Ключови фрази
Длъжностно присвояване * Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи * липса на мотиви


Р Е Ш Е Н И Е

№ 174

гр. София, 29 март 2013г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети март, през две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА
ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА


при секретар ИВАНКА ИЛИЕВА
и в присъствието на прокурора Д. В.
изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
н. д. №362/2013г.

Производството е образувано при условията на чл.422, ал.1, т.5 от НПК, по искане за възобновяване на осъдената И. П., подадено чрез упълномощения от нея адвокат срещу обявената и влязла в сила присъда №379 от 15.05.2012г., на Видински районен съд /РС/, по нохд №1648/2011г.
С визирания съдебен акт, И. П. П. е призната за виновна в това, че за периода от 01.12.2008г. до 09.10.2009г., в качеството си на длъжностно лице-управител на магазин „Интърнити”, в гр.Видин, при условията на продължавано престъпление, присвоила чужди пари /сумата от 15 979, 57 лева/, собственост на „ Авенир Телеком” ЕООД, поверени й да ги пази, поради което и на основание чл.201, вр.чл.26 от НК са наложени наказания-ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, с приложение на института на чл.66 от НК и ЕДНА ГОДИНА лишаване от права по чл.37, ал.1, т.7 от НК.
Присъдата е била предмет на проверка и придобила юридически стабилитет с постановяване на решение №23.11.2012г., по внохд №211/2012г. на Окръжен съд /ОС/ -Видин, с което първоинстанционният акт е потвърден.
В депозираното искане на осъденото лице се релевират оплаквания за нарушения на процесуалните правила и несъблюдаване на материалния закон
Поставя се акцент на несъответността на съдържанието на атакуваната присъда на предписанията на чл.305 от НПК, изразяваща се в механично повторение на обстоятелствената част на обвинителния акт и в липса на мотиви, словно отразяващи аналитична, оценъчна дейност на решаващия орган, и надлежно обсъждане на доводите и възраженията на страните.
Излагат се съображения за недоказаност на повдигнатото от прокурора обвинение, последица от игнориране на свидетелските показания на Т. Т., и за престъпна несъставомерност на инкриминираното деяние.
В съдебно заседание на 19.03.2013г. осъдената П. и договорният й защитник, уведомени не участват в инициираната извънредна процедура.
Представител на Върховната касационна прокуратура дава убедително становище за липса на мотиви в обявената и влязла в сила присъда №379/15.05.2012г., което безусловно предпоставя нейната отмяна и налага връщане на делото на Видински районен съд за повторно гледане.
Искането на осъденото лице е допустимо за разглеждане в настоящото съдебно производство, проведено при установения процесуален регламент на чл.419-чл.426, Глава тридесет и трета от НПК и е основателно.
Атакуваният по реда на извънредния способ за съдебен контрол първоинстанционен акт не отговаря на изискванията на чл.305 от НПК. Буквалното, логическо и семантично тълкуване на обективираната в цитираната норма законодателна воля обосновава категорично заключение за установен стандарт на присъдата, като форма и съдържание. При постановяване на съдебния акт решаващият орган се произнася по въпросите - извършено ли е виновно инкриминираното с обвинителния акт или частната тъжба деяние от подсъдимия; съставлява ли то престъпление и правната му квалификация; параметрите на наложеното наказание; наличие на основания за освобождаване от наказателна отговорност и от изтърпяване на наказателната санкция; да се уважи ли предявеният гражданския иск и в какъв размер, като предложи съответната подкрепяща го аргументация. В обсега на възложените задължения на съда е да посочи в мотивите на присъдата установените обстоятелства, релевантни за повдигнатото обвинение, въз основа на кои доказателствени материали са изведени и след задълбочен анализ и оценка на съществуващите противоречия в събраните доказателства, да изложи какви са правните съображения за взетото решение.
Обявената от Видински РС присъда №379 от 15.05.2012г. дословно възпроизвежда описаната в обвинителния акт кратка фактология на извършеното от И. П. неправомерно посегателство, очертания от прокурора преразказ на твърденията на разпитаните свидетели /несъответни на заявеното от тях в съдебната фаза на процеса/, и заключението на вещото лице, инкорпорирано в изготвената по делото икономическа експертиза. Визираното изложение в обстоятелствената част на съдебния акт е съпроводено с лаконично лимитиране на фактически данни, сочещи на положен от И. П. подпис върху съставените от длъжностните лица, при ревизията в магазин „Интърнити” в гр.Видин, документи, констатиращи липса; и е последвано от бланкетни по съдържание волеизявления за консумиран обективен и субективен състав на чл.201, вр.чл.26, ал.1 от НК.
Липсата на описани фактически положения по повдигнатото срещу И. П. обвинение, приети за установени от решаващия съд след изискуемата се от закона интерпретация на приобщената доказателствена съвкупност и непълнотата в правните изводи на присъдата, тангираща с отсъствие на мотиви, безспорно опорочават постановения съдебен акт и е от категорията на абсолютните основания за неговата отмяна, защото неминуемо накърнява процесуалното право на страните да получат в пълен обем охрана на своите интереси, чрез достъп до съд.
Въззивният състав не е санирал констатираното несъблюдаване на процесуалните правила, чрез упражняване на правомощията по чл.334, ал.1, т.1, вр.чл.335, ал.2, вр.чл.348, ал.3, т.2 от НПК, а задълбочил същото при инстанционния съдебен контрол, по образуваното внохд №211/2012г.
С обявеното на 23.11.2012г. решение, ОС-Видин е дерогирал нормата на чл.339 от НПК, предписваща необходимост в постановения съдебен акт въззивната инстанция да направи кратък преглед на доводите и възраженията, словно материализирани в подадените жалба или протест, и изложени от страните в съдебно заседание; и да обективира собствената си позиция по релевираните оплаквания, базираща се на формираното от доказателствените материали вътрешно убеждение по фактите и приложимото право.
Акцентираните от защитата на осъденото лице доводи, отнасящи се до визираната в жалбата и развита в хода на пледоарията пред въззивния съд недоказаност на обвинението, са лишени от необходимия коментар. Пренебрегнати са възраженията, че видно от свидетелските показания на Т. Т., паричните суми от оборота са отчитани на инкасиращата фирма освен от И. П. и от него - обстоятелство, предпоставило отхвърлянето на предявения граждански иск от „Авенир Телеком” ЕООД срещу подсъдимата за установяване на вземане, с правно основание по чл.207, ал.1, т.2 от КТ, с влязло в сила решение по гр.д.№2124/2010г. на РС-Видин, като изложените във въззивния съдебен акт съображения се характеризират с изключителна схематичност и пестеливост, и индицират на липса на конкретика, обективирана в изразите- „ …присъдата е обоснована от събраните доказателства,…които поотделно и в съвкупност изясняват фактическата обстановка… и обезпечават разкриването на обективната истина по делото…”.
Аналогичен процесуален подход е демонстриран и при „обсъждане” на поставената проблематика, свързана с прилагането на материалния закон. Отговорът на очертаните оплаквания, сочещи че подписването на ревизионния акт за констатирана липса и на записа на заповед за дължаща се сума от И. П., не субсумира инкриминираното длъжностно присвояване, се изчерпва с декларацията - „…основният съд правилно е приел, че извършеното от подсъдимата деяние е съставомерно по чл.201, вр.чл.26, ал.1 от НК и я е признал за виновна…”

Съгласно чл.6, т.1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/, всяко лице има право на справедлив процес пред независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона, който да гледа делото му и след това да се произнесе по наказателното обвинение от фактическа и правна гледна точка, като съобразността с тази разпоредба трябва да се преценява в обхвата на наказателното производство от неговото започване до финализирането му с влязъл в сила акт.
В контекста на установения в чл.6, т.1 от КЗПЧОС и разискван в настоящия казус нормативен регламент, практиката на Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/ е константна и последователна, че вътрешните съдилища трябва да излагат с достатъчни яснота и изчерпателност мотивите в решенията си, което предпоставя пълноценно упражняване на правото на защита. Липсата на съображения ограничава справедливостта в процеса.1
Констатираните сериозни недостатъци в съдържанието на присъда №379 от 15.05.2012г., на Видински РС, постановена по нохд №1648/2011г. и на решение от 23.11.2012г., по внохд №211/2012г., по описа на ОС-Видин, илюстрират незачитане на визираната национална и международна уредба, и на практиката по нейното приложение от съдебните инстанции, като налагат отстраняването им чрез реализиране на предвидената в чл.425, ал.1, т.1, вр.чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т.2 и ал.3, т.2 от НПК компетентност на ВКС, в рамките на извънредната проверка – отмяна на атакувания и влязъл в сила акт и връщане на делото на първостепенния съд за ново разглеждане.
Водим от горното и на посочените основания, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ВЪЗОБНОВЯВА нохд №1648/2011г., по описа на РС - Видин и внохд №211/2012г. на Видински ОС.
ОТМЕНЯ присъда от 15.05.2012г., по нохд №1648/2011г., на Видински РС и решение №140/23.11.2012г. на ОС-Видин, по внохд №211/2012г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Видински РС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.

__________________________________________________________________
1.решение от 27.02.1980г. по делото Де Веер срещу Белгия; решение от 16.12.1992г. по делото Хаджианастасиу срещу Р Гърция; решение от 21.02.2002г. по делото Сипавичюс срещу Литва; решение от 08.06.2006г. по делото В.М. срещу България.