Р Е Ш Е Н И Е № 476 град София, 12 декември 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и единадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова ЧЛЕНОВЕ: 1. Татяна Кънчева 2. Жанина Начева при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Маринова изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 2342 по описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящето производство е по реда на глава тридесет и трета, част VІ от НПК, образувано по искане на осъдения Т. В. Т. за възобновяване на в. н. о. х. д. № 416/2011 г. и отмяна на решение № 149 от 20.07.2011 г. на Пазарджишкия окръжен съд. Искането се основава на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК поради съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Развити са доводи за явна несправедливост на наложеното наказание и завишен размер на присъденото обезщетение за неимуществените вреди. Осъденият счита, че съдът, от една страна, е допуснал нарушение на чл. 56 НК, тъй като степента на обществена опасност е зачетена от законодателя и не следва да се взима предвид при индивидуализация на наказанието, а от друга страна, не е съобразил положителните данни за личността, чистото съдебно минало, изказаното съжаление, поради което несправедливо е наложил завишен размер и ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Направени са алтернативни искания - за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане или за намаляване на размера на наказанието, приложение на чл. 66, ал. 1 НК и намаляване размера на присъденото обезщетение за неимуществените вреди. В съдебно заседание защитникът (адв. Х.) поддържа искането за възобновяване на наказателното дело с акцент върху явната несправедливост на наложеното наказание. Повереникът на частния обвинител и граждански ищец преценява искането като неоснователно. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че искането следва да бъде оставено без уважение, тъй като не са допуснати съществени нарушения. Върховният касационен съд, след като обсъди искането, съображенията, развити устно в съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатите основания за възобновяване, намира следното: С присъда № 118 от 13.05.2011 г. по н. о. х. д. № 767/2011 г. Пазарджишкият районен съд е признал подсъдимия Т. В. Т. за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а” вр. чл. 343, ал. 1, б. „б” НК и го е осъдил на пет години лишаване от свобода при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. С въззивно решение № 149 от 20.07.2011 г. Пазарджишкият окръжен съд е изменил присъдата, като е намалил наложеното наказание лишаване от свобода на четири години. В останалата част присъдата е потвърдена. Процесуално допустимото искане е частично ОСНОВАТЕЛНО. Същите доводи са били изтъкнати пред въззивния съд, който е приел, че управлението с превишена скорост и неправоспособността на подсъдимия като водач са обстоятелства от обективната страна на престъплението и тяхната повторна оценка е недопустима при индивидуализация на наказанието. В тази връзка е необходимо да се подчертае, че съобразно изискването на чл. 56 НК съдът действително не може да отчита обстоятелствата, включени от закона в числото на признаците на конкретния състав на престъплението. Признаците на престъплението обаче във всеки отделен случай могат да имат индивидуално проявление, затова степента на тяхното изражение поначало може да окаже влияние за избора на вида и размера на наказанието. В разглеждания случай конкретната величина от 83-85 км/ч. на скоростта на движение на лекия автомобил, значително надхвърляща максимално допустимата скорост от 50 км/ч. за населеното място, представлява релевантно обстоятелство, което завишава степента на обществена опасност на деянието на подсъдимия. Отегчаващи отговорността обстоятелства са леките телесни увреждания, които се поглъщат от съставомерния резултат (тежка телесна повреда), както и значителните имуществени последици. В насока на отегчаващо отговорността обстоятелство е предходно извършено деяние също по чл. 343, ал. 1, б. „б” НК и отново без свидетелство за правоуправление, за което подсъдимият е бил освободен от наказателна отговорност с приложението на чл. 78а от НК. Изброените обстоятелства безусловно характеризират неблагоприятно и личността на подсъдимия. Отегчаващите отговорността обстоятелства обаче нямат такава сила и влияние, че решително да надделяват над смекчаващите отговорността обстоятелства - младата възраст, добрата характеристика по местоживеене, чистото съдебно минало на подсъдимия, респективно да мотивират наложеното наказание от четири години лишаване от свобода с ефективно изтърпяване, чиито размер гравитира към максимума, предвиден в санкцията на чл. 343, ал. 3, б. „а” НК. Съвкупността от обстоятелства разкриват лек превес на отегчаващите обстоятелства и наказание в размер на три години лишаване от свобода съответства на тежестта на деянието, личността на дееца и целите по чл. 36 НК. Преценката на данните за личността на подсъдимия Т., направена и чрез конкретно извършеното от него престъпление, не позволяват заключение, че поправянето и превъзпитанието, както и изпълнението докрай на останалите цели могат да бъдат постигнати с условно наказание. Искането за приложението на чл. 66, ал. 1 НК е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Разумно присъденото обезщетение за виновно причинените неимуществени вреди отговаря в пълна степен на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Изрични доводи за нарушения не се изтъкват и в искането на осъдения. С оглед допуснатото съществено нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК делото следва да бъде възобновено, а решението – изменено, на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 425 НПК Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА в. н. о. х. д. № 416/2011 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд. ИЗМЕНЯ въззивно решение № 149 от 20.07.2011 г. на Пазарджишкия окръжен съд, като намалява наказанието на подсъдимия Т. В. Т. на три години лишаване от свобода. Оставя без уважение искането за възобновяване в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: