Р Е Ш Е Н И Е № 29 гр. София, 02.07.2019 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ЗАХАРОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА БИСЕР ТРОЯНОВ при секретар ИЛИЯНА РАНГЕЛОВА и с участието на прокурор АТАНАС ГЕБРЕВ разгледа докладваното от съдия ЗАХАРОВА наказателно дело № 133/2019 г. по описа на ВКС, второ отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационна жалба на частния обвинител Е. Х. Ю. чрез повереника й адв. Т. срещу решение № 266 от 15.11.2018 г. на Великотърновския апелативен съд (ВТАС), постановено по ВНОХД № 346/2018 г. по описа на същия съд. С касационната жалба на частния обвинител е релевирано възражение за явна несправедливост на наложените на подсъдимия Е. С. Б. наказания. Повереникът излага съображения, че ВТАС не оценил достатъчно тежестта на наличните по отношение на извършителя отегчаващи обстоятелства, както и степента на обществена опасност на конкретно извършеното деяние и деец. Въззивният съд игнорирал фактите, че: подсъдимият бил многократно осъждан, в т. ч. и за други престъпления против транспорта, включително и след извършването на процесното деяние; бил многократно наказван като водач на МПС с административни наказания по ЗДвП; с инкриминираното деяние причинил смъртта на едно лице и телесни повреди на две други лица. Касаторът и нейният повереник споделят извода на първата инстанция, че в разглеждания случай се касаело до деяние и деец с много висока степен на обществена опасност, поради което наказанията лишаване от свобода в редуцирания от ВТАС размер ведно с кумулативно постановеното лишаване от права били несъразмерно леки и несъответни на извършеното. Към ВКС са отправени в условията на алтернативност искания да отмени въззивното решение и да потвърди първоинстанционната присъда или да увеличи значително размера на наложените на подсъдимия Б. наказания лишаване от свобода и лишаване от правоуправление. По делото е постъпил отговор от адв. Р., защитник на подсъдимия Е. Б., в който е изразено становище, че касационната жалба на частния обвинител Ю. е неоснователна, а атакуваното решение на ВТАС, макар и сурово, е справедливо и следва да бъде потвърдено. В съдебно заседание на касационната инстанция касаторът Ю. и повереникът й адв. Т., редовно призовани, не се явяват. От адв. Т. е постъпила молба делото да се разгледа в тяхно отсъствие, като по същество се моли подадената касационна жалба да бъде уважена. Частният обвинител С. Н. И. (необжалвал въззивното решение), редовно призован, не се явява. Неговият повереник адв. Н. счита, че подадената касационна жалба следва да бъде оставена без уважение, понеже била нередовна, доколкото съдържала вътрешни противоречия. Според повереника въззивният съдебен акт, макар и да съдържал „дребни непълноти“, следвало да бъде оставен в сила, тъй като в съдебната практика за този тип нарушения на правилата за движение се определяли значително по-ниски наказания от наложеното в процесното дело. Защитникът адв. В. поддържа, че подадената жалба срещу решението на ВТАС е неоснователна и необоснована, солидаризира се с възраженията, изложени от адв. Р. в депозирания отговор, като представя и писмени бележки. Подсъдимият Б. моли съда да остави в сила решението на апелативния съд, включително в частта относно определения общ режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Представителят на ВКП дава заключение, че жалбата срещу постановеното от ВТАС решение е неоснователна, тъй като индивидуализираното от въззивния съд наказание лишаване от свобода е справедливо, съобразено с установените по делото отегчаващи и смекчаващи обстоятелства и целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани от чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено следното: С присъда № 45 от 20.12.2017 г., постановена по НОХД № 731/217 г. по описа на Русенския окръжен съд (РОС), подсъдимият Е. С. Б. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. „б“, пр. 1 вр. ал. 1, б. „в“, пр. 1 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК и осъден при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК на четири години и осем месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване и на лишаване от право да управлява МПС за срок от три години. По протест и жалби от всички страни е било образувано въззивно производство по ВНОХД № 82/2018 г. по описа на ВТАС, като с решение № 79 от 25.04.2018 г. първоинстанционната присъда е била отменена, а делото – върнато на РОС за ново разглеждане. При второто разглеждане на делото (НОХД № 241/2018 г.) с присъда № 28 от 25.06.2018 г. окръжният съд е признал подсъдимия Е. С. Б. за виновен в това, че на 28.05.2016 г., на път III - [населено място], обл. Р. - [населено място], обл. Р., в района на км 4 + 800, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Б. .И“ с рег. [рег.номер на МПС] – нарушил правилата за движение по чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил средни телесни повреди на П. Ц. С. и С. Н. И. и смърт на Е. Е. Ю., поради което и на основание чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, б. „б“ вр. ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 и чл. 58а, ал. 1 от НК го е осъдил на осем години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване, а на основание чл. 343г вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК го е лишил от право да управлява МПС за срок от десет години. С присъдата си първоинстанционният съд е оправдал частично подсъдимия Е. Б. по обвинението да е нарушил правилата за движение по чл. 20, ал. 1 и чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП. На основание чл. 68, ал. 2 вр. ал. 1 от НК съдът е постановил подсъдимият да изтърпи изцяло при първоначален общ режим и наложеното му наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца по споразумение № 321 от 11.11.2014 г. по НОХД № 377/2014 г. по описа на районен съд – Тутракан. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК в тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски. По жалби на подсъдимия Б. чрез неговите защитници адв. В. и адв. Р. и на частния обвинител С. И. чрез повереника му адв. Н. (с искане за намаляване на наложените на подсъдимия наказания) е било образувано ВНОХД № 346/2018 г. по описа на ВТАС, като с атакуваното решение № 266 от 15.11.2018 г. въззивният съд е изменил присъдата на РОС, намалявайки размера на наложеното на подсъдимия при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК наказание лишаване от свобода на четири години и осем месеца, а лишаването от право да управлява МПС – на седем години и осем месеца. Първоинстанционната присъда е била изменена и относно режима на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода – от строг на общ, като в останалите части е била потвърдена. По реда на чл. 340, ал. 2 от НПК решението на ВТАС е съобщено на подсъдимия Б. (на 21.11.2018 г.), на частния обвинител и настоящ касационен жалбоподател Ю. (на 22.11.2018 г.), както и на необжалвалия частен обвинител И. (на 11.01.2019 г.). Видно от приложената разписка, касационната жалба на частния обвинител Ю. е изпратена по куриер на 07.12.2018 г., като е постъпила във ВТАС на 10.12.2018 г. С оглед на това ВКС намира, че жалбата е допустима – подадена е от процесуално легитимирана страна по чл. 349, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 253, т. 3 от НПК в законоустановения от чл. 350, ал. 2 от НПК срок срещу акт, подлежащ на касационно обжалване съгласно чл. 346, т. 1 от НПК. По същество касационната жалба на частния обвинител Е. Ю. е неоснователна. Производството пред първата инстанция е протекло по реда на глава двадесет и седма от НПК, в хипотезата на чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 от НПК. При условията на чл. 54 от НК въззивният съд е отмерил по отношение на подсъдимия Б. наказание под средния размер на предвиденото в санкционната част на разпоредбата на чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. „б“ от НК – лишаване от свобода за срок от седем години, като е отчел лек превес на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства. След задължителната редукция с една трета съгласно чл. 58а, ал. 1 от НК окончателният размер на наказанието лишаване от свобода е фиксиран на четири години и осем месеца. Повереникът неоснователно претендира явна несправедливост на намаленото от ВТАС наказание лишаване от свобода, произтичащо от пренебрегване и недооценяване на отегчаващите обстоятелства, съзрени от първоинстанционния съд. Не е вярно и твърдението, че отегчаващите обстоятелства не са намерили коментар в атакуваното решение. При преценката на ВТАС за необходимост от намаляване на определеното спрямо подсъдимия Е. Б. съобразно чл. 54 от НК наказание лишаване от свобода не са игнорирани или подценени отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, нито е преувеличено значението на смекчаващите. При осъществяването на цялостната дейност по индивидуализация на наказанието въззивният съд е възприел законосъобразен подход да отчита всестранно и обективно действителната обществена опасност на конкретните деяние и деец, както и спецификата на случая. Доводите на съда са надлежно отразени в мотивите на съдебния акт (л. 48 от въззивното дело), който съответства на заложения в чл. 339, ал. 2 от НПК стандарт. ВКС не констатира „недооценяване“ на проявената от подсъдимия упоритост, насочена към трайно пренебрегване на правилата за движение. Предходното противоправно поведение на подсъдимия не е неглижирано от състава на ВТАС, който изрично е споделил изводите на първоинстанционния съд относно наличието на приетите отегчаващи обстоятелства – утежненото съдебно минало на дееца с оглед миналите му осъждания и множеството допуснати административни нарушения по ЗДвП. (Във въззивното решение, както и в мотивите на първоинстанционната присъда, са отразени 31 броя нарушения, но всъщност съгласно приложената на л. 33-37 от досъдебното производство справка, издадена от ОДМВР – Русе, сектор „Пътна полиция“, за периода от 2011 г. до 2016 г. по отношение на подсъдимия са били констатирани 50 отделни нарушения на ЗДвП, за които са му били наложени съответните административни наказания с 15 наказателни постановления и 15 броя фишове). Несъмнено тези многобройни административни санкции за нарушения на правилата за движение характеризират в значително негативен аспект поведението на подсъдимия като водач на МПС. Тъкмо с тях е мотивиран изводът за завишената персонална обществена опасност на дееца, поради което няма как да се счете, че са останали „недооценени“. Едновременно с това въззивният съд не е абсолютизирал значението на наложените по отношение на подсъдимия административни санкции за допуснати нарушения на правилата за движение, поради което крайната му оценка е обективна и адекватна. Макар числеността на допуснатите административни нарушения на ЗДвП да очертава подсъдимия като твърде некоректен водач, който системно пренебрегва нормативно установените изисквания за движение по пътищата, съдът очевидно е изследвал и взел предвид реалната относителна тежест и значение на санкционираните нарушения за характеристиката на подсъдимия като шофьор. Внимателният прочит на съдържанието на цитираната справка сочи, че преобладаващата част от отразените административни наказания (42 бр.) са глоби в нисък размер (5, 10 и 20 лева), наложени за нетежки нарушения на правилата за движение (по чл. 70, ал. 3; чл. 100, ал. 1, т. 1 – 3; чл. 137а, ал. 1; чл. 139, ал. 2 от ЗДвП). Изложеното позволява да се обобщи, че многократното санкциониране на подсъдимия по административен ред правилно е отчетено като сериозно отегчаващо обстоятелство, както и че на последното правилно не е отдадено изключително значение, обосноваващо налагане на наказание при условията на чл. 54 от НК (преди редукцията по чл. 58а, ал. 1 от НК) в отмерения от първоинстанционния съд твърде завишен размер – дванадесет години лишаване от свобода. Взет е предвид и съдебният статус на подсъдимия, чиито осъждания до момента на извършване на инкриминираното деяние не могат да се окачествят като „многобройни“, защото са били общо две на брой – по НОХД № 140/2014 г. по описа на РС – гр. Тутракан за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК с наложено наказание пробация и по НОХД № 377/2014 г. по описа на РС – гр. Тутракан за престъпление по чл. 191, ал. 1 от НК с наказания пет месеца лишаване от свобода, отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от три години, и обществено порицание. За третото престъпление по чл. 354а, ал. 5 от НК (АНД №298/2013 г. на РС – гр. Тутракан), отбелязано в справката за съдимост, на основание чл. 78а от НК подсъдимият е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер на 1 000 лева. След деянието, предмет на разглеждане по настоящото дело, подсъдимият Б. е извършил и друго престъпление, отново транспортно – по чл. 343б, ал. 4 вр. ал. 3 от НК, за което е бил осъден на една година и осем месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим, глоба в размер на 1 000 лева и две години лишаване от право да управлява МПС. Този факт трябва да се разглежда в контекста на цялостната характеристика на личността на подсъдимия, като допълнително илюстрира приетия от двете съдебни инстанции извод за високата обществена опасност на дееца. Новонастъпилото в хода на висящността на настоящия процес осъждане обаче не би могло на самостоятелно основание да обуслови явна несправедливост на наказанието, защото отговорността на дееца се преценява към момента на конкретното извършено от него деяние, а не се поставя в зависимост от последващи престъпни събития, за които се носи отделна отговорност. Към съвкупността от смекчаващи отговорността на подсъдимия Б. обстоятелства, освен отчетените от първата инстанция искрено разкаяние за случилото се и стремежа да се окаже помощ на пострадалите лица след произшествието, ВТАС е включил допълнително младата възраст на дееца към момента на извършване на деянието (23 г.), положителните характеристични данни извън съдебното му минало, по-ниската степен на обществена опасност на конкретното деяние, обусловена от конкретния механизъм на транспортното произшествие. Във връзка с последното обстоятелство в касационната жалба не са релевирани оплаквания, поради което е достатъчно да се маркират констатираните от предходните инстанции основни особености на транспортната обстановка и механизма на катастрофата: че подсъдимият управлявал превозното средство с разрешена скорост от 71.3 км/ч. при допустима 90 км/ч., като при навлизане в десен завой с радиус 78,75 м. автомобилът загубил устойчивост и напуснал пътното платно вляво по посока на движението; водачът не бил под въздействието на алкохол или на наркотични вещества или техни аналози; действителната видимост била в границите на осветената от фаровете на автомобила зона; по пътя нямало хоризонтална маркировка, нито вертикална такава, сигнализираща предстоящ опасен завой надясно или ограничаваща скоростта на движение. При индивидуализацията на наказанията ВТАС е отчел също и близките приятелски отношения на подсъдимия с пострадалите, обективирани в проявената от него загриженост за състоянието им след деянието, а изразени и чрез процесуалното поведение на самите пострадали С. и И., получили при ПТП средни телесни повреди (пострадалият П. С. с изрична писмена молба е отказал да се конституира като частен обвинител по делото, а С. И., установен в процеса в качеството на частен обвинител, чрез повереника си адв. Н. е застъпил становище, че наложените наказания са достатъчно тежки). При така установения обем от индивидуализиращи фактори отмереното по отношение на подсъдимия Б. според общите правила на чл. 54 от НК основно наказание лишаване от свобода за срок от седем години, редуцирано на основание чл. 58а, ал. 1 от НК с една трета – до четири години и осем месеца, е справедливо и достатъчно за реализация на целите по чл. 36 от НК. Липсва явна и очевидна диспропорция между определения от въззивния съд размер на наказанието лишаване от свобода и обществената опасност на деянието и дееца, която да е обусловена от несъответна и неизчерпателна преценка на значимите за отговорността на дееца фактори. Когато дейността на съда по индивидуализация на наказанието е съобразена с материалния закон и при осъществяването й са спазени изискванията на процесуалния закон, вътрешното убеждение на съда по въпроса за конкретния размер на наказанието е суверенно и касационната инстанция не може да го замести със собствената си оценка. Искането за увеличаване на кумулативно наложеното наказание по чл. 343г от НКе неоснователно, защото лишаването от право да се управлява МПС по размер е определено в допустимия максимум, очертан от разпоредбата на чл. 49, ал. 2 от НК. За пълнота на изложението следва да се уточни, че конкретните искания, залегнали в касационната жалба на частния обвинител – да се измени въззивното решение на ВТАС и да се потвърди първоинстанционната присъда или да се увеличат по размер наложените на подсъдимия наказания лишаване от свобода и лишаване от право да управлява МПС, поначало са недопустими, защото касационният съд не разполага с такива правомощия, извън хипотезата на чл. 354, ал. 5 от НПК, каквато в случая не е налице. (При наличие на съответните основания настоящата инстанция би могла на основание чл. 354, ал. 3, т. 1 от НПК да отмени въззивното решение и да върне делото за ново разглеждане на въззивния съд). С оглед тези съображения настоящият съдебен състав прие, че в рамките на възложената компетентност и предоставените от закона правомощия следва да остави в сила атакувания съдебен акт на ВТАС. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 266 от 15.11.2018 г., постановено по ВНОХД № 346/2018 г. по описа на Великотърновския апелативен съд, наказателно отделение. Настоящото решение не подлежи на протестиране и обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.