Ключови фрази
Частна касационна жалба * връщане на искова молба поради неизпълнение на указание за вписване на искова молба * прекратяване на производството по делото * нередовност на исковата молба * правна помощ

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е


№ 175

гр.София,

11.03.2015г.



Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети март две хиляди и петнадесета година в състав:

Председател:ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА



като разгледа докладваното от съдията Райчева ч.гр.д. № 1206 описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по жалба на К. М. К., [населено място], действащ чрез назначен служебен адвокат К. С., срещу определение № 305 от 24.01.2015 г. по гр.д. № 373/2014 г. по описа на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане на председателя на Окръжен съд Велико Търново за връщане на исковата молба на ищеца К. К. поради неотстраняване на нередовностите в срок.
Частният жалбоподател, недоволен от постановеното определение поддържа съображения по съществото на подадената искова молба като излага обстоятелства обосноваващи исковата му претенция. В допълнителна молба, депозирана чрез назначения служебен защитник, се излагат оплаквания по движението на исковата молба. Посочва се, че на ищеца бланкетно е указано да отстрани нередовностите на исковата молба, не му е надлежно осигурена възможност да се възползва от правна помощ, поради което същият не е бил в състояние да отстрани констатираните нередовности.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
Касационно обжалване на определението на въззивния следва да се допусне.
С молба вх. № 4251/30.04.2014 г., депозирана от К. М. К. е заведен иск за обезщетение за претърпени вреди срещу Районно управление на социално осигуряване – [населено място], като е посочено, че делото „ще бъде ГПК – дисциплинарно наказание и граждански иск за обезщетение”. С писмо изх. № 1638/15.05.2014 г. на ищеца К. К. са дадени указания по движението на исковата молба като му е съобщено, че същата не е достатъчно ясна, както и че ако ищецът твърди, че е извършено престъпление, искането, обективирано в молбата следва да бъде адресирано до прокуратурата; ако се обжалва акт на административен орган, исковата молба следва да бъде подадена пред Административен съд – Велико Търново, а ако лицето се нуждае от правна помощ може да подаде искане за назначаване на служебен адвокат до Националното бюро за правна помощ. С молба от 22.05.2014 г., в отговор на дадените му указания ищецът излага обстоятелства по исковата си претенция. При тези данни председателят на Окръжен съд Велико Търново е преценил, че исковата молба не е уточнена и с нарочно разпореждане е отказал образуването на гражданско дело. Горното разпореждане като преграждащо е било обжалвано пред Апелативен съд – Велико Търново, който го е потвърдил.
С оглед допускането до касационно обжалване на така постановеното въззивно определение жалбоподателят обосновава основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Формулираният процесуалноправен въпрос е извършва ли нарушение на съдопроизводствените права въззивният съд като приема, че с бланковото съобщение при налични данни за материалното състояние на жалбоподателя още в първоинстанционното производство не му е указано по надлежен ред, че може да получи правна помощ при отстраняване на нередовност по подадени до първоинстанционния съд молби. Посоченият въпрос е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, обективирана в определение № 670 от 30.12.2010 г. по ч.гр.д. № 548/2010 г. на III г.о. – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
В случая е налице определение на въззивния съд, с което се оставят без уважение частна жалба срещу разпореждане, с което се прекратява производството по делото, което подлежи на обжалване пред ВКС съобразно разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК. Така постановеното определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като формулираният от касатора въпрос е обуславящ за изхода на делото и е решен в противоречие с посочената задължителната практика на Върховния касационен съд по чл. 274, ал. 3 ГПК. Съобразно задължителната практика, изразена и в приложеното определение от 30.12.2010 г. по гр.д. № 548/2010 г. на ВКС, III г.о., при проверка на редовността на исковата молба съдът е длъжен да съобщи на ищеца, до когото са адресирани указанията за отстраняване в срок на допуснатите нередовности, възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това – задължение на съда изрично предвидено в чл. 129, ал. 2 ГПК. Въззивният съд е длъжен да провери изпълнено ли е цитираното задължение на първоинстанционния съд по чл. 129, ал. 2 ГПК. В посоченото определение на ВКС са изложени разсъждения, че назначената за първи път правна помощ във въззивното производство е индиция, че ищецът се е нуждаел от такава и в първа инстанция, което обуславя връщането на делото на първа инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия и даване на указания за правна помощ.
Разгледана по същество частната жалба е основателна.
С оглед на така дадения отговор на формулирания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК въпрос, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено.
Неправилно са възприети от съда обстоятелствата, че искане за правна помощ не е било формулирано от ищеца в рамките на първоинстанционното производство. Видно от образуваната преписка, на втора страница от молбата, с която е наченало производството, се съдържа искане в смисъл „да ми се разгледа искането за правна помощ по чл. 21, т.3, а не само по чл. 25, ал. 2 ЗПП.”. Това искане е отправено до съда още с депозирането на исковата молба и следователно това е моментът, от който Окръжен съд Велико Търново е бил сезиран и е следвало да се произнесе по това искане за назначаване на служебен адвокат. Неправилно въззивният съд е намерил за законосъобразно процедирането на председателя на първоинстнанционния съд, който е указал на страната, че искането за назначаване на служебен адвокат следва да се отправи до Националното бюро за правна помощ. Съгласно чл. 25 от Закона за правната помощ /ЗПП/ в случаите по чл. 21, т. 3 и 4 ЗПП, решението за предоставяне на правна помощ се взема от органа, който ръководи процесуалните действия. Предвид дадения отговор на поставения процесуалноправен въпрос и с оглед на горните разсъждения се налага изводът, че въззивният съд е длъжен да проконтролира дали първоинстанционният съд надлежно е указал на страната правото й да поиска правна помощ и ако констатира, че същият не е сторил това надлежно, както е в процесния случай, следва да отмени атакувания първоинстанционен акт и да върне делото за продължаване на дължимите съдопроизводствени действия по отстраняване на нередовностите на исковата молба с помоща на назначен процесуален представител на ищеца по реда на Закона за правната помощ.
Предвид гореизложеното, въззивното определение следва да бъде отменено, а преписката върната на първоинстанционния съд за продължаване действията по отстраняване нередовностите на подадената молба, за което да бъде изпратено съобщение и на назначения към настоящия момент процесуален представител на ищеца, с оглед допуснатата от въззивния съд правна помощ.
Предвид изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПУСКА до касационно обжалване определение от 24.01.2015 г. по гр.д. № 373/2014 г. по описа на Великотърновски апелативен съд.
ОТМЕНЯ определение № 305 от 24.01.2015 г. по гр.д. № 373/2014 г. по описа на Великотърновски апелативен съд и потвърденото с него разпореждане на председателя на Окръжен съд Велико Търново за връщане на исковата молба на ищеца К. К..

ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Велико Търново за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно указанията.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: