Р Е Ш Е Н И Е
№ 21
гр. София, 06.07.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и седми януари две хиляди и двадесета година в състав:ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ТОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АВДЕВА
БИЛЯНА ЧОЧЕВА
при секретаря И. Рангелова и в присъствието на прокурора Т. Комов изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 962 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство пред ВКС е по реда на чл. 420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 4 от НПК и е образувано по искане на осъдения Д. К. М. за възобновяване на НОХД № 770/2007 г. на Окръжен съд - Варна и отмяна на постановената по него присъда № 13/11.02.2008 г., в сила от 13.11.2008 г., с която е бил признат за виновен в извършването на престъпления по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 54 от НК и по чл. 199, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 54 от НК, за които при условията на чл. 23, ал. 1 от НК му е било определено общо наказание доживотен затвор. С решение № 103/30.05.2008 г. на Варненския апелативен съд, постановено по ВНОХД № 92/2008 г., първоинстанционната присъда е била потвърдена. С решение № 406/13.11.2008 г. по н. д. № 424/2008 г., образувано по жалба на подсъдимия М., ВКС, ІІІ н. о. е оставил в сила въззивното решение.
В искането се сочи, че с влязло в сила решение на Европейския съд за правата на човека (ЕСъдПЧ), постановено по делото „Д. М. срещу България” /жалба № 34779/09/, са били установени „доста драстични нарушения на правото на справедлив процес, допуснати както в хода на досъдебното, така и на съдебното производство”. Въпреки това прокурор от отдел „Съдебен” при ВКП уведомил осъдения, че няма да подаде искане за възобновяване на делото пред ВКС, а в отговор М. подал жалба до Комитета на министрите. Междувременно процесуалните му представили отказали да се борят с прокуратурата, а Българският Хелзински комитет (БКХ), участвал в производството пред ЕсъдПЧ като трета страна, му изпратили писмо на 27.08.2019 г., с което му разяснили, че от януари 2019 г. има промени в законодателството, съобразно които той сам може да подаде искане до ВКС, което той направил.
Искането за възобновяване на наказателното производство се поддържа в с. з. пред ВКС лично от осъдения и служебния му защитник, който изразява становище и относно неговата допустимост. Осъденият М. в лична защита заявява, че след отказа на главния прокурор да отправи искане за възобновяване, е разбрал от БХК за възможността сам да потърси правата си пред ВКС. Моли делото да се възобнови, за да получи право на справедлив процес.
Прокурорът от ВКП намира, че искането не е постъпило в срок, поради което счита, че делото следва да се прекрати. В случай, че ВКС приеме същото за допустимо, заявява позиция за неговата неоснователност.
Върховният касационен съд, след като съобрази доводите на страните и материалите по делото, намери следното:
С решение на ЕСъдПЧ по делото „Д. М. срещу България” от 08.03.2018 г. е признато, че Р България е допуснала нарушения по чл. 6(1) и (3) б. (с) от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) при провеждане на наказателния процес срещу Д. М., във връзка с който той е бил осъден на доживотен затвор по влязла в сила присъда, постановена по НОХД № 770/2007 г. по описа на Окръжен съд – Варна. Същото е станало окончателно на 08.06.2018 г. съобразно разпоредбата на чл. 44(2), б. b) от ЕКПЧ- три месеца след датата на постановяване на решението, тъй като не е подадено искане по чл. 43 от ЕКПЧ за отнасяне на делото до голямата камара на ЕСъдПЧ.
Преди разглеждане на искането по същество ВКС дължи отговор дали то е подадено в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК, а именно в шестмесечен срок от уведомяването на осъдения за решението по чл. 422, ал. 1, т. 4 от НПК.
Законовата възможност осъденият сам да направи искане за възобновяване на основание чл. 422, ал. 1, т. 4 от НПК е въведена за първи път с измененията на чл. 420, ал. 2 и чл. 421, ал. 3 от НПК. Това е станало с § 7 от Преходните и заключителни разпоредби на Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (ПЗР на ЗИД на НК), Обн., „Държавен вестник”, бр. 7 от 22.01.2019 г., с който са внесени изменения и допълнения в Наказателно-процесуалния кодекс, сред които и тези в т. 21 от посочения параграф, свързани със замяна в чл. 420, ал. 2 на думите „т. 5“ с „т. 4 – 6“. Съответно, с §7, т. 22 от ПЗР на ЗИД на НК е внесено изменение и в чл. 421, ал. 3, изр. 1 от НПК, а именно че осъденият може да направи искането по чл. 422, ал. 1, т. 4 - 6 в шестмесечен срок от уведомяването за решението по чл. 422, ал. 1, т. 4 от НПК.
До влизане в сила на посочените изменения единствено главният прокурор е имал задължението, произтичащо от чл. 420, ал. 2 от НПК, да направи искане за възобновяване в едномесечен срок от узнаване на решението на ЕСПЧ.
С оглед твърденията на осъдения за развитието по неговия случай след постановяване на решението на ЕСъдПЧ, ВКС изиска цялата преписка от отдел „Съдебен и изпълнение на наказанията“ при ВКП, както и водената кореспонденция между него и БХК, участвал в производството като трета страна.
От представените от ВКП материали е видно, че с молба от 25.06.2018 г., адвокат С. С., действаща като представител на осъдения Д. М., е поискала от главния прокурор да упражни правомощието си по чл. 421, ал. 2 вр. чл. 422, ал. 1, т. 4 от НПК, като направи искане до ВКС за възобновяване на НОХД № 770/2007 г. по описа на Окръжен съд - Варна, както и за спиране изпълнението на влязлата в сила присъда.
С писмо от 06.07.2018 г. (постъпило във ВКП на 09.07.2018 г.) дирекция „Процесуално представителство на Република България пред Европейския съд по правата на човека“ към Министерство на правосъдието (МП) е уведомила главния прокурор за влязлото на 08.06.2018 г. в сила решение на ЕСъдПЧ по делото „Д. М. срещу България“, по което съдът е намерил нарушение на чл. 6(1), във вр. с чл. 6(3) от ЕКПЧ. В писмото е посочено, че изпълнението на окончателните решения е под наблюдението на Комитета на министрите на Съвета на Европа (СЕ), като българската държава има задължение периодично да изпраща актуална информация относно предприетите мерки. Изложено е също, че в случаите, когато ЕСъдПЧ намира нарушение на правото на справедлив процес, индивидуалните мерки, които следва да се предприемат спрямо жалбоподателя обичайно включват необходимостта от възобновяване на националното наказателно производство. В заключение МП моли за информация за предприетите мерки за изпълнение на решението в срок до 08.12.2018 г.
Междувременно, с молба от 09.07.2018 г. и самият осъден Д. М. е депозирал искане до главния прокурор за възобновяване на НОХД № 770/2007 г. по описа на Окръжен съд - Варна.
С писмо от 17.07.2018 г. прокурор от ВКП, отдел „Съдебен“, е уведомил осъдения Д. М. (с копия до адв. С. и МП), че липсва основание за реализиране правомощието на главния прокурор по чл. 422, ал. 1, т. 4 вр. чл. 348, ал. 1, т.т. 1 - 3 от НПК, тъй като констатираното от ЕСъдПЧ нарушение на ЕКПЧ нямало съществено значение за проведеното наказателно производство. Изложено е становище, че воденото срещу М. наказателно производство е протекло справедливо, като прокурорът се е позовал, inter alia, на т. 71 от решението на ЕСъдПЧ, в което било прието, че по изключение цялостната справедливост на производството не е била засегната от първоначалното неспазване правата на обвиняемия, както и на т. 76, където е било отбелязано, че от констатираното нарушение на чл. 6(1), вр. (3) от ЕКПЧ не следвало, че жалбоподателят М. е бил погрешно осъден, вследствие на което и не са били присъдени неимуществени вреди на последния.
От приложените към преписката на ВКП две писма от Генерална дирекция „Права на човека и върховенство на закона“ на СЕ /дирекция „Права на човека“, отдел „Изпълнение на решенията на Европейския съд по правата на човека“/ - от 26.10.2018 г. и от 10.12.2018 г., до заместник-постоянния представител на РБ към СЕ /с копие до дирекция „Процесуално представителство на РБ пред ЕСъдПЧ“ на МП/ относно индивидуалните мерки става ясно, че представителите на СЕ са били информирани от осъдения Д. М. за постановения отказ на прокурор от ВКП да се направи искане за възобновяване на делото. В тази връзка, в писмото на СЕ е обърнато внимание на Препоръка (2000)2 на Комитета на министрите на СЕ относно преразглеждането или възобновяването на някои дела на национално равнище във връзка с решения на ЕСъдПЧ. Преглеждайки мотивите за отказа, отдел „Изпълнение на решенията на Европейския съд по правата на човека“ на СЕ е посочил, че един от доводите се основава на неправилно тълкуване на т. 71 от решението на Съда, а относно т. 76 се отбелязва, че Съдът „не е изразил мнение относно необходимостта от възобновяване или не на вътрешното производство с оглед индивидуалните мерки“. Обобщено е, че „отказът на Върховна касационна прокуратура да предостави на вниманието на Върховния касационен съд въпроса за възобновяване на националното производство изглежда проблематичен предвид естеството на установеното нарушение и факта, че прокуратурата е страна по наказателното производство срещу жалбоподателя“, както и че в „разглежданата ситуация проверката от страна на прокуратурата не е в състояние да предостави достатъчно гаранции в сравнение с гаранциите, които би предоставило разглеждането на въпроса от съда“. В заключение е отразено, че „изглежда необходимо да се измени Наказателно-процесуалният кодекс на България, за да се предвиди възможност жалбоподателите да се обръщат директно към Върховния касационен съд с искания за възобновяване на наказателни дела след решение на Европейския съд“. Тази препоръка очевидно е изпълнена с измененията на НПК с ПЗР на ЗИД на НК (Обн. „ДВ”, бр. 7/22.01.2019 г.), в каквато връзка вече се изложиха съображения.
В преписката на ВКП се съдържа и отговор на писмо до отдел „Аналитичен” при ВКП от 10.07.2019 г. от прокурора при отдел „Съдебен”, отхвърлил молбите на осъдения и защитника му за възобновяване на НОХД № 770/2007 г. на Окръжен съд - Варна, в което е посочено, че по преписката няма резолюция на главния прокурор, тъй като отговорът не е бил обжалван от посочените лица и затова не е била задвижена процедурата за възлагане проверка на делата от втори прокурор от същия отдел на ВКП.
От предоставените от БКХ материали, изискани от ВКС, е видно, че на 23.08.2019 г. е било получено писмо от Д. М. във връзка с делото пред ЕСъдПЧ, (по което БХК е бил конституиран като трета страна на 06.02.2017 г. съобразно чл. 36(2) от ЕКПЧ и чл. 44(3) от Правилата на Съда) с молба за съдействие поради отказа на главния прокурор да сезира ВКС с искане за възобновяване на наказателното производство по реда на чл. 421, ал. 2 от НПК. В отговора на БХК от 27.08.2019 г. до осъденото лице, наред с обсъждането на други въпроси /на молителя се разяснява процедурата по чл. 46(4) и (5) от ЕКПЧ във връзка с реда, по който може да бъде повдигнат въпрос за изпълнението на решение пред голямата камара на Съда/, същият е бил информиран за измененията на НПК от м. януари 2019 г., осигуряващи възможност и на осъденото лице само да отправи искане за възобновяване на основание чл. 422, ал. 1, т. 4 от НПК.
След получаване на този отговор подсъдимият е депозирал настоящото саморъчно искане за възобновяване до ВКС. Същото е било изпратено с писмо с пощенско клеймо 02.09.2019 г. и получено във ВКС на 04.09.2019 г.
Изложеното дотук ясно индицира, че след влизане в сила на решението на ЕСъдПЧ „Д. М. срещу България” от 08.03.2018 г. (на 08.06.2018 г.), по което са били констатирани нарушения по чл. чл. 6(1) и (3) б. (с) от ЕКПЧ, осъденият, макар да е бил уведомен за постановяването му, то към този момент не е имал процесуалната възможност сам да инициира възобновяване на процеса. Правомощието, но и задължението да стори това е имал единствено главния прокурор. От момента на изричното уведомяване на последния с писмо от дирекция „Процесуално представителство пред ЕсъдПЧ” при МП (на 09.07.2018 г.) до влизане в сила на измененията на НПК (чл. 420, ал. 2 и чл. 421, ал. 3 от НПК – ДВ., бр. 22.01.2019 г.) искане за възобновяване обаче не е било изготвено и дори е налице отказ за това, макар и не изрично от самия главен прокурор, а от прокурор от отдел „Съдебен” при ВКП. Очевидно е, че след отнасяне на въпроса за неизпълнение на решението до компетентните органи на СЕ и направените по този повод препоръки, са последвали измененията в НПК, предоставящи възможност на жалбоподателите, сред които е и самият М., сами са сезират ВКС с искане за възобновяване
Отчитайки тези данни, както и това, че осъденият М. фактически е узнал за законодателните промени (с полученото от БКХ писмо от 27.08.2019 г.), респ. за възможността сам да направи искане за възобновяване по реда на чл. 420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 4 от НПК и в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК, като това е станало докато пребивава в затвора, където не разполага с достъп до юридически материали, ВКС намира, че депозираното от него искане, получено във ВКС на 04.09.2019 г., не е просрочено.
Разгледано по същество, искането за възобновяване е ОСНОВАТЕЛНО, предвид следните съображения:
Прегледът на мотивите в решението на ЕСПЧ по делото „Д. М. срещу България”, съвсем ясно информират, че са констатирани две основни нарушения, касаещи справедливостта на водения срещу него наказателен процес и те са разположени в следните основни направления:
- Недопустимо ограничаване на правото му на адвокатска защита, гарантирано с чл. 6(3) б. (с) от ЕКПЧ, изразило се в провеждането на разпит от двама полицейски служители – тип „беседа” на 21.06.2006 г., пред които М. направил „самопризнания”. Това е сторено докато същият е бил задържан по подозрение в извършване на престъпленията, за които по-късно е бил осъден, без да му бъде осигурен защитник, какъвто е поискал и не е имало нито убедителни причини, които да оправдават ограничението, нито данни той да се е отказал изрично или недвусмислено от това му право, съзнавайки последиците от такъв информиран и интелигентен избор. ЕСПЧ е оценил тази практика като несъвместима с принципа на правовата държава, освен като самостоятелно нарушение по горепосочения текст (вж. пар. 51, 57-63 от решението).
- Недопустимото използване на въпросните „самопризнания” чрез преразказа им от полицейските служители в хода на наказателния процес, представляващи важна част от основанията за осъждането му. По същество това е оценено като заобикаляне на предвидените процесуални правила за провеждането на разпит пред съответния компетентен орган и депозиране на обяснения, включващи и признания, при спазване на гаранциите за защита, което води до невъзможност за ползването им в наказателния процес. Включването на „признанията”, дадени в ранния етап на производството в досъдебната фаза, чрез преразказа им от полицейските служители в съдебната фаза, е довело до засягане на цялостната справедливост на процеса, което представлява нарушение по чл. 6(1) от ЕКПЧ (вж. пар. 64-71).
Констатираните от ЕСъдПЧ нарушения се свързват освен с трайна и недопустима практика, проявявана в досъдебната фаза за провеждане на „беседи” със заподозрени лица, които по същество представляват разпити, водени извън правилата по НПК, но и с доказателствената дейност на инстанциите по същество (в случая окръжен и апелативен съд – гр. Варна), които са основавали част от осъдителните си заключения за авторството на деянията, за които М. е бил осъден, върху недопустими доказателства – „самопризнания”, дадени не по установения ред и пред съответния компетентен орган, както и без осигурен защитник, които поначало не биха могли да бъдат обсъждани в наказателния процес. Това обаче е било сторено чрез включване в доказателствения материал посредством показанията на св. В. В. и Ж. К., които са ги преразказали.
В решението си ЕСъдПЧ не е предписал конкретни индивидуални мерки за поправяне на констатираните нарушения на ЕКПЧ, като в пар. 76 е изразил позиция, че не би могъл и да спекулира какъв би бил изхода на делото, ако те не са били допуснати. Това становище и естеството на нарушенията, които очевидно са имали съществено значение за делото (доколкото както окръжният, така и апелативният съд в гр. Варна, изрично са обсъждали недопустимите признания на М., преразказани от св. В. и К.), оправдават извода за наличие на основанието по чл. 422, ал. 1, т. 4 от НПК и прилагане на подход за поправянето им в изпълнение на задълженията на Р България. ВКС счита, че това може да стане по единствения възможен начин – чрез възобновяване на наказателното производство и изключване от доказателствения материал на показанията на посочените свидетели, съдържащи преразказ на въпросните признания, респ. извършване на нова оценка на доказателствените материали без тях. Въпреки искането на осъдения М. за връщане на делото за ново разглеждане на първата инстанция, ВКС намира, че констатираните нарушения при оценката на доказателствената наличност, а съответно и изключването на недопустимите доказателства, успешно могат да бъдат поправени от въззивната инстанция, която разполага със същите правомощия.
С оглед данните за висящност на случая пред Комитета на министрите на СЕ във връзка с изпълнение решението на ЕСъдПЧ, копия от настоящото решение на ВКС да се изпратят на Д. М. в затвора – гр. Варна, Министерството на правосъдието – дирекция „Процесуално представителство на Р България пред Европейския съд по правата на човека” и Българския хелзинкски комитет.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 4 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
ВЪЗОБНОВЯВА ВНОХД № 92/2008 г. на Варненския апелативен съд, като ОТМЕНЯ постановеното по него решение № 103/30.05.2008 г., с което е потвърдена присъда № 13/11.02.2008 г. на Варненския окръжен съд по НОХД № 770/2007 г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане на Варненския апелативен съд от стадия на съдебното заседание.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Копия от настоящото решение да се изпратят на Д. М. в затвора – гр. Варна, Министерството на правосъдието – дирекция „Процесуално представителство на Р България пред Европейския съд по правата на човека” и Българския хелзинкски комитет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |