Р Е Ш Е Н И Е № 46 София, 20.04.2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти март две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА при секретаря Силвиана Шишкова изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова т.дело № 1267/2020 година Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 575 от 04.11.2020 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 2708 от 05.12.2019 г. по т.д. № 2169/2019 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, тринадесети състав, с което е потвърдено решение № 440 от 07.03.2019 г. по т.д. № 2670/2018 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-2 състав за: обявяване неплатежоспособността на „Метал-Р“ ЕООД с начална дата 31.12.2016 г.; откриване на производство по несъстоятелност, на основание чл.632, ал.1 ТЗ; обявяване в несъстоятелност; прекратяване дейността на предприятието на „Метал-Р“ ЕООД, обща възбрана и запор върху имуществото му и спиране на производството по несъстоятелност. Обжалването е допуснато в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по материалноправния въпрос: за значението на коефициентите на обща и бърза ликвидност при определяне на икономическото състояние на длъжника в производството по несъстоятелност, за проверка съответствието на въззивното решение с цитираната в определението практика на ВКС. В жалбата се поддържат касационни доводи за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение, с искане за отмяната му. Твърди се, че съдът не е изложил мотиви, въз основа на цялостен анализ на събрани по делото доказателства, вкл. и на приетата във въззивното производство икономическа експертиза, която е доказала липсата на трайни финансови затруднения за дружеството и тенденция за нарастване на коефициента на обща ликвидност през периода 01.01.2018 г. – 30.09.2019 г., който към последната дата вече е 1.21. Според касатора, съдът неправилно не е зачел тази експертиза, дадена в два варианта - по балансови данни и след анализ на активите и пасивите на дружеството. Твърди се немотивираност на извода на апелативния съд за нередовно водене на счетоводните книги на дружеството – длъжник и то въз основа на въпрос № 8 от допълнителната ССЕ, по който вещото лице е отразило, че е извън неговата компетентност. Касаторът сочи, че макар съдът да е отразил извършените от длъжника плащания към кредитори през изследвания период, значително надхвърлящи задълженията към молителя, те не са зачетени при преценката доколко е налице трайна неплатежоспособност. Касаторът твърди и непълнота на доклада по делото, неотстранена от въззивната инстанция. Ответникът по касационната жалба – „Пристанище Бургас“ ЕАД не е заявил становище по жалбата. В проведеното на 24.03.2021 г. публично съдебно заседание страните не са представлявани от техни процесуални пълномощници и не са заявили писмени становища по материалноправния въпрос, обусловил допускането на касационно обжалване. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид данните по делото и обективираните в жалбата доводи на касатора, в съответствие с правомощията си по чл.293 ГПК, приема следното: За да постанови атакуваното решение, съдебният състав на Апелативен съд – София е приел от фактическа страна следното: С влязло в сила на 05.11.2016 г. решение по т.д. № 342/2015 г. на Окръжен съд – Русе, „Метал-Р“ ЕООД е осъдено да заплати на „Пристанище Бургас“ ЕАД сумата 61 610.31 лв., от която: 53 587.45 лв. – главница, съставляваща неплатена цена по договор за услуги по обработка, съхранение и експедиция на товарите, както и 8022.86 лв. – обезщетение за забава; По образуваното изп.дело, на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение по реда на чл.50, ал.4 ГПК, на 08.04.2017 г., като липсват данни за извършени плащания по това дело, при общ размер на дължими суми към 26.11.2018 г. – 89 277.70 лв. Констатирана е липса на собствени недвижими имоти на дружеството, предвид продажбата им през 2015 г., но при регистрирани на дружеството пет броя ППС – товарен автомобил, две полуремаркета и два влекача, които обаче не са отразени в баланса. Въззивният съд е възпроизвел част от констатациите и изводите на приетата пред СГС икономическа експертиза за периода 2014 – 2017 г. и становището на вещото лице, че след 31.12.2015 г. с краткотрайните си активи дружеството не е могло да погасява краткосрочните си задължения. Решаващият съдебен състав е отразил част от констатациите на вещото лице М. А., съдържащи се в приетата във въззивното производство съдебно-икономическата експертиза, изготвена в два варианта и включваща и периоди след 01.01.2018 г. до края на м.септември 2019 г. Според изготвения от вещото лице първи вариант – съгласно балансовите данни и данните от отчета за приходите и разходите на дружеството – длъжник, към 31.12.2018 г. краткосрочните задължения на дружеството незначително превишават краткотрайните му активи, а към 30.09.2019 г. показателите за обща и бърза ликвидност показват възможност на дружеството да погаси краткосрочните си задължения с краткотрайните си активи, като към последната посочена дата показателите за финансова автономност са над референтните стойности. Съдът е посочил, че според изготвения от вещото лице втори вариант на коефициентите на ликвидност и автономност, след извършени корекции на отделни позиции от актива и пасива на ответното дружество, вкл. и елиминиране на счетоводните записвания, касаещи вземания на „Метал-Р“ ЕООД към „Пристанище Бургас“ ЕАД : към 31.12.2018 г. длъжникът не е в състояние с краткотрайните си активи да погаси изцяло краткосрочните си задължения, а към 30.09.2019 г. коефициентите на обща и бърза ликвидност показват възможност на дружеството да погаси краткосрочните си задължения с краткотрайните си активи, като към последната дата показателите за финансова автономност са над референтните стойности. От правна страна апелативният съд е приел, че са налице материалноправните предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност на „Метал-Р“ ЕООД, т.к. молителят се легитимира като кредитор на парично вземане, произтичащо от търговска сделка – договор за пристанищни услуги от 21.02.2014 г., което вземане е установено с влязло в сила решение на Окръжен съд -Русе. Вземането е останало неудовлетворено за период, надхвърлящ изискуемите 6 месеца, съгл. чл.608, ал.4 ТЗ. Решаващият състав се е позовал и на презумпцията по чл.608, ал.3 ТЗ, като е приел за установено, че длъжникът е преустановил плащанията към „Пристанище Бургас“ ЕАД на 12.05.2014 г. Изведен е извод, че тези презумпции не са оборени от длъжника и не е доказано по несъмнен начин, че е платежоспособен и е в състояние да изпълни своето изискуемо парично задължение по търговска сделка. Споделени са мотивите на първата инстанция относно финансово-икономическото състояние на „Метал-Р” ЕООД, като е прието, че крайните изводи на Софийски градски съд не могат да се променят въз основа на приетото във въззивното производство заключение на съдебно-икономическата експертиза. При формиране на своите решаващи изводи, апелативният съд е акцентирал и на нередовността на счетоводни книги на длъжника, позовавайки се на констатациите на приетата във въззивното производство експертиза. Приел е, че това води до изменения на имущественото и финансовото състояние на длъжника, както и на финансовите резултати от дейността му, съответно до тяхното невярно представяне, поради което и определените въз основа на тях коефициенти за обща и бърза ликвидност към 30.09.2019 г. над референтните стойности, съответно анализа на финансовия резултат, на финансовата автономност, на рентабилността и динамиката, и обема на извършените плащания, не установяват при условията на пълно главно доказване наличието на предпоставки по чл.631 ТЗ. Апелативният съд е приел, че началната дата на неплатежоспособност – 31.12.2016 г., правилно е определена от първоинстанционния съд, като е препратил към мотивите в съответната им част, съгл. чл.272 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид данните по делото и оплакванията в касационната жалба, в съответствие с правомощията си по чл.293 ГПК, приема следното: По правния въпрос, обусловил допускане на касационно обжалване на въззивното решение: Съгласно чл.607а, ал.1 ТЗ производство по несъстоятелност се открива за търговец, който е неплатежоспособен. Дефинираната в чл.608, ал.1 ТЗ неплатежоспособност е обективно, трайно икономическо състояние, при което търговецът не може да изпълни свое изискуемо парично задължение към изброени в т.1-4 кредитори. В трайната практика на ВКС по приложение на чл.608 ТЗ е възприето разрешението, че за да се установи дали търговецът е неплатежоспособен, е необходимо да се изследва цялостно и обективно финансово-икономическото му състояние към момента на приключване на устните състезания по делото, като влошаването на икономическото състояние на търговеца следва да има траен характер. От значение за установяване на състоянието на неплатежоспособност са показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между краткотрайните активи към краткосрочните задължения на търговеца. Според постановеното от ВКС, състав на I т.о., решение по т.д. № 4254/2013 г., водещ е коефициентът на обща ликвидност при действителна ликвидност на елементите от краткотрайните активи, участващи при формирането им; липсва ликвидност на активите, когато на пазара няма търсене на конкретни материални запаси или краткосрочни инвестиции, както и когато е налице несъбираемост или обезценка на краткосрочните вземания, като в тази хипотеза водещ ще е този от другите показатели за ликвидност /бърза, незабавна, абсолютна/, при изчисляването на който включените активи могат реално да бъдат трансформирани в парични средства, и състоянието на неплатежоспособност следва да се приеме за установено, ако с тези активи предприятието не може да посрещне краткосрочните/текущите си задължения; коефициентите за финансова автономност/задлъжнялост са помощни и лошите им стойности при добри показатели на ликвидност не сочат на състояние на неплатежоспособност на търговеца, а са само индиция за евентуалното й настъпване в бъдеще. При въведено възражение или установими от доказателствата по делото данни за несъбираеми и/или спорни вземания, съдът следва да реализира комплексна преценка на спорните компоненти на актива и корекционно преизчисление на коефициентите за ликвидност, с оглед засиленото служебно начало в производството по несъстоятелност. Такава корекция се дължи и при установяване на документална необоснованост на счетоводни записвания по баланса – актив/пасив или несъответствие с реално съществуващи вземания и задължения, или отразяването им с погрешна квалификация на краткосрочни/дългосрочни. В горния смисъл е решение по т.д. № 685/2012 г. на ВКС, I т.о. Посочените разрешения са възприети и в: решение по т.д. № 1048/2017 г. на ВКС, I т.о., в решение по т.д. № 653/2019 г. на ВКС, II т.о. и др. и се споделят изцяло от настоящия състав на ВКС, като те съставляват и отговор на въпроса, обусловил допускане на касационно обжалване. В разпоредбата на чл.608, ал.3 ТЗ е предвидена оборима презумпция за неплатежоспособност в случаите, когато длъжникът е спрял плащанията, в която хипотеза попадат и случаите, когато длъжникът е платил изцяло или частично вземания на определени кредитори. Според чл.608, ал.4 ТЗ неплатежоспособността се предполага, ако по изпълнително производство, образувано за изпълнение на влязъл в сила акт на кредитора, подал молба по чл.625 ТЗ, вземането е останало неудовлетворено /изцяло или частично/ в рамките на 6 месеца след получаване на поканата или съобщението за доброволно изпълнение. Предвидените в чл.608, ал.3 и ал.4 ТЗ оборими презумпции за неплатежоспособност, не освобождават съда от задължението да изследва какво е обективното финансово-икономическо състояние на длъжника към момента на приключване на устните състезания по делото. Както е прието и в практиката на ВКС – така например, решение по т.д. № 653/19 г. на ВКС, II т.о., презумпцията за неплатежоспособност /в посоченото дело се отнася само за презумпцията по чл.608, ал.3 ТЗ/, размества доказателствената тежест относно състоянието на неплатежоспособност и възлага на длъжника да докаже, че е способен да изпълнява задълженията си към кредиторите; спирането на плащанията обаче е правнорелевантно за несъстоятелността само ако е последица от трайната, обективна невъзможност на търговеца да изпълнява задълженията си. Даденото разрешение следва да се счете за относимо към всички предвидени от законодателя презумпции по чл.608, ал.2 – 4 ТЗ. Предвид обаче оборимостта на презумпциите, и с оглед особените процесуални правила в производството по несъстоятелност досежно служебното начало, те ще имат практическо значение при липса на достъп до документация, или липса на такава, въз основа на която да се установи действителното икономическо състояние и имуществото на предприятието на длъжника. Предвид горното, атакуваното решение е неправилно. Независимо от изпълненото от въззивния съд задължение за установяване на актуалното икономическо състояние на предприятието на длъжника, при постановяване на решението не е зачетена, в нейната цялост, назначената и приета във въззивното производство съдебно-икономическа експертиза. Не са анализирани двата варианта на коефициентите за ликвидност, изготвени на база балансовите данни и данните от отчета за приходи и разходи, и съответно, на база на корекции на отделни позиции от актива и пасива на баланса към 31.12.2018 г. и към 30.09.2019 г. За разлика от приетото в първоинстанционното производство заключение на в.л. М. А., изготвено при липса на достъп до търговските/счетоводни книги на дружеството – длъжник, възложената от САС задача на същото вещо лице е изпълнена въз основа на цялостната документация на „Метал-Р” ЕООД. Въззивният съд не е отчел добрите показатели на ликвидност, отразени в дадените от вещото лице два варианта, сочещи на извод за възможност на дружеството – длъжник да погаси краткосрочните си задължения с краткотрайните си активи, към 30.09.2019 г., макар и към края на предходната година краткосрочните му задължения да са превишавали, макар и с малко, краткотрайните му активи. Вещото лице е извършило и съпоставка със стойностите на коефициентите през предходните три години, с извод за очертаване на положителна тенденция за промяна на финансовото състояние на дружеството. Липсата на анализ на приетата във въззивното производство съдебно-икономическа експертиза, е довела до необосновано възприемане на мотивите на първата инстанция относно финансово-икономическото състояние на „Метал –Р” ЕООД. Всъщност, в случая не би могло да се извърши препращане към мотивите на първата инстанция, предвид събраните нови доказателства. Въз основа на тях, и преди произнасяне по презумпциите по чл.608, ал.3 и ал.4 ТЗ, апелативният съд следва да формира решаващ правен извод за това, дали спирането на плащанията/плащането, съответно, неудовлетворяването на вземането по изп.дело № 20177730400087 на ЧСИ В. И., съставляват последици от трайната, обективна невъзможност на търговеца да изпълнява задълженията си. Липсата на становище в последния смисъл, препятства произнасянето по същество от настоящия съдебен състав. Освен горното, въззивният съдебен състав е извел необоснован извод за изменение на имущественото и финансово състояние на длъжника поради нередовност на счетоводните книги. Вещото лице изобщо не е дало отговор на поставения въпрос № 8 от допълнителната експертиза - относно редовността на търговските книги на „Метал – Р”, по посочените от експерта съображения. Липсата на отговор на този въпрос, неправилно е възприето от САС само като липса на категоричен отговор за редовността на воденото от длъжника счетоводство. Същевременно, въз основа на корекционните изчисления на коефициентите за ликвидност /съгласно втория, алтернативен вариант, от допълнителната експертиза/, въззивният съд е извел изводи за невярно представяне на финансовите резултати от дейността на дружеството, без да съобрази добрите актуални показатели на ликвидност и по вариант първи на тази експертиза. Като необосновано следва да се прецени и становището на апелативния съд за липса на ангажирани от длъжника доказателства за притежаваните от него пет броя МПС. Действително, служебно изисканата от СГС справка от МВР е важима към края на 2018 г., но същевременно съдът не е събрал актуални данни за посоченото имущество, нито е дал указания на длъжника в тази насока. Предвид горното, въззивното решение следва да се отмени и на основание чл.293, ал.3 ГПК делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд – София. При новото разглеждане на делото, съдът дължи произнасяне и по разноските за водене на делото във ВКС, на основание чл.294, ал.2 ГПК. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 2708 от 05.12.2019 г. по т.д. № 2169/2019 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, тринадесети състав. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: