Р Е Ш Е Н И Е № 206 гр. София, 06 юни 2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, първо наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на седемнадесети февруари, две хиляди двадесет и трета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Спас Иванчев ЧЛЕНОВЕ: Христина Михова Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Марияна Петрова и прокурора Тома Комов, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №22 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по касационна жалба на защитника на подсъдимия К. и касационнен протест срещу присъда от 26.03.2021 г., постановена по ВНОХД №169/2019 г. по описа на АСпНС в частта й, с която е отменена присъда от 25.05.2019 г. постановена по НОХД№1390/2016 г. по описа на СПНС и подсъдимият В. Р. К. е признат за невиновен в това на 04.01.2013 г. в гр. Кърджали, на ул. „Сан Стефано“ №22, в съучастие като съизвършител с Х. М., С. М., Р. Д. и Я. В. да е отнел чужда движима вещ- парична сума 4 000 евро от владението на В. Й. Х. с намерение противозаконно да ги присвои, като за отнемането е упражнил сила по отношение на М. Н. К. и С. Г. М. и на основание чл.304 НПК е оправдан по обвинението да е извършил престъпление по чл.198, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 НК. С въззивната присъда подсъдимият К. е признат за невиновен и в това, че на същата дата в гр. Кърджали в съучастие като съизвършител с Х. М., С. М., Р. Д. и Я. В., в условията на продължавано престъпление, с две деяния, да е унищожил противозаконно чужди движими вещи, собственост на „А.“ ООД на обща стойност 18 394, 90 лева, като на основание чл.304 НПК е оправдан по обвинението да е извършил престъпление по чл.216, ал.5, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 и чл.26, ал.1 НК. С въззивната присъда наложеното на подсъдимия К. наказание за извършеното престъпление по чл.196, ал.1, т.2, във вр. с чл.195, ал.1, т.2, във вр. с чл.195, ал.1, т.3 и т.4, във вр. с чл.194, ал.1 НК, във вр. с чл.29, ал.1, б.“а“ НК на основание чл.55, ал.1 НК е намалено от три години на една година и единадесет месеца „лишаване от свобода“. С въззивната присъда е отменено определеното по отношение на подсъдимия К. по реда на чл.23 НК общо най- тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем години и определения първоначален „строг“ режим за изпълнението му, като на основание чл.25, ал.1, във вр. с чл.23, ал.1 НК е определено едно общо най- тежко наказание в размер на една година и единадесет месеца „лишаване от свобода“, което на основание чл.57, ал.1, т.3 НК е следвало да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим. С въззивната присъда на основание чл.25, ал.2 НК е приспаднато изтърпяното от подсъдимия К. наказание по присъда №126/2016 г. по дело №28.079.00.1-215/0026981 на първоинстанционен съд №22- Мадрид, Кралство Испания и на основание чл.59, ал.1 НК времето, през което подсъдимият К. е търпял мерки за неотклонение „задържане под стража“ и „домашен арест“. С въззивната присъда на основание чл.189, ал.3 НПК подсъдимият К. е осъден да заплати разноски по водене на делото общо в размер на 816, 40 лева. Атакуваната първоинстанционна присъда е потвърдена в останалата й част. В касационната жалба на защитника на подсъдимия К. се сочат всички касационни основания. Прави се оплакване за недоказаност на обвинението с предмет престъпление по чл.196, ал.1, т.2, във вр. с чл.195, ал.1, т.2, във вр. с чл.195, ал.1, т.3 и т.4, във вр. с чл.194, ал.1 НК, във вр. с чл.29, ал.1, б.“а“ НК, като се твърди, че липсват доказателства за авторството на подсъдимия и размера на отнетата парична сума. Твърди се, че неправилно са интерпретирани показанията на разпитаните свидетели, като незаконосъобразно е прието, че тези на свидетелите Й., В. и Н. установяват съпричастността на К. към извършване на престъплението. В жалбата се предлага, след като бъдат констатирани допуснатите при анализа на доказателствата съществени процесуални нарушения, постановената въззивна присъда в потвърдителната й част да бъде отменена, а подсъдимият К. да бъде признат за невиновен и оправдан по обвинението за извършена кражба. За касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК не са изложени конкретни доводи, а за това по чл.348, ал.1, т.3 НПК е посочено единствено, че отмереното наказание е несправедливо и размера му следва да бъде намален. На тези основания се предлага атакуваната въззивна присъда в атакуваната й част да бъде отменена, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При условията на алтернативност се моли подсъдимият да бъде изцяло оправдан или да бъде намален размера на наложеното му наказание. В касационния протест и допълнението към него се сочат всички касационни основания. Представителят на държавното обвинение поддържа, че въззивната присъда е постановена при допуснати съществени нарушения на процесуални правила, изразили се в неправилен анализ на доказателствените материали. Твърди, че въззивният съд незаконосъобразно е изключил от доказателствената съвкупност протокола за оглед на местопроизшествие, като неправилно е кредитирал единствено петорната съдебно- почекова експертиза на основание, че е изготвена от служители, които не работят в МВР, като незаконосъобразно не е съпоставил изводите й с тези на приетите преходни експертизи. Моли да бъде отчетено това, че свидетелят И. (поемно лице при огледа) е категоричен, че е присъствал на мястото на извършване на престъплението, като твърдението му, че не е подписал протокола се опровергава от заключенията на тройните експертизи и от обстоятелството, че той няма изграден писмено- двигателен навик и на практика няма утвърден почерк, които може да бъде проверен и на тази основа да бъде проверена достоверността на подписа му. Оспорват се изводите на въззивния съд, че този протокол за оглед е бил подменен от неустановено лице, като се сочат като хипотетични предположенията, че това лице е изписало ръкописния текст в документа вместо водещия разследването и е подписал протокола, след което е склонил едно от поемните лица (това с №2) да го подпише. В протеста е отразено и недоволство от изводите на въззивния съд, че не е установено по несъмнен и категоричен начин обстоятелството, че подсъдимият К. е управлявал автомобила *** **, с който са се придвижили извършителите на престъпленията по чл.198 НК и чл.216 НК. Поддържа се, че неправилно не е кредитирано заключението на приетата по делото ДНК експертиза, установила биологични следи от подсъдимия по скоростния лост на автомобила. Твърди се, че неправилно въззивният съд е приел, че е възможно този материал да не е принадлежал на лице, което последно е управлявало автомобила, а на друго, което го управлявало преди това. Моли се де бъде отчетено и това, че експертите, изготвили посочената експертиза са категорични, че изследваното вещество е принадлежало на последния водач на автомобила и няма как той да е бил управляван от Х. М. (както е приел въззивния съд), още повече ако се приеме, че той е осъществил продължително пътуване от гр. София до гр. Кърджали. Оспорват се изводите на съда и за това, че показанията на свидетеля Я. М. не могат да бъдат ценени, като се твърди, че той е имал качество технически помощник (експерт) и неправилно въззивният съд е преценил, че разпоредбата на чл.118 НПК изключва възможността той да има качеството свидетел в производството. На тези основания с протеста се оспорва решението на въззивния съд да не бъде кредитирана ДНК експертизата, установила биологични следи от подсъдимия по текстилен предмет маска, намерен при огледа на местопроизшествие и носен от един от извършителите на обсъжданите две престъпления. Твърди се, че неправилно са игнорирани и показанията на свидетелите Ч., Ч., Н., М., А., С., К., К., Т., Н., Д., В., Т., Х., М., Н., И., А. и Д., в които се съдържа информация, установяваща авторството на подсъдимия К.. Като самостоятелно процесуално нарушение се сочи и това, че процесуалните права на държавното обвинение са били нарушени, като неправилно не е уважено искането да бъде назначена нова съдебно- почеркова експертиза на протокола за оглед, която да бъде изготвена с участието на вещите лица изследвали документа в предходните експертизи. В протеста се поддържа, че въззивният съдебен състав е установил неправилно фактите по делото и при направените погрешни фактически изводи е приложил неправилно материалния закон. По отношение на касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК се твърди, че определеното наказание за извършеното престъпление по чл.196, ал.1, т.2, във вр. с чл.195, ал.1, т.2, във вр. с чл.195, ал.1, т.3 и т.4, във вр. с чл.194, ал.1 НК, във вр. с чл.29, ал.1, б.“а“ НК е явно несправедливо защото не съответства на обществената опасност на подсъдимия К. и извършеното от него престъпление, като не са отчетени в достатъчна степен като отегчаващи отговорността обстоятелства подбудите и механизма на извършване на престъплението и размера на паричните средства, които са били отнети. В протеста се поддържа, че начина на определяне на наказанието и конкретно неговата продължителност са били съобразени от въззивния съд не съобразно целите на чл.36 НК, а с оглед приложението на чл.25, ал.2 НК и чл.59, ал.1 НК. С протеста се прави изрично искане при индивидуализацията на наказанието на К. да намери приложение нормата на чл.24 НК, като бъде увеличен размера на отмереното му общо най- тежко наказание при групиране на наказанията, наложени му в производството по настоящото дело и това развило се в Кралство Испания. На тези основания се предлага атакуваната въззивна присъда да бъде отменена, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В касационно съдебно заседание защитникът на подсъдимия К. поддържа касационната си жалба и възпроизвежда отразените в нея доводи. Поддържа, че още на досъдебното производство са събрани доказателства, че служители на МВР са предлагали на свидетелката Н. сумата от 500 лева, за да депозира показания, уличаващи подсъдимия. Твърди, че това обстоятелство е било установено и от проведен разпит на свидетелката в хода на съдебното следствие. Поддържа се, че в хода на производството не са събрани доказателства, установяващи наличието на инкриминираните парични средства и се оспорва въобще извършването на кражбата. По отношение на касационния протест защитата предлага той да не бъде уважаван. Моли да не бъдат кредитирани изготвените от служители на МВР съдебно- почеркови експертизи, като бъде отчетено и това, че те са взаимно противоречиви- в едната е прието, че свидетеля И. е подписал протокола за оглед, а в другата, че не е. На тези основания се предлага да бъде уважена касационната жалба, но не и касационния протест, а ако бъде преценено, че постановената осъдителна присъда по обвинението за извършена кражба е законосъобразна да се приеме, че правилно наказанието на подсъдимия К. е определено по реда на чл.55 НК. В касационното съдебно заседание представителят на държавното обвинение поддържа протеста и възпроизвежда отразените в него оплаквания. Твърди, че въззивният съд е допуснал нарушение на чл.14 НПК, като не е изградил вътрешното си убеждение при всестранно, пълно и обективно изясняване на фактите, като в нарушение на чл.107, ал.3 НПК е игнорирал годни доказателства и доказателствени средства, които подкрепят обвинителната теза. Като нарушение на материалния закон сочи това, че незаконосъобразно наказанието на подсъдимия К. е определено при приложението на чл.55, ал.1 НК защото не са били налице предпоставки за приложение на този законов текст. Предлага при определяне на общото наказание да се приложи нормата на чл.24 НК. По оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание поддържа, че при определянето му не са отчетени в достатъчна степен отрицателните характеристични данни на подсъдимия, обремененото му съдебно минало и множеството му предходни осъждания, извън това, което е обусловило квалификацията по чл.29, ал.1 б.“а“ НК. На тези основания предлага атакуваната въззивна присъда да бъде отменена, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Подсъдимият К. не се явява в касационното съдебно заседание и не взима становище по депозираните жалба и протест. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационната жалба е неоснователна, а касационният протест е основателен. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила: По касационната жалба: По- голямата част от оплакванията, относими към касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК са за погрешен доказателствен анализ. Преди да се отговори на това възражение следва да се посочи, че касационната инстанция (с изключение на хипотезата на чл.354, ал.5 НПК) е инстанция единствено по правото, а не по фактите. В рамките на касационното производство съдът няма правомощие да прави нови фактически изводи или да интерпретира по различен начин доказателствени източници. Подобна дейност би била свързана с проверка за необоснованост на атакувания въззивен съдебен акт, а такова касационно основание не е предвидено от законодателя. По оплакване за допуснати процесуални нарушения при извършен доказателствен анализ касационният съд има възможност единствено да прецени дали относимите доказателствени източни са ценени вярно и дали възприетите въз основа на тях факти и обстоятелства са правилно изведени. В рамките на така очертаните предели на касационната проверка, съдът намира, че при анализа на събраните в хода на производството доказателства и доказателствени средства по отношение на инкриминираното деяние по чл.196, ал.1, т.2, във вр. с чл.195, ал.1, т.2, във вр. с чл.195, ал.1, т.3 и т.4, във вр. с чл.194, ал.1 НК, във вр. с чл.29, ал.1, б.“а“ НК въззивният съд не е допуснал фактически или логически неточности и вярно е установил релевантните за изхода на делото факти. Правилно съдът се е съгласил с изводите на първостепенния съд, че именно подсъдимият е автор на инкриминираното деяние като е отнел паричните средства- предмет на това обвинение. Касационната инстанция изцяло се солидаризира с изводите на предходните съдебни състави, че от доказателствата по делото може да бъде направен извод, че момента на извършване на квалифицираната кражба е именно 14.05.2006 г. Вярно е прието, че това обстоятелство се установява от показанията на свидетеля В., които е категоричен, че през нощта на 13 срещу 14.05.2006 г. до 07 часа на втория ден (когато е бил на смяна като охранител в обекта) прозорецът, през които е проникнал подсъдимия К. в сградата от където е осъществена кражбата е бил здрав. Неговата цялост е била нарушена след приключване на смяната на свидетеля, което води до единствения възможен извод, че престъплението е осъществено в периода между 07 и 19 часа на 14.05.2006 г. когато е открито посегателството. Настоящият съдебен състав не може да се съгласи с тезата на защитата, че не е установено по несъмнен и категоричен начин авторството на подсъдимия К.. Вярно съдът е кредитирал заключенията на приетите по делото ДНК експертизи, които установяват категорично, че откритите следи от кръв на местопроизшествието принадлежат на подсъдимия. Правилно предходните съдебни състави са анализирали показанията на свидетелката Н., като са констатирали съществени противоречия в тези, дадени в хода на досъдебното и съдебното производство. Вярно и подробно са обсъдени тези противоречия, като съдът обосновано е кредитирал, показанията дадени в хода на проведения разпит пред съдия, като е преценил, че те са истинни. Обосновано въззивният съд се е съгласил с първостепенния, че е невъзможно счупването на прозореца и оставянето на следи от кръв да е в резултат на удар, нанесен от подсъдимия К. и насочен срещу свидетелката, които случайно е достигнал стъклото на прозореца. Законосъобразно съдът е съобразил, че установените подбитости по външната рамка на прозореца и следите от кръв от същата страна изключват възможността подсъдимият да ги е оставил когато е бил вътре в сградата. Правилно са били анализирани и приложените по делото протоколи за оглед на местопроизшествие, които установяват наличието на стъпка от външната страна на сградата и обстоятелството, че прозорецът е бил счупен отвън навътре и именно през него е проникнал автора на инкриминираното деяние. Тези обстоятелства, наред с безспорно установеното, че следите от кръв са принадлежали на подсъдимия К. дава основание и на настоящата инстанция да прецени, че авторството е установено по несъмнен и категоричен начин. По отношение на това оплакване следва да бъде посочено и това, че въпроса за авторството на деянието е решен на базата на установени обективни факти, които от една страна подкрепят обвинителната теза, а от друга изцяло опровергават информацията, съдържаща се в част от показанията на свидетелката Н., дадени в хода на съдебното следствие, с депозирането на които е направен очевиден опит да бъде оневинен подсъдимия. Касационният съд прие, че не възприе оплакването, че в хода на производството не е установен по несъмнен и категоричен начин размера на паричната сума представляваща предмет на престъплението. Въззивният съд законосъобразно е възприел изводите на първата инстанция и правилно е кредитирал показанията на свидетелката Петрова, която е била натоварена с отговорността да се занимава с финансовите въпроси на дружеството и е имала ясна представа за точната стойност на намиращите се в двете взломени каси средства. Правилно е била кредитирана и изготвената от нея справка, като същата е била преценена като счетоводен документ, в който е отразена информация за размера на средствата, които са отнети. Анализът на посочените гласни доказателствени средства и писмени доказателства дават основание да се прецени, че предмета на престъплението е установен коректно, като законосъобразно подсъдимият е бил осъден за отнемането именно на сумата от 1 634, 60 лева и оправдан за разликата до пълния размер, за който му е повдигнато обвинение. Предвид изложеното, касационният съд прецени, че във въззивното производството по отношение на обвинението за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.2, във вр. с чл.195, ал.1, т.3 и т.4, във вр. с чл. 194, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.“а“ НК въззивният съд не е допуснал нарушения на процесуални правила. По касационният протест: При внимателен преглед на атакуваната въззивна присъда е видно, че в основата на мотивите на съдебния състав е анализа на приетите по делото съдебно- почеркови експертизи, изследвали положените подписи от автора и поемните лица на протокола за оглед на местопроизшествие (т.11, л.22 от досъдебното производство), с който са иззети и приобщени към доказателствената съвкупност веществени доказателства- пластмасов чип, маска за лице, гилза и отвертка. Съдът е преценил, че в хода на воденото производство от съществено значение е да бъде изяснен въпроса дали подписите в протокола за оглед, поставени от свидетеля И. и дознателя Р. Д. са положени от тях и на това основание е допуснал и приел множество съдебно- почеркови експертизи. В заключенията на приетите тройни експертизи- приложени на л.194-195 т.1, л.278-290 т.1, и на л.399-421 т.1 от ВНОХД №169/2019 г. експертите са дали заключение, че подписите на И. и Д. са положени от тях (с изключение на втората експертиза, в заключението на която е посочено, че подписа на свидетеля И. не е положен от него). Независимо от тези заключения въззивният съд е назначил нова петорна повторна съдебно- почеркова експертиза, която е изследвала същите обстоятелства (приложена на л.515-546 т.2) и в заключението на която вещите лица са приели, че нито подписа на дознател Д., нито този на свидетеля И. са положени от тях. Съдът е кредитирал това заключение, като го е намерил за най- обосновано и подкрепено и от показанията на разпитания в хода на допълнителното въззивно съдебно следствие свидетел И., който е категоричен, че подписа положен в обсъждания протокол за оглед не е негов. Като допълнителен аргумент за кредитирането на именно това заключение съдът е приел, че експертите, които са го изготвили не са от системата на МВР, което е гаранция за тяхната безпристрастност. В мотивите на постановената присъда съдът е приел за възможно протокола за оглед да е бил съставен на 04.01.2013 г. на местопроизшествието и подписан от дознателя и поемните лица, но впоследствие да е бил подменен с друг протокол, изготвен от неизвестно лице, което да е имитирало подписите на дознател Д. и поемно лице №1- свидетеля И.. На тези основания съдът е преценил, че протокола за оглед не е „годно писмено доказателство и доказателствено средство“ за извършеното процесуално следствено действие и е преценил, че иззетата маска, съдържаща ДНК на подсъдимия К. не е била законосъобразно приобщена към доказателствената съвкупност. Касационният съд няма правомощия да изследва въпроса защо контролирания съд кредитира едно от приетите заключения, което противоречи в изводите си по основаните въпроси на всички останали, тъй като тази преценка е част от вътрешното убеждение на всеки съдебен състав, но е длъжен да прецени дали съдът постановил проверявания съдебен акт е спазил изискванията на чл.13 и 14 НПК като е установил фактите по делото въз основа на пълен и верен анализ на всички доказателствени източници. Въззивният съд, макар и да не го е отразил в мотивите си, очевидно е изключил от доказателствената съвкупност маската съдържаща ДНК на подсъдимия К., като е преценил, че същата, предвид негодност на протокола за оглед на местопроизшествие, не е била надлежно приобщена като веществено доказателство по делото. Този извод е направен без да бъдат изследвани останалите, събрани в хода на наказателното производство доказателства и доказателствени средства. Практиката на касационната инстанция категорично изключва допускането на формална (презумптивна) доказателствена сила на което и да е доказателствено средство (в този смисъл е и разпоредбата на чл.14, ал.2 НПК). Няма спор, че извършването на посочените в процесуалния закон действия са подробно регламентирани в НПК, но безспорно доказателствените резултати на всяко действие по разследване могат да бъдат установени по всички предвидени в процесуалния закон начини и с всички годни доказателства и доказателствени средства. Приетото от въззивния съд, че след като доказателственото средство е опорочено (поради допуснати нарушения при изготвяне на протокола) иззетите с него веществени доказателства не могат да бъдат ползвани е неверен. Доказателствените резултати на всяко доказателствено средство (в това число и негодното) могат да установени по друг начин- или чрез други годни доказателствени източници или по друг легален доказателствен път. Няма пречка приобщаването на веществени доказателства да бъде установено с всички доказателствени източници стига да съществува непрекъсваема доказателствена верига, установяваща мястото, на което те са се намирали и идентичността им с тези, които са били обект на изследване чрез експертиза. В случая същественото значение на протокола за оглед е за приобщените чрез него веществени доказателства- пластмасов чип, маска за лице, гилза и отвертка, които впоследствие са били изследвани и по маската е открит ДНК материал от подсъдимия К.. Без съмнение това обстоятелство има важно значение за изхода на производството и е следвало да бъде преценено не само въз основа на протокола за оглед, но и чрез всички други събрани в хода на производството доказателствени източници. Въззивният съд не е изложил никакви аргументи за показанията на свидетеля И., дадени на досъдебното производство и приобщени по реда на чл.281 НПК, в които той е категоричен, че е бил на мястото на извършване на оглед, наблюдавал е действията на намиращите са там лица, в това число жена, съставяща протокола и най- важното е възприел намиращите се на мястото вещи като изрично е посочил маската за лице, по която впоследствие са установени ДНК материал от подсъдимия и пластмасовия чип, заместващ ключ за автомобила *** **, с който са се придвижвали извършителите на грабежа. Същата информация се съдържа и в показанията на свидетеля Р. Х. (другото поемно лице в протокола), дадена на досъдебното производство и приобщена към доказателствената съвкупност по реда на чл.281 НПК, в които и той дава описание на осъществените от водещата разследването действия и намиращите се на място полицейски служители и отново е описал подробно същите вещи, възприети и от свидетеля И.. Показанията на този свидетел не се опровергават от други негови показания, тъй като в рамките на проведеното първоинстанционно съдебно следствие той поддържа, че не помни случилото се, което е и едно от основанията за прочитане на показанията му от досъдебното производство. При преценката за начина на приобщаване на обсъжданите веществени доказателства и след като е приел протокола за оглед на местопроизшествие за негоден въззивният съд е следвало да обсъди и съставения по реда на НПК по същото време и на същото място албум, съдържащ снимки на посочените предмети. Тези снимки представляват самостоятелни веществени доказателствени средства, имат самостоятелно доказателствено значение и могат да установят релевантни за производство факти и обстоятелства и конкретно мястото където са намерени вещите, които впоследствие са били изследвани. В този смисъл са и решения по НД№ 887/2020 г. 1 НО, НД№ 421/2021 г. 2 НО, НД№ 740/2021 г. 1 НО и др., в които съдът е приел, че доказателствените резултати, съдържащи се в снимки, направени в хода на проведен оглед на местопроизшествие могат да бъдат ползвани за изясняване на факти по делото независимо от процесуалната съдба на самия протокол за оглед. Не на последно място трябва да се посочи и това, че след като въззивният съд е преценил, че протокола за оглед, с които са приобщени посочените по горе веществени доказателства страда от процесуални пороци и не го е кредитирал той е трябвало в изпълнение на задължението си по чл.107, ал.2 НПК да установи кои лица са присъствали при извършване на огледа на местопроизшествие и при възможност да ги разпита по отношение на това дали отразените в него вещи са се намирали на мястото, посочено в протокола и как са били приобщени към доказателствената съвкупност. В случай, че съществуват свидетели (извън посочените по- горе две поемни лица и разпитания в нарушение на чл.118 НПК свидетел М.) той е следвало да ги разпита, тъй като това е легален начин за постигане на доказателствените резултати, отразени в негодния протокол, когато те имат значение за установяване на релевантни факти. В този смисъл са решения по №92/2012 г. 1 НО, Р №83/2012 г. 3 НО, Р №162/2010 г. 1 НО, Р №445/2010 г. 3 НО. В атакуваната въззивна присъда съдът е възпроизвел изводите на приетата ДНК експертиза (л. 19- 26, т.22 от досъдебното производство) и разясненията на експерта М., дадени в хода на първоинстанционната съдебно следствие, като е приел, че установения върху скоростния лост материал от подсъдимия К. не е достатъчен за постановяване на осъдителна присъда по обвинението за извършените престъпления по чл.198 НК и чл.216 НК. В пространните си мотиви съдът е посочил, че не е било ясно от коя част на скоростния лост е иззет изследвания материал, както и не е бил установен механизма на оставяне на следите и времето когато това се е случило. Така мотивиран съдът е преценил, че извода на първостепенния съд за това, че именно К. е управлявал автомобила е необоснован, като е приел, че автомобила на 3 срещу 4.01.2013 г. е бил управляван от починалия Х. М.. Според касационната инстанция тази изводи противоречат на заключението на приетата ДНК експертиза и най- вече на разясненията на изготвилия я експерт, който е категоричен, че е невъзможно да бъде оставен годен за изследване ДНК материал по повърхност, която впоследствие е била докосвана от друго лице, без значение дали с ръка в ръкавица или пряко. Вещото лице е категорично, че подобно действие би компрометирало изследвания материал или чрез неговото заличаване или чрез смесването му с друг с различен ДНК профил, което няма да даде възможност за идентифицирането му. В тази връзка следва да се отчете и това, че в хода на извършеното изследване повечето изследвани проби на материали, иззети от вътрешността на автомобила са били негодни за идентифициране именно поради установяването на повече от един ДНК профил. При преценката на достоверността на заключението на ДНК експертизата следва да бъде съобразено и това, че то категорично кореспондира с доказателствените резултати на обсъдения по- горе протокол за оглед, който удостоверява намерени в близост един до друг пластмасов чип (даващ възможност да се приведе в движение автомобила на чиито скоростен лост е открит ДНК материал от подсъдимия К.) и черна платнена шапка (с ДНК материал от същия подсъдим). В мотивите на постановената присъда въззивният съд е приел, че престъпленията по 198, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 НК и по чл.216, ал.5, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 и чл.26, ал.1 НК са осъществени от осъдените В., Д., М. и М., които първоначално нападнали охранителите К. и М. и осъществили едно от инкриминираните деяние по чл.216 НК, а впоследствие осъществили и грабежа. Този извод категорично противоречи на показанията на свидетеля К., който многократно разпитван неизменно твърди, че нападателите са били петима. Въззивният съд в мотивите си е констатирал противоречия в показанията на този свидетел, като е приел, че той е давал различни сведения за броя на нападателите (между 4-6 човека), но не е посочил кои от показанията му възприема. При внимателен преглед на всички негови разпити следва извод, че единствено при първият разпит (л.39., т.32 от досъдебното производство) свидетелят е определил броя на нападателите като 4-5, а след това той неотклонно твърди, че нападателите са били петима и конкретизира как първоначално трима са влезли в помещението, където са се намирали с другия охранител М., а впоследствие към тях са се присъединили други двама. Касационният съд прецени, че посочените несъответствия между съдържанието на част от доказателствените източници и възприетите от въззивния съд факти представляват съществено нарушение на процесуални правила. Тези противоречия не могат да бъдат отстранени в касационното производство, тъй като касационният съд е инстанция по правото, но не и по фактите. Ето защо атакуваната въззивна присъда следва да бъде частично отменена по отношение на обвиненията по 198, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 НК и по чл.216, ал.5, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 и чл.26, ал.1 НК заради допуснатите съществени нарушения на процесуални правила при анализа на доказателствените източници и делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг въззивен съдебен състав за установяване на релевантните факти за престъпленията по чл.198 и чл.216 НК. По оплакването за нарушение на материалния закон: При внимателен преглед на оплакванията, отразени в касационната жалба на защитника на подсъдимия К., може да бъде направен извод, че няма такива свързани с касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК. В жалбата се поддържа, че осъдителната въззивна присъда почива на неправилен анализ на доказателствата за престъплението по чл.196, ал.1, т.2, във вр. с чл.195, ал.1, т.2, във вр. с чл.195, ал.1, т.3 и т.4, във вр. с чл.194, ал.1 НК, във вр. с чл.29, ал.1, б.“а“ НК, което е има отношение към основанието по чл.348, ал.1, т.2 НПК, но не и по отношение на правилното приложение на материалния закон. В касационното производство съдът няма задължение да извърши цялостен преглед на атакувания съдебен акт, поради липсата на служебно начало, предвид което следва да бъде посочено само, че в хода на процеса е установено по несъмнен и категоричен начин, съобразно изискванията на чл.303, ал.2 НПК, че подсъдимият К. е осъществил състава на престъплението по посоченото по- горе престъпление от обективна и субективна страна. Той е отнел сумата от 1 634, 60 лева от владението на представителя на „Д. Б.“ АД С. Ф., без негово знание и съгласие, като престъплението е осъществено при наличието на квалифициращите признаци- чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот, чрез използване на техническо средство и при условията на опасен рецидив. Престъплението е осъществено и от субективна страна- при условията на „пряк“ умисъл, като подсъдимият К. е съзнавал, че с действията си отнема чужди движими вещи чрез разбиване на прозорец и касите, където същите са се намирали и е целял настъпването на именно този резултат. Предвид изхода на производството за престъпленията по чл.198 НК и чл.216 НК е безпредметно да бъде обсъждано това касационно основание за тях. По оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание: Настоящият съдебен състав отчете, че с касационната жалба на защитника на подсъдимия К. не са направени оплаквания, свързани с касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК, но доколкото се прави искане подсъдимият да бъде оправдан е налице процесуална възможност да бъде обсъдено и искане за намаляване на наложеното за престъплението по чл.196, ал.1, т.2, във вр. с чл.195, ал.1, т.2, във вр. с чл.195, ал.1, т.3 и т.4, във вр. с чл.194, ал.1 НК, във вр. с чл.29, ал.1, б.“а“ НК наказание. Касационният съд не споделя доводите, отразени в касационния протест за явна несправедливост на наложеното на К. наказание по обвинението за обсъжданото престъпление. Вярно е, че при прецизен анализ на наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства може да бъде направен извод, че единственото смекчаващо е изминалия период от време от извършване на престъплението до постановяване на осъдителния съдебен акт, но това обстоятелство правилно е било отчетено като изключително смекчаващо отговорността на подсъдимия и е дало възможност наказанието да бъде наложено по реда на чл.55, ал.1, т.1 НК. Значението на изминалия период от време е дало основание на първостепенния съд да наложи минимално предвиденото в нормата на чл.195, ал.2, т.2 НК наказание и след като въззивното производство е продължило повече от три години правилно това обстоятелство е било в основата на намаляване на така определеното наказание. Вярно е, че по делото има отегчаващи отговорността обстоятелства, но това не може да обоснове извод за неговата явна несправедливост, съобразно изискванията на чл.348, ал.5 НПК. В конкретното производство завишаването на наказанието, наложено за престъпление осъществено през 2006 г., което може да бъде постигнато единствено чрез отмяна на въззивната присъда в тази и част и връщане на делото за ново разглеждане, категорично е неоправдано и защото не съответства на целите на чл.36 НК. По делото липсват каквито и да е било основания, които налагат намаляване на вече редуцираното от въззивния съд наказание. На тези основания касационният съд прецени, че не следва да уважи касационната жалба и касационния протест по оплакванията за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия К. наказание. Предвид изхода на настоящото производство касационният съд прецени, че атакуваната въззивна присъда следва да бъде отменена в частта й, с която подсъдимият В. Р. К. е оправдан по обвиненията за извършване на престъпления по 198, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 НК и чл.216, ал.5, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 и чл.26, ал.1 НК и делото следва да бъде върнато за ново разглеждане в отменената част от друг състав на въззивния съд. В останалата й част атакуваната присъда следва да бъде оставена в сила. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ присъда от 26.03.2021 г., постановена по ВНОХД №169/2019 г. по описа на АСпНС в частта й, с която подсъдимият В. Р. К. е признат за невиновен и оправдан по обвиненията за извършване на престъпления по 198, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 НК и чл.216, ал.5, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 и чл.26, ал.1 НК. ВРЪЩА ДЕЛОТО в отменената част за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. ОСТАВЯ В СИЛА присъдата в останалата й част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.