Р Е Ш Е Н И Е № 265 София, 15.10.2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, състав на първо гражданско отделение, в открито заседание на десети октомври две хиляди и тринадесета година, в състав: Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА при секретаря Даниела Цветкова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№4466 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по молба на Г. И. М. от [населено място] за отмяна на решение №1/24.07.2012г. по гр.д.№777/2010г. на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение. С атакуваното решение е отменено решение №31 от 07.01.2010г. по гр.д.№1116/2005г. на Варненския окръжен съд и е отхвърлен искът по чл.108 ЗС, предявен от Г. И. М. срещу Г. Д. К. за предаване владението на недвижим имот в [населено място], представляващ имот пл.№1076 по плана на местността „Т.” от 1961г., идентичен с имот пл.№1076 от кв.52 по КП от 1956г. Съдът е приел, че спорният имот представлява северната част от бивш имот пл.№1787 по КП на същата местност от 1937г., целият с площ от 4440 кв.м., който е бил записан на името на първоначалния собственик П. М. И.. По плана от 1937г. не е имало друг имот на П. И., въпреки че с нотариален акт №125/1926г. тя се легитимира за собственик на лозе от 8,3 дка в същата местност. През 1948г., с нот.акт №122/1948г., наследникът на П. И. – първоначалната ищца Ф. В., е продала лозе с площ от 2259кв.м., което многобройните вещи лица по делото идентифицират като югозападната част на бившия имот пл.№1787 по КП от 1937г., а с нот.акт №150/1958г. е продала на ответника Г. Д. К. наследственото си лозе от 2185кв.м., което вещите лица индивидуализират като процесния имот – северната част от имот пл.№1787 по КП от 1937г. или имот пл.№ 1076 по плана от 1956 г. и по последващия план от 1961г. Прието е също, че към момента на втората продажба Ф. В. не е притежавала друг имот в тази местност, освен неразпоредената част от наследственото и лозе. Изявлението на Ф. В., че е запазила процесния имот за себе си, е прието за неоснователно и по съображение, че се опровергава от останалите доказателства по делото, от които се установява, че процесният имот е бил отчуждаван от Г. К. през 1967г. за различни мероприятия на държавата и че на него е възстановена собствеността по ЗВСНОИ. Молбата за отмяна се основава на твърдение за наличие на новооткрити писмени доказателства, които са от съществено значение за правилното разрешаване на по спора за собственост. По изявление на молителя това са копие от липсващата отчуждителна преписка към А. №409/09.11.1989г., както и графичната част към отчуждителната заповед за имота. Молителят счита, че според изявлението на вещото лице в експертизата от 18.09.2002г. по гр.д.№4420/2000г. на Варненския районен съд липсва отчуждителна преписка към А. №409/89г., както и графична част към отчуждителната заповед №1021/28.08.1967г. на ИК на Г. В.. Това погрешно изявление на вещото лице се пренесло и в другите технически експертизи, което подвело съда и страните. След влизане в сила на решението по спора за собственост, [община] предоставила на молителя въпросните документи, които, ако бяха преценени от вещите лица и от съда, биха довели до други изводи. Ответникът в производството Г. Д. К. оспорва молбата. Счита, че тя не съдържа точно и мотивирано изложение на основанието за отмяна; че не са посочени причините, поради които доказателствата не са представени по-рано, при висящността на спора пред инстанциите по същество; че доказателствата не са нови, а освен това не са от значение за изхода на делото. Набляга се на обстоятелството, че Ф. И. е продала на два пъти цялото свое наследствено лозе, не е оставила за себе си никаква част и не може да претендира за право на собственост. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че молбата за отмяна е процесуално допустима. Тя изхожда от надлежна страна и е подадена в срок, който следва да се брои от момента на получаване от молителя на писмото на [община], към което са приложени представените с молбата за отмяна документи. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. Представените с молбата за отмяна множество документи следва да се разделят условно на три групи. На първо място – това са документи, които са представени и при разглеждане на спора в инстанциите по същество. Това са например А. №409/1989г.; трите нотариални акта за собственост – нот.акт №№125/1926г.; №122/1948г. и нот.акт №150/1958г. Тези документи не са новооткрити по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК и не могат да служат като основание за допускане на отмяна на влязлото в сила решение. Втората група документи са свързани с реституционните претенции на първоначалната ищца Ф. И.. Това са заявление от 1992г. за възстановяване на собствеността върху спорния имот с подробно писмено обяснение към него; справка за извършен оглед на място на имота; предложение на комисията по реституция при [община] от 01.08.1992г. за отказ за възстановяване на собствеността по чл.1 от ЗВСОНИ; решение на кмета на [община] за отказ да се отмени отчуждаването на имота, тъй като такова отчуждаване няма; жалба на Ф. И. срещу отказа и решение от 27.05.93г. по адм.д.№1614/92г. на Варненския окръжен съд, с което жалбата е оставена без уважение, както и придружителни писма за обменената кореспонденция между Ф. И. и общината и скици на процесния имот с данни за записването му по разписните листи. Тези доказателства, макар да не са били представени при висящността на делото в инстанциите по същество, не са новооткрити, тъй като изхождат и са адресирани до самата първоначална ищца и тя е могла да ги представи своевременно пред съда. По-същественото в случая обаче е това, че тези доказателства не са от значение за правилното разрешаване на спора за собственост, тъй като не легитимират ищцата като собственик на имота по силата на ЗВСОНИ, напротив, отричат възникването на реституционни права в нейния патримониум. Такива права спрямо [община] са установени с влязлото в сила решение от 01.02.1999г. по гр.д.№1596/1997г. на Варненския окръжен съд, с което е уважен иск по чл.108 ЗС на Ф. И. срещу [община] относно процесния имот пл.№1076 от кв.52 по КП от 1956г. Това решение е било представено с исковата молба по настоящия спор между Ф. И. и Г. К. и съдът е имал възможност да го прецени. Той обаче не е зачел това решение, тъй като то няма сила на пресъдено нещо по отношение на Г. К., а и защото доказателствата по настоящото дело сочат, че правото на собственост на процесния имот е именно на Г. К.. Третата група доказателства по молбата за отмяна са във връзка с реституционните претенции на Г. К. върху спорния имот. Това са извадки от протокол №25 от 01.09.1967г. на комисията по §85 ППЗПИНМ, с който се дава оценка на част от 225 кв.м. от имот 1076, собственост на Г. К., отчуждена за пътя В. – к.”Д.”; графична част към този протокол, в която са нанесени отчуждените имоти; списък на собствениците, чиито имоти са отчуждени за това мероприятие; заповед №288/09.02.1979г. по чл.95 З. /отм./ за отчуждаване на имот пл.№1076, кв.52 на Г. Д. К. за предвиденото по плана мероприятие „ ОФ клуб и магазин”; оценителен протокол от 07.02.1979г. за оценка на имот пл.№1076; извадка от решение от м.юли 1979г. по гр.д.№1539/1979г., с което ОФ В. и ОбНС В. са осъдени да предадат на Г. Д. К. владението на собствения му имот №1076, кв.52; молба от 1992г. на Г. К. за възстановяване на собствеността върху имот 1076; справка за извършен оглед на място на имота на Г. К.; предложение на комисията по реституция на [община] за отказ да се възстанови собствеността на Г. К.; решение №1434/01.03.1993г. на кмета на [община] за отказ да се възстанови собствеността на Г. К.; жалба на Г. К. срещу отказа на кмета на общината; решение №16-ІІ-1994г. по адм.д.№557-А на Варненския окръжен съд, с което е отменен отказът на кмета на общината и е възстановена собствеността на Г. К. върху част от имот 1076 и от имот 1078; решение №1966/29.08.1995г.по адм.д.№3821/94г. на ВС на РБ, с което са оставени без уважение молбите за преглед по реда на надзора на предходното решение за възстановяване на собствеността; извадки от кадастрални планове, кореспонденция между Г. К. и общината. Тези доказателства също биха могли да бъдат представени своевременно по делото, при положена грижа от молителя Г. М.. Независимо от това, те не могат да обусловят отмяна на влязлото в сила решение на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК, тъй като не съдържат нови обстоятелства, които да не са били известни при решаването на делото. Предмет на правния спор за собственост е имот, който е бил отреден по плана за ОФ клуб и магазин. При разглеждането на делото са били събрани достатъчно доказателства, че същият имот е бил отчужден за нуждите на това мероприятие не от първоначалната ищца Ф. И., а от ответника Г. К.. Решение №16-ІІ-1994г. по адм.д.№557-А на Варненския окръжен съд, представено с молбата за отмяна, е приложено и в основното производство, на стр. №7 по гр.д.№4430/2000г. на В.. Същото се отнася и за решението по чл.108 ЗС по гр.д.№1539/1979г., което се намира на стр.141 по гр.д.№4430/2000г. на В.. Данни за отчуждаване на имот №1076 от Г. К. със заповед №288/09.02.79г. се съдържат в експертизата на стр.56 от първоинстанционното производство. В обобщение – доказателствата, представени с молбата за отмяна, потвърждават данните, събрани в хода на основното производство, че спорният имот пл.№1076 е бил отчужден за мероприятия на държавата именно от ответника Г. К., като части от имота са възстановени по реда на З. по З. и др. на негово име, а не на името на първоначалната ищца Ф. И.. Затова тези доказателства не са новооткрити по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, не сочат на нови обстоятелства, които съдът да не е преценил при разглеждането на делото, не могат да доведат до друг правен извод при обсъждането им и не могат да обусловят отмяна на влязлото в сила решение. Молбата за отмяна на това решение е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Тъй като ответникът не претендира разноски в настоящото производство, такива не следва да бъдат присъждани. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл.303, ал.1, т.1 ГПК на Г. И. М. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] за отмяна на влязлото в сила решение №1/24.07.2012г. по гр.д.№777/2010г. на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: