т. е. до тяхната недължимост, което води до задължение за връщане на събраните суми като неоснователно получени; недължимо платеното никога не може да се разглежда като вреда, независимо дали е платено за частно или публично вземане. Поради отхвърляне на иска по чл. 49 ЗЗД въззивната инстанция е разгледала иска на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. Изводът за неговата основателност е аргументиран с липсата на валидно правно основание за събиране на процесните такси по чл. 35а ЗЕВИ, предвид обявяването на разпоредбите на чл. 35а - чл. 35в ЗЕВИ за противоконституционни и постановките на решение № 3/28.04.2020 г. на ВКС. Пряка последица от посоченото решение на ВКС е задължението на държавата да възстанови напълно получените суми. Направеното възражение за изтекла погасителна давност е прието за неоснователно, тъй като петгодишният давностен срок, считано от момента на извършване на плащанията /31.01.2014 г., 28.02.2014 г., 31.03.2014 г., 30.04.2014 г., 31.05.2014 г., 30 06.2014 г., 31.07.2014 г. и 31.08.2014 г./, до датата на предявяване на иска – 21.12.2018 г., не е изтекъл. По релевантния процесуалноправен въпрос: Противоречивата съдебна практика по въпроса „какво е правното основание на предявен срещу Държавата иск за заплащане на сума - платена /удържана и внесена в държавния бюджет/ такса по силата на чл. 35а ЗЕВИ, предвид обявяването на нормата за противоконституционна и неизпълнение на задължението на Народното събрание по чл. 22, ал. 4 ЗКС да отстрани настъпилите от приложението на тази разпоредба неблагоприятни правни последици - непозволено увреждане или неоснователно обогатяване“ е уеднаквена с Тълкувателно решение № 1/20.04.2023 г. по тълк. дело № 1/2022 г. на ОСГТК на ВКС. С посоченото Тълкувателно решение е прието, че правното основание на предявен срещу Държавата иск за заплащане на сума - платена /удържана и внесена в държавния бюджет/ такса по силата на чл. 35а ЗЕВИ, предвид обявяването на нормата за противоконституционна и неизпълнение на задължението на Народното събрание по чл. 22, ал. 4 ЗКС да отстрани настъпилите от приложението на тази разпоредба неблагоприятни правни последици, e непозволено увреждане - чл. 49 ЗЗД. По допустимостта на решението: При дадения отговор на релевантния процесуалноправен въпрос и предвид изложените в исковата молба твърдения и направеното искане настоящият съдебен състав счита, че въззивният съд недопустимо се е произнесъл по два иска - с правно основание чл. 49 и чл. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ГПК. В исковата молба ищецът поддържа, че е производител на електроенергия от възобновяеми източници, като експлоатира фотоволтаична електрическа централа, находяща се в местността „Бърдото“, землището на [населено място], област Благоевград /в имот 61813.555.139/, както и че на 28.05.2012 г. между него и „Чез Електро България“ АД е сключен Договор № 215/28.05.2012 г. за изкупуване на електрическа енергия, произведена от посочената ФтЕЦ. Излага доводи, че с точки 2 и 3 от § 6 от Заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2014 г. са създадени чл. 35а, ал. 1, 2 и 3, чл. 35б, ал. 1, 2, 3 и 4, чл. 35, ал. 1, 2 и 3 и чл. 73, ал. 1, 2, 3 и 4 ЗЕВИ, предвиждащи такса за производство на електрическа енергия от слънчеви и вятърни централи в размер на 20% от преференциалната цена по чл. 31 ЗЕВИ, която се удържа и внася от обществения доставчик „Чез Електро България“ АД. В исковата молба се твърди, че процесната сума е удържана от ищеца и внесена в полза на държавния бюджет. Навеждат се доводи, че с приемането на посочените разпоредби, обявени за противоконституционни с решение № 13/31.07.2014 г. по к. дело № 1/2014 г. на Конституционния съд на Република България, Народното събрание е осъществило противоправно деяние, в резултат на което за ищеца са настъпили имуществени вреди. Изложено е и становище, че след обявяване на процесните разпоредби на ЗЕВИ за противоконституционни на основание чл. 88 от Правилника за дейността на Народното събрание е възникнало задължение в двумесечен срок Народното събрание да уреди възникналите правни последици от противоконституционната разпоредба, който срок е изтекъл, а задължението не е изпълнено. Ищецът твърди, че в резултат на посочените обстоятелства е бил лишен незаконосъобразно от полагащия се приход – пропуснал е да получи в цялост дължимата му се цена на произведена електрическа енергия за периода 01.01.2014 г. – 09.08.2014 г., което представлява имуществена вреда – загуба или пропусната полза, върху която се дължи законна лихва от деня на увреждането, т. е. от деня на всяка удръжка. В исковата молба се поддържа също, че приетите противоконституционни разпоредби са в нарушение на правото на Европейския съюз - противоречие с чл. 3, ал. 1, чл. 1 и др. от Директива 2009/72/ЕО на ЕП и Съвета от 13.07.2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на Директива 2003/54/ЕО, чл. 63 и чл. 107 ДФЕС, чл. 1 ЕКПЧОС, чл. 10 и чл. 21, ал. 1, б. „б“ от Договора за енергийна харта. Въз основа на изложените факти и обстоятелства ищецът „Кора инвестмънт“ ООД е предявил срещу Държавата, представлявана от Министъра на финансите, осъдителен иск за заплащане на сумата в размер 26 802,06 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди в размер на удържана и заплатена такса за периода от 01.01.2014 г. до 09.08.2014 г. на основание чл. 35а, ал. 1, 2 и 3, чл. 35б, ал. 1, 2, 3 и 4, чл. 35в, ал. 1, 2 и 3 и чл. 73, ал. 1, 2, 3 и 4 ЗЕВИ, които разпоредби са обявени за противоконституционни с Решение № 13/31.07.2014г. по к. дело № 1/2014 г. на Конституционния съд на Република България, влязло в сила от 10.08.2014 г., както и поради противоправно бездействие от страна на Народното събрание да уреди последиците от противоконституционните разпоредби. В исковата молба ищецът е посочил, че при условията на евентуалност претендираната сума следва да се присъди на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 или чл. 59 ЗЗД, като е налице неоснователно обогатяване, защото е осъществено разместване на имуществени блага от патримониума на ищеца в този на държавата. При така изложените в исковата молба факти и обстоятелства настоящият съдебен състав счита, че недопустимо въззивният съд е разгледал два евентуално съединени иска, тъй като в исковата молба са изложени едни и същи факти и е заявен петитум, обуславящи правното основание на иск по чл. 49 ЗЗД, но не и на иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. В исковата молба не се съдържат отправени до съда две различни искови претенции, основани на различни основания. Изложените евентуални доводи касаят правната квалификация на предявената единствена претенция, а не сочат на интерес и воля да бъдат разгледани два различни иска. Обективно съединяване на искове има тогава, когато в рамките на едно производство се съединяват за съвместно разглеждане няколко иска с различен предмет. Предявяването на няколко иска от ищеца с обща искова молба, както в хипотезата на кумулативно съединяване, така и при евентуално обективно съединяване, предполага индивидуализиране на спорния предмет по всеки отделен иск чрез излагане на конкретните факти и обстоятелства, от които произтича претендираното материално субективно право по всеки иск, и посочване на искането. В конкретния случай в исковата молба не са изложени фактически твърдения, които да обосноват две претенции на две различни основания. Поради това въззивният съд, като се е произнесъл по две обективно съединени претенции при предявен един иск и е уважил формулираното искане на едно основание, а го е отхвърлил на друго, е постановил недопустим съдебен акт. Въз основа на изложените съображения се налага изводът, че решение № 1489 от 29.10.2020 г. по т. дело № 2128/2020 г. на Софийски апелативен съд, Търговска колегия, 11 състав, поправено с решение № 109 от 21.02.2022 г. по същото дело, е недопустимо, поради което следва да бъде обезсилено изцяло и делото да бъде върнато на Софийски апелативен съд за ново разглеждане от друг състав. Предвид изхода на спора настоящият съдебен състав не се произнася по исканията на страните за разноски, а същите следва да бъдат присъдени съобразно чл. 78 ГПК от въззивния съд. Доводите на касатора за недопустимост на въззивното решение поради неподведомственост на заявената претенция пред гражданските съдилища, некомпетентност на органите на съдебната власт да установяват противоконституционност на закони, да упражняват контрол за конституционосъобразност и да постановят съдебни актове с правни последици, различни от посочените в чл. 151, ал. 2, изр. 3 от Конституцията на Република България, както и поради нередовност на исковата молба поради завеждането й от лице без представителна власт, са неоснователни. Предявеният иск с правно основание чл. 49 ЗЗД е подведомствен на гражданския съд съгласно чл. 14, ал. 1 ГПК. Контролът за конституционосъобразност на точки 2 и 3 от § 6 от Заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2014 г.,с които са създадени чл. 35а, ал. 1, 2 и 3, чл. 35б, ал. 1, 2, 3 и 4, чл. 35в, ал. 1, 2 и 3 и чл. 73, ал. 1, 2, 3 и 4 ЗЕВИ не се извършва от настоящия съдебен състав, а е осъществен с решение № 13/31.07.2014 г. по конст. дело № 1/2014 г. на Конституционния съд на Република България. Исковата молба е подадена от оправомощено лице, предвид приложеното към нея пълномощно. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 1489 от 29.10.2020 г. по т. дело № 2128/2020 г. на Софийски апелативен съд, Търговска колегия, 11 състав, поправено с решение № 109 от 21.02.2022 г. по същото дело. ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за ново разглеждане от друг състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.