2 Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 65/2013 год. Р Е Ш Е Н И Е № 58 гр.София, 16.04.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на единадесети март две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА ВАСИЛКА ИЛИЕВА със секретар Даниела Цветкова изслуша докладваното от председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА гражданско дело под № 65/2013 година Производство по глава ХХІV от ГПК. Образувано е по молба на Н. А. И. от [населено място] за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1, т.2 и т.4 от ГПК на влязлото в сила решение № 1458 от 17.07.2012 год., постановено по гр.дело № 2588/2011 год. на Варненския окръжен съд с искане да се остави в сила решение № 3983 от 19.10.2011 год. по гр.дело № 4342/2006 год. на Варненския районен съд, Х-ти състав. Молителката поддържа, че Варненският районен съд е следвало служебно на основание чл.299, ал.1, т.2 ГПК да прекрати делото тъй като преди това е постановено решение по гр.дело № 1405/1999 год. на същия съд, с което са отречени правата на наследниците на М. С. П. за възстановяване на определени имоти, за което представя решения на трите инстанции и писмени доказателства по опис. Процесуалният представител адвокат И. И. поддържа молбата за отмяна и по съображения, изложени в писмена защита като счита, че по чл.303, ал.1, т.4 ГПК не е нужно да има идентитет на страните с оглед уеднаквяване на съдебната практика по реституционната процедура с цел да се възстанови справедливостта. От ответниците по молбата за отмяна Т. С. П. и С. С. П., двамата от [населено място], представлявани от адвокат К. К. е постъпил отговор по чл.306, ал.3 от ГПК със становище за неоснователност понеже липсват новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства както и твърдения за основанието за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.2 от ГПК и предпоставките, предвидени в т.4 на същата разпоредба. Ответниците по молбата за отмяна С. М. П. и В. Н. И., двамата от [населено място] не вземат становище. Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение, разгледа молбата за отмяна с оглед наведените основания и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното: Молбата за отмяна е подадена в срока по чл.305, ал.1, т.1 и т.4 от ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява неоснователна. Отмяната по чл.303 и сл.ГПК е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни решения. Основанията за отмяна изчерпателно са изброени в правната норма на чл.303 ГПК и се различават от основанията за касационно обжалване по чл.281 ГПК. Съдът по отмяната не проверява правилността на решението(решенията), тъй като то не е предмет на отменителното производство, а се произнася само и единствено при наличието на някой от фактическите състави, посочени в разпоредбата на чл.303, ал.1 ГПК. Така както са изложени оплакванията касаят неправилност и необоснованост на въззивното решение, което е недопустимо в производството по отмяна на влязло в сила решение. Н. обстоятелства или нови доказателства по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК са налице тогава, когато те са съществували при предявяване на иска и разглеждането на делото, но не са били известни на страната, респ. не са станали достояние на съда, а са от съществено значение за спора. Новооткрито доказателство е налице и тогава, когато някое обстоятелство и било известно, страната го е твърдяла пред съда, но не е могла да го удостовери по надлежния ред по причина, която е извън процесуалното й поведение. Освен това новооткритите факти трябва да са от съществено значение за спора, а законът изисква кумулативното наличие на двете предпоставки, за да бъде уважено искането. Приложените към молбата за отмяна документи не са нови писмени доказателства: Писмо на [община], Дирекция „Правно-нормативно обслужване” до трето лице за спора – Д. Х. Д. относно ПНО 12 000 957ВН/01.11.2012 год. е неотносимо към спора и е свързано с разяснения по чл.298, ал.1 и ал.2 ГПК относно други решения. Удостоверение на [община], Дирекция „Общинска собственост”, отдел „Земеделие” е издадено на трето лице Х. Д. Х. във връзка с молба вх.№ ЗАО-43050/28.12.2005 год. е представено и е прието от първоинстанционния съд. Същото се отнася и до заявление вх.№ 50137/25.11.1991 год., подадено от Т. М. П. до О.-В. и писмено обяснение от същия с дата – 09.01.1995 год., които са представени при разглеждане на делото от районния съд. Скица на част от комбиниран план на м.”З.”(„Б.”, „С.”), землище „Г.”, [община], е приета по друго гр.дело № 1405/1999 год. на Варненския районен съд, ХІІ-ти състав. Според представения протокол от 19.12.1962 год. Общинската комисия по Т. е взела решение да отчужди безвъзмездно и причисли към държавния поземлен фонд земи, собственост на бивши членове на ТКЗС в [населено място], Варненски окръг като под №.... фигурира М. П. със 7 дка ниви без да са индивидуализирани, поради което не може да бъде съобразен. Когато сочи нови обстоятелства като едно от основанията за отмяна по реда на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, законът има предвид факти на действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти. Тези факти следва да бъдат нови – да не са били вече включени във фактическия материал на делото, докато то е било висящо, макар да са съществували в обективната действителност, но не и да са новосъздадени (да са възникнали след приключване на устните състезания, завършили с влязлото в сила атакувано решение), тъй като по правило новосъздадените (нововъзникналите) факти не се преклудират от силата на пресъдено нещо и въз основа на тях заинтересованата страна може да предяви нов иск, чрез който да защити правата си. Разпоредбата на чл.303, ал.1, т.2 ГПК, на която молителят се позовава, визира няколко фактически състава обединени от критерия, че порокът на решението, чиято отмяна се иска, е породен от престъпно деяние, установено по надлежен ред от съда, посредством влязла в сила присъда или влязло в сила решение по чл.97, ал.4 ГПК/отм./-сега чл.124, ал.4 ГПК. Освен това законът изисква това престъпно деяние да е обосновало изводите на съда в атакуваното решение. В процесния случай доказателства за това не са представени с молбата за отмяна, поради което тя в тази й част се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато неистинността на заключение на вещо лице е установена по надлежния съдебен ред – с влязла в сила присъда по чл.290 НК или с решение за установяване на престъпното обстоятелство, постановено в производство по иск с правно основание чл.124, ал.5 ГПК. Неистинността на заключение на вещо лице, дадена по делото, по което е постановено влязлото в сила решение, не може да бъде установявана в производството по чл.307, ал.1 ГПК, нито твърдението на молителя, че показанията са неистински съставлява основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.2 ГПК. Молителката не представя новооткрити доказателства, които не са могли да й бъдат известни или не е могла да се снабди с тях своевременно до приключване на делото. Според приложеното решение № 149 от 23.07.2004 год., постановено по гр.дело № 2657/2002 год. по описа на ІV-то гражданско отделение на Върховния касационен съд със същото е оставено в сила решение от 12.08.2002 год. по гр.дело № 992/2001 год. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение от 30.03.2001 год. по гр.дело № 1405/1999 год. на Варненския районен съд, ХІІ-ти състав за отхвърляне иска с правна квалификация чл.108 ЗС, предявен от С. М. П., Т. М. П., М. М. П., С. М. Б., А. Х. К., И. Х. М. и М. Х. Н. срещу А. И. П. и Н. И. П.. По силата на чл.303, ал.1, т.4 ГПК допуска се отмяна на влезли в сила решения, когато между същите страни на същото основание и за същото искане са постановени две противоречиви решения като на отмяна подлежи неправилното решение. Под страни по смисъла на чл.303, ал.1, т.4 ГПК се разбират всички лица, по отношение на които влязлото в сила решение се ползва със сила на пресъдено нещо, т.е. тези лица, на които може да се противопостави влязлото в сила решение и които са обвързани с постановеното в него. Или под страни по посочената разпоредба не се разбират лицата, по отношение на които влязлото в сила решение не е задължително и не е противопоставимо. В случая както се посочи по-горе цитираните решения нямат идентитет между страни, поради което не са налице и предпоставките на чл.303, ал.1, т.4 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Н. А. И. от [населено място] за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1, т.2 и т.4 ГПК на влязлото в сила решение № 1458 от 17.07.2012 год., постановено по гр.дело № 2588/2011 год. по описа на Варненския окръжен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/