Р Е Ш Е Н И Е № 107 гр. София, 11.06.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА БИЛЯНА ЧОЧЕВА при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора И. Чобанова изслуша докладваното от съдия Чочева н. дело № 217 по описа за 2013 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Производство пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 2, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на защитника на осъдените В. В. С.и Д. Й. Б. за възобновяване на ВНОХД № 299/2012 г. на Пазарджишкия окръжен съд и отмяна на постановеното по него въззивно решение № 122/20.07.2012 г., с което е била потвърдена присъда № 125/04.04.2012 г. по НОХД № 1772/2010 г. на Районен съд – Пазарджик в осъдителната й част. С тази част на присъдата подсъдимите В. В. С. и Д. Й. Б. са били признати за виновни в извършването на две престъпления в реална съвкупност, както следва: - за това, че на 14.02.2010 г., в гр.В., в съучастие като съизвършители помежду си и с Н. А. Х., по хулигански подбуди, причинили на А. Г. Т. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на черепа, поради което и на основание чл. 131 ал. 1, т. 12, вр. чл. 129 ал. 2, вр. чл. 20 ал. 2 от НК са били осъдени на по 2 години лишаване от свобода - за това, че на същата дата и място, съучастие и по хулигански подбуди причинили на Б. Н. М. разстройство на здравето, извън случаите по чл. 128 и чл. 129 от НК, поради което и на основание чл. 131 ал. 1, т. 12, вр. чл. 130 ал. 1 от НК са били осъдени на по 8 месеца лишаване от свобода. На основание чл. 23 ал. 1 от НК на всеки един от подсъдимите е било наложено общо наказание 2 години лишаване от свобода, чието изпълнение е било отложено по чл. 66 от НК за срок от 3 години. С първоинстанционната присъда, потвърдена от въззивния съд, са били отхвърлени като неоснователни гражданските искове, предявени от пострадалите А. Т. и Б. М.. В искането се изтъкват доводи съотносими към основанията за възобновяване съгласно чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Претендира се отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимите или връщане на делото за ново разглеждане на окръжния съд. В с. з. пред ВКС не се явяват, редовно призовани, осъдените и техния защитник, както и частните обвинители и граждански ищци. Прокурорът от ВКП намира искането за възобновяване за неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: Искането за възобновяване е било депозирано в изискуемия по чл. 421 ал. 3 от НПК 6-месечен срок, считано от влизане в сила на въззивното решение, което не е подлежало на проверка по касационен ред. Поради това то е допустимо, но разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО, предвид следните съображения: Неоснователни са доводите за несъставомерност на деянията, за които двамата подсъдими са били осъдени, както и за необсъждане на направени в тази насока възражения пред въззивната инстанция съобразно изискванията по чл. 339 ал. 2 от НПК. В обвинителният акт е отразено, а и това е било прието от инстанциите по същество (при правилна оценка на доказателствената съвкупност, за което отсъстват възражения), че при нанасяне на побоя върху пострадалите М. и Т., св. Х. (по отношение на когото наказателното производство е приключило със споразумение) ги е удрял с метална тръба, а в същото време двамата подсъдими са ги удряли с ритници и юмруци. Вследствие на тази дейност на св. Т. е била причинено нараняване, проникващо в черепната кухина и разкъсно-контузни рани, а на св. М. – разкъсно-контузни рани, охлузвания и кръвонасядания по главата и тялото, довели до разстройство на здравето, извън случаите по чл. 128 и чл. 129 от НК. При тази фактология с основание отговорността на подсъдимите С. и Б. е била ангажирана за съучастие под формата на съизвършителство за причиняване на средната телесна повреда на пострадалия Т. и леката такава на пострадалия М.. Съставомерните увреждания са резултат на съвкупната им дейност, като по едно и също време всеки един от тях е участвал в изпълнителните деяния чрез нанасянето на удари по тялото и главата на пострадалите при ясно съзнание какво е вършил другия. Обстоятелството, че една част от ударите са били нанасяни от св. Х., който е бил инициатор на конфликта и е действал с тръба (с която конкретно се свързва счупването на черепа на св. Т.), не повлиява по-различно разрешение за отговорността на двамата подсъдими, които има данни само да са ги ритали и удряли с юмруци. В този аспект, различието в приноса подлежи на обсъждане единствено при индивидуализацията на наказанията. Противно на изложеното в искането за възобновяване, по всички тези въпроси, касаещи правилно изясняване на обективните и субективни признаци на деянията, мотивите на двете съдебни инстанции са изчерпателни и няма място за споделяне на твърденията за допуснати нарушения по чл. 339 ал. 2 от НК. Същото важи за квалифициращото обстоятелство „по хулигански подбуди”, изведено на основата на фактическите данни за проявена агресия без повод и на публично място. Подробно обсъдена и отхвърлена като недостоверна е била и тезата на защитата пострадалите да са били наранени на друго място преди срещата им с подсъдимите и св. Х.. В началото на искането за възобновяване е отразено бланкетно оплакване за „явна несправедливост на наказанието”, но в съдържанието му липсват конкретни аргументи в негова подкрепа, нито искане за смекчаване, поради което ВКС не намира за нужно да го обсъжда. Предвид изложените съображения ВКС намира, че направеното искане за възобновяване следва да бъде оставено без уважение. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на искане на осъдените В. В. С. и Д. Й. Б. за възобновяване на ВНОХД № 299/2012 г. на Пазарджишкия окръжен съд и отмяна на постановеното по него въззивно решение № 122/20.07.2012 г., с което е била потвърдена присъда № 125/04.04.2012 г. по НОХД № 1772/2010 г. на Районен съд – Пазарджик. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.