10 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 79
София, 27.04.2022 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
като разгледа докладваното от съдия Светлана Калинова
частно гражданско дело № 980 от 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
С определение № 425/06.10.2021г. по в.ч.гр.д. № 485/2021г. по описа на Апелативен съд – Варна, II състав е потвърдено определение №3138/09.09.2021г., с което е прекратено производството по гр.д.№ 1762/2021г. на Окръжен съд – Варна.
Определението е обжалвано с частна касационна жалба вх.№ 3469/11.10.2021г., подадена от В. Н. Н. от [населено място], [община], Област Варна, с оплаквания, че е незаконосъобразно, неправилно и неконкретизирано, и с искане да бъде отменено.
Поддържа, че с исковата си молба и трите уточнителни молби е конкретизирал, обосновал фактите, обстоятелствата и причинените му вреди и това е видно от молбите му.
В приложеното изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, частният жалбоподател поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280 , ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като поставя следните въпроси от значение за изхода на делото:
1.Явява ли се съгласно изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК непълно изложението на обстоятелствата, на които се основава искът, ако претендираните с исковата молба неимуществени вреди са посочени в непълен обем и не са конкретизирани;
2.Съставлява ли нередовност на исковата молба липсата на изчерпателно посочване на всички неблагоприятни последици и негативни преживявания от съответното действие или бездействие на ответната страна, ако същите са в рамките на обичайните такива;
3.В какъв обем трябва да са посочени в исковата молба претърпените неимуществени вреди, ако те са в рамките на обичайните такива при липса на усещане за справедливост у ищеца поради нарушеното му право на защита.
Поддържа, че така поставените въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС (решение №480 от 23.04.2013г. по гр.д.№85/2012г. на IV г.о. на ВКС; решение №268 от 24.02.2016г. по гр.д.№2525/2015г. на III г.о. на ВКС; решение №3 от 29.01.2014г. по гр.д.№2477/2013г. на IV г.о. на ВКС и решение №388 от 02.12.2013г. по гр.д.№1030/2012г. на IV г.о. на ВКС), както и че същите въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Частната касационна жалба е допустима - подадена е в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
По въведените доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на Апелативен съд - Варна, съставът на I г.о. на Върховния касационен съд намира следното:
Пред Варненския окръжен съд е образувано производство по гр.д.№1762/2021 г. по подадена от В. Н. Н. искова молба срещу Прокуратурата на Република България, с която същият (без да посочи адрес за призоваване) е заявил, че претендира обезщетение в размер на 100 000 лева за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в емоционални, душевни болки и страдания и лоши преживявания от действията и бездействията – незаконни, на Районна прокуратура – Варна, Окръжна прокуратура – Варна, Апелативна прокуратура – Варна и Върховна касационна прокуратура, по посочените преписки. Твърди, че с тези действия и бездействия са го ограничили и лишили от правата му, нарушили ги като пострадал гражданин на Република България „за невъзбуждане на наказателно преследване, неповдигане на обвинение и необразуване на досъдебно производство срещу д-р С. В. В., извършил престъпление по закон срещу него с изготвената си съдебно-психиатрична експертиза по н.о.х.д.№2537/2019г. на Районен съд – Варна. Исковата молба съдържа твърдения, че подал жалба в Районна прокуратура за извършеното от вещото лице престъпление за изготвената му невярна експертиза, като РП-Варна отказала да извърши проверка. Окръжна прокуратура – Варна потвърдила постановлението. Обжалвал постановлението на Окръжна прокуратура – Варна, но Апелативна прокуратура – Варна не предприела действия срещу извършителя на престъпление и срещу неправилните постановления на ниско стоящите прокуратури. Обжалвал постановлението пред ВКП, която също не предприела правилните действия срещу неправилните и незаконни действия на РП, ОП и АП, а ги потвърдила. Приложен е и списък с доказателствени искания – за допускане до разпит на свидетели и за изискване на съответните преписки на РП-Варна, ОП-Варна, АП-Варна и ВКП.
С определение №2471 от 13.07.2021г. производството по гр.д.№1762/2021г. по описа на ВОС е оставено без движение, като на ищеца са дадени указания да посочи адрес за призоваване; да уточни какви са противоправните действия или бездействия на прокуратурата, които са му причинил неимуществени вреди, като се изложат конкретни фактически твърдения; да се уточни иска по отношение на действията/бездействията на ответника по изброените прокурорски преписки - какви точно неимуществени вреди е претърпял ищецът, като се наведат конкретни фактически твърдения.
С уточнителна молба №14786 от 23.07.2021г. В. Н. Н. е посочил, че живее в [населено място]. Отново е навел доводи, че действията на посочените прокуратури по посочените преписки са неправилни и незаконосъобразни с това, че отказват възлагането на проверка и прекратяват прокурорските преписки срещу извършител на престъпление, който е извършил престъпление по чл. 291 НК и срещу него с изготвената, представена и приета от съда невярна, неправилна, грешна, нагласена съдебно-психиатрична експертиза. Уточнил е, че бездействията на посочените прокуратури по посочените преписки са: необразуване на досъдебно производство, неповдигане на обвинение, неизвършване на разследване, невъзбуждане на наказателно преследване срещу извършител на престъпление с данни и доказателства за извършено престъпление от доктор-психиатър с изготвената, представена и приета експертиза. Уточнил е също така, че с тези действия и бездействия посочените прокуратури са нарушили НПК и НК, тъй като счита, че са безспорни и категорични данните и доказателствата за извършено престъпление от известен извършител, но не са предприети действия срещу извършителя и не са изпълнили служебните си задължения по закон като прокурори. Заявил е, че от тези действия и бездействия му се нарушава правото като гражданин на Република България, потърпевш, пострадал и жалбоподател, от извършеното срещу него престъпление – нарушаване на психичното му здравословно състояние, от което са му причинени неимуществени вреди, изразяващи се в емоционални, душевни болки и страдания и лоши преживявания от липсата на справедливост, прикриването на извършителя.
С определение №2620 от 26.07.2021г. съдът е приел, че подадената уточнителна молба не отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 ГПК и отново е оставил производството по гр.д.№1762/2021г. без движение, като е дал последна възможност на ищеца в едноседмичен срок да уточни иска за неимуществени вреди като се опишат какви точно лоши преживявания и негативни емоции е имал ищецът във връзка с противоправното поведение на ответника.
В уточнителна молба №15473 от 03.08.2021г. В. Н. Н. е посочил, че искът му е за причинени неимуществени вреди, които се изразяват в преживявани емоционални, душевни болки и страдания, лоши преживявания в тази връзка от нарушеното му право като жалбоподател, потърпевш, пострадал от Прокуратурата на Република България, за липсата на правосъдие, справедливост, неповдигане на обвинение, неизвършване на проверка и разследване, необразуване на досъдебно производство срещу извършител на престъпление, каквито права той има по НК, НПК и Конституцията на Република България, за извършено срещу него престъпление и по закон. Представил е подаваните от него молби, искания и жалби до прокуратурата, както и издадените постановления.
В уточнителна молба №16169 от същата дата (13.08.2021г.) отново посочва, че вредите се изразяват в преживявания на емоционални, душевни болки и страдания от неправомерните действия и бездействия на посочените прокуратури, които ограничили, лишили и нарушили правото му като жалбоподател, пострадал, потърпевш от извършеното над него престъпление от д-р С. В., като не възложили проверка, не повдигнали обвинение, не възбудили наказателно преследване, не образували досъдебно производство и прекратили наказателно производство срещу извършител на престъпление – изготвяне на невярна експертиза, представена и приета от съда.
С определение №3138 от 09.09.2021г. съдията-докладчик е прекратил производството по гр.д.№1762/2021г., като е приел, че ищецът не е изпълнил в цялост указанията, дадени му от съда – с молба вх.№15473/03.08.2021г. ищецът единствено е посочил, че причинените му от ответника неимуществени вреди се изразяват в преживени емоционални, душевни болки и страдания и лоши преживявания, без обаче да се наведат конкретни фактически твърдения, като с молба вх.№16169/13.08.2021г. ищецът отново не е конкретизирал претърпените от него неимуществени вреди, т.е. по какъв конкретен начин твърдяните от него противоправни действия и бездействия на ответника са му навредили, а се придържа към общите формулировки от предходната уточнителна молба.
С определение №425 от 06.10.2021г. Апелативен съд – Варна е споделил изводите на първоинстанционния съд и е потвърдил постановеното по гр.д.№1762/2021г. определение. Посочено е, че с подадените уточнителни молби ищецът не е навел конкретни фактически твърдения за претърпените от него неимуществени вреди – по какъв конкретен начин твърдяните от него противоправни действия и бездействия на ответника са му навредили.
При така наведените доводи и изложените от съда съображения настоящият състав на I г.о. на ВКС приема, че са налице предпоставки за допускане на въззивното определение до касационно обжалване по въпроса третия, поставен от жалбоподателя въпрос, тъй като именно начинът, по който предявилото иска лице е описало претърпените неимуществени вреди е в основата на извършената от въззивния съд преценка на редовността на исковата молба по настоящето дело.
По реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК обаче касационното обжалване не може да бъде допуснато, тъй като сочените от жалбоподателя решения на тричленни състави на ГК на ВКС засягат хипотези, различни от настоящата, макар да съдържат общи насоки и изводи досежно начина, по който ищецът следва да опише в обстоятелствената част на исковата молба търпените неимуществени вреди.
В решение №480 от 23.04.2013г. по гр.д.№85/2012г. на IV г.о. на ВКС е разгледана хипотеза, в която се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди от водено наказателно производство срещу лице, което впоследствие е било оправдано. Прието е, че е нормално да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, обвинено в извършване на престъпление, за което в последствие е оправдано, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване, а оттам и че за редовността на исковата молба по чл. 2 ЗОДОВ, във всичките хипотези е достатъчно да се претендира обезщетение за причинените неимуществени вреди, като предмета на спора е очертан в рамките на обичайните негативни преживявания за съответното действие или бездействие на разследващите органи, прокуратурата или съда. В частност, при иск за неимуществените вреди, причинени от обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, съдът е надлежно сезиран за обезщетяване на неприятните чувства, усещания и преживяния в рамките на посоченото по-горе, независимо дали в исковата молба те са подробно описани. Достатъчно е да се претендира обезщетение на неимуществени вреди от съответното действие, бездействие или акт на държавни орган по чл. 2 ЗОДОВ.
В решение №268 от 24.02.2016г. по гр.д.№2525/2015г. на III г.о. на ВКС е разгледана хипотеза на предявен иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени като последица от лекарска грешка. Прието е, че когато претенцията е за вреди , в резултат на лекарска намеса изискването на чл. 127, ал. 1, т.4 ГПК не следва да се тълкува буквално, като от ищеца се изисква формулирането на всички неблагоприятни последици от действията на лекаря или лекарския екип. Последното следва от обстоятелството, че пострадалият ищец обичайно не разполага със специални медицински познания. С оглед на това когато в исковата молба ищецът е описал влошеното си здравословно състояние, без изчерпателно посочване на всички конкретни негативни изменения в неговата физика и здравословно състояние и е поискана съдебно - медицинска експертиза за тяхното установяване, няма основание да се приеме, че претенцията на ищеца не е включено едно или друго конкретно негативно изменение, което от своя страна да е основание на съда да отхвърли иска за вреди за съответстващата му част.
В решение №3 от 29.01.2014г. по гр.д.№2477/2013г. на IV г.о. на ВКС е разгледана хипотеза, при която е предявен иск за претърпени неимуществени вреди от лице, срещу което е водено наказателно производство и лицето е било впоследствие оправдано, но преди това е било осъждано, както и при други висящи наказателни производства. Прието е, че фактът на предишни осъждания и трайно изградено поведение на лице, склонно към извършване на престъпления към момента на деянието, не може да бъде довод за липса на вреди за ищеца при установено конкретно незаконно обвинение.
Посочено е, че както ВКС вече многократно е имал случай да отбележи в обвързващата си практика, при претендирана отговорност на държавата за вредите, причинени на граждани от действията на правозащитните органи, в тежест на пострадалия е да докаже засягането на съответното благо (засягането на правото на личен живот, на чест, достойнство, на физическа и психическа неприкосновеност, на личностно развитие, на социална и професионална реализация, на общностна интеграция и пр.), и с това, ако са доказани останалите елементи от фактическия състав на този вид отговорност, искът за обезщетение е доказан в своето основание. Обстоятелството, че ищецът е бил обект на други наказателни производства и че е осъждан, като дори в момента изтърпява наказанието „доживотен затвор”, не обосновава извод, че от процесното незаконно наказателно преследване за него не са произтекли вреди. И в този случай съдът по общото правило следва да подложи на преценка събраните по делото доказателства във връзка с твърденията на ищеца за конкретно претърпените от него страдания по повод наказателното преследване.
В Решение №388 от 02.12.2013г. по гр.д.№1030/2012г. на IV г.о. на ВКС, разсъждавайки по въпроса за доказателствените средства, с които се доказват неимуществените вреди при повдигнато незаконно обвинение, съставът на IV г.о. на ВКС е приел, че неимуществените вреди се изразяват в накърняването на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси. Това са нравствените, емоционални, психически, психологически терзания на личността; накърнената чест, достойнство, добро име в обществото. Целта на обезщетението е не да поправи вредите, а да възстанови психическото, емоционално и психологическо равновесие на пострадалото лице.
Изложени са съображения, че е нормално да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, незаконно обвинено в извършване на престъпление, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване. Когато се твърди причиняване на болки и страдания, над обичайните за такъв случай, или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания, с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено положение, съдът може да ги обезщети само при успешно проведено пълно главно доказване от ищеца. Допустими са всички доказателствени средства, а в случаите, когато е необходимо да се ползват специални знания, се допуска съответната съдебна експертиза.
Възприемайки становищата, съдържащи се в посочените по-горе решения на тричленни състави на ГК на ВКС досежно общите изисквания по отношение на обстоятелствената част на исковата молба при предявени искове за обезщетяване на неимуществени вреди, причинени от непозволено увреждане във всички негови проявни форми, по поставения въпрос настоящият състав приема, че когато се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди от действия или бездействия на прокуратурата по повод подаден сигнал, в исковата молба е достатъчно да се посочат общите параметри на търпените от ищеца болки и страдания, свързани с усещането му за справедливост. Не е необходимо детайлно описване на всеки аспект от негативните емоции и преживявания, доколкото се твърди, че същите са свързани с обичайно търпени такива при накърнено чувство за справедливост.
Категорично и последователно ВКС приема в своята практика, че неимуществените вреди се изразяват в нравствени, емоционални, психически и психологически терзания на личността. И когато се посочват конкретните действия или бездействия, от които тези вреди произтичат, без да се поддържа настъпването на вреди извън обичайните, общото посочване на емоционалното състояние на ищеца е достатъчно, за да се приеме, че исковата молба отговаря на изискванията на процесуалния закон. Преценката на конкретните емоционални преживявания на ищеца и причинната им връзка с твърдяните действия и бездействия на ответника, както и противоправността на последните, се извършва от съда по съществото на спора, като се съобразява, че целта на обезщетението е не да поправи вредите, а да възстанови психическото, емоционално и психологическо равновесие на пострадалото лице. Още повече като се има предвид, че е нормално да се приеме, че при незаконосъобразен отказ да бъде образувано наказателно производство по подаден сигнал с твърдения за нарушени основни права, ищецът има обичайните за това емоционални преживявания, свързани с накърнено чувство на справедливост.
При така дадения отговор на поставения от жалбоподателя въпрос, следва да се приеме, че обжалваното определение, както и потвърденото с него определение, постановено от първоинстанционния съд, са неправилни и следва да бъдат отменени – в подадените до първоинстанционния съд уточнителни молби предявилото иска лице е посочило общите параметри на търпените болки и страдания, свързани с усещането му за справедливост, както и конкретните действия и бездействия, от които тези вреди произтичат, без да поддържа настъпването на вреди извън обичайните. Делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по гр.д.№1762/2021г. по описа на Окръжен съд – Варна.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 425/06.10.2021 г. по в.ч.гр.д.№485/2021 г. по описа на Апелативен съд – Варна, II състав.
ОТМЕНЯ определение № 425/06.10.2021 г. по в.ч.гр.д.№485/2021 г. по описа на Апелативен съд – Варна, II състав, както и потвърденото с него определение №3139/09.09.2021г., постановено по гр.д.№1762/2021г. по описа на Окръжен съд – Варна и
ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Варна за продължаване на съдопроизводствените действия по гр.д.№1762/2021г.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове:
|