Р Е Ш Е Н И Е № 458 гр.София, 19.11.2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Биляна Чочева със секретар Н. Цекова при участието на прокурора А. ГЕБРЕВ изслуша докладваното от председателя (съдията) Л. Стоянова наказателно дело под № 442/2010 година, за да се произнесе, взе предвид: Касационното производство е образувано по жалба от защитника на подсъдимия Р. Ж. Т. против решение № 141/15.05.2010 год. по въззивно нохд № 135/2010 год. на Софийския апелативен съд, наказателна колегия, първи състав. Поддържат се доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, непълнота на доказателствата, несправедливост, незаконосъобразност и неправилност. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение като незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Частният обвинител В. С. Л. оспорва основателността на жалбата. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа в становището си, че няма допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което решението следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл.347, ал.1 НПК и намира: Софийският апелативен съд с обжалваното решение по въззивно нохд № 135/2010 год. потвърдил присъда № 453/16.12.2009 год. по нохд № 2644/2009 год. на Софийския градски съд, 20 състав /втора след отмяна на постановената по нохд № 2941/2007 год. с решението по въззивно нохд № 1154/2008 год. на Софийския апелативен съд поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила/, с която признал подсъдимия Т. за виновен в това, че на 27.01.2007 год. в гр.София в нарушение на правилата за движение – чл.25, ал.1 ЗДвП и чл.77, ал.1 ППЗДпВ, и по непредпазливост причинил смъртта на А. Л.. На основание чл.343, ал.1, б.В вр.чл.342, ал.1, пр.3 вр.чл.54 НК го осъдил на 2 години лишаване от свобода, изпълнението на което наказание на основание чл.66, ал.1 НК отложил за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила и го оправдал по обвинението за извършени нарушения на чл.20, ал.1 и ал.2, чл.67, изр.2 и чл.116 ЗДвП. Приложил чл.343Г НК и лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от две години от влизане на присъдата в сила и чл.59, ал.4 НК. Произнесъл се по въпроса за размера на дължимите разноски. Въззивното производство, образувано по жалбата на подсъдимия чрез защитника, съдържа доводи за процесуални нарушения, довели до неправилно приложение на закона с постановяването на осъдителна присъда. Въззивният съд приел, че не се налага преразпит на подсъдимия, свидетелите или вещите лица. Направил е мотивиран отказ да допусне нова комплексна медико-автотехническа експертиза. Извършил е цялостна проверка за правилността на обжалваната присъда по повод доводите в жалбата и процесуалното задължение по чл.314 НПК. Изложил е възприетата от него фактическа обстановка, която не се различава от установената от първоинстанционния съд, основана на достатъчно и възможните доказателствени средства, събрани според правилата по НПК и оценени с оглед действителния им смисъл. Дал е отговор на възраженията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила като по изложените съображения, които и настоящият състав споделя изцяло, приел за неоснователни. Утвърдил е решението на първоинстанционния съд да приеме, че с показанията на свидетелите С. и К., очевидци на произшествието, заключенията на вещите лица от комплексните експертизи съдебен медик и автоинженер, допълнени в частта им от компетентни вещи лица в авто-техническата част, механизма на причиняване на увреждането и последиците е несъмнено установен и безспорен, както и че автор на престъплението е подсъдимият Т., който поначало лично никога не е правил възражение по този въпрос. Не е вярно твърдението в жалбата, че въззивният съд е допуснал нарушение, определено като липса на мотиви. Съдът е потвърдил осъдителната пъвоинстанционна присъда и съдържанието на мотивите му съответства на изискванията по чл.339, ал.2 НПК. Изрично законодателят е предвидил задължение за въззивния съд мотивите на решението му да отговарят на изискванията по чл.305, ал.3 НПК с разпоредбата на чл.339, ал.3 НПК, но само в случаите, когато отменя присъдата на първоинстанционния съд и постановява нова присъда при предпоставките по чл.336 НПК, какъвто не е настоящият. В съдържанието на оспореното решение въззивният съд по ясен и категоричен начин е изразил виждането си за правилност на оценката на доказателствения материал и на решаване въпросите по чл.301 от НПК, включително и относно приложимия материален закон, както и извода за съответствие на мотивите с изискванията на чл.305, ал.3 НПК. Не е било необходимо да прави нов подробен и самостоятелен анализ на целия доказателствен материал, да излага подробни и обстоятелствени мотиви, за да бъде оценено решението като изготвено по правилата на НПК. Неоснователно е и възражението, че липсват мотиви и по направените доводи като основание да се поддържа, че е допуснато нарушение и в този смисъл на чл.339, ал.2 НПК. Видно от съдържанието на въззивното решение – л.38 и л.39, съдът е отделил специално внимание на всеки един от основателните доводи, отнасящи се до процесуалната дейност на първоинстанционния съд. Правилно е приел, че няма допуснато нарушение на оценка на показанията на свидетелите С. и К.. Вярно е, че има противоречие в преценката им за движение на тялото на пострадалата, но то, както правилно са приели инстанциите по същество, е поради различните моменти и места, от които двамата свидетели са имали видимост. Категорично е обаче твърдението им за наличието на бутане и попадане на тялото зад предна лява гума. То е подкрепено от заключението в експертизите в съдебномедицинската им част, от допълнително дадените обяснения на вещото лице съдебен медик, което лично и непосредствено е работило върху тялото на пострадалата. Затова правилно инстанциите по същество са приели за категорично доказателствата, че няма прегазване, че уврежданията са настъпили в резултат на бутане и че тежестта им се определя не от силата на бутането, а от масата на превозното средство. В този смисъл са изричните мотиви на първоинстанционния съд и затова въззивният съд не е имал основание да констатира наличието на съществено процесуално нарушение след като фактическата обстановка е основана на тези данни, установени от посочените доказателствени средства. Въззивният съд обосновано е приел, че назначената от първоинстанционния съд експертиза е по изричното искане на страните само относно техническата част и че по смисъла на чл.153 НПК е допълнителна. Поставените задачи са с цел да бъдат допълнени комплексните експертизи в тази част поради констатирани непълноти и неясноти, които поначало са могли да бъдат изпълнени от същото вещо лице. Назначаването на други вещи лица не е нарушение, но те дават отговор на въпроси, които биха могли да бъдат отстранени при допълване на задачите, които вече имат отговор, а не да се даде оценка на първоначалните експертизи. Повторна експертиза се назначава в случаите, когато заключението не съдържа обосновани отговори на поставените въпроси, вкл. и с обясненията на вещите лица, или съществува съмнение, но не и когато следва да се даде отговор на нови въпроси или да се допълнят задачите, които са били вече поставени и са получили отговор в непълен обем. Няма нарушение и на чл.154 НПК. Съдържанието на първоинстанционния съдебен акт, правилно приет и от въззивния съд, съдържа ясно мотивирано становище за съгласие с отговорите в допълнителното заключение, които се различават от дадените в комплексните експертизи по въпросите за скоростта на движение на тролейбуса, разстоянието на опасната зона за спиране и изцяло със заключенията на двата вида експертизи поради липса на противоречия по относими към предмета на доказване обстоятелства. Съществено нарушение на процесуалните правила е това, което води до основание за отменяване или изменяване на присъдата. Липсата на постановление за назначаване на експертиза или прилагането на такова, отнасящо се до друго пътнотранспортно произшествие с различни от тези по настоящото производство участници, не е дало отражение върху работата на вещите лица, което следва от заключенията – първоначално и допълнително, представени на досъдебното производство. Задачите и отговорите по тях съответстват на конкретното произшествие-лица, място, време и събраните и приложени по делото доказателствени материали, на които е предявеното на подсъдимия Т. обвинение. Това нарушение, което по същество е от техническо естество, не се е отразило върху процесуални права на подсъдимия от предвидените в НПК. Непълнотата на доказателствата не е касационно основание от предвидените в НПК, а доколкото се поддържа довод за нарушение на процесуалните права поради отказ за допускане на доказателства същият е неоснователен. Доказателствени искания, които се отнасят до неотносими към предмета на доказване обстоятелства, не следва да бъдат допускани и събирани, както правилно са приели компетентните да преценяват основателността им инстанции по същество. Необосноваността, доколкото в жалбата се поддържа и такъв довод, също не следва да бъде обсъждан. Липсват на правомощия според чл.348 НПК да се извърши касационна проверка на фактическите положения и да се приемат различни от тези на компетентните да се произнасят по фактите инстанции по същество. Основателно е възражението за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при решаване на въпроса за отговорността на подсъдимия. Макар и да са изброени индивидуализиращи обстоятелства очевидно е, че в мотивите на съда без внимание е останало обстоятелството, отнасящо се до отдалечеността във времето от извършване на престъплението и липсата на данни подсъдимият с поведението си да е допринесъл за продължилия в нарушение на принципа по чл.22 НПК наказателен процес, дългогодишната му професионална дейност като водач на МПС, поради което и по-голямата тежест и значение за личността му като участник в движението по пътищата на данните за липса на нарушение на правилата за движение, както и че произшествието е настъпило при конкретна фактическа обстановка, при която е установено грубо нарушение на правилата за движение от страна на пострадалата като участник в движението пешеходец. Цялостната оценка на тези и приетите от инстанциите по същество индивидуализиращи обстоятелства указват на ниска степен на обществена опасност, на личността на подсъдимия. Допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила при решаване на въпроса за отговорността на подсъдимия е довело до явна несправедливост на наложените наказания – касационно основание по чл.348, ал.5 вр.ал.1, т.3 НПК, поради което обжалваното решение следва да бъде изменено в тази му част. Справедливи и съответни на извършеното и на целите по чл.36 НК е наказание лишаване от свобода в размер на 10 месеца при законосъобразното приложение на чл.66 НК и лишаване от право да управлява МПС за срок от 10 месеца, в който смисъл решението следва да бъде изменено. В останалата част поради липса на основание за изменение или отмяна по изложените съображения решението следва да бъде оставено в сила. Предвид горното и на основание чл.354, ал.2, т.1 вр.ал.1, т.3 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ решение № 141/15.05.2010 год. по въззивно нохд № 135/2010 год. на Софийския апелативен съд, наказателна колегия, първи състав в частта относно наказанията, наложени на подсъдимия Р. Ж. Т., като намалява наказанието лишаване от свобода на 10 месеца и наказанието лишаване от право да управлява МПС по чл.37, ал.1, т.7 НК на 10 месеца. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ /СЛ