Р Е Ш Е Н И Е № 301 гр. София, 08 юни 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, първо наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на четвърти юни, две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Евелина Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Николай Дърмонски Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Даниела Околийска и прокурора Руско Карагогов, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №811 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е било образувано на основание касационни жалби подсъдимия Р. И. К. и защитника му срещу решение №18, постановено на 23.02.2012 г. по ВНОХД №453/2011 г. по описа на Апелативен съд- гр. Варна. С това въззивно решение е била изцяло потвърдена присъда №65, постановена на 28.11.2011 г. по НОХД №236/2011 г. по описа на Окръжен съд - гр. Търговище. С присъдата подсъдимият И. е бил признат за виновен в това, че на 03 срещу 04 юни 2011 г. в [населено място] се е съвкупил с ненавършилата четиринадесет годишна възраст С. Л. Д., като я принудил към това със сила и заплашване, като на основание чл.152, ал.4, във вр. с ал.1, т.2 НК му е било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от дванадесет години, като на основание чл.373, ал.2 НПК и чл.58а НК е било редуцирано на осем години „лишаване от свобода”. Това наказание е трябвало да бъде изтърпяно на основание чл.60, ал.1 ЗИНЗС при първоначален „строг” режим в затворническо общежитие от „закрит” тип. В касационната жалба на подсъдимия се прави оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание и се моли за неговото редуциране. В касационната жалба на защитника се твърди, че наложеното на подсъдимия наказание е явно несправедливо. Поддържа се, че решаващите съдилища не са отчели като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на И., изразеното съжаление за стореното, тежкото му материално положение и това, че той полага грижи за малолетния си син. Моли при определяне на наказанието да бъде отчетено и приетата от първостепенния съд като смекчаващо отговорността обстоятелство невисок интензитет на употребената сила и заплаха. На тези основания се предлага атакувания въззивен съдебен акт да бъде изменен, като бъде намалено отмереното на подсъдимия наказание и бъде определено минималното, предвидено в санкционната част на чл.152, ал.4 НК. В съдебно заседание защитата на подсъдимия поддържа касационната жалба, като твърди, че двете предходни съдебни инстанции не са дооценили съществения превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и са определили завишено наказание. Моли се същото да бъде редуцирано. Представителят на държавното обвинение поддържа, че касационната жалба е неоснователна и предлага същата да бъде оставена без уважение. Подсъдимият И. моли да му бъде намалено наказанието. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд се е развило по реда на глава ХХVІІ НПК, като подсъдимият е признал фактите, изложени в обстоятелствената част на внесения обвинителен акт по чл.371, т.2 НПК и се е съгласил да не се събират доказателства за тях. С първонистанционния съдебен акт той е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.152, ал.4, във вр. с ал.1, т.2 НК и му е било отмерено наказание (след редукцията по чл.58а, ал.1 НК) в размер на осем години „лишаване от свобода”. Така постановената присъда е била изцяло потвърдена от въззивната съдебна инстанция, като съдът изцяло е споделил мотивите на първостепенния съдебен състав, относими към индивидуализация на наказанието, наложено на подсъдимия И.. Правилно предходните съдебни състави са ценили като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства чистото му съдебно минало, направените самопризнания (обективирани в депозираните обяснения в рамките на досъдебното производство), изразеното разкаяние за извършеното и това, че И. има затруднено материално и семейно положение и преимуществено полага грижи за четиригодишния си син. Законосъобразно като отегчаващо отговорността обстоятелство е било отчетено това, че подсъдимият е живеел в едно семейство с пострадалата и престъплението е било извършено от близък за нея човек, когото тя е приемала за баща. При този анализ на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства правилно решаващите съдилища са преценили, че наказанието на подсъдимия И. е трябвало да бъде определено при значителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Ето защо отмерването му на дванадесет години „лишаване от свобода” (към предвидения в диспозицията на нормата на чл.152, ал.4 НК специален минимум) е справедливо и отговаря на изискванията на чл.36 НК. Същото законосъобразно е било редуцирано по чл.58а, ал.1 НК (предвид това, че производството се е развило по реда на съкратеното съдебно следствие по чл.371, т.2 НПК) и правилно то е било определено на осем години „лишаване от свобода”. Не могат да бъдат приети доводите на защитата за това, че предходните съдебни състав са направили неверен анализ на смекчаващите и отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства и не са отчели чистото му съдебно минало, тежкото му семейно и материално положение и изразеното разкаяние като такива. Напротив при внимателен прочит на мотивите на постановената първоинстанционна присъда и потвърдителното въззивно решение се установява, че всяко едно от тези обстоятелства е изрично посочено, подробно анализирано и очевидно ценено. Наред с тези смекчаващи отговорността на И. обстоятелства са отразени и други, които подкрепят убедително изводите на решаващите съдебни състави за превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства и определянето на наказанието между предвидения специален минимум и средния размер, посочен в санкцията на чл.152, ал.4 НК. Законосъобразно, като отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство е било преценено това, че И. е живеел в едно домакинство с пострадалата, бил е възприеман като близък човек, полагал е грижи за нея и с осъществяването на инкриминираното деяние и е нанесъл травми, надвишаващи тези, които пострадалата би претърпяла ако извършителят бе непознат. При този анализ на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и касационната инстанция прие, че законосъобразно наказанието е било определено по реда на чл.58а, ал.1 НК, а не по този, посочен в нормата на чл.58а, ал.4 НК защото липсват както многобройни, така и изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които могат да бъдат основание за приложението на чл.55, ал.1, т.1 НК. Предвид изложеното касационният съд прецени, че наказанието на подсъдимия Р. И. е правилно определено, същото не е явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.1, т.3 НПК и не са налице предпоставките за отмяна на атакувания съдебен акт и редуцирането му. Така мотивиран и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №18, постановено на 23.02.2012 г. по ВНОХД №453/2011 г. по описа на Апелативен съд- гр. Варна Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.