Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 319   София, 22.06.  2010 год.   В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А             Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети април, през две хиляди и десета година, в състав:                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАПКА ЮСТИНИЯНОВА                                           ЧЛЕНОВЕ:  ЛЮБКА БОГДАНОВА                                                                   СВЕТЛА ДИМИТРОВА           при секретаря       Анжела Богданова     и в присъствието на  прокурора                                като изслуша докладваното  от съдията Светла Димитрова  гр.д. № 204 по описа за 2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от П. П. Д., М. Д. П. и Ц. Д. Н., и трите от гр. К., Старозагорска област, чрез повереника им адв. И от АК София, против въззивно решение № 28 от 22.02.2008 г., постановено по гр.д. № 11 по описа за 2008 г. на Старозагорския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 147”б” от 09.11.2007 г. по гр.д. № 858/2007 г. на Казанлъшкия районен съд, с което са отхвърлени предявените от П. П. Д., М. Д. П. и Ц. Д. Н., срещу “Н” Е. , гр. К., субективно съединени искове, с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в общ размер от 60 000 лв., причинени от трудова злополука на техния наследодател Д, б.ж. на гр. К.. Ответникът по касационната жалба “Н” Е. , гр. К., чрез процесуалния си представител адв. М от АК-Стара Загора, в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК изразява становище за неоснователност на касационната жалба. С определение № 1* от 10.08.2009 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на решението по въпросите, свързани с начина на доказване на трудовата злополука, както и наличието или не на елементите от фактическият състав на имуществената отговорност на работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ. Посочено е, че след влизане в сила на Кодекса за социално осигуряване и Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки/ДВ, бр. 6/2000 г./ съществува различие в практиката на съдилищата относно доказателствените средства, с които може да се установява трудовата злополука – по административен ред или и по общия исков ред в производството по чл. 200 КТ. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като провери правилността на въззивното решение на основание чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното: За да отхвърли исковете на касаторите П. П. Д., М. Д. П. и Ц. Д. Н., срещу “Н” Е. , гр. К., с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в общ размер от 60 000 лв., причинени от трудова злополука на техния наследодател Д въззивният съд е приел, че в случая не е установена трудова злополука по надлежния ред като елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя по чл. 200 КТ. Този ред е определен в чл. 57 и сл. КСО и Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки/ДВ, бр. 6/2000 г./. Съгласно него осигурителят от една страна и пострадалият или неговите наследници от друга, следва да декларират в първия случай в 3 дневен срок, а във втория – в едногодишен срок пред териториалното поделение на НОИ всяка трудова злополука. След извършена проверка, подробно регламентирана, длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО издава разпореждане за приемане или неприемане на злополуката за трудова по утвърден от управителя на НОИ формуляр. Разпореждането на органа по чл. 60, ал. 1 КСО има двойствено значение – от една страна то представлява индивидуален административен акт относно наличието или не на трудова злополука, а от друга страна е официален удостоверителен документ за установените в него факти и в частност за наличието на трудова злополука като положителен юридически факт, който е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на ответника-работодател и от който зависи съществуването на правото. Липсата на такова разпореждане компроментира твърдението на ищците за наличие на трудова злополука и обуславя отхвърлянето на исковете с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ. Решението на въззивния съд е правилно и е съобразено с изискванията на материалния и процесуалния закон. Елементите на фактическия състав на чл. 200 КТ са наличие на трудово правоотношение, претърпяна трудова злополука, както и вреди за пострадалия, причинени от нея. По делото е установено, че наследодателят на ищците и бил в трудови правоотношения с ответното дружество, на длъжността „стругар” по силата на трудов договор № 391/01.10.2001 г. Твърдението на ищците е, че на 23.06.2004 г. в обедната почивка той претърпял ПТП, в резултат на което починал. Исковете са предявени на 02.05.2007 г. като твърдението на ищците е, че смъртта е в резултат на трудова злополука. Доказателства за наличие на трудова злополука съгласно чл. 57 и сл. КСО, а именно разпореждане на органа по чл. 60, ал. 1 КСО за наличие на трудова злополука в конкретния случай не са представени по делото. Именно липсата на годни доказателства, които да подкрепят твърденията на ищците за осъществяване на елемента от фактическия състав на чл. 200, ал. 1 КТ, а именно наличие на трудова злополука, установена по надлежния административен ред, съгласно Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки/ДВ, бр. 6/2000 г., е обусловило крайния извод на съда за неоснователност на исковете. Този извод се споделя и от касационния съд, който отчита, че липсата на влязъл в сила индивидуален административен акт относно наличието на трудова злополука е пречка за уважаване на исковете по чл. 200, ал. 1 КТ, тъй като не е налице елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя по този законов текст.становяването на този факт не може да се извърши по съдебен ред, тъй като е предвиден специален административен ред, който не може да бъде игнориран. Нещо повече, дори наличието на влязъл в сила административен акт, в който се съдържа произнасяне по спорните факти, е пречка за преразглеждането им в съдебния процес и тяхното опровергаване по пътя на т.н. косвен съдебен контрол, щом не са направени доводи и възражения, свързани с валидността му и при служебната проверка не се установят пороци, които имат за последица нищожност на акта. В настоящия случай обаче такъв акт липсва, поради което правилно въззивният съд е приел, че не е налице елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на ответника-работодател по чл. 200, ал. 1 КТ, а именно установена по надлежния административен ред трудова злополука и е отхвърлил исковете, с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ. В тази връзка посочената като противоречива съдебна практика е неотносима към настоящия случай, тъй като тя се е прилагала преди приемането на КСО и Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки/ДВ, бр. 6/2000 г./, уреждащи административен ред при установяване на трудовите злополуки, който изключва установяване на този факт по общия исков ред. С оглед на изложеното, обжалваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, тъй като не са налице касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК. При този изход на спора, на ответника по жалбата не следва да се присъждат разноски за касационното производство, тъй като такива не са поискани. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,     Р Е Ш И:     ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 28 от 22.02.2008 г., постановено по гр.д. № 11 по описа за 2008 г. на Старозагорския окръжен съд. Решението е окончателно.         ПРЕДСЕДАТЕЛ :     ЧЛЕНОВЕ :