Р Е Ш Е Н И Е № 459 София, 10 ноември 2011 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Харалампиев ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева Павлина Панова при секретар Л. Гаврилова и с участието на прокурор от ВКП – Д. Генчев изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева наказателно дело № 2072/2011 г. Касационното производство е образувано по жалба на адвокат Х. Т. от Плевенския АК, като служебен защитник на подсъдимия Т. М., срещу въззивно решение № 147/6.06.2011 година, постановено от Великотърновския апелативен съд по в н о х д № 131/2011 година. В жалбата е въведено само касационното основание по чл. 348 ал. 1, т. 3 от НПК, за явна несправедливост на наложеното наказание и е направено искане за намаляването му до размера определен от първостепенния съд. Пред касационната инстанция подсъдимият се явява лично и със служебния си защитник адвокат Т., която поддържа жалбата по доводите в нея и искането за намаляване на наказанието. Поддържа наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства с оглед на това, че подсъдимия доброволно е върнал част от вещите на пострадалата от престъплението, в което е бил обвинен. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на въззивното решение в сила поради многобройните минали осъждания на касатора. Подсъдимият прави искане за намаляване на наказанието. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: Жалбата е неоснователна. С обжалваното решение, състав на Великотърновския апелативен съд е уважил протест на прокурора, срещу размера на наказанието наложено на подсъдимия Т. М. с присъда № 17/23.03.2011 година по н о х д № 225/2011 година, като я изменил и на основание чл. 337 ал. 2, т. 1 от НПК увеличил размера на наказанието лишаване от свобода от една година и шест месеца лишаване от свобода на три години и четири месеца. В останалата част потвърдил присъдата. С цитираната присъда състав на Плевенския окръжен съд е признал подсъдимия Т. М. за виновен в това, че на 15.01.2011 година в [населено място], в условията на опасен рецидив, е отнел от владението на Ц. Н., движими вещи на стойност 371,50 лева, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила – престъпление по чл. 199 ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 198 ал. 1 и чл. 29 ал. 1, б. „б” от НК. Настоящият състав намира, че жалбата на подсъдимия е неоснователна, първо защото всички смекчаващи отговорността обстоятелства са били обсъдени и отчетени от втората инстанция и второ, по принцип за касационната инстанция правомощието да измени въззивното решение на основание чл. 354 ал. 2, т. 1 от НПК, като намали наказанието, може да се породи само, ако е налице касационното основание за явна несправедливост, в хипотезата на чл. 348 ал. 5, т. 1 от НПК – наказанието очевидно да не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от НК. Определеното от въззивния съд по размер наказание лишаване от свобода, е справедливо и е съобразено с правилата за това по чл. 54 и чл. 58а, ал. 1 от НК. Правилно въззивният съд е направил оценка на смекчаващите обстоятелства – ниският интензитет на употребената сила спрямо пострадалата, изразено само в дърпане на чантата й, както и обстоятелството, че подсъдимият върнал част от вещите и документите, като ги хвърлил към пострадалата, но задържал парите, които били в чантата. Въззивният съд квалифицирал последното, като доброволно възстановяване от страна на пострадалия на причинената от грабежа щета, оценена на 207 лева. Освен това, проверяваният съд приел тези обстоятелства като смекчаващи, но не и като многобройни или изключителни, за да има правно основание за приложение на чл. 55 ал. 1, т. 1 от НК и при определяне на наказанието да е наложително слизане под предвидения за престъплението минимум от наказанието лишаване от свобода. При тези мотиви, Великотърновският апелативен съд е определил наказанието по правилата на чл. 54 от НК, в размер на пет години /минимално предвидено за престъплението по чл. 199 ал. 1, т. 4 от НК/, което по правилата на чл. 58а ал. 1 от НК редуцирал с една трета, до три години и четири месеца. Поради изложеното няма касационно основание за изменение на обжалваното въззивно решение на Великотърновския апелативен съд и същото следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 147/6.06.2011 година постановено от Великотърновския апелативен съд по в н о х д № 131/2011 година. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: